Р Е Ш Е Н И Е
№ …....../07.03.2017г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
десети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4459 по описа
за
Предявен
е иск от "Водоснабдяване
и канализация" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу
А.П.Д., ЕГН **********, адрес:
*** за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумата в общ размер
261.83 лв. (двеста шестдесет и един лева, осемдесет и три ст.), от която 224.53 лв. (двеста двадесет и четири лева,
петдесет и три ст.), представляващи неиздължени главници за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер *. и адрес на потребление в
град В., ж.к.В., бл.*, вх.*, ап.*, за периода от 12.04.2013 год. до 08.02.2016
год. и 37.30 лв. (тридесет и седем лева,
тридесет ст.) обезщетение
за забава в плащане на главните задължения
за периода от 12.05.2013 год. до 08.02.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 15.02.2016 год. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че през периода от 12.04.2013 г. до 08.02.2016 г. ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал като титуляр на партида с аб.№ *., но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5, т. 6 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били длъжни да заплащат
ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ, дължимите суми
за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по
инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № */*г.
по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за
изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с
който се оспорва наличието на договорни отношения между страните по делото за посочения
обект на потребление. Навежда
доводи за недопустимост на предявените искове, доколкото са предявени срещу
ненадлежна страна. Оспорва, че ОУ го обвързват, тъй като липсва писмено
заявление за приемането им. Липсвало основание за откриване на партида на
негово име. Твърди, че
ищецът не е доставил остойностеното количество вода. Сочи, че ответникът не е
отчитал доставената вода, съобразно изискванията на ОУ. Оспорва да
е подписвал карнети. Навежда доводи, че ответникът не е издавал фактури за
отчетените стойности на доставено количество вода и съответно не е получавал
такива. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по
делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№1708/2016г.
на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от
"Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК ********* заявление от 15.02.2016г. срещу А.П.Д., ЕГН **********, за сумата от сумата от 261.83 лв. (двеста шестдесет и един лева, осемдесет и три ст.),
от която 224.53 лв. (двеста двадесет и четири лева, петдесет и три ст.),
представляваща неиздължена главница за ползвани и неплатени ВИК услуги по партида
с абонатен номер *. на адрес град В., ж.к.В. бл.*, вх.*, ап.*, за периода от
12.04.2013год. до 08.02.2016год., сумата от 37.30 лв. (тридесет и седем лева,
тридесет ст.) лихва за забава за периода от 12.04.2013год. до 08.02.2016год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 15.02.2016год. до окончателното й изплащане, както и за
сторените по делото съдебно деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по
делото държавна такса в размер от 25 лв.
(двадесети пет лева) и 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от
А.П.Д.,
за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и
правния интерес от водене на настоящия иск.
Представена
е като доказателство по делото справка за недобора на частен абонат А.П.Д. от 12.04.2013г.
до 08.02.2016г., издадена от "Водоснабдяване и
канализация" ООД за обща сума в размер на 317.05 лв..
От Справка по лице от 14.10.2016 г. в Служба по
вписвания гр.В. за лицето А.П.Д. с вписвания, отбелязвания и заличавания по
персонална партида №108832 се установява, че ответникът е собственик на сочения
обект на потребление.
Представени са два
броя карнети по партида с абонатен №*. за периода от м.
01.2013г. до м.08.2016г.
Ищецът е съставил Констативен протокол №*/* г.;
Констативен протокол №*/* г.; Констативен протокол №*/* г.; Констативен
протокол №*/* г.; Констативен протокол №*/* г.; Констативен протокол №*/* г. за
отказан достъп.
Приети са като доказателства по делото ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на
"Водоснабдяване и канализация" АД, както и решение на ДКЕВР от
28.01.2013г. и от 19.09.2011г. за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни
от "Водоснабдяване и канализация" АД, гр.В..
От заключението на вещото лице по назначената по
делото ССчЕ, прието в с.з. на 28.10.2016г., се установява, че съгласно
издадените от ищцовото дружество фактури общия размер на незаплатените
задължения за ползвани ВиК услуги по абонатен номер №*. за периода от 12.04.2013 год. до 08.02.2016 год. е 224.53
лв., а общия размер на лихвата, изчислена върху главниците от датата на падежа
на всяко от месечните задължения до 08.02.2016г. е 37.30 лв.
По делото в
полза на ищеца са събрани гласни доказателства, чрез разпита на св. М.В.. Св.
работи при ищеца от
По делото е
допуснато провеждане Съдебно-техническа
експертиза със задача: Вещото лице след извършване оглед на място да посочи
какво е показанието на монтирания в имота водомер, включително да отговори на
въпроса дали в обекта на потребление е монтиран водомер, който е изправен към
датата на проверката. Поради неосигурен достъп на вещото лице, на основание
чл.161 ГПК съдът е указал на ответника да осигури достъп на вещото лице за
изпълнение на поставените задачи. На ответника са указани последиците от
неизпълнението - че при неосигуряване на достъп, съдът ще приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства, а именно ще приеме за доказано, че в жилището-обект на
потребление има монтиран годен водомер и същият измерва правилно доставеното
количество вода в имота, включително, че показанията в рамките на исковия
период отговарят на претендираната от ищеца в настоящото производство сума.
Въпреки дадените указания, ответникът не е изпълнил разпореждането на съда и на основание чл.161 ГПК съдът е приел, че ответникът е създал пречки за събиране на
допуснати по делото доказателства, като е указал, че при постановяване на
решението си ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК.
При така установените факти и обстоятелства по
делото, съдът възприе следните правни изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска
съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна
страна по договора, а в тежест на ответника е да докаже извършено плащане за
доставените услуги.
Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят ВиК услуги. С идентично
съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.В..
Съдът приема, че ответникът притежава качеството
„потребител на ВиК услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация” ООД – В..
От представената справка от Служба вписвания е видно,
че същият е собственик на имота – обект на потребление за целия исков
период.
С оглед на
така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до
потребител - ползвател на жилище.
Присъствието на потребителя или на негов представител
при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл.5 т.7 от Общите
условия. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане
на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще
послужи за определяне на дължимите суми.
На
основание чл.22 ал.3 и ал.4 от Общите условия при невъзможност за отчитане на
водомерите, преди отсъствие на потребителя или на негов представител и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да
уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни
време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане.
На доказване подлежат предпоставките за служебно
начисляване на количества изразходвана вода по правилата на чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ. В случая
обстоятелствата относно неосигурения достъп до обекта на потребление за редовен
отчет съдът приема за установени от съвкупната преценка на събраните
доказателства, в това число и от съставените констативни протоколи, при
спазване на изискванията на чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
Същевременно не се установява изпълнение на вмененото задължение на потребителя
по чл. 35, ал. 4 от Наредбата, в срок не по - дълъг от една
година от последния редовен отчет да
уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането.
Повече от три години след последният отчетен период, за който е начислено
служебно потребление, потребителят не е потърсил служители на оператора за
извършване на редовен отчет. Няма и данни за инициирана
процедура по Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ за оспорване на служебно
начислените количества изразходвана вода, в съдебното производство не е
направено искане за отчитане на водомера на място и установяване на основание
за изравнява на количествата в съответствие с реалното
потребление.
Представените 2 бр.
карнети могат да бъдат преценени като редовни, тъй като носят подпис на
издалото ги лице, а ответникът не е оспорил представените КП за отказан достъп.
Предявеният иск за главница е основателен и доказан
по размер.
Втората
претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за
забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от
ВиК оператор „ВиК-В.” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането.
Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на
доставените му ВиК услуги по издадените фактури за периода от 12.05.2013г. до 15.02.2016г., считано от деня, следващ изтичането на
30-дневния срок от издаване на съответната фактура. Съобразно заключението на
вещото лице, обезщетението за забава изчислено
върху главниците от датата на падежа на всяко от месечните задължения до
08.02.2016г. възлиза
на 37.30 лв. До този размер и за този
период претенцията следва да бъде уважена.
Относно разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съгласно ТР №
4/2013г. от 18.06.2014г., т.12 и съобразно уважената част от исковете.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по
искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето производство в
доказаните им параметри и съобразно уважената част на исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение, посочено в
размер съобразно Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, е
налице изменение на процесуална разпоредба, която съдът следва да съобрази.
Съгласно чл.78, ал.8 ГПК /изм. ДВ, бр.8 от 24.01.2017г./ в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Процесуалните норми имат непосредствено
действие, поради което съдът дори при липса на възражение от ответника, следва
да съобрази претендирания размер със законово лимитирания максимум. Размерът на
възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.78, ал.8 ГПК
вр.чл.37 от ЗПрП. Съгласно Наредбата по заплащане на правната помощ, дължимото
възнаграждение съдът определя в максимален размер от 300 лева, съгласно чл.25
от Наредбата.
Съразмерно уважената част от иска на ищеца се дължат
разноски в общ размер на 495 лева, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Претендираната сума в размер на 160 лева, представляваща платен депозит за вещо
лице по допуснатата СТЕ не следва да се възлага в тежест на ответника, тъй като
по делото не е изготвено заключение по нея. При поискване от ищеца, сумата
следва да му бъде възстановена по посочена от него банкова сметка.
***я, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между
ищеца "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника А.П.Д., ЕГН **********, адрес:
***, от друга, че В ПОЛЗА НА ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ
ОТВЕТНИКА, в размер на сумата от 224.53 лв. (двеста двадесет и четири лева,
петдесет и три ст.), представляваща
задължение за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер *. и адрес на потребление в
град В., ж.к.В., бл.*, вх.*, ап.*, за периода от 12.04.2013 год. до 08.02.2016
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 15.02.2016 год. до окончателното й изплащане и сумата
от 37.30 лв. (тридесет и седем лева,
тридесет ст.) обезщетение
за забава в плащане на главните задължения
за периода от 12.05.2013 год. до 08.02.2016 год., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 800/16.02.2016г. по
ч.гр.д.1708/2016г. на ВРС.
ОСЪЖДА А.П.Д., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата 125 /сто
двадесет и пет лева/ лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.*/*г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.П.Д., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 495 лева (четиристотин
деветдесет и пет лева), представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на
делото под формата на заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: