№ 2405
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110148888 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр.чл.500, ал.1, т.1 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от [фирма] срещу К. Й. М.
установителен иск за установяване на вземане за главница и обезщетение за забава, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 31590/2021 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.08.2016г. в 00:40 часа, на
републикански път III-866 на 68+500 м. в посока гр.Д. – с.М., поради заспиване на
водача на л.а. „Мерцедес С 220“ с ДК № [РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР] – настоящ
ответник, автомобилът напуска пътното платно, удря се и разкъсва еластична ограда,
дълга около 10 м., като изкривява и два броя метални колове, които съоръжения били
собственост на Областно пътно управление – С.. Поддържа още, че за процесния лек
автомобил в ищцовото дружество бил сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите и Злополука“, обективирана в полица №
BG/11/116001284800, със срок на действие от 03.05.2015 г. до 04.05.2017 г. Според
ищеца, причина за настъпване на произшествието е противоправното и виновно
поведение на водача – настоящ ответник, който е напуснал мястото на произшествието
с цел избягване на проба за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Твърди,
че за произшествието от органите на МВР е съставен протокол за ПТП №
1549397/07.08.2016 г., а водачът е санкциониран с издадено Наказателно
постановление № 16-0252-000368/07.08.2016 г. Поддържа, че в резултат на
гореописаното ПТП, на 13.09.2016 г. в ищцовото дружество било подадена молба от
1
директора на ОПУ – С. с искане за изплащане на обезщетение за нанесените вреди. Във
връзка с искането при ищеца била образувана щета, а на собственика на увреденото
пътно съоръжение била изплатена сума в размер на 632,88 лева. С плащане на
обезщетението ищецът твърди, че се е суброгирал в правата на увреденото лице против
причинителя на вредата. Поддържа, че поради липса на плащане от страна на
последния, въпреки изпратеното на 09.01.2017 г. писмо, подал заявление по чл.410
ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 31590/2020 г. по описа на СРС и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като издадената заповед била
оспорена от длъжника, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на
настоящата искова претенция. Моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 642,88 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
производството до окончателното изплащане на вземането и сумата от 195,92 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.05.2018 г. до 31.05.2021 г.
Претендират се и направените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва основателността на предявения иск Не оспорва настъпването на
процесното ПТП и настъпилите в резултат на същото вреди така, както са посочени в
исковата молба. Потвърждава и изложеното от ищеца, че към датата на ПТП-то е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността за
причинени вреди. Не оспорва извършеното от страна на застрахователя плащане на
собственика на увредените пътни съоръжения. Оспорва наличие на предпоставките за
търсената отговорност по реда на чл.500, ал.1, т.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Твърди, че не
отговоря на истината посоченото от ищеца, че е напуснал мястото на ПТП-то с цел да
избегне проверка за употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Сочи, че такава проба му е взета и същата е отрицателна, което се потвърждавало от
издаденото НП, в което били описани извършените административни нарушения.
Твърди, че причината, поради която не се е обадил веднага на органите на МВР е, че
след ПТП-то е бил два-три часа в безсъзнание, бил е в шок, не е успял да излезе от
смачкания автомобил в продължение на цял час, и тъй като вещите му са били
разпилени, не е могъл да открие мобилния си телефон. Поддържа, че е излязъл на
пътното платно, но тъй като в продължение на цял час от там не е минал никой, се
върнал при автомобила си. Тъй като вече станало светло, открил телефона си и веднага
се обадил на тел.112, за да съобщи за ПТП-то. След половин час на мястото
пристигнала полиция и му била взета проба за алкохол и наркотици. С оглед
предходното твърди, че напускане мястото на ПТП е било единствено с цел да потърси
помощ, а не да се отклони от проверка, поради което предявените регресни претенции
са неоснователни. По изложените в отговор доводи и съображения моли за отхвърляне
на предявените искове и присъждане на направените по производството разноски.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 31590/2021 г. по
описа на СРС, 43-ти състав е, че по заявление на [ФИРМА] е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 642,88 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение в резултат на ПТП от 07.08.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 195,92 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.05.2018
г. до 31.05.2021 г., както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане от 03.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 31590/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
Между страните не се спори и от приложената по делото полица за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите и Злополука“ № BG/11/116001284800
безспорно се установява, че към процесната дата лек автомобил „Мерцедес С 220“ с ДК
№ [РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР] е имал валидна застраховка и между ищеца и
ответника е било налице валидно застрахователно правоотношение.
Видно от приложения по делото протокол за ПТП е, че на 07.08.2016 г., в 11:00
часа служители на РУ - Д. са посетили местопроизшествие, настъпило на 07.08.2016 г.
в 00:40 часа на път III, 866 на 68 км.+500 м., община Д., на което са установили
Участник 1 - ППС с рег.№ [РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР], марка „Мерцедес С 220“ с
водач К. Й. М.. Като причини и условия за настъпване на ПТП в протокола е посочено,
че водачът на ППС 1 е изгубил контрол над автомобила, поради моментно заспиване.
В протокола е отразено още, че в резултата на ПТП-то е увредено чуждо имущество –
на РПС Д.. Изготвена е скица на ПТП-то и протоколът е подписан от изготвилото го
лице и водача – настоящ ответник.
По делото е изискана и приложена цялата административно наказателна
преписка, образувана по повод процесното ПТП. Видно от наказателно постановление,
издадено на 14.09.2016 г., за което няма данни да е връчено и да е влязло в сила е, че на
ответника са наложени административни наказания във връзка с процесното ПТП, а
именно: 1/не контролира ППС, което управлява; 2/че не е предоставил данни за
самоличността си на другите участници в движението, данни за задължителна
застраховка „ГО“ и не е уведомил собствениците на имущество, което е повредил и 3/
не носи контролен талон към свидетелство за управление.
3
По делото е приложена преписката, образувано при ищцовото дружество
вследствие процесното ПТП, в която се съдържат молба за извършване на оглед и
оценка на увредено имущество от Областно пътно управление – С., доклад по щета,
становище и документ за преведена по банкова сметка на ОПУ С. сума в размер на
632,88 лева.
По делото е приложена регресна покана от ищеца до ответника, за която няма
данни да е връчена на адресата.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.Д.П.. В
показанията си свидетеля разказва, че през м.август 2016 г. заедно с ответника са били
на събор на с.Гела. Ответникът тръгнал през нощта – около 24:00ч. – 01:00 часа за
гр.София, тъй като на другия ден имал работа. Около 06:00 часа сутринта му се обадил
по телефона и му казал, че е катастрофирал по пъти Д.-Д.. Свидетелят веднага тръгнал
и когато пристигнал на място вече се развиделявало и имало полиция. Видял, че на
един от завоите автомобилът на ответника е изхвърлял и паднал в пропаст. Според
свидетеля, ответникът бил в шок, видимо пребледнял. Споделил, че е бил в
безсъзнание, след като се събудил – търсил телефона си, за да се обади. Свидетелят
помогнал да намерят документите на ответника, които при падането на автомобила се
били разпилели и затиснати от пръстта, затрупала автомобила при падането му по
наклона. Свидетелят разказва, че ответникът е спортист и не употребява алкохол, като
взетата от полицаите проба, на която не е присъствал лично, била отрицателна.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване 1/ настъпването на описаното в исковата
молба ПТП; 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата
на ПТП-то, по силата на което ищецът да е поел задължение да обезщети увредените
при използуването на застрахования автомобил трети лица; 3/ отговорността на
ответната страна като причинител на вредите по чл.45 ЗЗД, за което следва да бъдат
установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между
поведението му и вредите и 4/ размера на вредите и изплащане на застрахователното
обезщетение на увреденото лице.
С оглед изложеното в писмения отговор от ответника, с проектодоклада по
делото, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без
възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
наличието на валидно сключен към датата а ПТП договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между ищеца и ответника, настъпване на ПТП, от което са произлезли
вреди, размерът на същите и действително плащане на обезщетение на увреденото
4
лице.
Спорно в случая е дали са налице предпоставките на чл.500 КЗ за ангажиране
отговорността на ответника, а именно – твърдението на ищеца, че ответника не е
изпълнил задължението си да остане на мястото на ПТП-то до пристигане на
представители на КАТ и по този начин е осуетил възможността да бъде подложен на
проверка за алкохол и наркотични вещества.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ застрахователят има право да
получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
В конкретния случай ответникът, чиято е доказателствената тежест не проведе
пълно и главно доказване относно наличие на предпоставките на горепосочената
правна норма. Изложените в исковата молба твърдения, че ответникът не е изпълнил
задължението си да остане на мястото на ПТП-то до пристигане на представители на
КАТ и по този начин е осуетил възможността да бъде подложен на проверка за алкохол
и наркотични вещества, се опровергаха от събраните по делото доказателства -
протокол за ПТП, приложената административно-наказателна преписка и гласните
доказателства, а и не са основание за ангажиране на отговорност по реда на чл.500,
ал.1, т.1 КЗ. От показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира,
тъй като са логични, последователни и кореспондират със събраните писмени
доказателства, се установява, че автомобилът е паднал от височина близо 10 метра, бил
е много деформиран, вещите в него са били разпилени и затрупани от пръст, а
ответникът е споделил, че е бил в безсъзнание. Предходното и обстоятелството, че
ПТП е настъпило на третокласен път, след полунощ, съответно не е имало очевидци на
случилото се и кой да сигнализира незабавно на компетентните органи, обяснява
уведомяването на полицията едва на сутринта. Видно още от показанията на свидетеля
е, че той е пристигнал на произшествието на разсъмване, като полицаите вече са били
там. Логично е протокола за ПТП да бъде съставен едва в 11:00 часа, когато са
изяснени всички факти и обстоятелства относно настъпването на произшествието.
Не на последно място следва да се отбележи, че издаденото на 14.09.2016 г.
наказателно постановление, с което на ответника са наложени административни
наказания, все още не му е връчено и не е влязло в законна сила.
Предвид гореизложеното, при липса на безспорно установено в хода на
производството противоправно поведение на ответника, което да е в причинно-
следствена връзка с настъпилите от ПТП-то вреди, предявения регресен иск за сумата
от 642,88 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед предходното неоснователна е и акцесорната искова претенция, чието
уважаване е обусловено от основателността на предявения главен иск. Ето защо, искът
5
за сумата от 195,92 лева също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски в исковото производство и заповедното производство. Видно от
представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и приложения договор за
правна защита и съдействие е, че ответникът претендира и е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева. С оглед изхода на спора, тази сума
следва да бъде възложена в тежест на ищцовото дружество.
По заповедното производство няма данни за направени разноски от длъжника -
настоящ ответник, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] срещу К. Й. М., ЕГН ********** обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.500, ал.1, т.1 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 642,88 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 195,92 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.05.2018 г. до 31.05.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
31590/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на К. Й. М., ЕГН ********** сумата в
размер на 600,00 лева, представляваща направени разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6