Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
30.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-ри
брачен въззивен състав, в публично заседание на дванадесети октомври през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, с участието на
прокурора Антон Стефанов, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 537 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Н.И.Д. срещу решение, постановено по гр.д.№ 48868/2016 г.
на СРС, 117 състав, с което е отхвърлена молбата на въззивницата за промяна на фамилното
й име от „Д.“ на „Д.“. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за
това. Въззивницата моли да се отмени решението на районния съд и да се
постанови друго, с което да се промени фамилното й име от „Д.“*** Община Х. не
вземат становище по жалбата.
Представителят
на Софийска градска прокуратура моли за потвърждаване на обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно.
Жалбата е допустима. Подадена е в
срока по чл. 259 ГПК от молителката в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският
градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
С решение
по гр.д. № 48868/2016 г. Софийският районен съд, 117 състав, е отхвърлил
молбата на Н.И.Д., с която лицето е поискало промяна на фамилното си име от „Д.“
на „Д.“.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на
собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена
молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,
както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Тези обстоятелства,
при които се допуска промяна на името, не могат да противоречат на
императивните правила, въз основа на които се определят имената на българските
граждани.
Според чл. 14, ал. 1 от ЗГР
фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка
-ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Чл. 14, ал.
2 от ЗГР предвижда, че фамилното име при сключване на
граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс.
Въззивницата е сключила
граждански брак на 23.07.2016 г. с А.С.Д., като при сключването му е приела
фамилното име на съпруга си – „Д.“ (чл. 12, изр. 1, предл. 2 от СК). При
приемане на фамилното име на съпруг или при добавяне на фамилното име на съпруг
чл. 12 от СК не въвежда изрично изискването за прибавяне на окончание съобразно пола на встъпващия
в брак. Нормите, уреждащи формирането както на бащините имена на българските
граждани (чл. 13 от ЗГР), така и на фамилните им имена, съдържат императивни
правила относно окончанията на тези имена съобразно пола на лицата. След като
при раждане бащиното и фамилното имена на детето включват окончания съобразно
пола му, при последващата промяна на фамилното име по реда на чл. 12 от СК
новото фамилно име също трябва да има окончание съобразно пола на съпруга. Да
се приеме обратното разбиране, поддържано от въззивницата, означава не само
съпругата при сключване на брак да приема или добавя фамилно име без окончание,
но и съпругът да приема или добавя фамилното име на съпругата си с окончание. Окончанието
на съответното бащино или фамилно име отличава лицата от двата пола в нашата
именна традиция.
Единственото изключение за
наставките и окончанията се отнася до противоречие със семейните,
етническите или религиозните традиции. В настоящия случай се касае за
лице от женски пол и липсват каквито и да било доказателства, от които да
следва, че е налице визираното в закона изключение относно окончанието на
фамилното име на въззивницата.
Неоснователни са и доводите в
жалбата, че първоинстанционният съд е следвало да разгледа делото в открито
съдебно заседание. Производството пред Софийския районен съд е било образувано
по молба по чл. 19, ал. 1 от ЗГР, а не по молба по чл. 19, ал. 2 от ЗГР. Само
молбите по чл. 19, ал. 2 от ЗГР районният съд разглежда задължително по реда на
Глава петдесета „Установяване на факти” от ГПК и то в открито заседание – чл.
544, ал. 1 от ГПК. За молбите по чл. 19, ал. 1 от ЗГР важи общата разпоредба на
чл. 532 от ГПК, според която правилото е молбата да се разглежда в закрито
заседание, което е направил и Софийският районен съд.
Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение е правилно, постановено е при спазване на
материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 48868/2016 г.
по описа на Софийския районен съд, 117 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.