Решение по дело №123/2025 на Административен съд - Ловеч

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от М. С. И. от [населено място], област Ловеч, [улица], [ЕГН], чрез адвокат С. В. от АК Ловеч, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0356-000007 от 11.02.2025 г., издадена от И. М. Н. - Началник РУ Тетевен при ОДМВР Ловеч, с която на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП му е наложено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година.

В жалбата е наведено искане ЗППАМ да бъде отменена, като незаконосъобразна. Изложени са подробни доводи в този смисъл. Жалбоподателката е акцентирала на обстоятелството, че живее на съпружески начала със С. А. Р., поради което автомобилът се е намирал във фактическо разположение на последния, но при издаването на заповедтта не е било установено по категоричен начин, че той е бил неправоспособен. Изложени са подробни аргументи в тази насока. Друг момент, на който е акцентирала жалбоподателката е за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспорената заповед и като такова е изтъкнала факта, че заповедта не съдържа задължителен реквизит – канкретно определен срок, за който е наложена мярката. Наведена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателката М. С. И., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуалният си представител адв. [населено място], който поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорената ЗППАМ. Представя писмена защита, в която са подробно са развити съображения обосноваващи тезата на жалбоподателя за нарушения на процесуалния и материален закон и отмяна на ЗППАМ. Претендира присъждането на направените по делото разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът И. М. Н. - началник на РУ Тетевен при ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения юрисконсулт Р. Р., който пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна.

По делото са събрани писмени доказателства, представено е и заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК и доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 11.02.2025 г., около 15:01 часа, в [населено място], община Тетевен, област Ловеч, по [улица]до дом № 235, С. А. Р. управлявал лек автомобил „Фолксаваген Поло“ с peг.№ [рег. номер], собственост на М. С. И. от [населено място], след като е неправоспособен - лишен по административен ред на 21.01.2025 година.

Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена и оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с които на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, отнето е СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с рег. № [рег. номер].

Към административната преписка са приложени: Докладна записка УРИ 356р-2790/19.02.2025г. на РУ на МВР –Тетевен; Писмо изх. № 356р-2578/14.02.2025г. на РУ на МВР –Тетевен; Докладна записка рег.№ 356р-2422/12.02.2025г. на РУ на МВР –Тетевен; Докладна записка рег.№ 356р-2423/12.02.2025г. на РУ на МВР –Тетевен; Възражение вх. 356000-827/ 12.02.2025г. на РУ на МВР –Тетевен; Заповед № 295з-293/30.01.2025г. на ВПД на ОДМВР – Ловеч; Справка за нарушител/водач на С. А. Р.; Картон на ЗППАМ №25-0359-000011/21.01.2025г.; Справка за лице АИС “Български документи за самоличност“.

Приобщен по делото е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 3362295 от 11.02.2025 година.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, подадена е в законоустановения срок, пред местно и родово компетентният да я разгледа административен съд и от формална страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Тъй като принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт, то в случая е оспорен такъв по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебният и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, както и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки /ПАМ/ се уреждат в съответния закон. Производството по прилагане на ПАМ е производство по издаване на индивидуален административен акт, като специалните правила, регламентирани в ЗДвП намират приоритетно приложение спрямо общите по АПК. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи - чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.„а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 295з-293/30.01.2025 г. /л.22-23/, ВПД Директорът на ОДМВР Ловеч, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, в т.1.5. е оправомощил началниците на Районни управления при ОДМВР Ловеч да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП за нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от съответното районно управление. Ето защо, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. С оглед на това, не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.

Правното основание за налагане на конкретната принудителната административна мярка е по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се предприемат следните принудителни административни мерки, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4, или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства /за каквато именно хипотеза се касае в случая/ - за срок от 6 месеца до една година.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС, съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

Необходимата предпоставка за налагане на процесната ПАМ към момента на издаване на процесната заповед действително е била налице, тъй като по надлежния ред е установено от контролните органи управлението на МПС от лице, на което жалбоподателят го е предоставил, без същият да е правоспособен, поради лишаването му по административен ред.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. Такъв акт е съставен на С. А. Р., като същият му е надлежно връчен. Съдът констатира, че същият е и редовно съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно: чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Адресатът на заповедта е определен правилно. С фактическото прилагане на мярката собственикът на МПС се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото предназначение и правните ѝ последици пораждат действие пряко и непосредствено в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по силата на закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП.

Съответно, на основание чл.171, т.2а от ЗДвП е издадена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство при посочените в текста на б.“а“ условия.

В случая съобразно възприетото от ответника в мотивационната част на заповедта, предпоставките за налагане на ПАМ е, че като собственик на лек автомобил с рег.№ [рег. номер] е допуснала същият да бъде управляван от С. А. Р., след като е неправоспособен водач (с отнето СУМПС), за което същият има съставен АУАН.

Независимо от това, обаче е налице съществено процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на заповедта, без да се обсъждат останалите възражения, тъй като с оспорената заповед не е определен конкретен срок на действие на принудителното ограничение и поради това не е налице обективно изпълняем административен акт.

Срокът на действие на оспорената ПАМ е дефиниран в закона в границите от 6 месеца до една година. В случая органът е посочил прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, без да е фиксирал конкретен срок. Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в случая ясно е изразил волята си по отношение наличие на предпоставки за налагане на ПАМ, но срокът на действие на заповедта не е посочен по предвидения в закона начин. Дължими са както съображения за продължителност на действие на ПАМ в съответствие с фактическата установеност, така и отразяване на конкретен срок на действие на ПАМ. Обстоятелствената част на административния акт също не съдържа конкретни аргументи, които ясно да разкриват продължителност на ограничителната мярка.

При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Съдът проверява законосъобразно ли е определен срока за прилагане на принудителната административна мярка, с оглед изложените мотиви в акта, които може да се съдържат в документация от преписката. В оспорената заповед липсват изрични съображения, обосноваващи продължителност на срока на ПАМ, макар, че в обстоятелствената част на акта са описани данни, разкриващи тежестта на нарушението. Липсата на точно определен срок на действие на ПАМ в обстоятелствената и в разпоредителната част, като в случая липсва посочен срок в съответствие с употребения в закона израз, е пропуск, който не може да бъде преодолян посредством тълкуване волята на административния орган.

Същата последица е и в хипотезата на неопределен от административния орган срок. Срок на действие на оспорената ПАМ в случая не е определен, което е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Без определен срок на действие на законовото ограничение заповедта не е изпълняем административен акт. Пропускът да бъде определен срок на ПАМ е съществен, тъй като осъществяване ограничението на принудителната мярка се съдържа в срока ѝ на действие.

Липсата на посочен срок за действие на принудителната административна мярка води до липса на яснота относно действителната воля на органа в конкретния случай, в който законодателят е предвидил времеви диапазон, през който следва да се наложи тази мярка. В този случай административния орган следва да изрази ясно волята си за какъв срок, в рамките на законоустановения диапазон, налага конкретната мярка, на конкретното лице, за конкретните обстоятелства. При тази хипотеза липсата на ясно изразена воля от страна на органа обуславя издаването на незаконосъобразен акт.

Ето защо, с оглед на тези съображения, съдът счита жалбата за основателна, а оспорената заповед съответно за незаконосъобразна и като такава, същата следва да бъде отменена.

При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от процесуалния представител на жалбоподателя, на М. С. И. следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10,00 лева. Що се отнася до претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, то настоящия съдебен състав приема същата за неоснователна по следните съображения:

С Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната действително е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. С представеният по делото списък на разноските /л.41/ е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, като е представен и договор за правна защита и съдействие /л.38/. Искането за присъждане на адвокатски хонорар е направено своевременно пред съда, но без да се представят надлежни доказателства за заплатен адвокатски хонорар до приключване на съдебното производство. Видно от представеният договор за правна защита и съдействие, между жалбоподателката и процесуалният ѝ представител е договорено възнаграждение в размер на 1 100,00 лева, като е посочено, че плащането ще стане „с внасяне или чрез превод в ОББ АД“, но в договора никъде не е отразено, че сумата действително е платена, било то в брой или по сметка.

С оглед на това, следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, като неоснователно.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2, предложение второ от АПК, Ловешки административен съд, втори състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0356-000007 от 11.02.2025 г., издадена от И. М. Н. - Началник РУ Тетевен при ОДМВР Ловеч, с която на М. С. И. от [населено място], област Ловеч, [улица], [ЕГН], на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година.

ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч, представлявана от директора, да заплати на М. С. И., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], сумата от 10,00 /десет/ лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. И., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], чрез адв. С. В. от АК Ловеч, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1100,00 /хиляда и сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от Закона за движение по пътищата.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.