Решение по дело №2815/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на “А.Г.” ЕООД , представлявано от управителя Ц. К., против решение № 1369/ 25.09.2023 г. по НАХД № 1830/2023 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от и.д. директор на РД АА- Варна НП № 23-0001107/ 25.10.2022 г., с което на дружеството за нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС във вр. чл.18, ал.1, т.6 от същата Наредба и на основание чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. и дружеството е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. С развити в жалбата доводи, които по съществото си са такива за постановяване на обжалваното решение при допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон , се иска отмяната му и постановяване на друго такова за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с подадената молба с.д.1366/29.01.2024 г., в която подробно са изложени съображения, че с Решение № 5518 от 29.05.2023 г. по адм. д.№11876/2022 г. на Върховния административен съд, което е оставено в сила от Върховния административен съд с Решение №12387/12.12.2023 г. по адм. д.№7801/2023 г. са отменени разпоредбите на чл.11, ал.6 и чл.18, ал.1, т.6 , поради което са налице предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Ответникът - директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна с подадения от упълномощения мл. експерт К. писмен отговор вх. № 85952/15.11.2023 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за отмяна на обжалваното решение и отмяна на НП.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП е наложена на основание чл. 178а, ал.4, т.1, предл.1 от ЗДвП на „А.Г." ЕООД имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС във вр. чл.18, ал.1, т.6 от същата Наредба, а именно : затова, че на 04.05.2022 г. в РД "АА“ [населено място], [улица], юридическото лице по чл.16 на Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС "А.Г." ЕООД , не е уведомило Изпълнителния директор на ИА"АА" чрез ръководителя на РД "АА" Варна , в 7 (седем) дневен срок от извършването на промяна на "Сертификат на система за управление съгласно БДС EN ISO 9001:2015" , извършена на 26.04.2022г. , който представлява документ по чл.18, ал.1, т.6 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. Промяната е направена на 26.04.2022 и е следвало в седемдневен срок до 03.05.2022г. включително , "А.Г." ЕООД да подаде заявление до РД"АА" [населено място] за направената промяна. "А.Г." ЕООД подава такова заявление на 27.05.2022 с рег.№ 42-03-10-707/27.05.2022г.

Актът бил съставен на 21.06.2022 г. в сградата на РД "АА" Варна в отсъствието на представител на "А.Г." ЕООД , съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН. В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН са депозирани възражения, които АНО не възприел и издал процесното НП , с което за извършено нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС във вр. с чл.18 ал.1 т.6 от същата Наредба и на осн. чл.178а, ал.4 т.1 предл.1 от ЗДвП наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1000 лв.

За да потвърди обжалваното НП , районният съд е приел, че Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС предвижда определени условия, при които се издава разрешение за извършване на периодични технически прегледи, част от които е условието в контролно-техническия пункт да има внедрена система за управление на качеството, съответстващо на ISO 9001. Предвид спецификата на тази внедрена система за управление на качеството, законодателят е въвел задължение същата да бъде надлежно сертифицирана, така че да отговаря именно на ISO 9001. Въззивният съд е приел, че нарушението е формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние , без необходимост от последващ вредоносен резултат. Прието е, че правилно АНО е определил датата на извършване на нарушението , както и правилно е определил размера на санкцията. Изложени са мотиви, че не са налице предпоставки за определяне на нарушението като маловажно.

Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон.

Настоящата инстанция приема, че следва да се отчете настъпилата по време на висящността на спора по-благоприятна за нарушителя законодателна промяна.

Съгласно императивната норма на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН "За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му", но според ал. 2 "Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя".

Текстът на чл. 11, ал. 6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в редакцията към датата на нарушението, предвижда наличието в контролно-техническия пункт на внедрена система за управление на качеството, съответстваща на ISO 9001. Текстът на чл.18, ал.1, т.6 от същата Наредба в редакцията към датата на нарушението, предвижда за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, лицата по чл. 16 да подават заявление по образец (приложение № 3) до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", към което прилагат копие на сертификат за внедрената в контролно-техническия пункт система за управление на качеството по чл. 11, ал. 5, издаден от орган по сертификация на системи за управление, акредитиран от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" или от чуждестранен орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация (European Cooperation for Accreditation) за област сертификация на системи за управление.

Междувременно обаче, с Решение № 5518/29.05.2023 г. по адм. д. №11876/2022 г. по описа на Върховния административен съд са отменени разпоредбите на чл.11, ал.6 и чл.18, ал.1, т.6 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Решение № 5518/29.05.2023 г. по адм. д. №11876/2022 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила с Решение №12387/12.12.2023 г. по адм. д. №7801/2023 г. по описа на Върховния административен съд. С обнародването в ДВ, бр.106 от 22.12.2023 г., Решение №12387/12.12.2023 г. по адм. д. №7801/2023 г. по описа на Върховния административен съд влиза в сила на същата дата съгласно чл.194 от АПК, при което в съответствие с разпоредбата на чл.195, ал.1 от АПК , считано от датата 22.12.2023 г. разпоредбите на чл.11, ал.6 и чл.18, ал.1, т.6 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. се смятат за отменени. С отмяната занапред на цитираната в процесното НП разпоредба на чл.18, ал.1, т.6 от Наредбата, отпада изискването за внедрена в контролно-техническия пункт система за управление на качеството, съответстваща на ISO 9001, както и задължението за представяне на копие на сертификата за внедрена в пункта такава система при издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, респ. отпада и задължението за подаване на заявление при промяна на обстоятелствата удостоверени с този документ. С оглед последното, занапред описаното в НП деяние не съставлява нарушаване на цитираните в него разпоредби на чл.24, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1, т.6 от Наредбата, т.е. до влизането в сила на наказателното постановление е последвала по-благоприятна за нарушителя разпоредба, прилагането на която е задължително съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН. Прилагането на същата води до несъставомерност на визираното в НП нарушение по чл.178а,ал.4, т.1, пр. І от ЗДвП , съответно до материална незаконосъобразност на обжалваното НП, налагаща негова отмяна. В този смисъл, обратно постановеното от ВРС решение за потвърждаване на НП се явява материално незаконосъобразно и подлежащо на отмяна като такова, включително по отношение на присъдените разноски.

След отмяната и при решаване на делото по същество от касационния съд в съответствие с процесуалните му задължения по чл. 222, ал.1 от АПК, обжалваното НП следва да бъде отменено по същите гореизложени съображения.

При този изход на делото, претенцията на ответника за разноски е неоснователна, а такава от страна на касатора не е заявена.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1369/25.09.2023 г. по НАХД № 20233110201830/2023 год. по описа на ВРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ издаденото от и.д. директор на РД АА- Варна НП № 23-0001107/25.10.2022 г. , с което на „А.Г.“ ЕООД за нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС във вр. чл.18, ал.1, т.6 от същата Наредба е наложена на основание чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от ЗДвП имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.