Р Е Ш Е Н И Е
Номер 524 от 10.04.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, петнадесети
състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря К. Л. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 297 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Касаторът С.С.С., ЕГН ********** с постоянен адрес *** и съдебен адрес ***, е оспорил Решение № 1627/20.12.2019 г. постановено по НАХД № 2828/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0769-001414/14.05.2019 г., издадено от началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от същия закон му е наложена глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В касационната жалба се съдържат оплаквания, че атакуваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът моли обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. В.А. ***, който поддържа жабата на основания, изложени в нея и твърди, че в наказателното постановление не е посочено, че нарушението е извършено в урбанизирана територия.
Ответникът по касация – сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, редовно призован, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на С.С.С., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 19-0769-001414/14.05.2019 г., издадено от началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от същия закон му е наложена глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Първоинстанционният съд не е констатирал наличие на съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното постановление, като безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Решението на Районен
съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на
посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието
на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Не се установяват твърдяните от касатора съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от съда при постановяване на обжалваното решение. Настоящият съдебен състав напълно възприема мотивите, изложени от първата инстанция относно санкционирането на С. по реда на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, както и тези за използваното техническо средство и отразяването на скоростта на автомобила, управляван от С.. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл тежестта на доказване лежи върху жалбоподателя и нито пред първата инстанция, нито в настоящото производство С. е успял да обори презумптивната сила на съставения АУАН, тъй като не е ангажирал нови доказателства в тази насока. Съдът е обсъдил и се е произнесъл по твърдението на касационния жалбоподател за установената скорост на процесния автомобил.
Съдът намира за несъществено нарушението, изразяващо се в неправилно изписване на контролния номер на автомобила и само в четвъртата по ред цифра. Макар в АУАН да не е посочена конкретната правна норма, санкционираното лице се защитава срещу твърденията, отразени в наказателното постановление, където тази норма е ясно посочена. Действително нормата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН изисква в АУАН да се посочат нарушените разпоредби, но в случая този процесуален пропуск се преодолява по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Чрез коригиране на установения пропуск в съдържанието на АУАН, административнонаказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН съгласно която правна норма преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства
По изложените причини касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд –Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1627/20.12.2019 г.
постановено по НАХД № 2828/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.