Р Е Ш Е Н И Е
№ 853/14.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 529 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. по чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството
е образувано по жалба на Д.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез. адв. М.Т.,***,
против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка №
22-0367-000036 от 21.03.2022 г., издадена съгласно по чл. 171, т. 1, буква “б”
от ЗДвП, на Началник група РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с която на Д.М.И.
е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП -
Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач. Заповедта е оспорена като неправилна и незаконосъобразна, издадена в
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Според жалбоподателя
при извършване на проверката от органите на МВР не са били налице
предпоставките на чл. 5, ал.1 на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв. Т., който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата - Началник група „Охранителна полиция“ РУ Велинград при ОДМВР
Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
Административен
съд - Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по
делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Предмет
на административното производство е Заповед за прилагане на Принудителна
административна мярка № 22-0367-000036 от 21.03.2022 г., издадена съгласно по
чл. 171, т. 1, буква “б” от ЗДвП, на Началник група РУ Велинград при ОДМВР
Пазарджик, с която на Д.М.И. е наложена принудителна административна мярка по
чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца. Заповедта е редовно връчена на жалбоподателя на 03.05.2022
г. срещу подпис, като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил
правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
Обжалваната
заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ - Велинград към
ОД на МВР гр. Пазарджик на 20.03.2022 г. около 04:19 часа в гр. Велинград на
ул. „Индустриална“, посока околовръстен път, на водача на МПС - Ауди С5
Спортбак с per. № СВ5149НА, Държава България
Д.М.И., при която водачът отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества с техническо средство Drager
Drug Test 5000 с фабричен номер ARME-0072 в 03:50 часа. Водачът бил изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер 7510+ с фабричен
номер ARBA - 0096 в 03:24 часа, който е отчел 0.73 промила в издишания въздух
показано на водача. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с
номер 1258321. Тъй като лицето отказало да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнило
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, била съставена процесната
ЗППАМ за извършено нарушение по чл.171
т.1 б. „б“ от ЗДвП.
Към
административната преписка са приложени копия на АУАН № GA 598805/20.03.2022 г.
и справка за нарушител-водач.
С писмо
с вх. № 6259/20.07.2022 г. от ответника е представено заверено копие на Заповед
за ПАМ № 22-0367-000036/21.03.2022 г., заверено копие на Талон за изследване №
125828/20.03.2022 г., заверено копие на фиш от ФСМП Велинград с №
004758/20.03.2022 г., копие на писмо с рег. № 367р-6080/28.06.2022 г. и
заверено копие на Заповед № 312з-1602/10.06.2021 г.
Постъпило
е и писмо с вх. № 6361/26.07.2022 г. от управителя на „МБАЛ Велинград“ ЕООД гр.
Велинград от което става видно, че лицето Д.М.И. не е преминавало през Спешен
портал или приемано за лечение в „МБАЛ Велинград“ ЕООД на 20.03.2022 г.
С писмо
с вх. № 8213/17.10.2022 г. от ответника е представено заверено копие от акт за
встъпване в длъжност на ст. инспектор И.К., от който е видно, че лицето е
назначено на длъжност Началник група „Охранителна полиция“ РУ Велинград при
ОДМВР Пазарджик.
По
делото са разпитани свидетелите Б.А.К. и Н.В.Д., чиито показания съдът
кредитира в пълна степен като ясни, безпротиворечиви, съответстващи на събрания
по делото доказателствен материал и при липса на заинтересованост на лицата от
изхода на спора.
От
показанията на свидетеля К. се изяснява, на 20.03.2022 г. е бил нощна смяна, която започва от 20:30 часа на
19 март до 08:30 часа на 20 март. Около 4 часа на 20.03.2022 г., колегата му Д.
поискал съдействие от него, тъй като е спрял Д.И. и го е тествал за алкохол. Уредът
за тестване за наркотчни вещества бил при К..***, където свидетелят поканил И.
да бъде тестван, но той отказал, поради това му бил съставен акт. Д.И. бил
превъзбуден. Колегата му казал, че като е видял патрула се е опитал да прави
маневри да бяга, като е видял, че има патрулка. Издаден бил талон за тестване, като жалбоподателят бил
заведен в болницата да дава кръв, но отказал да дава кръв за алкохол и за
наркотици. Впоследствие бил освободен.
Съгласно
показанията на свидетеля Д. на 20.03.2022 г., около 3 часа и 20 минути, след
полунощ, след подаден сигнал със стоп палка и фенер приближаващият автомобил,
който идвал към патрула спрял рязко тръгнал назад да се движи, реално искал да
избегне полицейска проверка. Свидетелят и колегата му се качили в патрулния
автомобил, тръгнали в посока отдалечаващия се автомобил, който се движел на
заден ход. Автомобилът идвал от дискотека, която се намирала на около 200-300
м, продължил движението на заден ход, тъй като имало много паркирали автомобили
и реално имало само едно платно за движение. На входа на тази дискотека – нощен
бар водачът се опитал да обърне и там го спряли. Водачът бил изпробван за
алкохол на място от свидетеля и имало положителна проба от 0,73-0,76 промила в кръвта. Съставен му бил
акт и му бил издаден талон за кръвно изследване, жалбоподателят не пожелал да
даде кръв за медицинско изследване. След това извикал колегата си Б.К. за
съдействие, тъй като при него имало уред за изпробване за наркотични вещества.
Водачът бил поканен в РУ Велинград, в сградата на районното управление, където
трябвало да бъде изпробван от колегата му, но водачът отказал, за което му бил
съставен АУАН. Водачът бил превъзбуден и агресивно настроен, груб и арогантен.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице,
имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби
при издаването ѝ, като съответства и на целта на закона, поради което
същата е правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като
в нея подробно са описани фактическите основания за издаването ѝ. Освен
това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане
към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното.
Принудителната
мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник група „Охранителна полиция“ РУ Велинград при ОДМВР
Пазарджик е компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед
№ 312з-1602/10.06.2021 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик. Не се
установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на административния акт. Установи се, че са налице
материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 1, б. „б“" от ЗДвП,
от което следва, че обжалваният акт е съобразен с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата - за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки
(ПАМ), като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго
упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или
да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца.
При
спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от
ЗДП. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в
заповедта, е посочено, че водачът отказва да му бъде извършена проба с
техническо средство Drug Check 5000 с фабричен номер ARME -00072 за установяване
употреба на наркотични или упойващи вещества, или техни аналози и не е изпълнил
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. В хода на съдебното
производство не бяха ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, които
да оборят констатациите в съставения АУАН.
Съгласно
чл. 189, ал. 2 АПК, АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а
в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е
доказателствена тежест. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав
намира за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на
административно нарушение. Безспорно са възникнали материалноправните
предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, б. “б” от ЗДвП. Касае се за административна
принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от
него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.
След като те са налице, правилно административният орган е приложил
принудителната мярка. Оспореният административен акт е издаден при условията на
оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане на
принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6
от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е издаден
за целите и на основанията на закона.
От
показанията на свидетелите става видно, че в конкретния случай е имало
основание на жалбоподателя да бъде извършена проверка за наличие на наркотични
вещества или техни аналози в кръвта, вкл. както в контекста на извършената
проверка за употреба на алкохол, която е с положителен резултат – 0.73 промила,
така и с оглед поведението на И. при иницииране и по време на проверката.
Принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно;
те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и
начина, предвидени там, като издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите
материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането
на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия. В конкретния
случай обаче е налице правопораждащ фактически състав, което е и основание за
прилагане на правомощието на административния орган за временно отнемане на
СУМПС. Следователно процесната ПАМ е издадена при наличието на всички
материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде потвърдена.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна,
а подадената срещу нея жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез. адв. М.Т.,***, против
Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 22-0367-000036 от
21.03.2022 г., издадена съгласно по чл. 171, т. 1, буква “б” от ЗДвП, на
Началник група РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с която е на Д.М.И. е наложена
принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП - Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/П/