№ 10436
гр. София, 17.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110101826 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ********* е предявило против Б. Л. Т. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200
ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 3647.90лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.10.2022 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 644.89лв. за периода от 15.11.2019
г. до 07.10.2022 г., както и сумата от 23.74лв. - главница за дялово разпределение за периода
от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 28.10.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 4.57лв. - лихва за забава за периода от
31.10.2019г. до 07.10.2022г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 08.11.2022г. по
ч.гр.д. № 58948/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в
**********, като за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ищецът доставил топлинна
енергия до потребителя, остойностена в размер на 3647.90лв., представляваща главница за
топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер
на 644.89лв. за периода от 15.11.2019 г. до 07.10.2022 г., като се дължала и сумата от
23.74лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г. и
сумата от 4.57лв. - лихва за забава за периода от 31.10.2019г. до 07.10.2022г. Въз основа
заявление на ищеца от 28.10.2022г., на 08.11.2022г. по ч.гр.д. № 58948/2022г. по описа на
СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните
суми са претендирани от ответника.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника Б. Л. Т., като в срока е
депозиран отговор, в който оспорва исковете. Оспорва да е собственик на процесния имот и
да е носител на ограничени вещни права по отношение на същия. Оспорва да е поръчвала
топлинна енергия, поради което да дължи заплащане на претендираната от ищеца стойност
за процесния период. Счита, че не дължи претендираните вземания, тъй като задължение на
1
ищеца е да извърши отчет на уредите за дялово разпределение, поради което неоснователно
е начислявал стойност на топлинна енергия на база броя живущи в имота. Прави
възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми по давност.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното
от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 58948/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е
образувано по заявление от 28.10.2022г., въз основа на което на 08.11.2022г. е издадена
Заповед № 32118 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумите: 3 647,90 лева (три хиляди шестстотин
четиридесет и седем лева и 90 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: **********, ведно със законна лихва за период от 28.10.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 644,89 лева (шестстотин четиридесет и четири лева и 89
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2019 г. до 07.10.2022 г.,
23,74лева (двадесет и три лева и 74 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4,57 лева
(четири лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г., както и държавна такса в размер
на 86,42 лева (осемдесет и шест лева и 42 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева (петдесет лева). В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от
длъжника, поради което с разпореждане № 121982/12.12.2022г. съдът е дал указания до
заявителя, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск по реда на чл.42 ГПК.
От приетия нотариален акт за продажба на недвижим имот от 25.06.2001г. се
установява, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот , находящ се на
адрес: **********.
Съгласно Констативен протокол № 2213/28.12.2007г. за сградата в ********** се
установява, че не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение
на топлинна енергия поради еднотръбна инсталация за отопление. Приет е протокол от
23.05.2021г., съгласно който представител на ищеца посетил ********* на втора дата за
отчет на уредите за дялово разпределение, като на втората дата за отчет не бил осигурен
достъп за проверка и отчет на уредите за дялово разпределение до имоти, сред които и
ап.100.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни: Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ********* на потребители за битови нужди в гр.София,
действащи след 26.06.2016г., които са представени към исковата молба.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което съдът
2
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в сградата в режим на
ЕС не съществувала техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на
топлинна енергия поради еднотръбна инсталация за отопление, при които системи нямало
връщащ щранг и термостатични вентили за регулиране на температурата в помещенията.
Поради това в съответствие с Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. разпределянето на
потреблението на топлинна енергия, както и определяне на разходите за отопление и битово
горещо водоснабдяване, издаване на обща и индивидуална сметка се осъществявало от
доставчика на ТЕ – в случая ********, като ищецът осъществявал функциите на ФДР.
Вещото лице дава заключение, че за процесния период служебно бил начислен разход за ТЕ
за БГВ поради неосигуряване на достъп за отчет, като изискването и методиките на
наредбите били спазени. Не бил начисляван разход за топлинна енергия за общите части на
сградата през целия период, вкл. били приспадани корекции. Вещото лице дава заключение,
че за процесният период (01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.) общата дължима сума след
изравняване в размер на 2495.96лв. с ДДС.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че дължимата сума
е в размер на 2495.96лв., размерът на законната лихва е в размер на 391.93лв., без да има
данни за заплащане на сумите от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца да докаже
при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки: 1.
наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да
бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител на
топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума, така и
че е било налице основание за начисляване на лихва за забава. По иска с правно основание
чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на
ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да
докаже положителния факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по
давност - в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на
3
вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
От приетия по делото нотариален акт за продажба се установява, че ответницата е
собственик на процесния топлоснабден имот, съответно съдът прие за доказано, че същата
се явява потребител на топлинна енергия, съответно е пасивно легитимиран да отговаря на
иска, като притежава качеството на потребител за битови нужди по см. на чл.153 ЗЕ, в която
връзка възражението на ответника е неоснователно.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците и без да
са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В чл.33 от Общите условя е
прието, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което се начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.
По отношение на размер на доставеното количество топлинна енергия, съдът
кредитира заключението на вещото лице по СТЕ, съгласно което се установява, че за
процесния недвижим имот, за процесния период е била доставяна от ищеца услугата за
топлинна енергия, така и била осъществявана услугата за дялово разпределение.
Претендираната сума е размер на 3647.90лв. за топлинна енергия, а от заключението на
вещото лице се установява, че доставена топлинна енергия се остойностява на сумата от
2495.96лв. с ДДС, поради което съдът приема искът за главница за топлинна енергия за
доказан до сумата от 2495.96лв., съответно с оглед заключението на вещото лице по СТЕ за
извършване услугата по дялово разпределение намира искът за главница за дялово
разпределение в размер на 23.74лв. за изцяло доказан.
С оглед чл.33, ал.5 вр. чл.33, ал.2 се дължи мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, съответно с оглед чл.33, ал.4 вр. чл.32, ал.2 се дължи мораторна лихва и
върху главницата за дялово разпределение. От заключението на вещото лице по ССчЕ се
установява, че размерът на законна лихва върху главницата за топлинна енергия (2495.96лв.)
е в размер на 691.93лв. при поискана 644.89лв. (върху главница от 3647.90лв.), поради което
съдът приема, че искът е доказан в размер на претендираната сума от 644.89лв. Съдът
намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е доказан по
основание, поради което определи размер по чл.162 ГПК в размер на 4.57лв., с оглед на
което го намира и за доказан и по размер.
По възражението за давност:
С оглед фикцията по чл.422, ал.1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване
на заявлението, т.е. 28.10.2022г. Претендираните вземания за топлинна енергия са за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. Вземанията за топлинна енергия се погасяват с
тригодишна давност (по чл.111, б. „в“ ЗЗД), като с оглед чл.33 ОУ изискуемостта на
вземанията настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, така и с
оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020
г. (§ 13 от ПЗР, съобразно която сроковете, спрели да текат по време на извънредното
4
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в "Държавен вестник"), т.е. погасени са вземанията за периода от 01.05.2019г. до
30.06.2019г. в размер на 147,07 лв. (с оглед данните по СТЕ) главница за топлинна енергия,
като претенцията за дялово разпределение не се обхваща от давността. Или искът за
топлинна енергия е основателен за сумата от 2348,89лв. С оглед чл.119 ЗЗД с погасяване на
главното вземане се погасяват и произтичащите допълнителни вземания, но доколкото
действителният размер на мораторната лихва е 691.93лв. (при главница 2495.96лв. с оглед
заключението на вещото лице по ССчЕ), то по чл.162 ГПК следва, че при основателна
претенция за топлинна енергия за 2348.89лв. дължимата мораторна лихва, която не е
погасена по давност е в размер на 651,16лв., то доколкото претенцията е за 644.89лв., то
искът за мораторна лихва следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 650лв. за експертизи, 110.46лв. за д.т.,
претендирал е юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото съдът определи в размер на 100лв. Така и е сторил разноски по ч.гр.д.
№ 58948/2022г. в размер на 86.42лв. или общо 946,88лв. с оглед частичната основателност
на исковете има право на разноски в общ размер на 662,23лв. Ответницата е доказала
сторени разноски по ч.гр.д. № 58948/2022г. в размер на 500лв., които с оглед възражението
за прекомерност в исковата молба, което съдът намира за основателно следва да се
определят до размерът по чл.6, т. 5 НМАРВ в размер на 60лв. (така и определение №
6629/30.05.2023г. по в.ч.гр.д. № 9342/2022г. на СГС). С оглед частичната неоснователност
на исковете в полза на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 18,04лв.,
като с оглед особеното искане в исковата молба за компенсиране на разноски до размера на
по-малкото, следва в полза на ищеца да се присъдят разноски в размер на 644,19лв.
В исковото производство ответницата е била представлявана от адв. М. ******* П.,
ЕГН: **********, **********, по реда на чл.38 ЗАдв, поради което в полза на адв. П. следва
да се определи възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. чл.36, ал.2 вр. чл.2, ал.2 НМРАВ вр. чл. 7,
ал.2, т.2 НМРАВ в размер на 730лв. С оглед частичната неоснователност на исковете в
полза на адв. П. следва да се присъдят разноски в размер на 219.45лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Б. Л. Т., ЕГН: **********, адрес: **********,
дължи на *********, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление ************,
сумата 2348,89лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: **********, ведно със законна лихва за период от 28.10.2022 г. до изплащане на
5
вземането, сумата 644,89 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2019 г.
до 07.10.2022 г., сумата 23,74лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4,57 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.10.2019 г. до
07.10.2022 г., за които суми има издадена Заповед № 32118 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 08.11.2022г. по ч.гр.д. № 58948/2022г. по описа на СРС, 27
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата от 1299,01лв.,
представляваща разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 3647.90лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Б. Л. Т., ЕГН: **********, адрес:
**********, да заплати на *********, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление ************, разноски делото в размер на 644,19лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. *********, с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление ************, да заплати на адв. М.
******* П., ЕГН: **********, **********, разноски по делото в размер на 219.45лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6