№ 1484
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110211750 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД (чрез адв. Й.) срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, с който на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за
пътищата (ЗП) в размер на 119 (сто и деветнадесет) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен,
поради което се иска неговата отмяна.
Пред СРС, НО, 10 състав „****“ ЕООД се представлява от адв. Й., който в съдебно
заседание на 29.10.2024г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред
СРС на 21.01.2025г. адв. Й. посочва, че съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът на пътно
превозно средство /ППС/ е длъжен да не допуска движението му по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за същото не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според
съответната категория на ППС. Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаите на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер на необжалваемия минимум по ал.2, за
което се издава Електронен фиш. Според адвоката за да бъде издаден Електронен фиш за
1
процесното нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това следва да е предвидено в закона.
Посочва се, че в чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП е предвидено, че при нарушение на чл.179, ал.3
от ЗДвП, установено и заснето от електронна система, може да се издаде Електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция, определени за съответното нарушение, но не е предвидена възможност за издаване
на Електронен фиш за процесуално нарушение. Липсвала и друга законова норма, която
изрично да предвижда такава възможност. Поради това адв. Й. приема, че в случая е
следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено Наказателно
постановление, а не да се съставя Електронен фиш. Във връзка с това се сочи и нормата на
чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, според която по отношение на Електронен фиш за нарушение по
чл.179, ал.3 от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10 от ЗДвП, като е недопустимо
по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на Електронен фиш. Адвокатът се
позовава и на Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. на Съда, образувано по
преюдициално запитване. Пледира за отмяна на процесния Електронен фиш като
незаконосъобразен. Иска се СРС да присъди и разноски, във връзка с което се представя
пълномощно/договор.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се представлява от
юрк. Г. единствено в съдебното заседание на 29.10.2024г., когато заявява, че оспорва
жалбата. По време на съдените прения пред СРС на 21.01.2025г. въззиваемата страна не
изпраща процесуален представител.
В писмо с вх. № 263699 от 16.08.2024г., с което жалбата е препратена от АПИ –
Национално ТОЛ управление на СРС, заедно с административно – наказателната преписка,
се посочва, че обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбите на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, за нарушение, установено и заснето от електронната система по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП, в отсъствие на контролен орган и нарушител, по образец, утвърден от
Управителния съвет на АПИ. Твърди се, че Електронният фиш притежава всички
задължителни реквизити по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Приема се, че жалбата е неоснователна и
недоказана. Иска се СРС да потвърди Електронния фиш като правилен и законосъобразен.
По делото е депозирано писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално
ТОЛ Управление с вх. № 342774 от 28.10.2024г., според което използваното техническо
средство – СКТ № 10181 представлява елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП и във връзка с това се представя Протокол за установяване
годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна
контролна точка от 15.08.2019г. Твърди се, че техническото средство с № 10181 не подлежи
на периодичен контрол. Обяснява се, че то представлява стационарна контролна точка (СКТ)
и по-точно : автоматично устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ), което е
разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6 (автомагистрала
„Европа“), км. 50+427 метра, нарастващ километър, попадащо на територията на Столична
община. Твърди се, че устройството е част от Електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП АПИ осъществява контрол върху
2
заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез електронна система за събиране
на пътни такси (ЕССПТ), като за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП се
създава доклад, към който автоматично се прилага снимков материал и/или видеозапис,
които са доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с
регистрационен номер, дата, час, място на движение по участък от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство. В писмото
се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е
предвидено изискване ЕССПТ или нейните компоненти да са преминали проверка по Закона
за измерванията (ЗИ). В писмото се цитират чл.1 и чл.5 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ.
Посочва се, че ЕССПТ и нейните компоненти не извършват измервания на стойности и
величини, а само сравнителен анализ на данните относно регистрационен номер, категория
на ППС, брой оси и екологичен клас на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179,
ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на величина. Отчитането на нарушението се извършвало
при преминаване на ППС по участък от платената пътна мрежа, върху който е разположена
СТК, като техническото средство заснемало движещия се автомобил и неговия
регистрационен номер, снимковият материал се пазел в база данни, от която специален
софтуер разчитал регистрационния номер и го сравнявал със списъци за заплатени пътни
такси. В случай, че не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на
ППС, системата автоматично изтегляла данните за нарушителя от регистрите на
Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез платформата за междурегистров обмен
RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от електронната система разполагат със
система за мониторинг, която сигнализира за настъпили неизправности в някои от техните
елементи, като в случай на такъв сигнал – служител от Сектор „Техническа поддръжка на
крайпътна и правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“ към Национално ТОЛ Управление при АПИ отстранявал
възникналата неизправност. Посочва се, че изискванията на ЗИ били относими към
автоматизираните технически средства и системи (АТСС), използвани в структурите на
МВР, тъй като служели за количествено измерване на определени величини (скорост на
движение), както и за тяхното сравняване с величини от същия вид. Подобно измерване на
величини и тяхното съпоставяне една с друга не било налице в процесите на обработка на
данни от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Използването на различни термини
в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също показвало, че става въпрос за
различни средства /системи/, като системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата
на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и прилагането на правните норми
по аналогия в случая било недопустимо. В заключение в писмото на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – Национално ТОЛ Управление (приложено на лист 19-20 от делото) се
казва, че техническо средство № 10181 е въведено в експлоатация заедно с ЕССПТ след
измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.), тъй като е предвиден нов начин за заплащане
на такси за преминаване по платената пътна мрежа (пътни такси), при която се въвежда
3
смесена система за таксуване на различните категории ППС – винетни такси и такси на база
време и на база изминато разстояние. Обяснява се, че пътен участък км. 50 + 427 метра на
път А-6 е изграден и въведен в експлоатация към момента на извършване и документиране
на нарушението от СКТ № 10181, която е част от ЕССПТ. Във връзка с това се цитира и
Доклад от 17.02.2023г. на Директора на Областно пътно управление – София и писмо от
31.01.2024г. на Директора на Областно пътно управление – София. В писмото се визира и
чл.10, ал.3 от ЗП, като се пояснява, че списъкът на пътищата, за които се събира ТОЛ такса е
определен в Решение № 101 на МС от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса, като
процесният участък попадал в категорията на пътищата, за които се събира ТОЛ такса.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Техническо средство SCP_1018_Dir:1 с ID № 006578 е разположено в ТОЛ секция
10181, намираща се между 18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, км. 50+427, нарастващ
километър.
Дружеството „****“ ЕООД е собственик на влекач „МАН ТГХ 18.440 4х2 БЛС“ с рег.
№ **** с технически допустима максимална маса 18000, допустима максимална маса на
състав от превозни средства – 40000, категория на превозното средство – N3, с брой оси – 2.
На 14.07.2021г. в 14:49 часа, при ТОЛ-секция 10181, на път А-6, 50+427 км., посока
нарастващ километър, превозното средство на „****“ ЕООД с рег. № **** било заснето да се
движи и автоматично било установено, че то няма валидна маршрутна карта или валидна
ТОЛ-декларация за преминаването. За тази констатация бил съставен доклад за нарушение с
№ С7DF5D798070522FE053021F160A23D2.
Въз основа на снимковия материал от устройство SCP_1018_Dir:1 с ID № 006578 и
цитирания по-горе доклад срещу „****“ ЕООД е издаден Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** за това, че на 14.07.2021г. в 14:49
часа е установено нарушение № С7DF5D798070522FE053021F160A23D2 с ППС влекач
„МАН ТГХ 18.440 4х2 БЛС“ с рег. № ****, с технически допустима максимална маса 18000,
брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Столична, за движение
по път А-6, км. 50+427, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за това ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ
декларация за преминаването. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на „****“ ЕООД е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2500 лева. В Електронния фиш е записано, че
независимо от налагането на това административно наказание „****“ ЕООД дължи и
заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на
4
притежаваното ППС в размер на 119 лева.
Електронният фиш е изпратен по пощата на „****“ ЕООД и е получен на
19.04.2024г., след което е обжалван с жалба, подадена по пощата на 30.04.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : плик от жалба; извлечение от
информационната система на АПИ за нарушение с №
С7DF5D798070522FE053021F160A23D2; извлечение от системата на АПИ за собственика
на ППС с рег. № ****; снимков материал от техническо средство SCP_1018_Dir:1 с ID №
006578 (2 броя); известие за доставяне на процесния Електронен фиш; извлечение от
системата на АПИ за местоположението на техническо средство с № 10181 - с приложена
карта; писма от ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ с вх. № 364863/13.11.2024г. и с
вх. № 348198/31.10.2024г. с приложени справки за регистрация и собственост на ППС с рег.
№ ****.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и достоверни. Освен
това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП. Поради
това съдът кредитира цитираните по-горе извлечения от информационната система на АПИ.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът дава вяра изцяло и на приложения по
делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. От
снимките на лист 8 и лист 9 от делото се установява, че техническо средство
SCP_1018_Dir:1 с ID № 006578 е заснело влекач „МАН ТГХ 18.440 4х2 БЛС“ с рег. № ****
на дата 14.07.2021г. в 14:49 часа.
Писмените доказателства на лист 6 и лист 24-25 от делото са обективни и
еднопосочни относно техническото средство, регистрационния номер на ППС, датата и часа
на заснемане. Поради това СРС ги кредитира. От извлечението от информационната система
на АПИ за нарушение с № С7DF5D798070522FE053021F160A23D2 и извлечението от
системата на АПИ за местоположението на техническо средство с № 10181 /с приложена
карта към него/ се установява, че техническо средство SCP_1018_Dir:1 с ID № 006578 е
разположено между 18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, км. 50+427, нарастващ километър, с
GPS координати : 42.765374, 23.296978. От съвкупната преценка на тези извлечения от
системата на АПИ, както и от приобщения по делото снимков материал следва, че е
констатирано нарушение с № С7DF5D798070522FE053021F160A23D2 за ППС с рег. № ****
на 14.07.2021г. в 14:49 часа на път А-6, км. 50+427, нарастващ километър.
Извлечението от системата на АПИ за собственика на ППС с рег. № **** е обективно
и достоверно писмено доказателство, което намира опора изцяло в писмата от ОДМВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ с вх. № 364863/13.11.2024г. и с вх. № 348198/31.10.2024г.
и приложените към него справки. Справките на лист 36, лист 37 и лист 39 от делото са
издадени от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях
5
обстоятелства. Поради това съдът кредитира цитираните тук писмени доказателства и
установява марка, модела и регистрационния номер на превозното средство, неговия
собственик, технически допустима максимална маса, допустима максимална маса на състав
от превозни средства, категорията на превозното средство, брой оси и пр. От цитираните
по-горе справки и извлечения от информационната система на АПИ се установява, че ППС с
рег. № **** е на Дружеството – жалбоподател.
Приложените на лист 5 и лист 10 от делото плик от жалба и известие за доставяне
имат достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира и приема, че обжалваният
Електронен фиш е бил изпратен по пощата и е връчен на „****“ ЕООД на 19.04.2024г., след
което е обжалван с жалба, подадена по пощата - с дата на пощенското клеймо 30.04.2024г.
Това означава, че жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на процесния
Електронен фиш.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса приложените на
лист 11, лист 26 и лист 28 от делото Становище от експерт-анализатор II степен в Отдел
„УИСИ“ към Национално ТОЛ Управление, Доклад от Директора на Областно пътно
управление – София и писмо от Директора на Областно пътно управление – София, тъй като
тези документи съдържат свидетелски показания, които са дадени в писмен вид, а не устно и
непосредствено пред съда. Това прави Становището, Доклада и писмото негодни и като
писмени, и като гласни доказателства. Поради това СРС остави извън доказателствената
съвкупност по делото цитираните документи.
Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и
монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. касае изграждането на СКТ на
път ССТ, км. 1+050, между II-18 и п.в. „Илиянци“, с GPS координати : 42.765277, 23.296869.
Доколкото това място е различно от мястото на нарушението (посочено в кредитираните по-
горе извлечения от информационната система на АПИ като път А-6, км. 50+427, посока
нарастващ километър, с GPS координати : 42.765374, 23.296978), съдът приема, че макар да
се отнася до района между II-18 и п.в. „Илиянци“, Протоколът за установяване годността за
приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от
15.08.2019г. касае друга СКТ, различна от тази, на която е констатирано процесното
нарушение. Поради това Протоколът на лист 21-23 от делото се явява неотносимо писмено
доказателство към процесния казус и съответно не следва да се подлага на анализ.
Като неотносимо писмено доказателство съдът определя и Разрешението на лист 27
от делото, тъй като от съдържанието му не се установява същото да касае процесното място
- път А-6, км. 50+427, посока нарастващ километър, с GPS координати : 42.765374,
23.296978. Поради това и този документ следва да остане извън релевантната за правния
спор доказателствена съвкупност по делото.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
6
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на „****“ ЕООД е основателна, поради следните
съображения :
Електронен фиш № ********** е издаден на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Ангажирана е отговорността на „****“
ЕООД като собственик на ППС с рег. № ****. Според чл.102, ал.2, изр.1 от ЗДвП
собственикът на ППС е длъжен да не го допуска в движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на
ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и изр.3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по
чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б,
ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с
„имуществена санкция“ в размер 2500 лева. Същевременно от съдържанието на самия
Електронен фиш се вижда, че в него не е посочено собственикът на ППС какво е направил
или не е направил. Ясно е, че се ангажира административната отговорност на „****“ ЕООД
като собственик на въпросното ППС. В Електронния фиш е посочено, че за ППС с рег. №
**** изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и че ППС
е с технически допустима максимална маса на състава 40000, брой оси – 2, екологична
категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и че се е движило по път А-6, км.
50+427, посока нарастващ километър, който е квалифициран като път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа. Въпреки това, обаче, СРС счита, че не е налице съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като в
Електронния фиш липсва изпълнителното деяние по чл.102, ал.2 от ЗДвП - не е посочено
дали собственикът на ППС е допуснал движението на превозното си средство, нито става
ясно в какво се изразява неправомерното поведение на лицето, посочено като нарушител –
дали, че едновременно не са изпълнени задълженията по установяване размера и по
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП (както изисква чл.102, ал.2 от ЗДвП) или
за това, че не е заплатена изцяло дължимата пътна такса (както словесно е посочено в
Електронния фиш). Поради това съдът приема, че има разминаване между словесното и
цифровото описание на нарушението и релевираните в тази връзка доводи в жалбата се
явяват основателни.
Административно-наказателното обвинение е неясно и поради други съображения.
Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за
изминато разстояние - ТОЛ-такса за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща право на едно ППС
да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ-сегменти, в
които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
7
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в
Електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се твърди, че изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса за изминато разстояние, то наказващият орган е следвало
изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС
каква е трябвало да бъде платената ТОЛ-такса. Освен това в Електронния фиш няма
възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ-сегменти, в
които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните
ТОЛ-сегменти такси. Поради това СРС приема, че в Електронния фиш няма ясно и подробно
описание на нарушението, не са посочени всички относими обстоятелства относно
фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното обвинение
е останало неясно. В случая посочването, че собственикът на ППС не е заплатил изцяло
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, макар да отговаря на посочената като
нарушена правна норма (чл.179, ал.3б, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП) не е достатъчно, за да се
приеме, че административно – наказателното обвинение е ясно. Видно от съдържанието на
Електронния фиш, нарушението е повърхностно описано, поради което е останало и неясно.
Ограничена е реално възможността на наказаното лице да разбере срещу кои факти следва
да се защитава, а от там и да организира правото си на защита. Неяснотата е толкова
съществена, че и на съда не става ясно какъв е предметът на доказване по делото – колко е
следвало да се плати, как следва да се определи конкретната ТОЛ-такса, за кои ТОЛ-сегменти
се твърди ППС да е навлязло, какво е действително изминатото разстояние, какви са
техническите характеристики на пътя във въпросния участък. Последното се налага с оглед
позоваването в Електронния фиш на чл.179, ал.3б от ЗДвП, който препраща към чл.10б, ал.3
от ЗП, а от там и към раздел III, глава II от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.
Освен гореизложеното – при описание на нарушението в процесния Електронен фиш
е посочено, че за ППС „няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването“, без да е уточнено кое от двете в случая липсва. Това също показва, че в
Електронния фиш не са посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено
твърдяното нарушение.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че в хода на административното
производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения,
възпрепятстващи жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и за какво точно деяние му
се ангажира отговорността, а това винаги е основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание - без да е необходимо спорът да се разглежда по същество.
Отделно от гореизложеното СРС счита, че има и още едно съществено процесуално
нарушение, което не може да се санира на този етап от производството и което винаги води
до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Става въпрос за липсата на законова
8
възможност (преди 13.02.2024г.) за процесното нарушение да се състави Електронен фиш.
Според чл.179, ал.3б от ЗДвП подлежи на административно наказание собственикът на ППС
от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, а според чл.179, ал.3 от ЗДвП на административно наказание
подлежи водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Това означава, че
чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание и са насочени към
различни адресати. Редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която е действала към датата на
деянието – 14.07.2021г. и която е по-благоприятна за жалбоподателя от сегадействащата
редакция, препраща само към чл.179, ал.3 от ЗДвП, а не и към чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Доколкото за вмененото на „****“ ЕООД нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП не е била предвидена до 13.02.2024г. възможност за издаване на Електронен фиш, то
ангажирането на административната отговорност на собственика на ППС от категорията на
чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и
е приложим чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да стане като се изпълни процедурата по
чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП - със съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение и издаване на Наказателно постановление, а не Електронен фиш. В този смисъл
са Решение № 4438 от 05.07.2023г. на АССГ – XIII касационен състав по дело № 3117/2023г.,
Решение № 6424 от 30.10.2023г. на АССГ – ХXI касационен състав по дело № 6809/2023г.,
Решение № 9850 от 21.03.2025г. на АССГ – XIX касационен състав по дело № 2501/2024г.,
Решение № 9854 от 21.03.2025г. на АССГ – XIX касационен състав по дело № 198/2024г.,
Решение № 9859 от 21.03.2025г. на АССГ – XIX касационен състав по дело № 2570/2024г.,
Решение № 11891 от 07.04.2025г. на АССГ – XII касационен състав по дело № 1150/2025г. и
други.
Според настоящия съдебен състав редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (която е била
в сила до 13.02.2024г. и която в случая се явява по-благоприятна от действащата след
13.02.2024г. разпоредба на същия текст от закона) дава възможност на наказващия орган да
издаде Електронен фиш само за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Съдебният състав не счита, че с оглед
нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е било възможно преди 13.02.2024г. да се издават
Електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като за това обстоятелство
съществува специална норма (чл.189ж, ал.1 от ЗДвП), която до 13.02.2024г. е сочела, че
Електронен фиш може да се издава само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата
на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е насочена към това чрез препращане към чл.189, ал.10 от ЗДвП да
посочи кога влиза в сила Електронният фиш. За това, че до 13.02.2024г. чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП не е допускал издаване на Електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП
говори и законодателна промяна от 2024г. В този смисъл е и цитираната по-горе съдебна
практика.
На следващо место – според чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019г. доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на
9
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такива са предвидени в националното законодателство. Поради
това преди да се приеме, че е налице административно нарушение, наказващият орган
следва да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал в случая Дружеството –
жалбоподател за въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за
предеклариране на данните на ППС. Доколкото наказващият орган не е изследвал този
въпрос, СРС счита, че издаването на Електронния фиш /освен незаконосъобразно по
посочените по-горе съображения/ се явява е преждевременно действие. В тази връзка следва
да се посочи и законодателната промяна от 2024г. – създаването на чл.10б, ал.7 от ЗП, която
като по-благоприятна за жалбоподателя, следва да се приложи и в този случай.
Водим от всичко, изложено по-горе, този съдебен състав прие, че обжалваният
Електронен фиш следва да се отмени изцяло - на формално основание, без спорът да се
разглежда по същество.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване не е изпълнено, но въпреки това доколкото според точка 8 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „липсата
на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото“, с
оглед изхода на спора и изрично направеното от страна на адв. Й. искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя, СРС – 10 състав следва да осъди въззиваемата страна да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокат. Според приложеното на
лист 41 от делото пълномощно/договор уговореното и изплатено възнаграждение за адвокат
на Дружеството – жалбоподател е в размер на 800 лева и е било платено в брой. Това
означава, че по делото е доказано, че „****“ ЕООД е направило разноски за адвокат в размер
на 800 лева. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
възнаграждение за адвокатска работа (преди : Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения) – при имуществена санкция от 1000 до 10000 лева
(както в случая – 2500 лева) възнаграждението за процесуално представителство, защита и
съдействие е 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лева, т.е. общо 550 лева. Уговореното и
изплатено възнаграждение на адв. Й. е над тази сума, а именно 800 лева. Доколкото, обаче,
пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна не е направила възражение за
прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя, то следва, че съдът не е сезиран с
искане по чл.63д, ал.2 от ЗАНН. Поради това, независимо от липсата на фактическа или
правна сложност на казуса, съдът не следва да присъжда по-нисък размер от действително
направените разноски. От тук и по аргумент от чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от
10
АПК следва, че органът, издал процесното НП (т.е. АПИ) следва да заплати на „****“ ЕООД
за направени по делото разноски за адвокат сума в размер на 800 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на „****“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2500 лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 119 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „****“ ЕООД с ЕИК :
****, със седалище и адрес на управление : ****, с управител и едноличен собственик на
капитала : Ж.С.С., сумата от 800 лева за направени по делото разноски от жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11