Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. Габрово, 16.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на прокурор СТОЯН ПЕТКОВ като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 23 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – Габрово
против актуалните към момента на подаване на протеста редакции на чл. 11, ал. 1
и 2, чл. 15, чл. 40, ал. 3, т. 4, чл. 51, ал. 1, т. 4 и чл. 61, ал. 1 и 2 от
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Трявна, приета с Решение № 3 от 26.01.2009 година на Общински съвет - Трявна.
В протеста се развиват доводи за незаконосъобразност на атакуваните разпоредби поради противоречието им с нормативни актове от по-висок ранг – Закон за местните данъци и такси, прави се искане за отмяна на протестираните текстове от Наредбата.
В открито съдебно заседание за Районна прокуратура – Габрово се явява прокурор Павлин Йорданов, който поддържа подадения протест, както и искането по същество. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна Общински съвет – Трявна не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по протеста.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за основателност на протеста и
отмяна на атакуваните текстове от Наредбата.
Подаването на протеста е съобщено по реда на чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като обявление е публикувано в бр. 23 от 14.03.2020 година на „Държавен вестник” /л. 125/, обявено е на таблото на Административен съд – Габрово /л. 128/ и интернет страницата на Върховен административен съд /л. 124/. Не са постъпвали искания за присъединяване или встъпване по реда на чл. 189, ал. 2 от АПК от други лица.
Съдът намира протеста за допустим, като подаден от надлежна страна и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Наредбата, срещу текстове от която е подаден процесният протест, представлява подзаконов нормативен акт, приет от общински съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. В случая няма данни да е нарушено и уреденото в чл. 187, ал. 2 от АПК правило за еднократност на оспорването на подзаконов нормативен акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1-3 във връзка с чл. 146 и чл. 196 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Трявна е приета с Решение № 3 от 26.01.2009 година на Общински съвет – Трявна, по предложение на Кмета на Община Трявна, видно от препис-извлечението на горепосоченото решение /л. 5/.
Съгласно Решение № 3 от 26.01.2009 година на Общински съвет – Трявна /л. 5/ процесната Наредба е приета на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 1, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във връзка с чл. 37, ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Според чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ гласи, че общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон. Разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗНА регламентира, че нормативните актове на общинските съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин на територията на общината.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни /подзаконови/ административни актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата разпоредба, доколкото се отнася до всички нормативни актове, на чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени правомощията му, а съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.
Анализът на посочените по-горе разпоредби сочи, че общинският съвет е компетентният орган да приема наредби от местно значение, и в частност да приеме наредба, с която да определи размера на данъците по ал. 1 на чл. 1 от ЗМДТ при условията, по реда и в границите, определени със ЗМДТ, по силата на законовата делегация по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ, каквато е Наредбата, текстове от която са оспорени с процесния протест. От направения по-горе преглед на нормативната уредба следва изводът, че нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от закона и се ограничават до предмета, посочен в чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ.
Съгласно правилото на чл. 192а от АПК /нов – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му, а съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение.
Протестираната разпоредба на чл. 11 от процесната Наредба предвижда, че данъкът върху недвижимите имоти се плаща на 2 равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината за която е дължим /ал. 1/, а на предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто. В протеста се развиват доводи за противоречие с чл. 28, ал. 1 и 2 от ЗМДТ, като нормите на Наредбата стесняват времевия период за заплащане на данъка и определят специален минимум, какъвто ЗМДТ не предвижда.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ /в сила от 01.01.2015 година/ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, а според ал. 2 /в сила от 01.01.2015 година/ на предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.
При съпоставка на цитираните по-горе текстове от Наредбата и ЗМДТ се налага изводът, че чл. 11, ал. 1 и 2 противоречи на чл. 28, ал. 1 и 2 от ЗМДТ, като въвежда като начална дата за заплащане на данъка 01 март, каквато в закона не е посочена и по подразбиране заплащането може да се извърши от 01 януари, стига да е изчислен размерът на дължимия данък, както и крайна дата за втора вноска, която също е в противоречие със посочената в закона. По-важното в случая е това, че въпросът за сроковете за плащането на данъка върху недвижимите имоти и заплащането на пълния размер на данък до определена дата с цел ползване на отстъпка от размера на данъка е уреден в ЗМДТ и попада извън предметния обхват на правомощието на общинския съвет по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ да определи размера на данъка. Нарушена е и разпоредбата на чл. 8 от ЗНА, като са уредени отношения, които вече са уредени от нормативен акт от по-висока степен, което обуславя нищожност на чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредбата.
Протестираната разпоредба на чл. 15 от Наредбата /изм. с Решение № 180 от 21.12.2012 година/ предвижда, че размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1,50 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот за имоти на граждани, жилищни имоти на фирми и 2,00 на хиляда за нежилищни имоти на фирми. В протеста се навеждат доводи за противоречие с чл. 22, т. 1 от ЗМДТ при съобразяване с § 4в от ПЗР на ЗМДТ.
Редакцията на чл. 22 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 година, гласи следното:
Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка:
1. за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти по т. 2, в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот;
2. за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012 г., които за съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, в граници, както следва:
а) от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – за имотите, разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално значение, включени в списъка по т. 2;
б) от 4,5 до 6 на хиляда върху данъчната оценка
на недвижимия имот – за имотите, включени в списъка по т. 2, извън тези по
буква "а".
С Решение № 4 от 09.04.2019 година по конст. дело № 15/2018 година Конституционният съд на Република България обявява противоконституционност на разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ с посоченото по-горе съдържание. Ако до преди време в така хипотеза се считаше, че се възстановява действието на закона – в частност на чл. 22 от ЗМДТ, в редакцията преди изменението му от влизане в сила на решението на съда – по аргумент от Решение № 22 от 31.10.1995 година по конст. д. № 25/1995г на Конституционния съд, то към днешна дата съгласно Решение № 3 от 28.04.2020 година на Конституционния съд по конст. дело № 5/2019 година /обн., ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 година/, решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.
Съгласно правилото на чл. 192а от АПК съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение.
Настоящият
съдебен състав намира протеста в тази част за основателен предвид следното: След
като с Решение № 4 от 09.04.2019 година по конст. дело № 15/2018 година
Конституционният съд на Република България обявява противоконституционност на
разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ с посоченото по-горе съдържание и по силата наРешение
№ 3 от 28.04.2020 година на Конституционния съд по конст. дело № 5/2019 година
/обн., ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 година/, според което решението на
Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се
обявява за противоконституционен, няма възстановително действие, то налице е
законов вакуум и липсва правна норма в ЗМДТ, която да определя границите, в
които общинският съвет е овластен да определи размера на данъците, вкл. и на
данъка върху недвижимите имоти, с наредбата по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ. От
посоченото следва, че приетите в чл. 15 от процесната Наредба промили не
почиват на никаква законова опора, а това е в противоречие с чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ, както и в противоречие с чл. 141, ал. 3 от КРБ, тъй като липсва закон,
който да определя в какви граници общинският съвет може да определи размера на
конкретен данък.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 3, т. 4 от Наредбата се протестира с доводи за противоречие с настоящата редакция на чл. 54, ал. 3, т. 4 от ЗМДТ, както и за несъответствие с новата т. 5 на чл. 54, ал. 3 от с.з., публикувана в ДВ, бр. 96 от 2019 година, в сила от 01.01.2020 година.
Към момента на подаване на протеста разпоредбата на чл. 40, ал. 3, т. 4 от Наредбата е имала редакция, според която ал. 1 /“Размерът на данъка върху превозните средства се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства , поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице“/ не се прилага когато са налице основания за ползване на данъчни облекчения, с изключение на данъчното облекчение по чл. 59, ал. 2 и 3 от ЗМДТ, когато в регистъра има данни за екологичната категория на превозното средство.
При извършена служебна проверка на интернет страницата на Община Трявна, секцията за Общински съвет – Трявна / https://www.tryavna.bg/obshtinski-savet/naredbi-i-pravilnitsi/, се установява, че с Решение № 55 от 11.02.2020 година на Общински съвет – Трявна е изменен текстът на чл. 40, ал. 3, т. 4 от Наредбата и към момента има следната редакция: „ /Изм. - Решение № 55/11.02.2020 г./ Са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък.“.
При така установените факти настоящият съдебен състав намира, че е налице отрицателна предпоставка за воденето на настоящото производство по чл. 159, т. 3 от АПК във връзка с чл. 196 от АПК, тъй като оспорената разпоредба е оттеглена с изменението ѝ по нормативен ред. Протестът следва да бъде оставен без разглеждане в тази му част, а производството по делото - прекратено. В случая не е налице изявление за изменение на предмета на оспорването, което да се счита за заявено и срещу новата редакция на горепосочената разпоредба, а и подобно изявление би било недопустимо. В настоящата хипотеза протестирането на новата редакция може да бъде реализирано само с подаването на нов протест, с изпълнение на процедурата по чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК, и при нова преценка за допустимост на протеста.
Протестира се и разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 4 от Наредбата, според която данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в определена поредност, като т. 4 урежда, че лицата, които ползват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на Приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от ЗМДТ, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.
Наведените в протеста доводи касаят противорие на посочената разпоредба от Наредбата с чл. 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, тъй като в закона са премахнати т. 12 и т. 13 от Приложение 4 към глава втора, раздел VІ, а декларацията вече се подава по реда на чл. 61н от ЗМДТ, а не по чл. 53 от с.з.
Член 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ регламентира, че данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в поредността, посочена в т. 1-4, като в т. 4 е посочено, че лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 61н е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.
Очевидно е текстовото несъответствие на текста на Наредбата с посочения по-горе текст от ЗМДТ. Предвиденото в закона облекчение за заплащане на патентен данък е лимитирано само за занаятите, които извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4 и не може да се прилага разширително, като това не може да се регламентира и с акт от по-ниска степен. По-важното в случая е, че въпросът за данъчните облекчения за облаганите с патентен данък и поредността за ползването им е уреден в закона, в съответствие с чл. 60, ал. 2 от КРБ, съгласно който данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. В този смисъл дадената в чл. 51, ал. 1, т. 4 от Наредбата уредба попада извън предметния обхват на правомощието на общинския съвет по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ да определи размера на данъка. Нарушена е разпоредбата на чл. 8 от ЗНА, като са уредени отношения, които вече са уредени от нормативен акт от по-висока степен, което обуславя нищожност на чл. 51, ал. 1, т. 4 от Наредбата.
Протестирана е и разпоредбата на чл. 61, ал. 1 и 2 от Наредбата, която гласи следното:
Чл. 61, /1/ /Изм. с Решение № 21 от 20.03.2018 г./ Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула:
ДДТГ е дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл. 61ф от ЗМДТ;
БМ е броят на календарните месеци от текущата година, съответстващи на срока, за който е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
/2/. /Изм. - Решение № 21 от 20.03.2018 г./ Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:
НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПДТПП – платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;
БМ – броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;
ОМ
– оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване
на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на
разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
В протеста са изложени доводи, че е очевидно е пропуснато да бъдат посочени двете формули, по които се изчислява дължимият данък за текущата година и недължимо внесената част от него, подлежаща на възстановяване. Формулите са посочени в чл. 61ч, ал. 2 от ЗМДТ. Според протеста е налице непоносимо противоречие с правни норми от по-висок ранг, чието съществуване в правната действителност е забранено.
При съпоставката на текстовете на чл. чл. 61, ал. 1 и 2 от Наредбата с тези на чл. 61ч, ал. 1 и 2 от ЗМДТ е видно, че макар с Решение № 21 от 20.03.2018 година на Общински съвет – Трявна да е изменена редакцията на чл. 61, ал. 1 и 2 от Наредбата, липсва посочване на формулите, по които става изчислението, а е посочено само съдържанието на съответните величини от тях. С подобно съдържание разпоредбите на чл. 61, ал. 1 и 2 от Наредбата са лишени от смисъл и са практически неприложими. В случая следва да бъде съобразено и това, че е нарушена разпоредбата на чл. 8 от ЗНА, като са уредени отношения, които вече са уредени от нормативен акт от по-висока степен, а възможността за самостоятелно решаване на въпросите в сферата на данъците е обвързана с обема на предоставената от Конституцията и специалния закон – ЗМДТ - компетентност. В този смисъл разпоредбите на чл. 61, ал. 1 и 2 от Наредбата съдържат уредба, която попада извън предметния обхват на правомощието на общинския съвет по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ да определи годишния размер на на данъка върху таксиметровия превоз на пътници в рамките, очертани от чл. 61ф, ал. 1 от ЗМДТ - от 300 лева до 1000 лева в срок до 31 октомври на предходната година, което обуславя нищожност на чл. 61, ал. 1 и 2 от Наредбата. Заплащането на посочения данък само за времето времето, през което е действало разрешителното за извършване на таксиметров превоз на пътници, е вид данъчно облекчение, което по силата на чл. 60, ал. 2 от КРБ може да се установява само със закон.
Относно процедурата по приемане на процесната Наредба настоящият съдебен състав излага следните съображения:
Съгласно чл. 28 от ЗНА, в относимата към момента на приемане на процесната Наредба редакция от ДВ, бр. 46 от 2007 година, проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Според ал. 2 на чл. 28 мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Според 3 на чл. 28, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган.
От представената по делото преписка по приемане на процесната Наредба се установява единствено, че Наредбата е приета по предложение на Кмета на Община Трявна, но липсват представени, въпреки указанието относно доказателствената тежест, дадено в Определение № 116 от 17.02.2020 година, каквито и да било мотиви или доклад по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. За да е незаконосъобразен подзаконовият административен акт поради липсата на мотиви не е необходимо да липсват мотиви въобще, а е достатъчно изложените мотиви да не отговарят на всички изисквания относно тяхното съдържание, регламентирани в чл. 28, ал. 2 от т. 1 до 5 – в този смисъл е Решение № 13033 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2016 г., 5-членен с-в. В Решение № 11674 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9747/2014 г., IV отд., оставено в сила с Решение № 2022 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 294/2016 г., 5-членен с-в, е прието, че задълженията на съставителя на проекта, предвидени в чл. 28, ал. 2 ЗНА, да включи определено съдържание в мотивите, респ. в доклада, са императивно зададени и целят гарантиране на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. По този начин ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани страни. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, по силата на ал. 3 на чл. 28 от ЗНА не следва да се обсъжда от компетентния орган. Проектът за подзаконов нормативен акт следва да бъде известен преди внасянето му за обсъждане. Заедно с мотивите, съответно доклада към него, същите трябва да са публикувани и да са станали достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите да се запознаят с тях и реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. Описанието на съдържанието на нормативния акт не представлява мотиви по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗНА, в който смисъл са мотивите на Решение № 10207 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5604/2017 г., VIII отд. Липсата на мотиви съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила съгласно императивните изисквания по смисъла на чл. 28 от ЗНА, касаещи приемането на цялата Наредба, и представлява достатъчно основание за отмяната на протестираните в настоящото производство текстове от нея. Изискването за наличие на мотиви към проектите за наредби и/или техните изменения и допълнения, съответно липсата им – за нарушение на административно-производствените правила съгласно императивните изисквания на закона, е признато в Решение № 9508 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2009 г., VII отд., Решение № 1963 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2013 г., III отд., Решение № 7903 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2885/2017 г., VIII отд, Решение № 10786 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10812/2017 г., III отд. и др.
Като друго съществено нарушение на процедурата по приемане на процесната Наредба настоящият съдебен състав възприема и неспазването на изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, в относимата към момента на приемане на процесната Наредба редакция от ДВ, бр. 46 от 2007 година. Съгласно посочения законов текст, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. По делото липсват представени доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 26, ал. 2 от ЗНА.
Процедурата по изготвяне на проекти на нормативни актове съгласно Указ № 883 от 24.04.1974 година за прилагане на Закона за нормативните актове включва създаване на досие за всеки проект за нормативен акт, което отразява хода на изготвяне на проекта и се попълва от съставителя, а се съхранява от органа, издал акта, съгласно чл. 23, ал. 1 и 3 от Указа. Именно в това досие следва да се съдържат доказателства за всички действия, актове, волеизявления и др. във връзка с изпълнение на регламентираната процедура по изготвяне и приемане на проект на нормативен акт.
Допуснатите съществени нарушения в процедурата по приемане на процесната Наредба представляват самостоятелно основание за отмяна на всички протестрани текстове, независимо дали е констатирано противоречие с нормативен акт от по-висок ранг и/или липса на компетентност.
Искането на протестиращата страна за присъждане на направени по делото разноски е своевременно направено и основателно предвид изхода на спора пред настоящата инстанция. Община Трявна /предвид липсата на самостоятелен бюджет на общинския съвет и разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и чл. 29а, ал. 1 от ЗМСМА/ следва да бъде осъдена да заплати в полза на протестиращата страна 20 /двадесет/ лева дължима и заплатена такса за съобщаване на оспорването в „Държавен вестник” по реда на чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 3 и 193, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протест на прокурор при Районна прокуратура –
Габрово против актуалната към момента на подаване на протеста редакция на чл.
40, ал. 3, т. 4 от Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Трявна, приета с Решение № 3 от 26.01.2009 година на
Общински съвет - Трявна, и ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото дело в тази му част.
ОТМЕНЯ чл. 15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Трявна, приета с Решение № 3 от 26.01.2009 година на Общински съвет - Трявна.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл. 11, ал. 1 и 2, чл. 51, ал. 1, т. 4 и чл. 61, ал. 1 и 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Трявна, приета с Решение № 3 от 26.01.2009 година на Общински съвет - Трявна.
ОСЪЖДА Община Трявна да заплати на Районна прокуратура – Габрово сумата от 20 /двадесет/ лева разноски по делото.
Решението в частта, с която
производството се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен
срок, а в останалата част - на касационно
обжалване и протест пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Решението, след влизането му в сила, да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.