РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1953
гр. Пловдив, 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. разгледа докладваното от
съдията Л. Несторова
административно дело № 2296 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/
Образувано е по жалба, предявена от ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК *********, с
адрес: ***, представлявана от кмета Е.С.К., чрез адв. Т.Д., с посочен съдебен адрес:
***, против Ревизионен акт № Р-16001619007101-091-001 от 21.05.2020г., издаден
от Г.Н.Ч.- началник
сектор, възложил ревизията, и Д.Х.Г.– И.- главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, при ТД на НАП-Пловдив, В ЧАСТТА, потвърдена с решение
№ 379 от 10.08.2020г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ – гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в общ
размер на 101 698,19лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на
5 136,27лв.
С жалбата се навеждат доводи, обосноваващи материалноправна
и процесуална незаконосъобразност на оспорения административния акт. Според
жалбоподателя, действително данъкът за доставките по чл. 163а, ал. 1 от ЗДДС е
изискуем от получателя – регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът
е задължено или незадължено лице. Същевременно, обаче, съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал. 5 от ЗДДС органите на местната власт не са данъчно задължени лице за
извършваните от тях дейности или доставки в качеството им на органи на местната
власт, включително когато събират такси. По отношение на предоставянето на
услугите по предоставяне на общински имоти за общински пазари, тротоари или за
платено паркиране, за които се събират общински такси, следва да бъде посочено,
че размерът на таксите е определен със ЗМДТ и няма нарушение на правилата за
конкуренция при събирането им. Претендира се отмяната на обжалвания РА и
присъждане на направените по делото разноски.
Национална агенция за приходите – Дирекция
„Обжалване и данъчноосигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалният си
представител юрисконсулт Б., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли
Съда да я остави без уважение. Представя подробни писмени съображения.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Ревизионният акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в
предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който е счел същият за законосъобразен,
потвърдил го е в оспорената част.
Така постановеният от
приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в
закона срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Решение № 379 от 10.08.2020г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ – гр. Пловдив е връчено на посочения в жалбата адрес на
24.08.2020г. (разписка на л. 34). Жалбата е подадена чрез куриер на 04.09.2020г.
(л. 33), в законоустановения 14-дневен срок.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619007101-020-001 от 06.11.2019г.
/л. 424 - 425/ е сложено
начало на ревизия на жалбоподателя. ЗВР е издадена от Г.Ч.- началник сектор при ТД на НАП – гр.
Пловдив на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и на основание Заповед №
РД-09-1 от 03.01.2017г., ведно с приложение № 1 към нея. Определено е ревизията да обхване задълженията
на Община Карлово по ЗДДС за периода от 01.07.2019г. до 30.09.2019г.
Със ЗВР са определени: Д.Г.-И.
на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, и Н.Т.на
длъжност главен инспектор по приходите да извършат ревизията.
Определен е срок за
завършване на ревизията - до три месеца от датата на връчване на заповедта. ЗВР
е връчена по електронен път на общината на 12.11.2019г., видно от нарочно
удостоверение на л. 246 по делото.
Първоначално издадената
ЗВР е изменена със ЗИЗВР № Р-16001619007101-020-002 от 11.02.2020г. /л. 421 -
422/ и Р-16001619007101-020-003 от 11.03.2020г. /л. 418 – 419/, с които е променен крайният срок на
провеждане на ревизията до 10.04.2020г. Двете ЗИЗВР са връчени надлежно по
електронен път, съгласно удостоверения за връчване на л. 423 и л. 420.
ЗВР и ЗИЗВР са
подписани с валиден ел. подпис към дата на издаването им, видно от разпечатки
за квалифициран ел. подпис /л. 16 и л. 19 - 23/.
Съгласно чл. 114, ал.
1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече
от датата на връчването на заповедта за възлагане. Разпоредбата на чл. 114, ал.
2 от ДОПК определя, че ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да
бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа,
възложил ревизията. Сроковете на ревизията са съобразени със законовите
изисквания.
В срока по чл. 117,
ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № Р-16001619007101-092-001 от 24.04.2020г. и е подписан
от ревизиращите органи по приходите - главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията Д.Г.-И., надлежно оправомощена със Заповед № РД-09-1215
от 29.06.2018г., изменена със Заповеди №№ РД-09-480 от 22.03.2019г., РД-09-660
от 24.04.2019г. и РД-09-1803 от 30.09.2019г. и Заповед № РД-09-2428 от
13.12.2019г., издадени от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с валиден
електронен подпис към датата на издаването му /л. 4 - 15 по делото/.
РД е връчен редовно по
електронен път.
Против констатациите в РД, в
законоустановения срок е постъпило възражение вх. № 06-00-302 от 07.05.2020г., без
приложени към него писмени доказателства.
В хода на производството, в срока по чл.
119, ал. 3 от ДОПК и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден Ревизионен
акт № Р-16001619007101-091-001 от 21.05.2020г. от Г.Ч.- началник сектор,
възложил ревизията и от Д.Г.-И.- главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията при ТД на НАП – Пловдив. РА е подписан от ревизиращите органи с ел.
подпис, валиден към датата на издаването му, установено от приетите по делото
удостоверения за ел. подпис. Същият е връчен по ел. път на 28.05.2020г., видно
от удостоверение за извършено връчване – л. 135 по делото. В РА са обсъдени
направените от лицето възражения и са намерени за неоснователни.
За ревизирания период Община
Карлово има сключени договори с Консорциум „Чистота Карлово“, ЕИК ********* № 124 от
27.10.2014г. и № 128 от 12.11.2014г., прекратени със споразумения от
16.06.2019г. и с „АЕР ЕКО“ ООД, ЕИК ********* № 127 от 10.08.2015г., прекратен със
споразумение № 127 от 16.09.2019г. и № 172 от 17.09.2019г. Страни по договорите
са Община Карлово в качеството на възложител и посочените дружества в
качеството им на изпълнители. Предмет на договорите е разделно събиране на
отпадъци в Община Карлово и предварително третиране на смесени отпадъци на
Регионално сдружение на Общините Карлово, Хисар, Калояново и Сопот,
сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на обществените места на
териториите на населените места в Община Карлово, зимно поддържане
снегопочистване на населените места. Дейностите включват поддръжка,
ескплоатация, отделяне на рециклируеми отпадъци и мониторинг на Регионално депо
за твърди битови отпадъци на Община Карлово, предварително третиране на
отпадъци, сметосъбиране, сметоизвозване и др. Също така се извършват и дейности
по машинно поддържане, механизирано миене, зимно
поддържане и снегопочистване. Във връзка с оказаните му услуги РЛ е получавало
фактури от Консорциум „Чистота Карлово“ и „АЕР ЕКО“ ООД.
Получените фактури от ревизираното лице от
посочените дружества, които са с предмет на доставките предварително третиране
и сепариране на отпадъци, разделно събиране, сметосъбиране и сметоизвозване,
поддържане чистотата на териториите само на община Карлово, както и на
териториите на други общини в района – Сопот, Калояново, Хисар, и териториите
на юридически лица, поддръжка и експлоатация на регионално депо ТБО /таблица на
л. 123 – 123 гръб и л. 124 – 124 гръб/, са без начислен ДДС, като в тях е
записано основание за неначисляване – чл. 163а, ал. 2 приложение № 2 към глава
19 „а“ част I. Всички фактури са
осчетоводени от Община Карлово и е извършено плащане по тях. Фактурите са
отразявани от Община Карлово в дневници за покупки като доставки без право на
данъчен кредит.
Във връзка с издадените фактури за извършени услуги от Консорциум „Чистота Карлово“ и „АЕР КО“ ООД, свързани със поддръжка и експлоатация на
регионално депо и предварително третиране и сепариране на отпадък /таблица на
л. 126 гръб – 127 гръб/, Община Карлово не е съставяла протоколи на основание
чл. 163а, ал. 2, чл. 163б, ал. 1, т. 1 и по реда на чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и не
е начислявала ДДС.
От своя страна за услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване и др. подобни, по поддръжка на чистотата на
териториите на другите общини в района и на териториите на юридически
лица, общината е извършвала префактуриране
на тези услуги, издавайки фактури към другите по-малки общини и
юридически лица в района – Сопот, Калояново,
Хисар, „ФИЛКО КО“ ООД, „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД“ АД, „ВИК Пловдив“ ЕООД, „АТЛАС ЕКО ГРУП“ ЕООД, „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и др. В тази връзка от Община
Карлово са представени сключените договори за сепарация и депониране на смесен
битов отпадък с Община Сопот, Община Калояново, Община Хисар, „ФИЛ-КО“ ООД, „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ВИК Пловдив“ ЕООД, „АТЛАС ЕКО ГРУП“ ЕООД, ЕТ „АНТЕСТО“, действащи за ревизирания период. Съгласно
договорите Община Карлово приема да извърши услуги по депониране на неопасни
битови отпадъци и сепариране на смесен битов отпадък, които постъпват от
посочените общини и дружества в регионално депо за ТБО - Карлово. Извършването
на посочените услуги от страна на Община Карлово е превъзложено на „АЕР ЕКО“ ООД и Консорциум „ЧИСТОТА Карлово“. В издадените от Община Карлово
фактури на посочените клиенти за префактурираните услуги, същата не е
начислявала ДДС на основание чл. 163в от ЗДДС.
Констатира се, че Община Карлово е получател и на услуги от Консорциум „Чистота Карлово“, свързани със снегопочистване,
машинно метене и услуги по нерегламентирани замърсявания, които не попадат в
обхвата на чл. 163а от ЗДДС /приложение № 2 към глава 19 „а“ част I/. Получените фактури по повод на тези
услуги са с начислен ДДС.
Във връзка с така констатираните факти и обстоятелства, органите по
приходите са направили следните констатации:
По отношение на всички получени от Община Карлово
фактури, издадени от Консорциум „Чистота Карлово“ и от „АЕР КО“ ООД, свързани съссепариране на отпадъци, поддръжка, експлоатация и мониторинг на
Регионално депо за твърди битови отпадъци, на основание чл. 82, ал. 5 и във
връзка с чл. 163а от ЗДДС /приложение № 2 към глава 19 „а“ част I/, при настоящата ревизия е начислен
допълнително ДДС, тъй като за тези доставки е прието, че е приложима схемата на
т.нар. „обратно начисляване“.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит за начисления за
получените фактури за услуги ДДС е процедирано по следния начин: по фактурите
за получени услуги, които касаят сметосъбиране, сметоизвозване, поддръжка на
чистотата на територията на Община Карлово, които услуги общината предоставя на
населението в тази община и събира местни такси за битови отпадъци и тъй като
за тези си дейности тя действа в качеството си на орган на местната власт и по
силата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС за събраните ТБО тя не е данъчно задължено лице
и за тях не дължи ДДС, е прието, че не е налице право на приспадане на данъчен
кредит. Това е така, защото за предоставянето на тези услуги на населението на
територията на Община Карлово Общината не начислява ДДС, съответно не е
изпълнен чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС - получените услуги не са използвани за
изпълнение на последващи облагаеми доставки.
По отношение на фактурите, касаещи получени
от Община Карлово услуги, свързани с поддръжка, експлоатация и мониторинг на
Регионално депо за твърди битови отпадъци, сметосъбиране и сметоизвозване,
които се отнасят за териториите на други по-малки общини в района, както и за
други юридически лица и които услуги РЛ е префактурирало на посочените лица, е
прието, че за тези услуги Община Карлово действа в качеството си на търговец. За
начисления данък е налице право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл.
68, ал. 1, т. 4 и чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. В случая, Община Карлово не е
упражнила правото си на приспадане данъчен кредит за тези доставки, но тъй като
получените услуги по тези доставки са надлежно осчетоводени от нея, платени, т.е.
сделките не са укрити, прието е, че следва да се приложи разпоредбата на чл.
73а от ЗДДС. Отправено е ИПДПО до Община Карлово, да декларира писмено
желанието си за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит по
тези доставки. От РЛ са съставени допълнително протоколи на 01.04.2020г. по чл.
163б, ал. 1, т. 1 и по реда на чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, по които
в хода на настоящата ревизия освен, че е начислен ДДС, е признато и правото на
приспадане на данъчен кредит. Съгласно издадените протоколи /таблица на л. 128
гръб – 129/ за периода от 01.07.2019г. до 30.09.2019г. е упражнено право на
приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19 841,56лв. по 6бр. фактури
с издатели Консорциум „Чистота Карлово“ и от „АЕР КО“ ООД.
При така направените констатации,
на основание чл. 82, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 163а от ЗДДС /приложение № 2 към глава 19 „а“ част I/ е начислен допълнително ДДС по данъчни периоди в следните размери:
за м. 07.2019г. – общо 37 610,08лв. /таблица първа на л. 130/; за м.
08.2019г. – общо 36 080,03лв. /таблица втора на л. 130 гръб/ и за м.
09.2019г. – общо 36 025,62лв. Същевременно, на основание чл. 73а, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 81, ал. 5 от ППЗДДС е признато право на приспадане на
данъчен кредит за получените доставки на услуги по приложение № 2 от ЗДДС по
данъчни периоди в следните размери: за м. 07.2019г. – общо 8 043,11лв.
/таблица първа на л. 130 гръб/; за м. 08.2019г. – общо 7 296,51лв.
/таблица втора на л. 131/ и за м. 09.2019г. – общо 4 501,94лв. /таблица
първа на л. 132/.
На следващо място, при ревизията е установено, че Община Карлово събира
такси по раздел II на ЗМДТ за ползване на тротоари и места, върху които са
организирани пазари, такси за ползване на паркинги и паркоместа, които са
общинска собственост. Събраните такси за ползване на паркинги и паркоместа, за
тротоарно право, за пазари и тържища, общината е декларирала като освободени
доставки и не е начислявала ДДС за тях.
Прието е от органите по приходите, че за събраните такси за ползване на
паркинги, тротоарно право, организиране на пазари и тържища върху общински
терени Общината се явява данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 5, т.
1, б. „м“ от ЗДДС и за тях е
дължим ДДС, предвид и чл. 3, ал. 5, т. 2 от с.з., че тези доставки са такива,
които биха довели до значително нарушаване на правата на конкуренцията. На
основание основание чл. 81, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал.
5, т. 1, б. „м“; чл. 12, ал. 1 и по реда чл. 67, ал. 2 от ЗДДС за посочените
доставки е начислен общо ДДС в размер на 11 824,65лв. /таблица втора на л.
129 гръб/. По-конкретно, е начислен допълнително ДДС за м. 07.2019г. в общ
размер на 4 354,28лв. или в размер на 1 828,03лв. като включен в
стойността на събраните такси за паркинги и паркоместа; в размер на 50,66лв.
включен в стойността на събраните такси за тротоарно право и в размер на
2 475,58лв., включен в стойността на събраните такси за общински пазари
/таблица втора на л. 130/. По аналогичен начин е начислен ДДС по видове
събирани такси и за данъчни периоди м. 08.2019г. и м. 09.2019г. /таблица първа
на л. 131 и таблица втора на л. 131 гръб/.
В хода на съдебното производство не са
представени допълнително доказателства и не са направени доказателствени
искания за допълнително събиране на доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира следното от правна страна:
По направените възражения, касаещи допълнително
начисления ДДС на основание чл. 82, ал. 5, във връзка с чл. 163а от ЗДДС
С обжалвания ревизионен акт, на
основание чл. 82, ал. 5, във връзка с чл. 163а от ЗДДС е начислен ДДС по 12бр.
фактури, издадени от Консорциум „Чистота Карлово“/ описани в таблици на л. 130,
130 гръб и 131 гръб/ и по 9бр. фактури издадени от „АЕР ЕКО“ ООД /описани
на л. 130, 130 гръб и 131 гръб/, относно данъчни периоди 01.07.2019г.
-30.09.2019г. Същевременно, за част от фактурите, за които е начислен ДДС, при
ревизията е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.
73а, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 81, ал. 5 от ППЗДДС, а именно: за м.
07.2019г. по ф-ра № 10…126 от 31.07.2019г. с издател „АЕР ЕКО“ ООД и по ф-ра №
0…389 от 31.07.2019г. с издател Консорциум „Чистота Карлово“ /таблица първа на
л. 130 гръб/; за м. 08.2019г. по ф-ра № 10…131 от 31.08.2019г. с издател „АЕР
ЕКО“ ООД и по ф-ра № 0…398 от 31.08.2019г. с издател Консорциум „Чистота
Карлово“ /таблица втора на л. 131/ и за м. 09.2019г. по ф-ра № 10…138 от
30.09.2019г. с издател „АЕР ЕКО“ ООД и по ф-ра № 0…402 от 30.09.2019г. с
издател Консорциум „Чистота Карлово“ /таблица първа на л. 132/. Направена е
изрична констатация, че РЛ е приспаднало право на приспадане на данъчен кредит
в общ размер на 3 610,85лв. през данъчен период м. 11.2019г. по ф-ри №№
10…140 от 30.09.2019г. и 10…142 от 30.09.2019г. с издател „АЕР ЕКО“ ООД, чрез
издаване на протоколи №№ 0…312 от 01.11.2019г. и 0…313 от 01.11.2019г. и
включването им в дневника за покупки за данъчен период м. 11.2019г.
Спорът е за това, следва ли по
отношение на процесните доставки общината да се разглежда като данъчно
задължено лице или не и дължи ли съответно допълнително определения ДДС.
Предмет на доставките по
фактурите, издадени от Консорциум „Чистота Карлово“ са услуги по сметосъбиране
и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите на община Карлово,
съгласно договори № 124/27.10.2014г. и № 128/12.11.2014г., прекратени на
16.09.2019г. Предмет на доставките по фактурите, издадени от „АЕР ЕКО“ ООД са
услуги по поддръжка и експлоатация на регионално депо и предварително третиране
и сепариране на отпадъци по договор № 127/10.08.2015г., прекратен на
16.09.2019г.
За всички фактури, като основание
да не се начислява ДДС, е записано чл. 163а, ал. 2, приложение 2 към глава 19а,
част I ЗДДС, като общината не е
съставила протоколи по издадените фактури и не ги е включила в дневниците за
продажби на посоченото основание. Същевременно, по отношение на 2бр. фактури, с
предмет услуги, свързани с поддръжка, експлоатация и мониторинг на депото за
ТБО, сметосъбиране и сметоизвозване, които се отнасят за териториите на други,
по-малки общини в района, посочени по-горе в настоящото решение, самото РЛ е
упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, чрез издаване на
протоколи от 01.11.2019г. и включването им в дневника за покупки за данъчен
период м. 11.2019г. Самият ревизиращ екип е признал правото на приспадане на
данъчен кредит и по още 6 бр. фактури, посочени в таблицата на л. 128 гръб, по
отношение на които са издадени протоколи на 01.04.2020г. В случая е прието, че
общината действа в качеството си на търговец и за начисления данък е налице
право на приспадане на данъчен кредит, което си право РЛ не е упражнило.
Правното основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е
разпоредбата на чл. 73а, ал. 1 от ЗДДС, която е приложима в настоящия случай,
тъй като получените услуги по тези доставки са надлежно осчетоводени в Община
Карлово, извършено е разплащане по тях и може да се направи извод, че не са
укрити.
Ревизиращият екип и горестоящият
административен орган, в хода на административното обжалване, приемат, че ДДС
за процесните доставки се дължи, тъй като дейностите по сметосъбиране попадат в
обхвата на услуги, за които е приложима системата на т.нар. „обратно
начисляване“. Данъкът е изискуем от получателя, който следва да издаде
протокол. Независимо от това, че предоставяните от общината услуги по
сметосъбиране и сметоизвозване, третиране на отпадъци и поддръжка на депо за
ТБО са такива, предоставяни в качеството й на орган на местна власт и тя не е
данъчно задължено лице на основание чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, в случая това били
получени от общината услуги от други лица. Всъщност, РЛ не държало сметка за
това, че по спорните фактури общината не се явява изпълнител, а получател и
като такъв дължи данък. Касаело се за оказани на общината услуги, по отношение
на които следвало да се начисли данък с издаването на протокол по чл. 163б, ал.
1,т. 1 от ЗДДС.
Изводите в обжалвания РА са
неправилни и противоречат и на смисъла на механизма на самоначисляване и на принципа за данъчен неутралитет. По
правило самоначисляването е въведено с цел борба с измамите във връзка със
сделки, отнасящи се до някои стоки, при които съществува риск от измами. Прилагането
на този целеви механизъм следва да не засяга основните принципи на системата за
ДДС, а в случая се получава точно това, след като в тежест на данъчно
незадължено лице - общината, както сама приема приходната администрация, която
с процесните доставки всъщност действа като орган на местна власт, се възлага
тежестта на ДДС. За част от процесните фактури се изключва възможността за упражняване
право на данъчен кредит, тъй като при предоставена допълнително възможност в
хода на ревизията, общината е издала протоколи от 01.04.2020г., като за
останалата част от процесните фактури не са издадени такива протоколи. Фактурите,
към които не са издадени протоколи са с предмет поддръжка и експлоатация на
регионално дело за ТБО, предварително третиране и сепариране на отпадък и
разделно събиране на отпадъци, които са с получател именно Община Карлово и не
са префактурирани към други по-малки общини и юридически лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 5 ЗДДС органите на местната власт не са данъчнозадължени за извършваните от
тях дейности или доставки в качеството им на органи на местната власт. Легална
дефиниция на тези дейности се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 7 от ДРЗДДС,
съгласно която дейностите или доставките следва да бъдат извършвани от лице,
създадено със закон, в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен
акт, не могат да се извършват от търговец, освен ако това не му е възложено със
закон и за които с нормативен акт е установена такса. В случая дейността по сметосъбиране
и сметоизвозване и експлоатация на депото за ТБО е извършвана от общината, въз
основа на закон – ЗМДТ и ЗУО, като е дадена възможност да се извършва включително
и чрез дружествата, на които това е било възложено по обществена поръчка и е в
изпълнение на функциите на общината като орган на местната власт.
Съгласно чл. 63 от ЗМДТ и чл. 19 от Законът за управление на
отпадъците, общината чрез своя представителен орган - кметът, е задължена да
осигури условия и да организира събирането на битовите отпадъци от
притежателите им, намиращи се на територията на общината, както и да организира
почистването на местата, предназначени за обществено ползване. По чл. 17, ал.
1, т. 6 ЗМСМА благоустрояването на населените места и комуналните дейност са
включени в обхвата на въпросите от местно значение, които законът е възложил на
гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно.
Съгласно чл. 22 от ЗУО Общинският
съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето,
събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването,
оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително
биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на своя
територия, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на
съответните услуги по реда на ЗМДТ. Границите на районите и видът на
предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване,
се определят със заповед на кмета на
общината /чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ/; За
тази дейност общината събира такси по чл. 6 ЗМДТ. Размерът на таксата за
битови отпадъци, която е насрещната престация за услугите по чл. 62, се
определя с решение на общинския съвет /чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ/, като е възможно
размерът на таксата да не покрива стойността на услугата, защото разпоредбата
на чл. 8, ал. 3 от ЗМДТ изрично предвижда възможност размерът на таксата да
може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет
реши, че това се налага за защита на обществения интерес.
Част от организацията по сметосъбиране е и самото сключване
от общината на договор за предоставянето на тези услуги с оправомощено лице за
извършването им, когато самата община чрез свое общинско предприятие не може да
ги предоставя. От посочените разпоредби следва, че общината участва в
договорите с Консорциум „Чистота Карлово“ и „АЕР ЕКО“ ООД не като самостоятелен
икономически оператор, а като представител на местната общност и в изпълнение
на задължение, вменено й със закон. В този смисъл, макар община Карлово да
отговаря формално на условието, визирано в чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, т.е. да е
регистрирано по ЗДДС лице в сделките с дружествата доставчици участва като
местен орган. Несъмнено е изпълнена хипотезата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, поради
което общината не дължи ДДС по сделките с посочените търговци.
Следователно, по сключените с
двамата доставчици договори общината участва като представител на местната
власт и в изпълнение на задължение, вменено й със закон - благоустрояването на
населеното място и извършването на комунални услуги, сметосъбирането и
управлението на отпадъците. От факта, че общината е получател на
доставките по спорните фактури не следва, че тази дейност не е на общината
предвид цитираните по-горе закони, с които й е възложено благоустрояването на
населеното място и извършване на комунални услуги, сметосъбирането и
управлението на отпадъците. В случая общината е извършвала възложените й по
закон дейности чрез фирми по сключените договори. Дейността по сметосъбиране не е икономическа за жалбоподателя, а е
извършвана именно в качеството на орган на местната власт чрез трети лица,
поради което и на основание чл. 3, ал. 5 от ЗДДС следва да се приеме, че не е
данъчнозадължено лице за тази дейност и не следва да се начислява данък по чл.
163а от ЗДДС за получените доставки на услуги по сметосъбиране на битови
отпадъци. Разпоредбата на чл. 3,ал. 6 от ЗДДС, на която се позовава горестоящият
административен орган, не намира приложение, тъй като не се касае за получени
от общината услуги, а за дейност, изпълнявана по вменено от закона задължение, чийто
краен потребител е населението, а не общината като субект. Обратното означава с
разпоредбата на ал. 6 да се изключи изобщо приложението на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС.
Този извод се подкрепя от
съдържанието на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО. Съгласно член
9 от същата данъчнозадължено лице означава всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и
резултатите от тази дейност. Съгласно чл. 13, § 1 държавите, регионалните и
местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като
данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се
ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или
плащания във връзка с тези дейности или сделки. Предвиденото изключение, според което същите се считат за
данъчнозадължени лица по отношение на тези дейности или сделки, при което
третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения
на правилата за конкуренцията, в случая не е налице. Не е налице и
изключението, според което тези публичноправни субекти се разглеждат като
данъчнозадължени лица по отношение на дейностите, изброени в приложение I, при
условие че тези дейности не се извършват в такъв малък мащаб, за да бъдат
определени като незначителни, тъй като в приложение I дейностите сметосъбиране и
сметоизвозване и депониране на отпадъци не са включени.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че общината
като субект, предоставящ услугите
сметосъбиране и сметоизвозване и дейностите по експлоатация на депото за ТБО, насочени
единствено към общината, като получател, което е част от публичната й функция,
макар и формално да попадат към тези по приложение № 2 към ЗДДС, не определя
общината като данъчно задължено лице за тази дейности с последиците на
изискуемостта на данъка от получателя по чл. 82, ал. 5 и чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и задължението за начисляването му по реда на чл. 163б, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Възможността извършването на тези услуги да се възложи на
лица с правоспособност по чл. 35 от ЗУО е предвидена в чл. 19, ал. 2 от същия
закон, т.е не е дължимо тази икономическа дейност да е в някоя от формите по
глава шеста от ЗОС за отнасянето й към публичните функции. Затова и са налице
предпоставките на дерогацията по чл. 13, § 1 от Директивата и определените в
оспорвания ревизионен акт задължения не са налице, а РА е незаконосъобразен, в
частта му на допълнително начислен ДДС в общ размер на 89 873,54лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
4 539,07лв., изчислени посредством общодостъпен в интернет страницата на
НАП лихвен калкулатор.
По направените възражения, касаещи допълнително
начисления ДДС на основание чл. 81, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 5, т. 1, б.
„м“ от ЗДДС:
Съдът намира жалбата за частично основателна
единствено по отношение таксата за тротоарно право, предвид следните аргументи:
съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС (в приложимата й редакция) не са данъчно задължени лица
държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности
или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително
в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности
или доставки, като са изчерпателно регламентирани изключения, при които
общината, като орган на местната власт, е данъчно задължено лице. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 5, т. 1, б. „м“ от ЗДДС общината е данъчно задължено
лице за дейностите по стопанисване на търговски обекти и отдаване под наем на
търговски площи. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5, т. 2 от ЗДДС общината е
данъчно задължено лице и за доставки, извън изчерпателно изброените в чл. 3,
ал. 5, т. 1 от ЗДДС, които ще доведат до значително нарушение на правилата за
конкуренция.
По делото
не е спорно обстоятелството, че Община Карлово е регистрирано по ЗДДС лице,
като противоположните становища на страните се съсредоточават около факта дали
при предоставяне за ползване на тротоари, терени общинска собственост, на които
са изградени паркинги или са предоставени за ползване паркоместа или терени
общинска собственост, върху която са организирани открити или покрити пазари,
за които се дължи такса по чл. 72 от ЗМДТ, жалбоподателят действа като орган на
местна власт или като равнопоставен гражданско – правен субект. Според
жалбоподателя, водещ критерий е това, че общината действа като публично правен
субект е, че се касае за предоставяни услуги, свързани с управление на терени
общинска собственост, за които е изрично предвидено заплащане на такса в разпоредбата
на чл. 72 от ЗМДТ. Според ответния административен орган, общината действа като
гражданско – правен субект, тъй като се касае за услуги, свързани с управление
на собственост, които са сред изчерпателно изброените в чл. 3, ал. 5, т. 1, б.
„м“ от ЗДДС, могат да се осъществяват от търговци и между общината и търговците
възниква конкуренция.
Съдът
намира за неоснователно твърдението в жалбата, че при извършването на
дейностите по предоставяне на общински терени за паркиране и за открити пазари
не се създава конкуренция изначално и по закон. В разпоредбата на § 1, т. 7 от
ДРЗДДС са регламентирани кумулативно две предпоставки, които следва да бъдат
изпълнени, за да се приеме, че се касае за извършвани дейности или доставки от
местните органи, в качеството им на органи на местната власт, а именно:
отрицателна – да не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е
възложено със закон и положителна – с нормативен акт да е установена такса за
извършване на дейността.
В случая,
не е спорно, че за дейностите по предоставяне на общински терени за паркоместа
или за открити или закрити пазари, в разпоредбата на чл. 72 от ЗМДТ е
регламентирано заплащането на такси, размерът на които е регламентиран в
подзаконов нормативен акт – Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Карлово, приета с решение
№ 2151, взето с протокол № 47 от 26.03.2015г. на Общински съвет – Карлово, с
последващи изменения и допълнения. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от
посочената наредба, такса се заплаща за ползване на тротоари, места, върху
които са организирани пазари (открити и закрити) и терени с друго
предназначение, които са общинска собственост. В случая, няма пречка да върху
терени, собственост на частно правни субекти, да бъдат изградени открити или
закрити пазари и да бъдат обособени паркоместа, които да бъдат използвани чрез
заплащане на съответно възнаграждение. Това означава, че при извършване на тези
две дейности общината действа като равнопоставен гражданско правен субект, при
условията на конкуренция, като определянето на конкретен размер на таксите
следва да бъде подчинено на критериите, регламентирани в разпоредбата на чл. 4,
ал. 1 от наредбата. Принципно правилни са твърденията, че местата за паркиране,
обособени върху терени общинска собственост, се определят въз основа на
генерален план за организация на движението, утвърден със заповед на кмета на
общината, но няма законова пречка да бъдат обособявани и места за паркиране
върху терени частна собственост, при спазване разпоредбите на ЗУТ. Аналогично е
положението за откритите и закрити пазари, които могат да бъдат изградени както
на терени общинска собственост, така и на терени, собственост на частно правни
субекти.
При
наличието на предоставени равни възможности на субектите за управление на
собствеността им под формата на изграждане на паркинги и покрити и/или закрити
пазари, несъмнено се създава конкурентна среда между общината и другите
субекти. Доколкото при определяне на размера на таксите за ползване на общински
терени следва да бъдат спазвани критериите на чл. 4, ал. 1 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Карлово, на общината е предоставено правомощие за
регламентиране на органичителни критерии към кандидатите за ползване на
общинските терени. Независимо от това, обаче, в случай на значително нарушение
на правилата за конкуренция, независимо под каква форма, съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 5, т. 2 от ЗДДС общината е данъчно задължено лице.
При така
изложените аргументи, Съдът намира обжалваният РА за правилен и
законосъобразен, в частта му на допълнително начислен ДДС на основание чл. 81, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 5, т. 1, б. „м“ от ЗДДС, по отношение дейностите по предоставяне на терени общинска собственост за
паркинги/паркоместа и за открити и/или закрити пазари. В таблици на л. 129
гръб, 130, 131 и 131 гръб са посочени стойностите на събраните такси по
периоди, съответно изчисленият ДДС по правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, като
общият размер на дължимият ДДС възлиза на 11 672,67лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 589,53лв., изчислени посредством общодостъпен в
интернет страницата на НАП лихвен калкулатор.
Правилни са твърденията в жалбата, че не може да
възникне конкуренция за дейността по предоставяне за ползване на тротоари, тъй
като същите представляват публична общинска собственост и общината е единственият
субект, който предоставя за ползване тези общински терени. В случая са
изпълнени и двете предпоставки, регламентирани в разпоредбата на § 1, т. 7 от
ДРЗДДС, като върху тротоарите могат да бъдат разполагани единствено
преместваеми обекти при условията и по реда на Наредбата за преместваеми обекти
за търговски и други обслужващи дейности, съгласно чл. 56 от ЗУТ, приета с решение №
170, взето с протокол № 10 от 12.04.2012г.
на Общински съвет - Карлово, с последващи изменения и
допълнения.
При така
изложените аргументи, обжалваният РА е неправилен и незаконосъобразен, в частта
му на допълнително начислен ДДС на основание чл. 81, ал. 1,
във връзка с чл. 3, ал. 5, т. 1, б. „м“ от ЗДДС, по отношение дейностите по
предоставяне за ползване на тротоари в размер на 151,98лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 7,67лв., изчислени съобразно общодостъпен в интернет
страницата на НАП лихвен калкулатор.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК,
съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен приходен орган и е
приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен приходен орган и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което същият
не страда от пороци, определящи неговата нищожност.
При този изход на
делото и своевременно направените искания, на страните по делото следва да
бъдат присъдени направените от тях разноски съобразно уважената и отхвърлена
част на жалбата.
Съгласно
представения списък с разноските на л. 432 жалбоподателят е заявил претенция за
заплащане на възнаграждение за държавна такса, за обжалване на РА по чл. 152 от ДОПК и за процесуално представителство в общ размер на 8 210лв., в т.ч. за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 8 160лв. с ДДС.
Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като се касае за дело от правна
сложност, с предмет данъчни задължения по ЗДДС, определени на различни правни
основания от материалния закон. Същевременно, обаче, на основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС
лица дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на
ЗДДС. Това означава, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размера без ДДС, пропорционално на уважената част на жалбата. При направените
изчисления, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на
6 054,03лв. (шест хиляди и петдесет и четири лева и три стотинки).
На основание чл. 161 от ДОПК на
ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция)
същото възлиза на 418,13лв. (четиристотин и осемнадесет лева и тринадесет
стотинки).
По компенсация, ответникът следва
да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 5 635,90лв. (пет хиляди
шестстотин тридесет и пет лева и деветдесет стотинки) разноски по делото.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Съдът, ХV състав
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ по жалбата на ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК *********, с адрес: ***,
представлявана от кмета Е.С.К., чрез адв. Т.Д., с посочен съдебен адрес: ***, Ревизионен
акт № Р-16001619007101-091-001 от 21.05.2020г., издаден от Г.Н.Ч.- началник сектор, възложил ревизията,
и Д.Х.Г.– И.- главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД
на НАП-Пловдив, В ЧАСТТА, потвърдена с решение № 379 от 10.08.2020г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр.
Пловдив, КАТО НАМАЛЯВА допълнително начисления ДДС от 101 698,19лв. на
11 672,67лв. и размера на прилежащите лихви от 5 136,27лв. на
589,53лв.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите
/НАП/ - гр. София да заплати на Община Карлово, ЕИК *********, с адрес: ***,
представлявана от кмета Е.С.К. сумата в размер на 5 635,90лв. (пет хиляди шестстотин тридесет и пет
лева и деветдесет стотинки) разноски по делото, изчислени по съразмерност и
компенсация.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/