РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Пловдив, 07.01. 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, II състав, в публично съдебно заседание на осми декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 3645 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.203 и следв. от АПК във връзка с чл.1 ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Г.Х.Я., ЕГН **********,***
офис 7, чрез адв. Д.Р., срещу Медицински университет - Пловдив, представляван
от ректора д-р Мариана Мурджева, с искане за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 11 000 лева ведно законната лихва
върху тази сума, считано от 16.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,
в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед № Р-1939/16.09.2016 г. на ректора на МУ - Пловдив,отменена
с Решение № 10 526/16.08.2017 г. по адм. д. № 6436/ 2017 г. по
описа на ВАС.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата Я.
описва емоционално развоя на събитията около отписването й от МУ – Пловдив, и
твърди, че са налице предпоставките да бъде уважена исковата молба, тъй като,
на първо място, е налице отменена, като незаконосъобразна, с влязъл в сила
съдебен акт, Заповед № Р-1939/16.06.2016 г. на ректора на МУ – Пловдив, с която
Г.Я. е отписана от специалността „Дентална медицина“, платено обучение за
учебната 2016/2017 г., което според същата е първата предпоставка за уважаване
на претенцията. Твърди се, че са налице и останалите предпоставки за уважаване
на исковата претенция - претърпяни неимуществени вреди, които са в пряка и
непосредствена причинна връзка с незаконосъобрзаната заповед за отстраняването
на ищцата от университета, което й е причинило стрес, притеснение, тревога,
угнетение, срам. По отношение размера на иска се твърди, че справедливостта
изисква осъждането на ответника в претендирания размер.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се
представлява от адв. Р., която поддържа
исковата молба по доводи, подробно изложени в същата и в представената
по делото писмена защита. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът – Медицински университет – Пловдив, чрез
процесуалния си представител адв. Д., оспорва предявения иск, счита същия за
неоснователен и недоказан, като доводи в тази насока излага в представената по
делото писмена защита. Претендира присъждане на разноските по делото.
Представляващият Окръжна прокуратура – Пловдив
прокурор, счита исковата молба за
неоснователна и моли съда да я отхвърли.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Със Заповед № Р-1939/16.09.2016 г. на ректора на МУ –
Пловдив Г.Х.Я., ф. № 2344, I курс „Дентална медицина“ е отписана
от специалността „Дентална медицина“, платено обучение за учебната 2016/2017 г.
на основание Правилника за устройството и дейността на МУ – Пловдив, раздел VI и решение на Ректорския съвет с
Протокол № 11/14.09.2016 г. Със заповедта е разпоредено и да й бъде
възстановена внесената такса в размер на 1750 евро.
Така издадената заповед, Я. е оспорила пред
Административен съд – Пловдив, който с Решение № 603/18.04.2017 г. е отхвърлил
жалбата. Недоволна от това решение, ищцата го е обжалвала пред Върховен
административен съд, който с Решение № 10 526/16.08.2017 г. по адм. д. №
6436/ 2017 г. по описа на ВАС, е отменил заповедта като незаконосъобразна.
Решението е окончателно и е влязло в законна сила на същата дата – 16.08.2017
г.
Именно отмяната на цитирания по-горе акт на ректора на
МУ – Пловдив е поводът за търсене на отговорност от МУ – Пловдив за причинени
неимуществени вреди на Г. Х.Я..
Към административната преписка по издаване на
оспорената заповед са приобщени следните
писмени доказателства: Протокол №
11/14.09.2016 г. от заседанието на Ректорския съвет на МУ; Заповед №
Р-1939/16.09.2016 г. на ректора на МУ – Пловдив; писмо изх. № Р-2691/05.10.2016
г.; протокол от 16.09.2016 г.; вносна бележка от 09.09.2016 г.; удостоверение №
059/С от 24.06.2016 г. на Консулския отдел при Посолството на Сирийската
арабска република в България; копие от диплома за средно образование на Г. Я.;
карта за предварителен медицински преглед; именник – 2016 от 09.09.2016 г.;
заявление за кандидатстване в МУ вх. № Р-6809/02.09.2016 г.
В хода на съдебното производство е изслушано и прието
без заявени възражения от страните заключение по допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза, за изготвянето на която,
вещото лице – д-р Д.К., е използвала приложените по делото материали, извършила
е психиатричен преглед и преглед на наличната медицинска докучентация в ЦПЗ –
Пловдив. Експертът е констатирал, че липсва огнищна неврологична симптоматика,
като е посочил подробно, че Я. е преживяла травматично събитие на 14.09.2016
г., в резултат на което е изпитала чувство на унижение, срам, подтиснато
настроение и самочувствие, което обаче, не е довело до дезорганизация на
поведението и същата бързо е взела решение да продължи образованието си на
друго място и друга специалност. Вещото лице е установило и, че към момента на
експертизата при Я. не са налице невротични или други емоционални симптоми.
Крайният извод на експерта е, че случилото се с Г.Я.
на 14.09.2016 г., когато е била неочаквано и устно уведомена, че е отписана,
покрива критериите за настъпила остра стресова реакция с последващо
разстройство на адаптацията, което разстройство е преходно и се развива без
проява на други психични нарушения и е с продължителност два-три месеца след
травмата. В експертизата е посочено също така, че емоционалното нарушение при Я.
не е последвано от поведенческа дезадаптация и не е изисквало специализирана
помощ, както и, че към момента на екпертизата, при ищцата не са налице
невротични или други емоционални симптоми.
В хода на съдебното производство като свидетели са
разпитани лицата В.Б.Я., Е.Й.Б., В.П.А.и Г.В.Ч..
От показанията на свид. Я. (майка на ицщата) се
установява, че Г. е имала два варианта за кандидатстване в МУ – първият, с
полагане на изпити по биология и химия, и вторият – платен прием. Тъй като не е
издържала изпита по химия, подала е документи за платен прием – записали я,
издали й студентска книжка с факултетен номер. Прибрали се в къщи щастливи и Г.
написала във фейсбук, че била приета и, че ще учи там. Самата В. Я. се
похвалила в социалните мрежи и спокойно изкарали почивката си. Свидетелката
сочи, че на 14.09.2016 г. ги потърсили от университета и тогава Г. и баща й отишли
на място, където били уведомени от проф. К., че дъщеря им няма да учи в МУ.
Ползвали услугите на адвокат и по такъв начин, след 6 месеца получили официален
документ, че Г. е отстранена неправомерно. Тогава се били срещнали и с ректора
на университета, който ги посъветвал да не раздухват въпроса. Същевремнно в
медиите са появили статии, които отразили случилото се. В резултат на всички
тези обстоятелства, Г. била много разстроена, плакала в невсвят, сринала се
психически, наложило се да пие успокоителни, изгубила много приятели,
претърпяла много подигравки в обществото и до ден днешен изпада в стрес и
трепери, като се коментира тази тема. Свидетелят твърди, че Г. в момента е
студент по право, IV курс пълна отличничка, но няма кой да поеме клиниката
на съпруга й.
От показанията на свид. А.се установява, че тя и
семейството й са пациенти на бащата на ищцата и оттам се познават с Г.. Сочи,
че е участвала в процедурата по обжалване на незаконосъобразния акт на ректора
на МУ, откъдето има преки впечатления за Г. и желанието й да учи стоматология.
Твърди, че Г. искала да наследи професията на баща си, от малка израснала с
тази идея, и всичко случило се, й се отразило много зле. Проблемът не бил в
това, че няма да учи точно тази година, а че вече била записана като студент,
била й издадена студентска книжка с факултетен номер, записана в съответната
група и преди първия учебен ден й казали, че е отписана като студентка. По
време на процеса по обжалване на заповедта на ректора Г. била много зле,
стресирана, отказвала да излиза, дори на моменти била груба с нея самата.
Когато се виждали покрай делото Г. изглеждала физически зле, не изглеждала
добре, плачела непрекъснато, защото всички й казвали, че била лъжкиня.
От показанията на свид. Б. се установява, че познава Г.Я.
служебно – момичето било кандидат-студентка, явила се на изпит за специалност
„Дентална медицина“, но получила негативни оценки и затова не е участвала в
класирането. Подала документи да бъде записана като двоен гражданин по
съответния ред от закона, който изисквал представянето на документи за наличие
на такива обстоятелства. След подаването на документите, Г.Я. не е представила
паспорт, който удостоверява наличието на друго гражданство, освен българското,
и затова й е бил даден срок да представи паспорт, който тя така и не
представила. Именно това обстоятелство наложило отписването й като студент.
Познава бащата на момичето и една жена, която била с него, представена й като
адвокат. Не е виждала момичето.
От показанията на свид. Ч. се установява, че същият
работи в МУ от 1983 г. на длъжност „Инспектор учебни дейности“ и една от
задачите му е, да се занимава със записването на студентите. Познава Г.Я. като
кандидат-студент. Нейното кандидатстване и записване през 2016 г. протекло като
чужденец с българско гражданство с конкретни изисквания и документи – завършено
средно образование, медицинско свидетелство. За доказване на гражданството се
изисквали паспорт – международен или лична карта- преведени и легализирани.
Свидетелят сочи, че когато Г.Я. се записвала, той е приемал документите и я
записал под условие, тъй като един от документите, доказващ нейното двойно
гражданство, следвало да се представи в оригинал. Посочил и срока – до
започване на учебната година. Тя обаче не го представила и това наложило
отписването й като студетнка.
При така установеното от фактическа страна съдът формира
следните правни изводи:
Искът е подаден от лице с надлежна процесуална
легитимация, отговарящ на формалните изисквания за редовност от външна страна,
и насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл.205 от АПК.
Съгласно чл.204 ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът
по чл.203 от АПК във връзка с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен
след отмяна на административния акт по съответния ред. В процесния случай се
претендират неимуществени вреди от отменена заповед на ректора на
МУ - Пловдив.
По изложените съображения и, тъй като в случая се
установи, че процесната Заповед № Р-1939/16.09.2016 г. е отменена, в хода на
проведеното касационно обжалване с Решение № 10 526/16.08.2017 г. по адм. д. №
6436/ 2017 г. по описа на ВАС, предявеният иск се явява процесуално допустим за
разглеждане от настоящия административен съд, по реда на чл.203 и следв. от АПК
във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение на характера на дейността на ректора на
МУ, същата е безспорно административна, предвид разпоредбата чл.1 във връзка с
чл.32 ал.1 от Закона за висшето образование, като в конкретния случай се касае
до хипотезата на т.4 от цитирания текст. Това е така, тъй като тази дейност се
осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в
случая е обстоятелството, че се касае до властнически акт, издаван
от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по
своето съдържание, представлява изпълнение на административна дейност.
Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ предвижда отговорност за
държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено
исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват
предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която, държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица.
Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи :
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общините, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на
посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на
държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Настоящата претенция е за обезщетение за неимуществени
вреди, поради което съдът намира за необходимо да посочи следното:
За понятието "неимуществена вреда" липсва
легална дефиниция. Трайната съдебна практика обаче сочи, че самата вреда
представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека,
представляващи неговото имущество, права, здраве, душевно и психическо
състояние. Обезщетенията за такива вреди съдът присъжда за конкретно претърпени
страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административния орган,
като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца.
В конкретния случай безспорно се
установява по делото, че първият елемент от фактическия състав за реализиране
на отговорността действително е налице. От представеното влязло в сила Решение
№ 10256/16.08.2017 г. по адм. д. № 6436/2017 г. по описа на ВАС, се установява, че Заповед № 1939/16.09.2016 г.
на ректора на МУ - Пловдив е отменена като незаконосъобразна.
В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението по допуснатата съдебно- психиатрична експертиза обаче
не се установява безспорно, че в резултат на действията на администрацията на
МУ – Пловдив, през исковия период ищцата е имала негативни психически
изживявания, изразяващи се в: „непрестанен
плач“, изпадане в „несвяст“, сриване
„психически“, изпадане в „стрес“, „треперене“, както и прием на
успокоителни, в степен на сериозна увреда, а само обичайни емоции, вълнения и
разочарование от несъстоял се прием в университет, характерни за всеки един
човек, още повече, млад такъв.
В този контекст от свидетелските показания на свид. А.и
Я., които съдът кредитира, като обективни и непротиворечиви, не може да се
направи категоричен извод, че преживените от ищцата притеснения и безпокойство
от създалата се ситуация, са в такава степен съществени, че да съставляват
неимуществени вреди, подлежащи на репариране в претендирания размер от
11 000 лв.
Свидетелските показания не навеждат на данни за
влошено здравословно състояние на ищцата, а именно понесени психически травми,
довели до търсене помощта на психолог, което обстоятелство, при всички случаи
подлежи на доказване чрез съответната медицинска документация, а такава по делото
липсва.
Не се представят безспорни доказателства и в подкрепа
на твърдението за състояние на депресия и трайна емоционална лабилност. Няма
данни, а и самата Г.Я. е заявила, че не е ползвала медицински услуги във връзка
с емоционалното си състояние, а само консултация с психолог – близък на бащата,
за което липсват доказателства, както и липсват доказателства за прием на
медикаменти за овладяване на стреса.Впрочем, предвид факта, че две седмици след
отписването от университета, ищцата е кандидатствала
и е приета в университет за обучение по специалност „право“, е индиция, че същата се е справила много
успешно със ситуацията и е преодоляла много бързо негативните емоции.
Горното се подкрепя и от приета без възражения от
страните съдебно- психиатрична експертиза, която съдът кредитира като обективна
и компетентно изготвена от вещо лице, разполагащо със специални знания и, която
е категорична, че ищцата е претърпяла травматично събитие, в резултат на което
е получила стресова реакция, но не повече от обичайната за подобни ситуации.
Предвид гореизложеното съдът намира, че твърдените в
исковата молба обстоятелства, с които се
обосновава настъпването на неимуществени вреди в резултат на отменен
незаконосъобразен административен акт, в случая се не доказват.
Каза се, вредите са елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и наличието им не се презюмира само поради
наличието на незаконосъобразен административен акт, а те подлежат на доказване,
което е задължение на ищеца. В настощия процес това не бе сторено, поради което
съдът намира, че тази предпоставка за реализиране на отговорността не е
доказана.
Независимо от
горното, следва в случая да се посочи и това, че по делото е безспорно
установено, че Г.Я., възползвайки се от втория си вариант за обучение по
дентална медицина(платен прием), е следвало да представи в срок искания документ за гражданство, какъвто
се изисква съобразно раздел VI от Правилника за устройството и дейността на МУ
– Пловдив и раздел IV от Наредбата за държавните изисквания за приемане на
студенти във висшите училища на Република България, но не е сторила това в
указания й срок, поради което не може да се приеме, че твърдените вреди от отписването
й като студент по дентална медицина се дължат на незаконосъобразния
административен акт на ректора на университета. В тази насока е необходимо да
се посочи, че специалния закон, в чл. 5,
ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че : „Ако увреждането е причинено поради изключителна
вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.“ Конкретния случай е типичен
пример за приложение на изключението по чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ.
Горният извод се
налага, както от показанията на свид. Б., така и тези на свид.Ч., които съдът изцяло кредитира, като
обективни и непротиворечиви, а и това обстоятелство не се
оспорва от ищцата, нито в настоящото съдебно производство, нито в това по
отмяната на заповедта. Или иначе казано, предвид факта, че до 14.09.2016 г. Г.Я.
не е представила в учебен отдел документ за удостоверяване на нейното
гражданство, с оглед изълнение изискванията на закона, съдът намира,че в случая
е налице бездействие от страна на самата Я., от което обстоятелство същата не
следва да черпи права, и което каза се е основание за приложението на чл. 5,
ал. 1 ЗОДОВ, тъй като ищцата не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение.
Казано с други думи,
искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Доколкото
предявеният иск за неимуществени вреди се отхвърля изцяло, то поради акцесорния си характер,
следва да се отхвърли и претенцията за присъждане на законна лихва върху
търсената като обезщетение сума за неимуществени вреди.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива следва да
бъдат присъдени на ответната страна, като същите са констатираха в размер на
860 (осемстотин и шестдесет) лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, II отделение, II състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Х.Я., ЕГН **********,***
офис 7, чрез адв. Д.Р., иск срещу Медицински университет - Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на
11 000 лева ведно законната лихва върху тази сума, считано от 16.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, в
резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед №
Р-1939/16.09.2016 г. на ректора на
МУ - Пловдив,отменен с Решение №
10 526/16.08.2017 г. по адм. д. № 6436/ 2017 г. по описа на ВАС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.Х.Я.,
ЕГН **********,*** офис 7, да заплати на Медицински университет – Пловдив
сумата от 860 (осемстотин и шестдесет) лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: