№ 1302
гр. Пловдив , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330202302 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20-1030-013367 от
07.12.2020г. на Началник Група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив, с което на Д. В. К., ЕГН: **********, са наложени административни
наказания, както следва: за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175,
ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец и за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 10 /десет/ лева.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и чрез
процесуалния си представител - адв. С.П. в съдебно заседание, атакува
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.3 от Закон за адвокатурата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно
заседание. До съда е депозирано писмено становище от Началника на сектора,
в което пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно
1
постановление като правилно и законосъобразно. Прави искане за намаляване
размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при
евентуално уважаване на жалбата. Не се претендират разноски.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.11.2020г. в 00:45ч. в гр. Пловдив, свид. И.К.П. и свид. С.Й.Ю., от
полицейски автопатрул, следящ и контролиращ движението на пътя по бул.
„Никола Вапцаров“, до №89 забелязали в платното за отсрещно движение
управлението на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ без налична
предна регистрационна табела. Обърнали посоката и спрели със звуков и
светлинен сигнал водача на съмнителното МПС. В хода на проверката
установили,че МПС-то е управлявано от Д. В. К., ЕГН:**********. Същият,
видимо притеснен, бил изпробван с техническо средство Drug Check 3000
номер ARNJ-0921, което отчело положителна проба АМ /амфетамини/.
Действията били обективиран в протокол за извършване на проверка за
алкохол и наркотици от 29.11.2020г. Издаден бил талон за медицинско
изследване номер 088611. На място полицейските служители установили
поставена на правилното място единствено задна регистрационна табела с №
***. При запитване от тяхна страна защо изобщо липсва предната
регистрационна табела на автомобила, жалбоподателят обяснил, че след
настъпил пътен инцидент, в който блъснал животно, се наложило да я
прибере в колата. Жалбоподателят не носил контролния талон към СУМПС.
По случая била съставена и Докладна записка.
Въз основа на установените данни от свид. П. и свид. Ю., свид. Н.С.Я.,
на длъжност „***“ при ***, съставил АУАН Серия GA №340811/29.11.2020г.
срещу жалбоподателя К. за нарушения на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от
ЗДвП , чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съответно за
управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, управление на МПС, чиито табели с регистрационен номер не са
2
поставени на определените за това места и неносене на контролен талон към
СУМПС. К. подписал акта с отбелязването, че има възражения. Получил и
препис от него на същата дата.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на Д. В. К., са наложени административни наказания,
както следва: за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175, ал.1, т.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на
осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.
На основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, предвид констатирани признаци за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, наказващият орган
прекратил административнонаказателното производство, в частта от АУАН, в
която е била вменена отговорността на жалбоподателя за нарушението по
чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП - затова, че последният е управлявал процесното
МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, поради което
се явява извън предмета на разглеждане на спора от страна на съда в това
производство.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от
гласните доказателства – показанията на свид. П., свид. Ю. и свид. Я.. Съдът
кредитира показанията им като достоверни, логични, последователни и
допълващи се едни други. При така изложената по делото фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Относно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП /пункт 1 от НП/:
По делото безспорно се установява, че на 29.11.2020г. в гр. Пловдив, на
бул. „Никола Вапцаров“ до №89, представляващ път, отворен за обществено
ползване, Д. В. К. е управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“,
чиято предна табела с регистрационен номер е липсвала на определеното за
това място, а вместо това тя се е намирала в автомобила. Тук е необходимо
да се отбележи, че условията и редът за поставяне на регистрационните
табели са уредени с Наредба №І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/. Мястото за закрепване
3
на табелите и редът за монтирането им са регламентирани в разпоредбата на
чл.10, ал.5 от Наредбата, а от доказателствата по делото не се установява
спазване на изискванията на двете визирани в нея хипотези, а именно -
табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад /или само отзад/
перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а
когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната
видимост и осветеност нощно време. На мотоциклетите, мотопедите и
ремаркетата табела с регистрационен номер се поставя само отзад. Съгласно
чл.20, ал.1 от Правилник за прилагане на ЗДвП на регистрираните моторни
превозни средства, с изключение на мотоциклетите и мотопедите, отпред и
отзад се поставят табели с регистрационни номера. Не се спори, относно
обстоятелството, че процесният автомобил е регистриран, за което
засвидетелства наличната към момента на проверката единствено задна
табела на регистрационния му номер ***. Не се установява, а и не се твърди
от жалбоподателя да е управлявал процесното МПС към място, с цел, за да
приведе автомобила в нормално състояние. Преди управление на МПС,
водачът е задължен да констатира както техническата изправност на МПС,
така и външната му административна цялост, която включва наличието на два
броя регистрационни табели, трайно и сигурно прикрепени на съответните,
предвидени за това места. Жалбоподателят е предприел управлението на
автомобила, без поставена предна регистрационна табела на автомобила,
което правилно и законосъобразно е прието от наказващия орган като
нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Въпреки установеното, при извършената служебна проверка обаче
настоящата инстанция констатира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване
на атакуваното НП, което обуславя незаконосъобразност на последното,
относно това нарушение. Констатираното от съда процесуално нарушение се
изразява в неспазване на императивните изисквания на нормите на чл.42, т.4
от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещо описание на нарушението и
обстоятелствата, на които се основава то. В случая, в акта и постановлението
описанието на нарушението се свежда единство до това „управлява МПС,
чиито „табели“ с регистрационен номер не са поставени на определените за
това места“. Всъщност се установява, че не „двете“, както е описано в АУАН
4
и НП, а само едната и то предната регистрационна табела, не просто „не е
била поставена на определеното за това място“, а въобще е липсвала, тъй като
е била прибрана в автомобила, не е констатирано и „определеното за това
място“, като вместо това единствено с цитирането на нормата
актосъставителят и наказващият орган са изчерпали функциите си. Друг е
въпросът, че актът определя рамката на административното обвинение, а в
случая конкретиката на казуса с всички обстоятелства по него се изяснява
едва с показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, което е
недопустимо, тъй като до този момент жалбоподателят не се е защитавал по
такова фактическо обвинение и е бил лишен от възможност да оборва това
твърдение и да ангажира доказателства в противния смисъл.
Коментираното нарушение е от категорията на съществените и пряко
рефлектира върху правото на жалбоподателя да организира защитата си,
доколкото внася неяснота при какви обстоятелства е вменена отговорността
на жалбподателя за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП /пункт 2 от НП/:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от К. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Установява се по
делото, че на процесната дата и място, същият е управлявал МПС – то без да
носи контролен талон към СУМПС. При което е очевидно, че е осъществил
от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина
административно нарушение.
При това положение, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено в пункт 1, а да бъде потвърдено за
нарушението по пункт 2.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на разноски по реда на АПК. Искане за разноски е
направено единствено от страна на жалбоподателя чрез своя представител.
Видно от приложения по делото договор за правна помощ, адв. П. е
предоставил безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание
чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата – спрямо роднини,
близки или на друг юрист. В случаите като този, съгласно чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
5
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
осъжда другата страна да го заплати. На основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, е предвиден
минимума от 300 лева. С оглед изхода от спора, а именно отмяната на така
наложеното наказание по пункт 1 от НП, въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.3 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1030-013367 от
07.12.2020г. на Началник Група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив, В ЧАСТТА, с която на Д. В. К., ЕГН: **********, са наложени
административни наказания, както следва: за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП на осн. чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1030-013367 от
07.12.2020г. на Началник Група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив, В ЧАСТТА, с която на Д. В. К., ЕГН: **********, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 10 /десет/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Ж. П.,
вписан в Адвокатска колегия гр. Пловдив, със служебен адрес: ***, сумата от
300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението пред Административен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6