ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260325 / 25.8.2021г. град
Карнобат
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На двадесет и осми юни две хиляди
двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар ……………………МАРИЯНА ТАСЕВА ..........................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско
дело номер...334...по описа за .2021..година на КбРС, установи:
Делото
е образувано по постъпила искова молба от Община Сунгурларе, с адрес:
гр.Сунгурларе, ул. Георги Димитров № 10, чрез д-р Георги Кенов, в качеството му
на Кмет на общината, чрез адвокат Ж.Б.Б., с адрес на кантората и адрес за кореспонденция:
гр. Бургас, ул. Оборище, № 76, ет.1, ап.1, с която е предявен осъдителен иск за изплащане претърпени вреди изразяващи се в
липси в общ размер на 2188,00 /две хиляди сто осемдесет и осем лева/лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски срещу ответника Ф.И.Б., с адрес: ***.
В исковата молба ищецът твърди, че ответника по делото Б.
е работил по трудов договор в Община Сунгурларе на длъжност „горски стражар“.
Със заповед № 627 / 18. 12. 2020 г. трудовият му договор е прекратен. След
прекратяване на трудовия договор ответника Б. не е върнал, по точно отказал да
върне поверените му от работодателя материални ценности свързани с изпълняваната
от него трудова функция, а именно: Таблет „Леново“ - ТАВ2А8-50 с калъф; Принтер
- ОРР-250 - ВТ - 000569В016, 1 -866685028465707; Служебна карта - № 8470036; СИМ
карта за телефон; Кочан за контролни талони № 015251 – 015300; Кочан с
констативни протоколи с.ЖОО№131726 - 131750; Актова книга - с.ЖСЮ№002476 -
002500; Стоп палка с № 11; Разписка за
отговорно пазене - с.ЖОО№003451 – 003475. Ищецът твърди, че в търпи вреди
изразяващи се в липси, поради което ответника дължи тяхното възстановяване в
пълен размер по аргумент от чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. Ищецът желае да бъде
призован на съд с ответника и след като съдът се убеди в основателността на
предявените искове да осъди ответника да заплати на Община Сунгурларе
причинените в резултат на констатираните липси щети ведно със законните лихви
от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, към която дата ответника е
следвало да издаде цялото му поверено имущество.
Към исковата молба
ищецът е представил писмени доказателства, които желае да бъдат
допуснати, моли съда да допусне, изиска и приложи и други
такива.
Съдът е намерил
иска за допустим за разглеждане, като на основание чл. 131 от ГПК е изпратил
копие от исковата молба на ответника, като е указал всички обстоятелства имащи
значение за разглеждане на делото.
В законния едномесечен срок ответникът, чрез ангажиран
пълномощник, адв. Т.Д. със съдебен адрес:*** Симеон Първи № 102, ет.1,
ап.1 е
представил писмен отговор по чл. 131, ал.1 от ГПК
и в същия преклузивен срок по повод на предявения срещу него иск е взел
следното становище по същият, като твърди, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Оспорва обстоятелствата послужили като основание на иска, твърди
че не е налице деклариран отказ на ответника за връщане на поверените му по
повод изпълнение на служебни задължения
движими вещи, твърди се, че ответникът е отказал да подпише заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, но не и депозираното спрямо него искане
за връщане на вещите. Оспорва се посочените в исковата молба цени на процесните
вещи, като изброява същите и посочва стойността им според представените фактури.
Желае присъждане на направените по делото разноски. Към отговора е представено копие
от справка за издаване на вещи от Ф.И.Б. *** и Протокол за върнатото общинско
имущество по приложената справка.
Преди първото по делото открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ответника е депозирал в КбРС становище по делото,
с което желае да бъде даден ход на
делото, посочва, че няма възражения по доклада на съда, желае да бъде приета
следната фактическа обстановка: До 22.12.2020 год. Ф.Б. изпълнявал по трудово
правоотношение длъжност „Горски стражар" в Община Сунгурларе.По повод
изпълнението на служебните си задължения служителят е получил от работодателя
си следното имущество:
1.
Таблет „Леново" - ТАБ2А8-50 е с единична цена
108.25/сто и осем цяло двадесет и пет стотни/ лв, съобразно Проформа фактура № **********/21.06.2016 год,
2.
Калъф за таблет е с единична цена от 23/двадесет и
три/ лв, съобразно Фактура №17/18.07.2016 г,
3.
Принтер -DРР-250-ВТ-000569ВG16Q1-86685028465707 е с
единична цена 250/двеста и петдесет/ лв., както е посочено във Фактура
№**********/22.06.2016 год,
4.
Служебна карта № 8470036 е с единична цена 5/пет/ лв,
съобразно Фактура 1600/07-03-2016,
5.
Кочан за контролни талони № 015251-015300 е с единична
цена 3.83/три цяло осемдесет и три стотни/ лв,
6.
Кочан с констативни протоколи с.ЖОО №131-726-131750 е
с единична 7.50/седем цяло и петдесет стотни/лв, съобразно Фактура №
1601/07-03.2016 г ,
7.
Актова книга/Акт кочан/ е с единична цена от
7.50/седем цяло и петдесет стотни/ лв, съобразно Фактура № 1601/07-03.2016 г .
Общата покупка цена на процесните вещи е размер на 405.08
/четиристотин и петдесет цяло и осем стотни/ лв.
На 22.12.2020 год. трудовото правоотношение между Община
Сунгурларе и Ф.Б. е прекратено. Заповед № 627/18.12.2020 год. не е връчена
лично на служителя. Не са представени по делото доказателства за искане или
указание от страна на Община Сунгурларе за връщане на връчените по служба вещи.
На 05. 04. 2021 год, след депозирането на исковата молба и в срока на отговор
на исковата молба Ф.Б. е представил на работодателя си процесните вещи. Желае
се да се отхвърли предявения иск и присъждане в полза на ответника направените разходи
за адвокатски хонорар.
В ОСЗ ищецът чрез ангажирания си процесуален представител
подържа представената искова молба, като посочва, че действително ответника е
върнал вещите по опис съгласно представената справка към отговора на исковата
молба, но посочва, че това е станало на 05. 04. 2021 г., след завеждане на
исковата молба. Посочва, че доколкото вещите са върнати , ищецът не търси
тяхната парична равностойност, но моли да бъде осъдена ответната страна да
заплати направените по делото разноски, понеже с поведението си е станала
причина за завеждане на същото. Оспорва изложеното в становището на
процесуалния представител на ответника твърдение, че е необходимо нарочно
искане до работника за връщане на предоставените му вещи към датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение. Желае съдът да извърши служебна
проверка относно наличието на иск от страна на ответника за законосъобразността
на извършеното уволнение.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищецът е
оттеглил на основание чл. 232 от ГПК предявените искове, като желае единствено
да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на платената
държавна такса и адвокатския хонорар.
В съдебно заседание не се явява ответника или негов
процесуален представител.
По искането на процесуалният представител на ищеца, съдът
е извършил проверка в деловодната система на КбРС и е установил, че няма
заведени искове /иск от ответника Ф.И.Б. за обявяване на уволнението му за
незаконно.
Предвид заявеното от
процесуалният представител на ищеца оттегляне на така предявените искове на
основание чл. 323 от ГПК, съдът намира, че същото е направено в посочения от
закона срок, а именно преди приключване на първото по делото съдебно заседание
и в този случай не е необходимо съгласието на ответника по делото. Поради
десезиране на съда по настоящия правен спор производството следва да бъде
прекратено на основание чл. 232 от ГПК.
По делото са
направени искания за заплащане на направените разноски, както от ищцовата така
и от ответната страна. С оглед направените своевременно искания съдът следва да
се произнесе по същите.
Въпреки, че
процесуалният представител на ищеца е заявил, че оттегля на основание чл. 232
от ГПК предявените искове, същия е посочил, че след завеждане на делото са
върнати претендираните вещи и доколкото същите са върнати , реално ищеца не
търси тяхната парична равностойност, а желае да бъдат присъдени направените от него
разноски по делото, доколкото ответника е станал причина за завеждане на
същото.
Съгласно
константната практика на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 2 и чл. 78, ал. 4
от ГПК , в случаите, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и
този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори
когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск и поради това
производството е прекратено. В тези случаи, ако оттеглянето или отказът от иска
са предприети поради незаявена или неустановена по делото причина, разноските
за производството се възлагат в тежест на ищеца съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Когато обаче отказът или оттеглянето на иска са направени от ищеца, поради
новонастъпили след предявяването на иска обстоятелства, независещи от ищеца, а
зависещи отново от поведението на ответника, и погасяващи заявеното от ищеца
спорно право по делото или водещи до отпадане на правния интерес от неговата
защита, то отговорен за разноските е ответникът по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК. Това е така, защото в тези случаи извънпроцесуалното поведение на
ответника е както поводът за завеждането на делото, така и поводът за неговото
прекратяване поради отпадането на необходимостта от съдебна намеса за защита на
заявеното от ищеца спорно право по делото. В този смисъл са Определение № 626 / 20. 08.
2012 г. по ч. гр. д. № 275 / 2010 г. на IV гр. отд. ВКС, Определение № 277/14.05.2014
г. по ч. гр. д. № 2432 / 2014 г. на I гр. отд. ВКС, Определение № 98 / 20. 02. 2009
г. по ч. гр. д. № 91 / 2009 г. на IV гр. о. на ВКС, Определение №
1176/28.12.2012 г. по ч. т. д. № 560 / 2012 г. на II гр. о. на ВКС, Определение № 767 / 05. 09.
2012 г. по ч. т. д. № 251 / 2012 г. на II гр. о. на ВКС, Определение № 518 / 15. 06.
2012 г. по ч. т. д. № 156 / 2012 г. на II гр. о. на ВКС; Определение
№ 215 от 10. 12. 2019 г. по ч. гр. Д. № 2636 / 2019 г. на ВКС ІІ г. о. , Определение
№ 595 от 21. 07. 2021 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2038 / 2021 г на ІІ гр. о. на
ВКС.
Предвид цитираната
съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъдат
присъдени в полза на ответника направените от него съдебни разноски и така
направеното искане с отговора на исковата молба и представеното становище
следва да бъде отхвърлено.
Относно направеното
искане от ищеца за присъждане на съдебни разноски в размер на платената
държавна такса и адвокатско възнаграждение съдът намира следното: съгласно цитираната съдебна практика същия има
право да претендира заплащането на направените разноски в размер на
действително направените по делото. С исковата молба е представен договор за
правна защита и съдействие Сер. БС № ********** от 05. 02. 2021 г със страни
Община Сунгурларе и адвокат Ж.Б.Б. с предмет завеждане и водене на дело с/у Ф.И.Б.
за връщане на поверени движими вещи, собственост на Община Сунгурларе. Посочено
е договорно възнаграждение в размер на 600 лева, като начин и срок за плащане е
посочено- по банков път. Съгласно т. 1
от ТР № 6 от 06.11. 2013 г. по тълк.
дело № 6 /2012 г., на ОСГТК на ВКС –„Само, когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,
освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.“ „В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това….“. Към представения с исковата молба договор за правна защита и
съдействие не са представени банкови документи удостоверяващи извършеното
плащане, поради което искането за заплащане на разноските за адвокатско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение. Следва да бъде уважено
единствено искането за осъждане на ответника да заплати на ищеца разноски в
размер на внесената държавна такса от 87, 52 лева.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 232 от ГПК
ПРЕКРАТЯВА производство по гр. дело № 334 / 2021 г. по по описа на
Карнобатски районен съд.
ОСЪЖДА Ф.И.Б., ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***
Симеон Първи № 102, ет. 1, ап. 1-адвокат Т.Д. ***, чрез д-р Георги Кенов, в
качеството му на Кмет на общината, чрез адвокат Ж.Б.Б., с адрес на кантората и
адрес за кореспонденция: гр. Бургас, ул. Оборище, № 76, ет.1, ап.1 сумата от
87, 52 лева представляваща държавна такса по гр. дело № 334 / 2021г.по описа на
КбРС.
ОСТАВЯ без уважение искането на Ф.И.Б., ЕГН **********,*** и
съдебен адрес *** Симеон Първи № 102, ет. 1, ап. 1-адвокат Т.Д. за заплащане на
направените по делото разноски в размер на адвокатския хонорар.
ОСТАВЯ без уважение искането на Община Сунгурларе, с адрес:
гр.Сунгурларе, ул. Георги Димитров № 10, чрез д-р Георги Кенов, в качеството му
на Кмет на общината, чрез адвокат Ж.Б.Б., с адрес на кантората и адрес за
кореспонденция: гр. Бургас, ул. Оборище, № 76, ет.1, ап.1 за заплащане на
направените по делото разноски в размер на адвокатското възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: