№ 678
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора М. В. З.
като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20241100608202 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр.ал. 1, т. 1 от НПК вр.
глава XXI от НПК.
С Определение от 29.10. 2024г. по нохд № 15219/2022г. по описа на
СРС, НО, 20-ми състав, на основание на 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е
определено едно общо най-тежко наказание на осъдения М. Д. В. измежду
наказанията му, наложени му по нохд № 2896/2024г. на СРС и по нохд №
15219/2024г. на СРС, а именно наказание "Лишаване от свобода" за срок от
една година и четири месеца, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. "б. " от
ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на
наказанието.
На основание чл. 59 от НК от определеното едно общо най-тежко
наказания на В. е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по
ЗМВР и по НПК по делата включени в съвкупността.
С определението на основание чл. 25, ал. 2 от НК от така
определеното едно общо най-тежко наказание на осъдения В. е приспаднато
изтърпяното наказание "лишаване от свобода" по делата, включени в
съвкупността.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил протест от прокурор при
СРП, с искане за отмяна определението постановено по реда на чл. 306, ал. 1 т.
1 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата
1
инстанция по същия ред, поради липса на предоставяне на възможност на
страните за становище, както и поради липса на произнасяне на съда по чл. 24
от НК.
В разпоредително заседание на 26.09.2025г. въззивният съд по реда
на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не следва да бъдат събирани доказателства.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа протеста, като счита, че протеста страда от порок, тъй
като е адресиран само по отношение на осъдения В., но не и по отношение на
другия осъден С.. Сочи се, че по отношение приложението на чл. 24 от НК има
разнопосочна съдебна практика.
Защитата оспорва протеста. Намира, че протеста следва да бъде
оставен без уважение, като сочи, че се оспорва формално процедурата, а не
самата кумулация. Твърди, че няма основания за утежняване положението на
другия осъден С.. Излагат се доводи за съответност на протеста, доколкото
приложението на чл. 24 от НК би влошило положението на В..
Осъденият В. не присъства в съдебната зала. Съдебният състав
положи множество усилия за осигуряване на лицето в процеса, като същия
беше обявен за издирване, но въпреки това не бе осигурен, като ход на делото
е даден по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК в негово отсъствие, с участието
на служебен защитник.
Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното
производство доказателства, прецени изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло извършените процесуални действия и правилността
на атакуваното определение, намира за установено следното:
В СРС е образувано нохд № 15219/2022г., съгласно чл. 247, ал. 1 т. 1
от НПК по внесен обвинителен акт срещу И. С. за извършено престъпление по
чл. 195, ал. 1 , т. 3 вр. чл. 194, ал. 21 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и М. В. за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, б.“А“ и б.“Б“ от НК.
В хода на проведеното заседание на 29.10.2024г. е представено от
страните споразумение за прекратяване на наказателното производство по
реда на чл. 384 вр. чл. 382 вр.чл. 24, ал. 1 т. 3 о НПК. В съответствие с
разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК производството е продължило по чл. 384
вр. чл. 382 от НПК, като с определение съдът е одобрил постигнатото между
страните споразумение, съгласно което В. е бил признат за виновен по
обвинението му за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, б.“А“ и б.“Б“ от
НК и му е било наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 г. и 4
м., което да бъде изтърпяно при „строг“ режим, а на подс. Сроянов наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 9 м., което да бъде изтърпяно при „общ“
режим.
Предмет на групиране по конкретното дело са наказанията,
2
наложени на осъдения В. по нохд № 2896/2024г. на СРС и по нохд №
15219/2024г. на СРС.
Веднага след определението, с което съдът е одобрил
споразумението между защитата на В. и прокурор при СРП, съдът е приел, че
доколкото същото влиза незабавно в сила, то са налице основанията за
провеждане на производство по реда на чл. 306, ал. 1 т. 1 от НПК и се е
произнесъл с протестираното определение, съгласно което е определил на
основани ечл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказания
на осъдения В. измежду наказанието наложено по настоящото дело и
наказанията по нохд № 2896/2024г. на СРС, а именно „Лишаване от свобода"
за срок от 1 г. и 4 м., което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим.
С определението на основание чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59 от НК от
определеното едно общо най-тежко наказание на В. е приспаднато времето
през което той е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" по делата,
включени в съвкупността, както и времето, през което същият е бил задържан
по ЗМВР и НПК по тези наказателни производства
При така установеното развитие на производството по чл. 306, ал. 1
т. 1 от НПК въззивната инстанция констатира допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила от първата инстанция, изразяващо се в
лишаване от страните в производството от вземане на становище по
въпросите, предмет на същото. Видно от приложения протокол,
удостоверяващ извършените действия в съдебно заседание на 29.10.2024г. по
нохд № 15219/2022г. на СРС, съдът е постановил своето определение без
реално провеждане на открито съдебно заседание по изискуемия процесуален
ред. В случая законът изисква провеждане на производство с участието на
прокурор, осъден и защитник, с оглед разгръщане на състезателно
производство с участието на страните, които въз основа на своите равни
процесуални права упражняват гарантираните им от закона права на лично
участие в процеса, събиране и проверка на доказателства, право на искания,
бележки и възражения, право на обжалване на съдебния акт. Видно от
съдържанието на протокола от съдебното заседание на страните и осъдения не
е била дадена възможност да изразят становището си, с което е било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
При направената от въззивната инстанция констатация за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с нарушаване на
основен процесуален принцип, а именно на участие на страните в
производството, е налице абсолютна необходимост от отмяна на постановения
съдебен акт и връщане на делото на друг състав при СРС за произнасянето му
в производство по чл. 306, ал. 1 т. 1 от НК. З
По отношение на наведения довод в протеста на прокурора за
липсата на произнасяне по чл. 24 от НК, следва да бъде отбелязано, че
действително е необходимо съдът в производството по чл. 306, ал. 1 т. 1 от НК,
3
при групиране на множество наказания да съобрази в мотивите си и съответно
да се произнесен с диспозитив относно въпроса за наличието на основание
или не за прилагане на чл. 24 от НК.
Съдебният състав не споделя доводите на защитата, че се касае
единствено за формално оспорване на процедурата, а не на самата кумулация.
Действително се оспорва процедурата, като бе констатирано, че имено в това
производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, което бе
описано подробно по-горе.
По отношение на твърдението на защитата, че няма основания за
утежняване положението на другия осъден С., то съдът напълно се
солидализира с него. Понастоящем въззивния съд е сезиран единствено с
протест по отношение на осъдения В. и не може и не следва да се произнася
по отношение на другия осъден С..
Във връзка с изложените доводи за съответност на протеста,
доколкото приложението на чл. 24 от НК би влошило положението на В., то
следва да бъде посочено, че в случая се касае за групиране на няколко
наказания и съдът следва да съобрази в мотивите си и съответно да се
произнесен с диспозитив относно въпроса за наличието на основание или не за
прилагане на чл. 24 от НК, което в случая не е било сторено.
Предвид изложените съображения въззивният съдебен състав счете,
че при постановяване на атакуваното определение са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяната му и
връщането му за ново разглеждане на първата инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл.чл. 335, ал. 2 от
НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
Отменя определение от 29.10. 2024г. по нохд № 15219/2022г. по
описа на СРС, НО, 20-ми състав, с което на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23,
ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание на осъдения М. Д. В.
"Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 4 месеца, измежду наказанията
по нохд № 2896/2024г. на СРС и по нохд № 15219/2024г. на СРС и на
основание чл. 59 и чл. 25, ал. 2 от НПК от същото е приспаднато, времето през
което В. е изтърпявал наказание "Лишаване от свобода" или е бил задържан по
ЗМВР и НПК по наказателните производства, чиито наказания са включени в
съвкупността.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав при СРС в
производство по чл. 306, ал. 1 т. 1 от НПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5