№ 305 / 26.9.2019 г.
ПРОТОКОЛ
Година 2019г. град Монтана
РАЙОНЕН СЪД - гр. МОНТАНА НО, І-ви състав
На двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
Секретар: Гинка Митова
Прокурор: Н. С.
Сложи за разглеждане докладваното от съдия МИЧЕВ НОХД № 1429 по описа на Районен съд - гр. Монтана за 2019 година.
На поименното повикване в 13.30 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – гр. Монтана, редовно призована, се представлява от прокурор Н. С..
ПОДСЪДИМИЯТ Е.Г.В., редовно призован, се явява лично и с адвокат К. Г. от АК Монтана, с пълномощно от днес.
ПОСТРАДАЛАТА О.Т., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Л. А. от АК Монтана с пълномощно от днес.
СЪДЪТ докладва постъпила справка за съдимост на подсъдимия от 24.09.2019г.
СЪДЪТ докладва постъпила искова молба от пострадалата О.Т., с която предявява граждански иск срещу подсъдимия Е.Г.В. за сумата от 4 000.00 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 40.00 лв. имуществени вреди. Със същата заявява желание да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител.
Преди да бъде обсъден въпросът за даване ход на делото съдът запитва подсъдимия получил ли е препис от Обвинителния акт преди повече от седем дни?
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм препис от Обвинителния акт и разпореждането на съдията преди повече от седем дни и успях да организирам защитата си.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото за провеждане на разпоредително заседание.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото за провеждане на разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото за провеждане на разпоредително заседание.
СЪДЪТ намира, че няма пречка да се проведе даде ход на разпоредително заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.248, ал.1 от НПК ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ да изразят становище по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание, а именно:
1. Подсъдно ли е делото на съда;
2. Има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. Допуснато ли е на Досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;
4. Налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;
5. Разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация;
6. Взетите мерки за процесуална принуда;
7. Искания за събиране на нови доказателства;
8. Насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, намирам, че делото е подсъдно на Районен съд Монтана. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че не е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, което да е нарушило правата на която и да е от страните. В чл.249, ал.4, т.2 от НПК изрично са написани кои нарушения са съществени и отстраними за пострадалия и неговите наследници. Считам, че в хода на ДП няма допуснато такова от визираните в чл.249, ал.4, т.2 от НПК. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила към настоящия момент. С представителя на защитата сме постигнали споразумение, което ще Ви представим, но в един бъдещ момент, след като се изясни дали гражданският иск ще бъде приет за разглеждане в днешно съдебно заседание и дали О.Т. ще бъде конституирана по законоустановения ред. Към момента делото не следва да се разглежда при закрити врати. Няма основания за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник. Мярката за процесуална принуда, която е взета няма основания за промяна. Към настоящия момент нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. Г.: Господин Съдия, няма нарушения, спазен е законът относно местна и родова подсъдност. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в ДП и настоящото наказателно такова. По отношение на реда на гледане на делото с прокуратурата сме постигнали споразумение относно наказанието на подзащитния ми, което Ви представям и моля делото да бъде разгледано по облекчения ред с оглед представеното споразумение. Що се отнася до искането за конституиране на пострадалата в качеството и на частен обвинител и граждански ищец, макар и процесуално допустими тези две искания моля да отхвърлите с оглед първо на това, че законът предоставя такава възможност и когато една гражданско правна претенция би затруднила наказателното производство, какъвто е настоящият случай предвид заявената претенция, то съдът може да не я разгледа в наказателното производство. Няма пречка с оглед размера на заявените неимуществени вреди в такъв баснословен размер това да си се отдели в отделно производство пред гражданския съд и да се доказва по какъв начин са изчислени тези вреди. Деянието е по чл.131, т.12 от първата алинея във вр. чл.130, ал.2 НК. С оглед това, че пострадалата няма такива съществени физически увреждания смятам, че неимуществените претенции следва да бъдат доказани пред граждански съд. Що се отнася до заявените имуществени претенции, тъй като те са скрепени със съответен финансов документ за извършен преглед на лицето, тях не ги оспорваме и ако съдът прецени, че следва да не отделя гражданските претенции в отделно производство, т.е. да конституира пострадалата и като граждански ищец, то в такъв случай следва да се назначи медицинска експертиза и вещо лице, което да даде заключение досежно здравословното състояние настъпило след увреждането, последиците за здравето и т.н. Това сочи на извода, че конституирането на пострадалата като граждански ищец ще затрудни максимално наказателното производство, за да се защитят нейните претенции, и то неоснователни. Моля да гледате делото по реда на особените правила с оглед представеното споразумение относно наказателната отговорност на подзащитния ми и оставите гражданския иск за пред гражданския съд. Относно искането за конституиране като частен обвинител с оглед постигнатото споразумение между подсъдимия и прокурора, то в случая предоставям на съда решението дали да бъде конституиран като такъв, тъй като при сключването на споразумение частният обвинител не би играл някаква решаваща роля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Присъединявам се към казаното от защитника ми.
СЪДЪТ, след като взе предвид становището на участниците в съдебното заседание по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК и на основание чл.248, ал.5 и ал.6 от НПК, намира, че делото е с родова и местна подсъдност на Районен съд Монтана. Не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.
Съдът служебно констатира, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, което е накърнило процесуалните права на пострадалото лице. Видно от Постановление за частично прекратяване на ДП от 05.07.2018 г. е, че прокурорът е прекратил частично наказателното производство спрямо подсъдимия Е.Г.В. за обвинение повдигнато за престъпление по чл.325, ал.3 вр. ал.1 от НК. В диспозитива на прокуратурата изрично е отразено, че препис от постановлението следва да се изпрати единствено на обвиняемия, а не и на пострадалата. Подобно задължение е императивно вменено освен в чл.249, ал.4, т.2 НПК с уточнението, ако пострадалият и неговите наследници не владеят български език, но и в диференцираната процедура на глава 18 в чл.243, ал.4 от НПК. Видно от материалите по делото е, че настоящият съдия докладчик, веднъж е прекратил съдебното производство по НОХД № 1836/2017г. по описа на Районен съд – гр.Монтана с Разпореждане № 3213 от 03.11.2017 г., като е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. В самото разпореждане съдът е указал, че неговият акт подлежи на обжалване и протестиране от прокурора, обвиняемия и неговия упълномощен защитник, но също така и от пострадалата.
Съдебният акт не е бил обжалван и протестиран и е влязъл в законна сила. Безспорно възможността на пострадалия да обжалва постановлението на прокурора за частично прекратяване на наказателното производство, освен че води и до ограничаване на неговите процесуални права, но и също така прави обвинителния акт преждевременно внесен и с непълно изяснена правна квалификация. Според съда към настоящия момент постановлението на прокурора за частично прекратяване не е влязло в законна сила, тъй като е игнориран участник в наказателния процес, имащ правото да го обжалва. Видно от фактическите параметри на обвинението е, че макар и правната квалификация да е била по чл.325, ал.3 от НК, в случая е налице пострадал по смисъла на чл.74 от НПК.
Предвид изложените процесуално правни съображения съдът намира, че съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на прокурора, който след като изпълни в пълнота процедурата по чл.243 от НПК, следва да внесе нов обвинителен акт или евентуално да се постигне споразумение на досъдебното производство.
ВОДЕН от горното и на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1429/2019 г. по описа на РС – гр. Монтана и връща делото на прокурора за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 - дневен срок от днес пред Окръжен съд - гр. Монтана.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 14.00 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: