ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 310
гр. В**, 22.12.2021 г.
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АН** М. П**
Членове:В** Й. М**
Н** Д. Н**
като разгледа докладваното от АН* М. П** Въззивно частно гражданско дело
№ 20211300500469 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. ГПК във вр. с чл.396 ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба от „И** БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление : гр. С**, ЖК М** 1, бл. 549, вх.*, ет. 1, офис *, ЕИК **, представлявано от
управителя И** Д** С** против определение № 372/04.11.2021 г., постановено от БРС, III
граждански състав, по ч.гр.дело № 601/2021 г. по описа на същия съд за 2021 г. , с което на
основание чл. 390 ГПК същият съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде
предявен от „Б* А* Г*“ ООД срещу „И** БГ“ ЕООД, с цена на исковата претенция 24 000
(двадесет и четири хиляди) лева.
Поддържа се в жалбата, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.
Излага се, че извода на първоинстанционния съд е незаконосъобразен. Частният жалбоподател
поддържа в жалбата, че за да допусне исканото обезпечение, Районен съд - Белоградчик е
приел,следното :
че предявените обективно съединени искове са допустими и вероятно основателни;
„С исковата молба са представени убедителни писмени доказателства, доказващи
вероятната основателност на исковите претенции“;
Налице е „доказана обезпечителна нужда от допускане на исканото обезпечение ... Тази
нужда е налице, тъй като при евентуално уважаване на исковата претенция, ищецът не би мотъл да
реализира правата си по едно бъдещо положително решение, без налагане на посочената
обезпечителна мярка ...";
„... предлаганата обезпечителна мярка е подходяща, тъй като с налагането й ще се
предотврати разпореждането с паричните средства, които ответникът притежава. Поисканата ...
обезпечителна мярка е съответстваща на обезпечителната нужда“.
Жалбоподателят счита, че тези изводи на Районен съд - Б** не могат да бъдат споделени,
тъй като са незаконосъобрази, необосновани и дори вътрешно противоречиви.
В константната съдебна практика еднозначно се приемало, че за да допусне обезпечение на
бъдещ иск, съдът следва да се увери, че молителят има право на обезпечаване на иска. Такова
право той има при кумулативното наличие на следните предпоставки : бъдещият иск, чието
обезпечаване се търси, да е процесуално допустим, вероятно основателен и да е налице интерес от
обезпечаване на иска, т.е. нужда от обезпечаване на иска, както и посочената обезпечителна мярка
1
да е подходяща и оправдана с оглед вида на търсената правна защита.
Излага , че районен съд - Б** е обсъждал допустимостта и вероятната основателност на
„предявените обективно съединени искове“, след като молбата е за обезпечение на бъдещ иск. Ето
защо счита, че този извод на съда е и незаконосъобразен, и необоснован.
На следващо място, твърди, че представените от молителя писмени доказателства не
съставляват „убедителни писмени доказателства“ по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ТПК, поради
което счита, че съдът е следвало да задължи същия да представи гаранция в определен размер
съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Неопределянето на такава гаранция представлява съществено
нарушение на разпоредбата на чл. 391, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Посочва , че конкретната причина „Б** А** Г**“ ООД да подаде молба за обезпечение на
бъдещ иск вероятно е последица от връчената на 28.10.2021 г. от Нотариус Калина Гашева на
управителя на същото дружество - Т** Д** С**, нотариална покана. Със същата покана, в
качеството му на управител на „И** БГ“ ЕООД уведомил молителя , че е налице пълно
неизпълнение от страна на „Б** А** Г**“ ООД на сключения между страните на 20.04.2021 г.
договор за консултантски услуги, поради което жалбоподателят бил потвърдил прекратяването на
плащания по този договор, за което молителят бил уведомен с имейл от дата 08.09.2021 г. на
електронната поща, от която изпраща месечните данъчни фактури ;
Поради забава на „Б** А** Г**“ ООД и предвид вече променената икономическа
обстановка в страната, към настоящия момент дружеството жалбоподател нямало полза от
изпълнението на процесния договор за консултантски услуги, поради което, считано от датата на
връчване на нотариалната покана (28.10.2021 г.), развалило същия договор ;
Твърди се също така, че ако тази нотариална покана била приложена към молбата, при
уважаването й, съдът неминуемо щял да задължи молителя да представи гаранция в определен
размер съгласно изискванията на чл. 180 и 181 ЗЗД.
Поддържа се, че по делото не са налице каквито и да било данни за наличието на
обезпечителна нужда. Такава обезпечителна нужда категорично не е обоснована в подадената
молба за обезпечение на бъдещ иск до Районен съд - Белоградчик.
Молят да се има предвид, че допускането на обезпечение на бъдещ иск не е самоцелно, а е
предназначено да запази имуществото на длъжника при наличието на конкретни данни за
разпореждане с него, което би създало опасност от затрудняване на осъществяването на правата по
едно бъдещо положително решение. В конкретния случай липсвали каквито и да било
доказателства за такова разпореждане от страна на „И***БГ“ ЕООД. Освен това, дружеството
жалбоподател притежавало собствен капитал на значителна стойност, както и че за счетоводната
2020 г. е на печалба, която значително надхвърля размера на „бъдещият иск“ от 24 000 лв.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго по
същество, с което се измени Определение № 372/04.11.2021 г., постановено от БРС, III
граждански състав, по ч.гр.дело № 601/2021 г., като задължите дружеството - молител да
представи гаранция в определен размер съгласно изискванията на чл. 180 и 181 ЗЗД..
Ответната по частната жалба страна е подала отговор. В него се поддържа , че ЧЖ е
неоснователна и недоказана, поради което се иска да бъде оставена без уважение и да бъде
потвърдено изцяло първоинстанционното определение. Излага се, че първоинстанционният съд
стриктно е спазил закона и не е допуснал никакви процесуални и материално-правни нарушения.
Поддържа , че изложените съображения от частния жалбоподател са ирелевантни за спора.
Развиват се доводи , че съдът допуска обезпечението, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещото решение и искът е
подкрепен с убедителни писмени доказателства /общата хипотеза на чл. 391 ал.1 т.1 от ГПК/. А че
затруднението или невъзможността били налице в настоящия казус се доказвало не само от
убедителните писмени доказателства, но и от самото извънпроцесуалното поведение на частния
тъжител, който не е заплатил в срок четири поредни издадени му фактури по приложения
договора. Сам частният жалбоподател не оспорвал в ЧЖ. че не е заплатил тези фактури на обща
стойност 24 000 лева с ДДС, т. е. не бил изпълнил законовите си задължения. По отношение на
искането за определяне на гаранция излага , че съдът не е длъжен във всеки случай да поиска от
2
молителя да внесе парична гаранция, като предпоставка за допускане на обезпечението, каквито са
необоснованите претенции на частния жалбоподател, тъй като тази възможност е дадена от
законодателя алтернативно /чл. 391 ал. 1 т.2 от ГПК/ и диспозитивно /чл. 391 ал.2 от ГПК/.
Дали да поиска внасянето на гаранция е въпрос, който влиза в преценъчната функция на съда - в
случая той е преценил, че молителят е представил убедителни писмени доказателства и поради
това е налице общата хипотезата на чл. 391 ал.1 т.1 от ГПК, която не изисква внасяне на гаранция.
А че са представени убедителни писмени доказателства не подлежи на никакви съмнения -
представени са договор между страните и неплатените фактури, което се установява от банковото
извлечение и счетоводната справка. Посочва , се че нотариалната покана е връчена на молителя на
дата след като е настъпила изискуемостта на сумата за м. октомври 2021 г. и фактурата за този
период вече му е била издадена, респ. частният жалбоподател се е намирал вече в забава и по
четвъртата по ред неплатена фактура /чл. 7 от процесния договора/.
Като се запозна с приложените към делото доказателства, Окръжният съд намира частната
жалба за допустима – като подадена в срок, а по същество - неоснователна по следните
съображения:
Действително в разпоредбата на чл. 396 ал. 1 от ГПК е посочено, че определението на съда по
обезпечаване на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за ответника
тече от деня в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния
изпълнител. Тълкуването на тази разпоредба води до извода, че обичайния способ за съобщаване
на допуснатото обезпечение на ответника е чрез връчване на съобщението за наложеното
обезпечение от съдебния изпълнител. В конкретния случай няма данни съдебният изпълнител да е
връчил на ответника по насрещния иск съобщение за наложения запор на банковите сметки, но
след като той е бил уведомен за това допуснато обезпечение – няма причина срокът, в който да
може да предяви частната жалба да бъде продължаван повече от 7 дни и да бъде съобразен със
седмодневния срок от датата на връчване на съобщение от съдебния из пълнител. Идеята на
законодателя е да се определи по-кратък срок за обжалване на съдебния акт като той бъде
седмодневен от датата на узнаване на обжалваемия акт. С оглед на изложеното съдът намира, че в
конкретния случай не може да се говори за преждевременно депозирана частна жалба и
недопустимост на същата.
Съдът намира депозираната частна жалба за неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл. 391 ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще
бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, в което се
изразява обезпечителната нужда и при наличието на две алтернативно предвидени предпоставки:
ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, обосноваващи извод за вероятната му
основателност, или срещу представяне на гаранция в определен от съда размер съгласно чл.
180 и 181 от ЗЗД, чието предназначение е да обезщети ответника за вредите, които би претърпял
от евентуално неоснователно налагане на обезпечителната мярка, като съдът може да задължи
ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и при допускане на
обезпечението при условията на първата хипотеза.
В т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС - ОСГТК е прието, че
преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца
твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал.1, т.1 ГПК), а когато ищецът не
разполага с убедителни писмени доказателства - при представяне на гаранция в определен от съда
срок, т.е. "законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е
налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност (при липса на доказателства) може да
бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните преки и
непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл. 391,
ал.3 от ГПК)".
В преценката на съда е да допусне обезпечение на иска с представяне на гаранция,
съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД, в определен от съда размер, за което не е нужно да има някакво
алтернативно искане от молителя. Така и постановеното в производството по чл. 274, ал. 3
ГПК Определение № 61 от 26.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 15/2009 г., II т. о., ТК.
3
Постановеното от БРС определение е правилно. Дори и при наличие на заявените във
въззиваната жалба основания за предприети действия по прекратяване на договора, настоящата
инстанция намира, че е налице обезпечителна нужда, предвид това, че частният жалобоподател не
твърди да е заплатил сумите по договора по 6 фактури.
По възражението на жалбоподателя, че не е налице обезпечителна нужда, поради
стабилното му финансово положение:
Обезпечителната нужда произтича от необходимостта определени активи да бъдат
поставени извън разпоредителната власт на ответника по спора, за да може върху тях да се насочи
принудителното изпълнение на евентуално осъдително съдебно решение. С оглед на това исканата
обезпечителна мярка - запор на вземанията по банкови сметки до размера на предявените искове, е
подходяща и адекватна на обезпечителната нужда. Следва да се отбележи, че по въпроса относно
необходимостта от установяване на обезпечителна нужда в производството по допускане на
обезпечение на иск е налице непротиворечива практика на ВКС, с която се приема, че
обезпечителната нужда при искове за парично вземане не подлежи на самостоятелно установяване,
при липса на данни, които да я опровергават - определение № 231 от 29.03.2012 г. по ч. т. д. №
178/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 514 от 15.07.2013 г. по ч. т. д. № 2728/2013 г. на
ВКС, ТК, II т. о. и други. Така и Определение № 112 от 2.03.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 567/2018
г., I т. о., ТК. Преценката дали са налице предпоставките за допускане на обезпечението, вкл. и за
наличието на обезпечителна нужда, се извършва от съда винаги конкретно с оглед данните по
делото /вж. например определения по чл. 274, ал. 3 ГПК с № 407 от 24.06.2014 г. по ч. гр. д. №
1770/2014 г., № 143 от 18.02.2013 г. по ч. гр. д. № 63/2013 г./. Съдебната практика не изключва
възможността да бъде допуснато обезпечение и когато от представени писмени доказателства е
видно, че длъжникът притежава различни по вид и на значителна стойност активи. Така
и Определение № 391 от 13.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 918/2017 г., II т. о., ТК.
С оглед данните по делото, съдът намира че е налице обезпечителна нужда от налагането
на избраната от молителя обезпечителна мярка. Постановеното от БРС определение е правилно.
Дори и при наличие на заявените във въззиваната жалба основания за предприети действия по
прекратяване на договора, настоящата инстанция намира, че е налице обезпечителна нужда,
предвид това, че частният жалобоподател не твърди да е заплатил сумите по договора по 6
фактури.
Предвид горното ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 372/04.11.2021 г., постановено от БРС, III
граждански състав, по ч.гр.дело № 601/2021 г. по описа на същия съд за 2021 г., с което на
основание чл. 390 ГПК същият съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен
от „Б*А** Г**“ ООД срещу „И** БГ“ ЕООД, с цена на исковата претенция 24 000 (двадесет и
четири хиляди) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4