Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Наказателно отделение, ІІІ-ти въззивен състав публичното заседание
на шести март през две хиляди и деветнайсета година в състав:
Председател: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
Членове: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
МАРИНА ГЮРОВА
с участие на секретаря Радка Георгиева, като разгледа
докладваното от председателя в.ч.н.д. № 185 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба от Г.А.С., частен тъжител по н.ч.х.д
№ 15886/2018 г. по описа на СРС, НО, 8 състав, срещу разпореждане от 22.10.2018
г., с което е било прекратено наказателното производство по делото на основание
чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 4 НПК.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност
и необоснованост на атакувания съдебен акт и се иска да бъде отменен, а делото
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Изтъква се, че в тъжбата се твърдят
престъпления срещу собствеността (унищожаване и повреждане на имущество),
закана с убийство, обиди. Посочва се, че тъжителят е претърпял вреди –
унищожена ограда, зеленчукова и овощна градина, а районният съд не е извършил
проверка относно идентификацията на извършителя и не е назначил експертизи.
В съдебно заседание жалбоподателят
поддържа жалбата и излага доводи, че, за да се докаже обвинението, трябва да се
назначат експертизи.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното
разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна.
Първоинстанционното
производство е образувано на 21.09.2018 г. по тъжба от частния тъжител Г.А.С.
срещу Кирил Цветанов Генчев.
Приложената в
първоинстанционното производство тъжба е нечетлива, но във въззивното
производство частният тъжител като въззивен жалбоподател е изпълнил указанията
на въззивния съд и е представил нейно четливо копие (л. 13, въз. пр.). В
тъжбата е посочено, че лицето, срещу което е насочена, не е упражнявало контрол
върху кравите си, с което многократно е повреждал оградата на имота му до
степен, в която тя не можела вече да изпълнява функцията си. Освен това
отправял заплахи с убийство и обиди към тъжителя без да е бил предивикан с нищо
от него. Излагат се допълнително твърдения, че оградата на имота на ул. „Донко
Терзийски“ е била унищожена в резултат на това, че К.Г.умишлено оставял кравите
си без надзор. Посочва се, че предметът на престъплението е унищожена ограда от
200 метра, която тъжителят два пъти се налагало да подменя.
С разпореждането от 22.10.2018
г. съдия-докладчик при СРС, НО, 8 състав прекратил наказателното производство
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК, като е приел, че
тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, тъй като в нея не се
съдържат факти, които могат да бъдат квалифицирани като престъпление. Съдът е
посочил, че основното оплакване на тъжителя за недостатъчен контрол на
собственика върху кравите и причинените от това щети не е от компетентността на
наказателния съд.
Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата и движението
на делото съдът намира следното по правните въпроси, значими за правилното му
решаване във въззивното производство.
Първоинстанционният
съдия-докладчик е упражнил правомощията си по
чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК преждевременно, тъй
като е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК да съдържа
твърдения за факти на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия,
без преди това да е дал указания на частния тъжител да отстрани непълнотите и
неяснотите на тъжбата.
Действително в съдържанието на правомощието
на съда да извършва преценка за редовността на тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК се
включва имплицитно и изискването съдът да установи дали в тъжбата, с която е
сезиран, се твърди престъпление.
Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва
по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не
отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК.
От 5.11.2017 г. първоначалната компетентност да проверява редовността на
тъжбата е предоставена изключително на съдията-докладчик, защото със ЗИДНПК
(Д.в. бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017
г.) е отменено правомощието на председателя на съда по чл. 247, ал. 2 вр. ал.1,
т. 2 НПК да отказва да образува производство по тъжба на пострадалия.
Правомощието на председателя на съда да отказва да образува дело от частен
характер е въведено със ЗИД (дв, бр. 28 от 1982 г.) на НПК, отм. (Дв бр. 86 от
28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) – чл. 240, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК,
като негова изключителна компетентност, т.е. към този период съдията-докладчик
не разполага с компетентност да извършва проверка за редовност на тъжбата, тъй
като тази преценка е изнесена изцяло преди образуването на наказателното
производство. С приемането на настоящия
НПК (Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) правомощието
на председателя на съда (вече по чл. 247, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК, но със
същата редакция като тази по чл. 240, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК (отм.)
продължава да съществува като суверенна компетентност, а съдията-докладчик има
правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК да прекратява наказателното
производство единствено в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и
10 НПК, както и когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява
престъпление. С други думи – съдията-докладчик не може да прекратява
производството на основанията, посочени в чл. 24, ал. 4 НПК (нова ал. 5),
включително поради нередовност на тъжбата. С последващите изменения в чл. 250, ал. 1, т.
1 и т. 2 НПК (ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) е въведено
правомощие на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК да прекратява
образуваното производство по тъжба на пострадалия и в случаите по чл. 24, ал. 4 НПК (актуалната ал. 5) и когато деянието, описано в обвинителния акт или в
тъжбата, не съставлява престъпление – изрично записано в чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК.
При тази нормативна уредба,
при действието на процесуалния закон до 5.11.2017 г., е въведен двоен
първоначален филтър за редовност на тъжбата – и преди образуването на делото и
след –
в първия стадий на съдията-докладчик. В наказателноправната доктрина и
постоянната съдебна практика относно съдържанието на правомощието на
председателя на съда да отказва да образува наказателни дела от частен характер
никога не е имало спор, че извършваната от него проверка не е произволна, а се
изразява в именно в оценка на редовността на тъжбата и съответствието й с
нормативните изисквания, които не са търпяли изменения от въвеждането им –
първоначално посочени в чл. 57, ал. 1 НПК (отм.), а в сегадействащия НПК – в чл. 81, ал. 1 НПК. В този смисъл – решение № 16 от 14.03.2001 г. на ВКС по д. № 697/2000
г., II н. о., р ешение
№ 472 от 16.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 424/2001 г., II н. о.
За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81,
ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за
лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на
престъплението. Съдебният орган, на когото е възложена проверката на
редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали
изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е
конкретното престъпление. Без да направи такъв извод, съдът не би могъл да
прецени и дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда
именно по този процесуален ред, или изисква провеждане на досъдебно
производство от прокуратурата и разследващите органи.
Следователно, още преди да
бъде предвидено правомощието на съдията-докладчик изрично да проверява тъжбата
за съответствието й по чл. 81, ал. 1 НПК, без да е било необходимо
експлицитното препрещане към разпоредбата, предвиждаща изискванията за
съдържанието на тъжбата, съдебно производство за престъпления по тъжба на
пострадалия е започвало само когато действително тъжбата е навеждала факти,
които председателят на съда е квалифицирал като престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия. Не се е изисквало изрично пояснение на
съдържанието на правомощието за отказ в чл. 274, ал. 2 НПК (отм.), защото
тълкуването му е било еднозначно и е почивало на точния разум на разпоредбата. По
аргумент за по-силното основание, когато е предвидено изрично правомощие на
съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, в случай че тъжбата
не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 НПК, това несъмнено означава, че
съдията-докладчик е длъжен да провери и дали се твърдят обстоятелства на
престъпление. Членуването на думата “престъпление” е езиков аргумент,
съществуващ наред с формално логическия, който изисква да бъде установено от компетентния
орган кое е конкретното заявено престъпление.
Отделно от изтъкнатите съображения,
спецификата на фактическия състав за повдигане на обвинение за престъпление,
което се преследва по тъжба на пострадалия, както и възникването на фигурата на
подсъдимия, допълнително категорично обуславят необходимостта да се извърши
преценка твърди ли се в тъжбата престъпление и кое е то. По дела, образувани по тъжба на пострадалия,
процесуалното качество на подсъдимия възниква едва след като съдията-докладчик приеме
тъжбата за редовна, удовлетворяваща изискванията на чл. 81, ал. 3 НПК, и в
разпореждането, с което й даде ход, по чл. 252, ал. 4 НПК даде правна
квалификация на фактите на твърдяното престъпление. Поради това, за разлика от
делата, образувани въз основа на обвинителни актове, споразумения и предложения
за освобождаване от наказателна отговорност от прокуратурата, по делата,
образувани по тъжба на пострадалия, съгласно чл. 254, ал. 4 НПК на подсъдимия
се връчва освен процесуалния документ, по който е образувано делото (тъжбата) и
препис от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото. Това е
така, тъй като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което
повдигането му по този вид дела е фактически състав, който приключва с разпореждането
на съдията-докладчик, с което се дава ход на тъжбата и правна квалификация на
престъплението, предмет на разглеждане.
Поради
това и след като има процесуалното задължение да предаде на съд само обвинения
в престъпление и то такова, което се преследва по тъжба на пострадалия,
съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резулатите от проверката на
редовността на тъжбата в частта относно данните на престъплението, да й даде
ход или да прекрати наказателното производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1
вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. С други
думи – и понастоящем, след отмяна на дублиращото се правомощие на
съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК по отношение на тъжбата, не е
настъпила никаква съдържателна промяна в процесуалната му власт.
В
настоящия случай, макар съдията-докладчик да е изхождал от законосъобразно
разбиране за съдържанието на правомощието си по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 5, т. 2 НПК, е прекратил наказателното производство преди да предостави
възможност на тъжителя ясно да изложи твърдения за фактите, за които иска
повдигане на обвинение. Към упражняването на правомощието по чл. 250, ал. 1, т.
1 НПК съдията-докладчик е следвало да пристъпи, след като прецени, че съдържанието на тъжбата е недвусмислено ясно,
т.е. че тъжителят е посочил всички факти, които според него представляват
престъпление. Процесната тъжба обаче не отговаря на тези критерии. Видно е, че
тъжителят твърди, на първо място, че лицето, срещу което е насочена тъжбата,
умишлено не е упражнил надзор над животните си, за да унищожат те имущество на
тъжителя (твърди се, че оградата е подменяна от тъжителя два пъти).
Същевременно в тъжбата не са посочени конкретни фактически твърдения за това,
кога, къде и как е било унищожавано имуществото на тъжителя и въз основа на
какви обстоятелства тъжителят приема, че поведението на лицето, срещу което е
насочена тъжбата, е било умишлено. Не е
конкретизирано по стойност и унищоженото и/или повредено имущество, за да може
да се извърши проверка дали са налице предпоставките по чл. 218в НК да се възбуди наказателното преследване по
тъжба на пострадалия за престъпление по чл. 216, ал. 4 или ал. 6 НК, когато
предмет на престъплението е частно имущество.
Същевременно е следвало да бъде изяснено
и какво е намерението на тъжителя във връзка с общите декларативни твърдения,
че лицето, срещу което е насочена тъжбата, му е отправило обиди и закани – дали
ги е посочил като част от фактическия контекст, в който твърди, че е унищожено
имуществото му, за да обоснове умисъл или иска повдигане на самостоятелни
обвинения и за обида и заплаха. В случай че тъжителят иска да повдигне и такива
обвинения, следва да изложи конкретните изрази, които инкриминира в тъжбата, за
да бъде преценена тяхната обективна съставомерност.
Поради изложените съображения въззивният съд
намира, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 15, ал.
2 и ал. 3 НПК да разясни на частния тъжител процесуалните му права и
процесуалните средства, необходими за тяхната защита, включително възможността
му да изпълни конкретни указания на съда за уточняване на твърденията си в
тъжбата, с което да му осигури ефективна възможност да упражни тези права. Едва след надлежното изпълнение на
правомощията си за оказване на дължимото съдействие на тъжителя за валидно
сезиране на съда съдията-докладчик е могъл да премине към проверка на
допустимостта на тъжбата по чл. 81, ал.
1 НПК и на годността й да възбуди наказателно преследване.
Въззивният съд не споделя доводите,
изложени във въззивната жалба, че преценката дали обстоятелствата, наведени в
тъжбата, представляват престъпление, изискват събирането на доказателства чрез
назначаване на съдебномедицинска експертиза. Както вече беше посечено при
обсъждане на правомощията на съдията-докладчик, естеството на предмета на
проверката по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК включва оценка на твърденията в тъжбата
по същество, доколкото предпоставя съотнасяне на фактите към материалния закон,
за да ги подведе под фактическия състав на конкретно престъпление и да го
квалифицира в разпореждането си. Единствено така може да се постигне
предназначението на този вид съдебни правомощия – да се провежда съдебно
следствие само по годни да получат осъдителна присъда обвинения, в случай че
бъдат доказани.
На основата на всички изложени съображения
въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено, а делото върнато на стадия на съдията-докладчик за даване на
указания на тъжителя за изясняване на посочените по-горе обстоятелства в
тъжбата. В случай на бездействие на тъжителя да изпълни указанията в
предоставения му срок или при излагане на обстоятелства, които не сочат на
престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик ще бъде
изправен пред хипотезата на чл. 250, ал.
1, т.1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК за
прекратяване на наказателното производство.
Мотивиран така и на основание
чл.334, т. 1 от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ разпореждане от
22.10.2018 г., с което е било прекратено наказателното производство по н.ч.х.д.
№ 15886/2018 г. на СРС, образувано по тъжба на Г.А.С. срещу К. Ц. Г..
Решението е окончателно. Да се
съобщи на частния тъжител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.