Р Е Ш Е Н И Е
№ 385
гр. Велико Търново, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично
заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
569/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е
по жалба на „Агро – Солей“ ЕООД от с. Сливовица, общ. Златарица чрез управителя
Г.Т.против Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСС за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2020 г. с
изх. № 01-2600/4643 от 13.08.2021 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ.
Жалбоподателят
твърди, че независимо от подаваните до 2020 г. заявления за плащане и
извършвани проверки от администрацията на ДФ „Земеделие“, към дружеството не са
били извършени плащания по нито една от заявените мерки и схеми за подпомагане.
Счита, че след като не е бил получил никакво уведомяване от ДФ „Земеделие“ за
наличие на отказ за плащане или за извършване на такова, не е подал заявление
за плащане през 2020 г., тъй като е бил в неведение какво да спори. Ето защо
неоснователно по тази причина е прекратен агроекологичния му ангажименти. По
тези мотиви моли съда да отмени оспорвания акт. Не претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът
по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуалния
си представител по делото юк М. А., оспорва подадената жалба като неоснователна
по съображения, изложени в съдебно заседание. Претендира за присъждане на
разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.
Съдът, като
съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Уведомителното
писмо с изх. №01-2600/4643 от 13.08.2021 г. е било връчено на управителя на
дружеството-жалбоподател на 30.08.2021 г., което е видно от отбелязването в
самия акт на стр. 22, гръб от делото. Жалбата срещу него е подадена директно до
АС – В. Търново на 13.09.2021 г., което се установява от поставения на нея вх.
№ 4001/13.09.2021 г. по описа на съда. Спазен е срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Жалбата е подадена от легитимирано да оспорва акта лице, при наличие на правен
интерес от оспорване и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното
уведомително писмо жалбоподателят е уведомен за прекратяването на поетия от нея
агроекологичен ангажимент, поради неподаване на заявление за плащане по
направление „Възстановяване и поддържане за затревени площи с висока природна
стойност“ (ВПС-1) през кампания 2020 г. на основание чл. 18, ал 3, т. 1 от
Наредба № 7/24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 10
„Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г., издадена от министъра на
земеделието и храните.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146.
Оспореният
акт е издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
действащ в рамките на материалните предели на правомощията си, предоставени му
от изпълнителния директор, при делегиране на правомощия от изп. директор на
фонда (вж. заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г. на изп. Директор на
ДФЗ, стр. 18 и сл. от делото), съгласно чл. 20а от
ЗПЗП, т.е. е издаден от компетентен орган.
Оспореното
писмо е издадено в изискуемата за редовността му от формална страна писмена
форма, съдържа императивно предвидените с чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания, обосновали
извода за прекратяване на поетия от жалбоподателя 5-годишен ангажимент по мярка
10 от ПРСР 2014-2020.
От
фактическа страна не е спорно, че „Агро – Солей“ ЕООД от с. Сливовица, в
качеството си на земеделски производител, регистриран с УРН: 573036 в ИСАК, е
подал заявление за подпомагане с УИН: 04/050716/70475, като е бил одобрен за
участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. по направление
Възстановяване и поддържане за затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1)
от мярка 10, като в това уведомително писмо са посочени задълженията на
бенефициера, вкл. и да подава „заявление за подпомагане/плащане“ всяка една
година до изтичане на многогодишния период - в случая за период от пет
последователни години, считано от 2016 г. (вж. Уведомително писмо изх.
№02-04-2600/3759 от 05.12.2016 г., стр. 24 от делото
Между
страните не е спорно, че за кампания 2020 г. „Агро – Солей“ ЕООД от с.
Сливовица не е подало заявление за плащане.
До
дружеството е било изпратено уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК с изх.
№01-2600/720 от 04.02.2021 г. за откриване на производство по издаване на акт
за прекратяване на многогодишен ангажимент, което е било връчено на
представляващия дружеството на 10.03.2021 г. (вж. стр. 23 от делото).
Така
установеното от фактическа страна води до извод, че в хода на административно
производство оспорващият е бил уведомен за откриване на административното
производство, като му е била дадена възможност да е в течение на производството
и да сочи доказателства. От негова страна не са постъпвали искания или
възражения. В хода на административното производство по издаване на
уведомителното писмо не са допуснати съществени процесуални нарушения.
При
издаването на оспорения акт е приложен правилно и материалният закон:
Неподаването
на заявление за плащане по чл. 8, ал. 2 е въведено в чл. 18, ал. 3, т. 1 като
отделно и самостоятелно основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент
с § 6 от
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на
мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г., обн. в ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от
27.02.2018 г. С неподаване на заявление за плащане от страна на оспорващия не е
изпълнено изискването на чл. 8, ал. 1
от Наредба №7/2015 г. агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 от
наредбата да се прилагат за периода от пет последователни години.
Правилно административният орган е счел, че е доказано наличието
материалноправното основание по чл. 18, ал.
3, т. 1, от Наредба №7/2015г. за прекратяване на агроекологичния
ангажимент за подпомаганото лице. В този смисъл е Решение № 2910 от 25.02.2020
г. на ВАС по адм. д. № 2952/2019 г., IV о. по напълно идентичен казус.
За
неоснователни съдът намира основните възражения на жалбоподателя, че след като
по подадените заявление за плащане за предходни години не е получавал плащания
и не е знаел как да процедира. Изпълнението на поетия ангажимент, вкл. и
задълженията по чл. 8, ал. 2, изр. последно от Наредба №7/2015 г. не е
поставено в зависимост от извършване на плащания от страна на ДФЗ, нито
подаването на заявления следва да се предхожда от такова. С изпълнението на
посоченото задължение жалбоподателят е бил наясно, като е подавал заявки за
предходните години на периода от поетия ангажимент. В тази връзка неудачно е да
се изтъква липса на допълнителни указания или разяснения. Такива не се
предвиждат нормативно. Отделно няма данни дружеството да се е възползвало от
правата си по чл. 34 от АПК или това да му е било отказано. Освен това
прекратяването на многогодишния ангажимент не представлява административна
санкция, нито по смисъла на чл. 64, т. 4,
б. „в“, нито по смисъла на буква „г“ от регламента, за да се
претендира наличие на каквито и да е обстоятелства, които изключват
отговорността на жалбоподателя. То не е санкция, а е естествена и закономерна
последица от спецификата на поетия ангажимент. (Понятието „административна
санкция“ в европейското и националното законодателство и разграничаването му от
други институти, какъвто е например този на по чл. 63 от
посочения регламент е подробно направено в решение № 16769/10.12.2019
г. по адм. дело № 2447/2019 г. на ВАС, четвърто отделение). В този
смисъл в настоящето производство няма как жалбоподателят да се домогва да
докаже обстоятелства, които биха изключили отговорността му да понесе санкцията
на основание чл. 64, т. 2 от Регламента, защото това са изключения, които касаят
само санкциите, а прекратяването на ангажимента не е такова. Поради това съдът
приема, че не е налице и противоречие на оспорвания административен акт със
закона.
По
изложените съображения жалбата се явява неоснователна и направеното с нея
оспорване следва да бъде отхвърлено.
При този
изход на спора и с оглед направеното искане от страна на ответника за
присъждане на разноски за производството, съдът следва да осъди жалбоподателя
да му заплати такива, представляващи възнаграждение за юрисконсулт на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК в размер от 100 лв.,
изчислен съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ, приложима на основание
препращащите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, ІV – ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агро – Солей“
ЕООД, с. Сливовица, общ. Златарица представлявано от управителя Г.Т.против Акт
за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСС за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2020 г. с изх. №
01-2600/4643 от 13.08.2021 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ.
ОСЪЖДА „Агро – Солей“ ЕООД, със седалище и адрес с
на управление с. Сливовица, общ. Златарица, представлявано от управителя Г.Т.,
с ЕИК ********* да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер 100 (сто) на лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.