Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4468 21.11.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I граждански
състав, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4302 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Ищцата
Е.Т.Р. с ЕГН **********, е предявила
искове против „Паск Електроник“ ЕООД с ЕИК ********* да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № ****, с която й е
наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2,
т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, и да бъде осъден ответника да й заплати
обезщетение за времето, за което е останала без работа въз основа на
незаконното уволнение, за един месец – месец януари 2019г., в размер на 510
лева. Претендира законна лихва и разноски.
Ищецът
твърди да е работил по ТПО с ответника на длъжността „****“ за периода **** - ****,
като с оспорената заповед й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и
ТПО било прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от ****г.
Ищецът
твърди, че наказанието му е незаконосъобразно наложено и уволнението е
незаконосъобразно извършено, поради следното:
Твърди
се, че даденият от работодателя двудневен срок за даване на обяснения бил
крайно недостатъчен, понеже ищцата вече се намирала в чужбина, а освен това
известието за доставянето /товарителницата/ не било получено от ищцата, така че
да може да организира защитата си.
Счита, че заповедта не била мотивирана, като
не били описани обстоятелствата за прекратяване на ТПО, кога е било извършено
нарушението и в какво се изразява нарушаването на труд. дисциплина. Твърди се
след уволнението ищецът да е останал без работа за един месец. Ето защо твърди
уволнението му да е незаконосъобразно извършено, поради което моли да бъде
отменено и да се уважат предявените искове. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е
връчен на ответника, от когото в законоустановения срок е депозиран писмен
отговор. Взема се становище за допустимост, но неоснователност на исковете.
Признава се, че между страните е съществувало ТПО, както и че ищецът е заемал
посочената в ИМ длъжност, от която е уволнен дисциплинарно.Твърди се, че искането
за даване на обяснения от ищцата й е било лично връчено на 18.01.2019г., като
такива не са били дадени. Счита, че издадената заповед за налагане на дисц.
уволнение е мотивирана, тъй като в същата са били посочени причината и законното основание за налагане на наказанието. Ето защо се твърди да е законосъобразно извършено,
поради което се моли исковете като неоснователни да се отхвърлят. Претендират
се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че с оспорената
заповед на ищцата е било наложено дисц. наказание „уволнение“.
Съгласно член 195 ГПК дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана заповед. Текстът съдържа изисквания за формата
и съдържанието на заповедта, като писмената форма е форма за действителност, а в
съдържанието следва да съдържат нарушението, описано с обективните и субективни
признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното му
основание / законовия текст/. Особено съществено е изискването за посочване фактите
въз основа на които се налага дисциплинарното уволнение и датата на извършването
им, за да се установи спазването на срока по чл. 194 КТ. Възможно е това да
стане чрез препращане към друг акт – доклад на комисия, докладна записка
за извършване на нарушението и др.. Този акт обаче трябва да бъде връчен на
работника или служителя и става част от заповедта за уволнение. Издадената от
работодателя заповед за уволнение не е с необходимото по закон съдържание, нито
препраща към констативните протоколи от 06.01.2019г. и 07.02.109г., с които е
удостоверено отсъствието на ищцата от работа, ето защо на това формално
основание заповедта подлежи на отмяна като незаконосъобразна.
По основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение съдът намира следното:
За присъждане на обезщетение поради
оставане без работа следва да бъде уважен искът за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна, ищецът СЛЕДВА да докаже, че е останал без работа
за периода, за който претендира обезщетение, но не повече от 6 месеца, и ищецът
да докаже размера на този иск, като установи размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за пълен работен месец преди уволнението. Фактът на
оставане без работа следва да се докаже със съответен официален документ, като
такова в случая е представената в оригинал трудова книжка на ищеца. Същата
представлява официален документ, който не е оспорен от ответника и който
удостоверява започването или липсата на такова на работа по ТПО, и доколкото в
трудовата книжка на ищцата не е отбелязано да е започнала работа от датата на
уволнението – **** до ****, то следва да се приеме, че за процесния период
ищцата е била без работа и обезщетение й се дължи. По делото е прието удостоверение от ТД на НАП Пловдив с
изх. № ****от 13.11.2019г., от което се установява липсата на регистрирани
трудови договори с ищцата към 13.11.2019г. Съгласно изслушаното заключение на вещото лице З.М.,
което не е било оспорено от страните,
изготвено е компетентно и безпристрастно, обезщетението за шестте месеца е в
размер на 3090,36 лева брутна сума.
С оглед изхода на спора ищецът има
право на присъждане на разноските по делото в размер на 1100 лева адв.
възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие. Същите следва
да се възложат в тежест на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
вр. с чл. 3 и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 203,61 лева, от които ДТ в размер на 80 лева
за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, 123,61 лева - за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Е.Т.Р. с ЕГН **********, извършено със Заповед № **** на ****на „Паск Електроник“ ЕООД с ЕИК
*********, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото
й правоотношение е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда,
считано от ****, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „Паск
Електроник“ ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на Е.Т.Р. с ЕГН **********
сумата от 3090,36 лева, представляваща обезщетение на осн. чл. 225,
ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от **** до 21.07.2019г., както
и да й заплати сумата от 1100 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Паск
Електроник“ ЕООД с ЕИК *********да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 203,61 лева държавна
такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 27.11.2019 г., на осн. чл.
315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./А.Т.
Вярно с оригинала.
К.К.