Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1179
02.10.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
V-ти наказателен състав
на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Мая Стефанова НАХД № 3069 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано по повод жалбата на С.И.С. с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 19-0769-003166/28.06.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас Сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което за извършено нарушение по чл. 5 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева и за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподеателя е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е издадено в съществено нарушение с материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се доводи за незнание от страна на жалбоподателя относно нанесени на пътничката П. наранявания, както и че настъпилите от ПТП щети са незначителни и не е било наложително да се чака пристигането на КАТ. Алтернативно се моли съдът да счете нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП за маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят С.–редовно призован, се явява лично. За него се явява процесуален представител - адв. А.А. АК-Бургас, който поддържа жалбата.
В качеството на свидетели по делото бяха разпитани актосътавителя М. и свидетеля по акта и пострадал А.П. По желание на жалбоподателя в качеството на свидетели бяха разпитани лица свидетели - очевидци Г. и Я.
За наказващия орган, редовно уведомен, не се явява представител и не взема становище по жалбата. Ангажират се доказателства.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 07.06.2019 г. около 06,40 часа жалбоподателят в качеството на водач на автобус марка Бова ФХД 12370 А с рег. № ... управлявал по бул.“Т. А.“ в посока от автосервиз „Х.“ към ул.“Т.“ изпълнявайки автобусна линия Б. –к.к.С. б., като преди завоя до стадион „Ч.“ му се наложило рязко да натисне спирачка, за да предотврати сблъсък с друг автобус. По това време в автобуса се намирала пътничката А. П. заедно с дъщеря си Н. С. Й. По това време в автобуса имало места и водачът, както свидетелката Г. предложили на П. да седне на седалката зад водача, но последната отказала и стоейки права искала да заплати билетите на водача. Тъй като П. се държала с едната си ръка за рамката на седалката на автобуса при рязко натискане на спирачната система същата политнала към предното панорамно стъкло с дясното си рамо го пукнала и след което седнала на таблото пред водача. П. започнала да крещи на водача, че искал да я убие. Двете с дъщеря си повели разговор на ромски език и на бул.“Д.“ на спирка на обществения транспорт до училище „В. А.“ дъщерята на П. поискала от водача да спре за да слязат с майка си. През това време докато пътували П. не пожелала водачът С. да я спре или да бъде отведена в болница поради получени наранявания, дори не му съобщила, че има болки.
След като слезли на спирката П. и дъщеря й качили се на друг автобус и се прибрали в дома им в кв.П. След като се прибрала в дома си П. поискала и съпругът й я откарал в УМБАЛ АД- Б., където й направили скенер на главата, била прегледана и пет дни по-късно по нейно желание се явила пред съдебен лекар от УМБАЛ АД Б., който й издал съдебно-медицинско удостоверение №118/11.06.2019 г. (лист 30 от делото). В него съдебният медик е посочил, че дясната половина на главата на П. била болезнена при палпация (при допир) с оток на меките тъкани. Освидетелстваната потвърдила, че има болки и в областта на дясната половина на врата. В средата на дясното рамо и дясното коляно съдебният лекар открил синкаво морави кръвонасядания с размери от 3х2 см и 2х2 см. Според заключението на съдебния лекар с тези наранявания е причинена болка на П.
В деня на инцидента (07.06.2019 г.) актосъставителят М. бил на работа като мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ в ОДМВР-Бургас. Бил изпратен от дежурния ОДЧ в УМБАЛ Б. АД по сигнал, че имало произшествие с паднал пътник в автобус. Свидетелят М. отишъл на място и установил свидетелката П., която му разказала, че била пътник в автобус и си е ударила главата в предното панорамно стъкло. На актосъставителя П. дала регистрационния номер на автобуса. Дежурният ОДЧ издирил водача и се установило, че и автобусът и водачът се намирали в гр. Н. в к.к.С. б. На място при автобуса били изпратени полицаи от РУ-Несебър, които установили, че има пукнато предно панорамно стъкло. Призовали водача С., който още в същия ден пристигнал в сектор „Пътна полиция“- Бургас и свидетелят М. в негово присъствие съставил акт за установяване на административно нарушение с бланков № 455047 (лист от делото). В него актъставителят посочил, че на 07.06.2019 г. в около 06,40 часа, докато управлявал в гр.Б., по ул.“Т. А.“ водачът С. с поведението си (натискайки рязко спирачка) създал опасност за живота и здравето на пътниците в МПС, вследствие на което П. пада. Водачът не изпълнил задълженията си като участник в ПТП да остане на мястото до пристигане на компетентните органи от МВР и го напуснал по сведения на пътничката П. прегледана и освободена с контузия на главата. Правните квалификации на двете нарушения са по чл.5 ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетелката П. и от Н. С. Й. в качеството на очевидец (дъщеря на пострадала П.). В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Възприемайки обстоятелствата, посочени в акта за установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 19-0769-003166/28.06.2019 г., издадено от Началник група в Сектор Пътна полиция гр.Бургас към ОДМВР, в което при пълна идентичност с фактическата обстановка в акта и правните квалификации на нарушенията на жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП били наложени две кумулативни наказания глоба в размер на 100 лева и временно лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания доказателствен материал по делото: акт за установяване на административно нарушение № 455047 от 07.06.2019г., Наказателно постановление № 19-0769-003166 от 28.06.2019 г., съдебномедицинско удостоверение №118/2019г от 11.06.2019г от отделение по съдебна медицина в УМБАЛ АД Б., справка за нарушител в региона, заповед на министъра на вътрешните работи, докладни записки и показанията на разпитаните по делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт и пред родово и местно компетентен съд, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Настоящият
състав след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да
издава НП със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, в срока по чл. 34, ал. ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от полицейски служител заемащ
длъжността младши автоконтрольор и съгласно чл. 189, ал.1
от ЗДвП е компетентен да осъществява посоченото.
За осъществяване на първото вменено на жалбоподателя нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП се изисква от обективна страна той да е управлявал моторното превозно средство и с поведението си да е поставил в опасност живота и здравето на всички пътници в автобуса, без да е посочено конкретно лице. Както се установи от доказателствата събрани в хода на съдебното следствие водачът С. е предупредил П. да седне и че после ще си плати билетите. Такава молба към П. била отправена и от свидетелката Георгиева, която дори предложила на П. да седне до нея на седалката зад водача. П. обаче отказала и останала права. Това й поведение довело до настъпване на загуба на равновесие при рязкото натискане на спирачката, с която С. е предотвратил сблъсък с друг автомобил и пътничката с дясното се рамо ударила предното панорамно стъкло и го пукнала и седнала на таблото отпред. В автобуса от това рязко натискане на спирачката нямало други пострадали пътници защото всички били седнали на седалките. От събраните в хода на съдебното следствие показания от страна на свидетелите-очевидци на инцидента Г. и Я. здравето на пътничката П. не е следвало да бъде поставено в опасност, ако и тя беше изпълнила молбата на водача на автобуса да седне. По мнение на Съда водачът С. не е извършил от обективна и от субективна страна административното нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Рязкото натискане на спирачките е било породено от необходимостта водачът да преодолее сблъсък с друг автобус. Това поведение на водача не е било неправомерно. На нито едни от пътуващите не са били поставени в опасност живота и здравето им. С оглед изложеното съдът счита, че в тази си част НП следва да бъде отменено като неправилно. Нито един от свидетелите-очевидци разпитани от съда не потвърди показанията на П., че е паднала на пода на автобуса след удара й в предното стъкло.
По отношение на второто нарушение –това по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, водачът на пътното превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествие са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР и други действия изрично посочени в б. „в“, „г“ и „д“ на същият член. Анализът на нормата обосновава извод за наличие на ПТП с последици нараняване на хора, каквото обстоятелство не е установено с акта, нито пък е възприето в НП, поради което на жалбоподателя не може да бъде наложено наказание на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП. Този извод е верен, тъй като проследявайки хронологията на събитията за водача нито за миг не е имало съмнение, че пътничката П. е пострадала вследствие ПТП, за да предприеме изискуемото в чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП поведение да спре да изчака пристигането на органите на МВР, да запази местопроизшествието, да не консумира алкохол и т.н. Макар, че с рамото си П. да е пукнала предното панорамно стъкло щетата е била толкова малозначителна, че за водача не е било налично задължение да спре за изчака пристигането на органите на МВР. От друга страна П. е пострадала като за този резултат е допринесла с поведението си. През времето от удрянето й в предното панорамно стъкло до слизането й от автобуса на бул.“Д.“ тя е крещяла на водача и на пътниците в автобуса като ги е обиждала, разговаряла е и с дъщеря си (която е и другият свидетел-очевидец, който не е безпристрастен). До слизането си П. не е споделила с водача, че има болки и че има нужда от медицинска помощ. Ненужно протакане е било времето от слизането й от автобуса управляван от водача до получаване на медицинска помощ. Първо мястото, където е слязла от автобуса е спирка на обществения транспорт намираща се съвсем близо до болницата, където по-късно потърсила помощ. Вместо да отиде до болницата П. и дъщеря й въпреки, че са били съвсем наблизо (спирката където е слязла П. се е намирала до училище „В. А.“ на една спирка разстояние от УМБАЛ АД) са взели друг автобус и са се прибрали в дома си в квартал „П.“. Тогава по причини, че изпитвала болки, П. решила да отиде до спешния център за да се прегледа. По думите й там са и направили скенер на главата и е съобщила да настъпилото ПТП, което е отвело актосъставиля М. при нея. В болницата са предложили на П. да остане, но тя отказала и по собствено желание чак след пет дни се е явила в отделението по съдебна медицина където била освидетелствана. Получените наранявания съдебният лекар преценил, че са довели до болка. Всичко това води до единствения извод, че към момента на получаване на нараняванията водачът не е допускал, че в автобуса му има пострадал, който се нуждае от спешна медицинска помощ за да действа с указаното в закона поведение. В акта и в НП е посочена контузия на главата. Следва да се посочи, че стъклото е счупено с ръката на П., а не с главата, която впоследствие е била натъртена при удара в стъклото както и дясната ръка и крак. Така като е отбелязано в СМУ. Освен изложената следва да се има преди, че съгласно дефиницията за ПТП визирана в §6 т.30 от ДР на ЗДвП, ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало наранявания или смърт на хора, повреда на пътното превозно средство, път, пътно съоръжение това или други материални щети. За водача С. пукнатото стъкло не е представлявало значителна повреда на превозното средство, както и не разбрал, че по отношение на П. е налична контузия на главата представляваща опасност за здравето й. Попитал я дали има нужда от помощ, П. отказала. Агресивното й поведение в автобуса не е било индикация за присъстващите, че П. се нуждае от спешна помощ. На по-късен етап след скенера на главата й е било предложено да остане в болника за наблюдение, но тя е оказала.
С
оглед изложеното при описание на нарушенията в акта и в НП са нарушени
императивмните норми на чл. 42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН а именно не е дадено
описание на нарушенията и обстоятествата, при които са извършени както и на
доказателствата, които ги потвърждават.
С оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушение правото на защита на жалбоподателя, поради което същото следва да бъде отменено поради незаконосъобразност.
Предвид гореизложеното на основание чл. 63, ал. 1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-003166/28.06.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас Сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което на С.И.С. с ЕГН ********** *** за извършено нарушение по чл. 5 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева и за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд - Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.