Решение по дело №1/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на М. Н. П. от [населено място], [улица], с . М., [община], област Ямбол, [улица]срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0813-000542 от 21.12.2023 г., издадена от М. Г. Й.-Началник група към ОД на МВР Ямбол, сектор Пътна полиция, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2, б“л“ от ЗДвП, а именно временно спиране от движение на ППС – лек автомобил [марка] с рег. № [рег. номер] за срок от 1 месец. В жалбата се излагат аргументи защо се приема същата за незаконосъобразна и неправилна. Иска се отмяната й и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован явява се лично и се представлява от адвокат С. М.. В предоставения срок представя писмени бележки.

Ответната страна, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А., взема становище по жалбата, като иска потвърждаване на издадената ЗППАМ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ямболският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Началник група сектор Пътна полиция, ОД на МВР, Ямбол. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2, б. "Л" от ЗДвП - временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който при управление на моторно превозно средство превиши максимално разрешената скорост в населено място над 50 km/h – за срок един месец.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че на 14.10.2023 г., в около 15.22 часа, в [населено място], на [улица], при следните обстоятелства: [населено място], [улица]кръстовище с [улица]в посока към [населено място] управлява личния си автомобил [марка] с рег № [рег. номер], със скорост 110 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч. Скоростта е фиксирана с техническо средство СПУКС, ARH CAM S1, номер 120сс8а снимка номер 0060299.

С оглед установеното на 21.12.2023 г. бил съставен АУАН спрямо оспорващия за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от Началник група сектор ПП, при ОД на МВР, Ямбол, подписан без възражения. Съставения АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения АУАН GA№ 963689/21.12.2023г.

По делото бяха изискани, по искане на оспорващия справка от АПИ, ОПУ, Ямбол информация за отсечката от третокласен път 5304 влиза ли в урбанизираната територия на [населено място] или е преди нея, т.е. отсечката между [населено място] до [населено място] попада ли в урбанизираната територия на [населено място] или е извън населено място между [населено място] и [населено място]. Постъпи писмо отговор на 13.02.2024г., като е посочено, че Републикански път ІІІ-5304 е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България. Същият се свързва с Републикански път І-7 в североизточната част на [населено място] при неговия 269,8 км и не е част от урбанизираната територия на [населено място]. Същият е разположен изцяло в землищата на селата [населено място] и [населено място]. Освен това, от кметство [населено място] постъпи отговор, според който, [улица]е успоредна на Републикански път І-7, а [улица]пресича [улица]и излиза на Републикански път І-7. Установи се, че се касае за обходен път, но в населено място. В 15.22ч техническото средство фиксирало скорост над позволената за населено място, за което е приложен снимков материал. Отсечката в която е заснет автомобила е част от населеното място на [населено място] и е част от път І-7, камерата е сложена път І-7, на [улица]

Следва да се посочи още, че „землище“ според т. 8 на пар. 1 от ДР на ЗАТУРБ е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон.

 

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, при преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно приложение на материалния закон.

Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник група към ОД на МВР, Ямбол, сектор Пътна полиция, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с заповед рег. № 326з-99/01.02.2022г. на директора на ОД на МВР Ямбол.

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС на водач, който е управлявал същото със скорост превишаваща разрешената максимална такава за населено място над 50 км/ч, което съставлява нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.

С оглед разпоредбата на чл. 170 ал. 1 от АПК, доказателствата събрани редовно в производството пред адм.орган имат сила и пред съда.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

По делото от страна на жалбоподателя не са приложени доказателства, удостоверяващи липса на управление на МПС на сочената дата и място или доказателства, че не е управлявал той автомобила. Нещо повече, представена е декларация по чл. 188, от ЗДвП. Следва да се има предвид, че изисканите и представени справки от АПИ и община Т. не оборват установеното в АУАН.

С оглед представените с адм.преписка доказателства се установява, че именно оспорващия е собственик на заснетото МПС. От доказателствата по делото няма спор и че е осъществено деяние, което е прието за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е съставен АУАН за това нарушение, както се посочи по-горе подписан без възражения.

От събраните в хода на делото доказателства може да се приеме по категоричен начин за доказано, че към момента на съставяне на ЗПАМ е имало данни за управление на МПС от жалбоподателят на сочената дата и място със скорост надвишаваща максимално разрешената за населено място с повече от 50 км/час. В конкретния случай е наложен законоустановения срок на ПАМ.

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г., докладна записка 813р-5939/18.10.2023г. за извършена дейност с техническо средство ARSH CAM SI№ 120сс8а за дата 14.10.2023г., с място [населено място], [улица] кръстовище юг, в посока [населено място], време 13.30-18.15ч, при ограничение на скоростта 50 км/ч, брой клипове-81. Представен е и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система ARSH CAM SI№ 120сс8а, с дата на използване 14.10.2023г., с посочено общо ограничение на скоростта 50, като протокола е надлежно оформен, не е оспорена доказателствената му сила и представлява официален свидетелстващ документ за отразените в него обстоятелства.

В този смисъл следва да се посочи, че от всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в населено място е установено нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, т.е. при ограничение за движещите се автомобили - 50 км/ч. Установи се, че Републикански път ІІІ-5304 е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България. Същият се свързва с Републикански път І-7 в североизточната част на [населено място] при неговия 269,8 км и не е част от урбанизираната територия на [населено място]. Същият е разположен изцяло в землищата на селата [населено място] и [населено място]. Освен това, от кметство [населено място] постъпи отговор, според който, [улица] е успоредна на Републикански път І-7, а [улица] пресича [улица] и излиза на Републикански път І-7. Установи се, че се касае за обходен път, но в населено място. В 15.22ч на процесната дата техническото средство фиксирало скорост над позволената за населено място, за което е приложен снимков материал. Отсечката, в която е заснет автомобила е част от населеното място на [населено място] и е част от път І-7, камерата е разположена на път І-7, на [улица]

С оглед на посоченото дотук, съдът счита, че липсва основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче е налице правопораждащ фактически състав, което е и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прилагането на процесната ПАМ, с оглед общественоопасния характер на нарушението, водещ до застрашаване на живота и здравето на всички живи същества, включително и на управляващия процесния автомобил и евентуални негови спътници, чиито здравословни проблеми не са основание за шофиране с превишена скорост. Недопустимо е да се толерира шофиране с висока скорост, която в случая е много над максимално допустимата.

От събраните по делото доказателства се установи, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на лицето, на което е приложена ПАМ.

Следователно процесната ПАМ е издадена при наличието на всички материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде потвърдена. С оглед изхода на делото и своевременното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, оспорващия следва да заплати същото в минимален размер.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Ямболски административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Н. П. от [населено място], [адрес], с . М., [община], област Ямбол, [адрес] срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0813-000542 от 21.12.2023 г., издадена от М. Г. Й.-Началник група към ОД на МВР Ямбол, сектор Пътна полиция, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "л" от ЗДвП, а именно временно спиране от движение на МПС – лек автомобил[марка] с рег. № [рег. номер] за срок от 1 месец.

Осъжда М. Н. П. от [населено място], [адрес], [населено място], [община], област Ямбол, [адрес] да заплати на ОД на МВР, Ямбол сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.