Р Е Ш Е Н И Е № 1265
06.11.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в публичното заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.
Узунов
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1433/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258,
ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство
е образувано по две въззивни жалби:
- Въззивна
жалба от адв.Т. Ст.М., като пълномощник на С.А.К. *** против Решение №
1027/ 15.03.2019г. постановено по гр.д.№ 14087/ 2018г. по описа на ПРС –
ХVІІІ гр.с. в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
против М.В.П.-М., С. В. П. и „Масив 2017“ ООД иск за разликата над
уважения размер от 359,98 лева до пълнопредявения размер от 1 259,98
лева за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от
1 259,98 лева, представляваща двойния размер на обезщетение за вреди
, причинени по време на ползването на нает съгласно договор за наем от
10.0.2017г. имот, ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на исковата молба в съда 29.08.2018г. до окончателното
изплащане на сумата. В тази част на обжалваното решение се иска неговата
отмяна и уважаване на иска в пълнопредявения му размер, като се претендира
присъждане на направените по делото разноски от жалбоподателя.
Постъпил
е отговор по въззивната жалба от въззиваемите М.В.П.-***, С. В.П. *** и „Масив
2017“ ООД- гр.Пловдив, представлявано от управителя С. В. П., всичките чрез
пълномощника си адв.А.Ц., в който отговор оспорват основателността на
въззивната жалба по изложени в отговора съображения. Претендира се присъждане
на разноски по делото.
- Насрещна
въззивна жалба от М.В.П.-***, С. В. П. *** и „Масив 2017“ ООД- гр.Пловдив,
представлявано от управителя С. В. П., всичките чрез пълномощника си адв.А.Ц.,
обективирана в подадения писмен отговор по въззивнвата жалба на ищеца, е
против Решение № 1027/ 15.03.2019г. постановено по гр.д.№ 14087/ 2018г. по
описа на ПРС – ХVІІІ гр.с. в частта, в която жалбоподателите са осъдени да
заплатят на ищеца сумата от 200 лева като част от сумата по уважения
размер на 359,98 лева, представляваща стойността на заплатената от ищеца
сума за почистване на наемания от жалбоподателите имот. По изложени доводи
за неправилност се иска отмяна на обжалваното решение в тази му част и
отхвърляне на предявения иск за този размер.
Постъпил
е отговор по насрещната въззивна жалба от въззиваемия по нея С.А.К. *** чрез
адв.Т.М., в който отговор се оспорва основателността на предявената насрещна
въззивна жалба, по подробни съображения в отговора се иска потвърждаване на
решението в тази му обжалвана част.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Първоначалната
жалба от
адв.Т. Ст.М., като пълномощник на С.А.К. *** изхожда
от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи
на разглеждане по същество.
Насрещната въззивна жалба от М.В.П.-***, С. В. П. *** и
„Масив 2017“ ООД- гр.Пловдив, представлявано от управителя С. В. П., всичките
чрез пълномощника си адв.А.Ц. изхожда от надлежна страна и е законния
по чл.263, ал.2 ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
е сезиран от ищеца С.А.К. *** с обективно и субективно съединени искове по
чл.233, ал.1, пр.2 и чл.92 ЗЗД против М.В.П.
***, С. В. П. *** и „Масив 2017“ ООД- гр.Пловдив, представлявано от управителя С.
В. П., всичките чрез пълномощника си адв.А.Ц. за солидарно осъждане на
ответниците двойния размер на договорено с договор за наем от 10.08.2017г.
обезщетение за вреди, причинени от ползването на наетия недвижим имот за
разликата от 359,98 лева до претендирания общ размер от 1 259,98 лева.
Правния спор е висящ пред въззивната инстанция
по насрещната въззивна жалба на ответницитеи в частта на уважения на ищеца иск за разликата
от 159,98 лева до 359,98 лева, присъдено обезщетение за вреди, причинени от
ползването на процесния недвижим имот. В необжалваната част на решението
относно присъдения размер от 159,98 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени
от ползването на наетия недвижим имот, решението е влязло в законна сила.
Искът
се основава на обстоятелствата, че е налице сключен между страните на
10.08.2017г. договор за наем на недвижим имот в гр.Пловдив, по който договор
ищецът е наемодател, а ответниците наематели; имотът с описание на находящите
се в същия движими вещи е бил предаден на ответниците наематели въз основа на приемо – предавателен
протокол от 11.08.2017г. При
прекратяването на наемния договор на 20.04.2018г. имотът е бил върнат от страна
на ответниците също въз основа на приемо -
предавателен протокол от същата дата 20.04.2018г. При връщане на имота
от наемателя наемодателят констатирал наличието вреди, изразяващи се в липса на
движимата вещ – вертикален хладилник, както и
запушена и нефункционираща тоалетна, което е удостоверено с двустранното
подписване от страните на съставения
Протокол от 20.04.2018г. при връщане на наемания имот, въз основа на
което е предявил исковите претенции за заплащане на обезщетение, съобразно
уговорения двоен размер по чл.12 от сключения наемен договор. За установяване
наличието на основание за ангажиране договорната отговорност на ответниците
ищецът е представил в приложение на
сключения между страните на 10.08.2017г. наемен договор съставените
приемо-предавателни протоколи за предаване държането на процесния имот на
ответниците, ведно с описание на находящите се в имота движими вещи, както и
впоследствие към момента на прекратяване на договора такъв с описание на
наличните към момента на връщане на държането от наемателите движими вещи и
състояние на имота. Ангажирани са гласни доказателства, СОЕ за оценка на
посочената липсваща вещ в имота – вертикален хладилник, както и писмени
доказателства за направени от наемодателя разходи за почистване и
възстановяване състоянието на процесната в имота тоалетна, вкл. чрез закупуване
на нов моноблок – комплект.
Ответниците
с отговора по исковата молба оспорили претенциите на ищеца за заплащане на
претендираното обезщетение на основание чл.233, ал.1 и чл.92 ЗЗД с възражение,
насочено по съществото си към оборване презумпцията по чл.69 ЗС за това, че
наемодателят като собственик на наемания от ответниците имот се явява и
собственик на предадената за ползване движима вещ – вертикален хладилник, което
възражение е било основано на фактическите обстоятелства, за това, че
процесната вещ е била поискана за връщане от трето за спора лице – „А и Д
Комерсиал“ ЕООД, предадена за ползване на предишен наемател на имота / „Адрианс
фууд“ ЕООД/ по силата на сключен Договор
за рекламни материали с дата 21.11.2015г., в каквато насока цитираният договор
представен като писмено доказателство и ангажирани гласни доказателства в
подкрепа на заявеното правоизключващо възражение. Претенцията за обезщетение
вредите на наемодателя, произтичащи от направените разходи за почистване и
обновяване на процесната в наемания имот тоалетна ответниците оспорили да е
било налице фактическото основание за извършеното от ищеца почистване на имота,
тъй като такова било извършено от ответниците и същите нямали задължение за
последващо почистване, а направените разходи от наемодателя в тази насока въз
основа на представената разписка на наетото за целта лице били оспорени, вкл.
разписката като частен документ, удостоверяваща заплащане на сумата от 100 лева
за почистване на имота.
При
частично уважаване на така предявените искове районният съд е изходил от
безспорността между страните относно възникналото помежду им валидно наемно
правоотношение по силата на сключения на 10.08.2017г. наемен договор, по силата
на който и на основание чл.63, ал.2 ЗЗД за наемателя възниква задължението за ползване на вещта като добър стопанин,
като на основание чл.233, ал.1, т.2 ЗЗД за същия възниква задължение за
обезщетяване при причинявани на вреди в резултат и по време на ползването,
лежащата върху наемодателя доказателствена тежест за установяване съпоставката
в състоянието на имота към момента на неговото предаване за ползване и това при
прекратяването на договора; в тази насока с оглед представеното писмено
доказателство – Договор за наем на рекламни материали от 21.11.2015г. между
третите за спора лица / „А и Д Комерсиал“ ЕООД и „Адрианс фуут“ ЕООД/ и
разпитания в тази връзка свидетел Д. Д.Д., служител на „А и Д Комерсиал“ ЕООД, е прието за доказано
и основателно правоизключващото възражение на ответника за това, че процесната
движима вещ е била предадена на представителя на цитираната фирма със
съгласието на наемодателя, получено в пряк телефонен разговор между свидетеля и
ищеца. Кредитирани са показанията на св.Д. и не така са възприети показанията
на разпитаната по делото св.Н. Д. – К. в качеството си на съпруга на ищеца. В
този случаи е обосновано наличието на хипотезата на чл.233, ал.1, т.2 ЗЗД в
частта на изключване отговорността на наемателя при установяване на
обстоятелството, че причинените вреди се
дължат на причина, за която той наемателят не отговаря и при ирелевантността на
обстоятелството относно собствеността на процесната движима вещ. Въз основа на
тези изводи и анализ на доказателствата е отхвърлен предявеният иск за
обезщетяване на наемодателя за стойността в двоен размер на вещта – вертикален
хладилник. Исковата претенция относно направените от наемодателя разходи за
заплащане почистването и реконструкция на тоалетната в процесния имот е уважена
на предвиденото от Закона правното основание по чл.92, ал.1 ЗЗД в установения
неустоечен двоен размер от 359,98 лева въз основа на установеното в
приемо-предавателния протокол от 20.04.2018г. и представените доказателства за
направените разходи за почистване и закупуване на нов моноблок.
Фактическите
и правни изводи на районния съд в обжалваното решение се намират от въззивната
инстанция правилни и обосновани, в съответствие със събрания доказателствен
материал, преценен поотделно и в съвкупност на представените доказателства,
поради което се възприемат от въззивния съд.
С
въззивната жалба на наемодателя се формулира възражението, че при неспазване
правилото относно доказателствената тежест по чл.154 ГПК районният съд е приел
за доказано оспорване наличието на причина, за която наемателят да отговаря във
връзка с претендираните вреди за стойността на липсващата към момента на
предаване на имота движима вещ- вертикален хладилник в двойния й размер, както
и неправилна преценката на гласните
доказателства в условията на чл.172 ГПК. Възражението е неоснователно. От
страна на наемателите е въведено правоизключващо възражение относно наличието
на основание за ангажиране отговорността им на основание чл.233, ал.1, т.2 ЗЗД
с оглед на това да са налице вреди, за които същите да отговарят, както и
наличието на вреда с оглед твърдението, че процесната движима вещ е била
собствена на трето за спора лице. В тази насока съобразно правилото на чл.154,
ал.1 ГПК ответниците са установили възражението си в комплекса от доказателствен
материал, включващ представеното писмено доказателство, подкрепено от
разпитания по делото свидетел Д.Д., участвал лично в разрешаването на въпроса
относно връщане на вещта въз основа на съгласието на ищеца. Действително не
подлежат на установяване отрицателни факти от страната, която ги твърди, но в
случая не се налага извод за разколебаване на установените от така събраните
доказателства фактически обстоятелства, доколкото заявеният за проведен
разговор между св.Д. и ищеца се подкрепя и от представената и неоспорена
разпечатка от телефонни разговори на оператора „Виваком“ с устройство и
телефонен номер, притежател и абонат на които не се твърди да не е ищеца. От
ищцовата страна не се възразява също процесният имот да не е бил в държане на
предходен наемател в предходен период. Събраните гласни доказателства в
насока оборване възражението на ответниците процесната вещ да е не е собствена
на ищеца чрез депозираните показания на св.Н.Д.- К. с оглед качеството на
свидетелката на съпруга правилно не са кредитирани в пълнота на основание
чл.172 ГПК, доколкото в това си качество заявеното обстоятелство се явява
логично, но има характер по-скоро на твърдение с оглед регламентирания особен
режим на съсобственост на вещите по време на брака. При това положение не може
да се приеме, че направените фактически и правни изводи в обжалваното решение
се явяват не в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената
тежест на основание чл.154, ал.1 ГПК, а преценените гласни доказателства
несъобразени с условията на чл.172 ГПК.
Неоснователна
се намира и насрещната въззивна жалба на ответниците по делото в частта относно
оспорените направени от наемодателя разходи за почистване и реконструкция на
тоалетната в процесния имот. С подписания
между страните ППП от 20.04.2017г. безспорно е установено наличието на повреда
в имота, изразяваща се в запушена и нефункционираща тоалетна, за което
наемателите са поели задължението да отстранят повредата до 30.04.2018. Възражението на ответниците се основава на
твърдението, че същите са изпълнили задължението за отпушване на тоалетната въз
основа на представена фактура №**********/ 2018г., издадена от „ВиК“
ЕООД-Пловдив за извършване на услуга –
„отпушване с ВОМА“. Удостоверената с ППП от 20.04.2018 г. повреда касае и
нефункциониране на процесната вещ, за което безспорно между страните е
наложилата се подмяна на моноблок, а извършването на тези ремонтни работи
неминуемо е свързано с извършване на почистване, което се включва в
задължението на наемателите при отстраняване цялостната повреда на процесното
съоръжение в тоалетното помещение на имота. Не е спорно обстоятелство, че
процесната повреда е възникнала по време на ползване на имота от наемателите,
поради което в тежест на последните е извършване на дребните поправки в
резултат на обикновеното употребление на вещите, като замърсявания, запушвания
и т.н., на основание изричната разпоредба на чл.231, ал.1 ЗЗД,
както и поемане на разходите за тези цели, вкл. разходите свързани с почистване
след извършване на дребните поправки. Ирелевантно е оспорването на представения
частен документ относно удостоверените от наемодателя разходи за почистване на
тоалетното помещение, доколкото тези работи са били необходими след извършване
на ремонта на процесното помещение и в доказателствена тежест на ответнииците на основание чл.154,
ал.1 ГПК за установяване тяхното извършване или поемане на разходите за това. С
оглед на тези съображения насрещната въззивна жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение
и в тази част правилно и законосъобразно.
Поради
изхода от правния спор пред въззивната инстанция и неоснователност на двете
въззивни жалби, присъждане на разноски и за двете страни не се следва.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 1027/ 15.03.2019г.
постановено по гр.д.№ 14087/ 2018г. по описа на Пловдивски районен съд – ХVІІІ
гр.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: