МОТИВИ към присъда № 148/24.01.2011 г. по Н.О.Х.Д. 3253/ 2010 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ
наказателен състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на С.Й.А., ЕГН – **********,
за това, че 01.04.2009 г. в гр. Бургас, хотел „Централ”, находящ се на ул.
„Ивайло” № 60, при условията на продължавано престъпление, с цел на набави за
себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у различни лица и с
това им причинила имотна вреда общо в размер на 1096 лева както следва : на
посочените дата и място възбудила и поддържала заблуждение у З.Т.Д., ЕГН – **********,
че ще й продаде два броя преносими компютри, един брой навигационна система,
пет стека цигари марка „Морати” и козметика от неустановена марка и с това й
причинила имотна вреда в размер на 1000 лева ; на посочените дата и място
възбудила и поддържала заблуждение у С.Г.Я., ЕГН - **********, че ще й продаде
прах за пране „Ариел” – 10 кг. и прах за пране „Персил” – 10 кг. и с това й
причинила имотна вреда в размер на 36 лева ; на посочените дата и място
възбудила и поддържала заблуждение у Ж.М.Р., ЕГН - **********, че ще й продаде
прах за пране, олио и шампоани, неустановена марка, и с това й причинила имотна
вреда в размер на 60 лева – престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че са събрани
безспорни и достатъчно доказателства, доказващи, че подсъдимата е осъществила
от обективна и субективна страна състав на престъплението „измама”. Относно
индивидуализацията на наказателната отговорност предлага на съда да постанови
присъда, с която признае подсъдимата за виновна, като и наложени наказание към
средния размер, предвиден в закона.
Служебно
назначенията защитник на подсъдимата пледира ако съдът счете подсъдимата за
виновна, да й наложи наказание в минимален размер, като съобрази признанието й
в хода на досъдебното производство и съдействието й за разкриване на
обективната истина.
Съдебното
производство по делото протече без участието на подсъдимата С.Й.А., ЕГН – **********,
на основание чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата С.Й.А. е родена на *** ***, с последен
известен адрес ******, български гражданин, със средно
образование, безработна, осъждана, ЕГН – **********.
На 30.03.2009 г.
подсъдимата А. е настанена като гост на хотел „Централ”, находящ се в гр.
Бургас, ул. „Ивайло” № 60, от мъж, който представя личните си данни на
рецепцията. На 31.03.2009 г. тя започва да предлага в присъствието на
свидетелката Тодорка Тодорова, управител на хотела, различни стоки на ниски
цени. На няколко пъти подсъдимата, която се представя с името „Емилия”, излиза
от хотела, носейки опаковки от прах за пране от различни марки, и се връща в
хотела без тях. На 01.04.2009 г. за времето от 07.00 часа до 19.00 часа в
хотела като администратор е свидетелката С.Я.. Същият ден тя вижда как
подсъдимата предлага на свидетелката Тодорова неразпечатана кутия с кафе „3 в
1” във фоайето на хотела. Няколко часа след това подсъдимата отново е фоайето
на хотела и тогава Тодорова я представя на Я. като клиент на хотела, без да
уточнява името й. В тяхно присъствие подсъдимата започва да предлага да достави
на изгодна цена различни марки прах за пране, което кара свидетелката Я. да
поръча една торба от 10 кг. прах за пране „Ариел” за бяло пране и една торба от
10 кг. прах за пране „Персил” за цветно пране като предава на подсъдимата
сумата от 36 лева. Последната ги прибира в тефтер и заявява, че още същия ден
ще достави стоките. Тъй като работната смяна на свидетелката Я. изтича в 19.00
часа, тя помолва А. да остави вещите на рецепцията, откъдето тя ще си ги вземе.
След 19.00 часа
същия ден, 01.04.2009 г., свидетелката З.Д., която към този момент работи като
технически ръководител на строителен обект, находящ се на ул. „Ивайло” № 63,
отива във фоайето на хотела, заедно с дъщеря си Зорка, да пие кафе. Двете сядат
на една маса със свидетелката Ж.Р., работеща като администратор в хотела. На
съседна маса кафе пие подсъдимата, но впоследствие идва и сяда на масата на
свидетелките, като се представя с името „Емилия”, като пояснява, че е от гр.
Приморско и че майка й е златар. Носи със себе си прах за пране и започва да го
предлага. Обяснява, че има връзки в Митницата, защото дъщеря й работи там, и
може да осигури на ниски цени прах за пране и техника. Поради изгодността на
сделката свидетелката Д. решава да купи два броя преносими компютри, един брой
навигационна система за автомобил, пет стека цигари марка „Морати” и козметика
от неустановена марка, за което дава на подсъдимата сумата от 1000 лева.
Свидетелката Р. си поръчва прах, олио и шампоани, без да бъде уточнявана
марката, като дава на подсъдимата сумата от 60 лева. Поръчките А. записва в
един черен тефтер, прибира парите и продиктува номера на мобилния си телефон на
свидетелката Д.. Около 20.00 часа тя се качва на такси, уж за да отиде в
Митница - Бургас, а към 21.00 часа се обажда на Д., за да провери дали я чакат
за поръчките. Казва, че ще закъснее малко, но ще дойде. Около 21.30 часа
свидетелката Д. набира номера на мобилния телефон на подсъдимата, но същият е
изключен. Свидетелката Р. се качва в стаята на А. в хотела и след като вижда,
че няма никакъв багаж, разбира, че подсъдимата няма да се върне.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от следните събрани по делото
доказателствени материали : разпит в хода на съдебното производство на
свидетелите З.Д., С.Я., Ж.Р. и Тодорка Тодорова ; протокол за разпит на
свидетелката Р. пред съдия – л.30 – 31 от ДП, протокол за разпит на
свидетелката Д. пред съдия – л.32 – 33 от ДП, протокол за разпит на
свидетелката Я. пред съдия – л.34 от ДП, всичките приобщени на основание
чл.282, ал.1, т.2 от НПК ; протокол за разпознаване на лица по снимки,
извършено от свидетелката Ж.Р. – л.36 – л.40 от ДП ; протокол за разпознаване
на лица по снимки, извършено от свидетелката З.Д. – л.42 – л.46 от ДП, протокол
за разпознаване на лица по снимки, извършено от С.Я. – л.48 – л.52 от ДП ;
протокол за разпознаване на лица по снимки, извършено от свидетелката Тодорка
Тодорова – л.54 – л.58 от ДП ; справка за съдимост на подсъдимата, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата – л.117 от
ДП.
Доказателственият
материал, преценен поотделно и в неговата цялост, възпроизвежда фактите от
предмета на доказване последователно и безпротиворечиво. Показанията на
свидетелите са в достатъчна степен конкретни и взаимно допълващи се, като се
разминават досежно незначителни детайли. Размиването се дължи на изминалото
време от деянието до съдебното производство.
Процесуално
следственото действие „разпознаване на лица” е извършено в съответствие с
изискванията на НПК, поради което резултатите от него могат да бъдат ценени от
съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимата С.Й.А. е
осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.209,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради следните мотиви :
Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК
продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,
са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите.
Безспорно се
установи по делото, че на 01.04.2009 г. подсъдимата
А. е осъществила три деяния, които поотделно осъществяват състав на
престъплението измама по чл.209, ал.1 от НК.
От обективна страна
тя е възбудила заблуждение у три лица, а именно пострадалите З.Т.Д., С.Г.Я. и Ж.М.Р.,
че може да им осигури различни стоки за бита на по-ниски цени, като в резултат
на въздействието върху съзнанието на измамените у тях се е формирала невярната
представа за истинността на този факт. Подсъдимата поддържа това заблуждение,
докато трите жени не й предават пари, за да закупи стоките. В резултат на това
разпореждане за всяка една настъпва имотна вреда – за свидетелката Д. в размер
на 1000 лева, за свидетелката Я. в размер на 36 лева, а за свидетелката Р. в
размер на 60 лева.
Обстановката, при която са
осъществени трите
деяния е една и съща – непринуден разговор във
фоайето на хотела, при който подсъдимата използва един и същ модел на поведение
– след „сприятеляване” със събеседника му „предлага” услуга, която се състои в
доставяне на стоки на много ниски цени, поради наличие на „връзки” в Митница –
Бургас. Подсъдимата целенасочено не конкретизира стоките и марките, за да
предостави инициативата на „поръчващия”, който да каже от какво има нужда. Ето
защо механизмът на извършване на всяко едно деяние е сходен, деянията са
извършени през непродължителен период от време – в рамките на един ден, и на
едно и също място – хотел „Централ” в гр. Бургас, поради което всяко едно деяние
се явява продължение на предходното.
При продължаваното
престъпление между отделните деяния трябва да има не само обективна, но и
субективна връзка. Тя се изразява в повторността на едно и също психическо
отношение на дееца към деянието и неговите последици, проявено в
"еднородност на вината". Отделните
деяния са извършени от подсъдимата при форма на
вина “пряк” умисъл –
А. е предвиждала, че вследствие на въздействието й върху измамените у тях ще
възникнат неправилни представи и че веднъж вече възникнали, тя ги поддържа,
както и че измамените ще извършат акт на имуществено разпореждане и в резултат
на него имуществото им ще бъде увредено, като е целяла да получи имотна облага
за себе си. Подсъдимата е взела едно общо решение – да отседне в хотела, именно
за да извърши „измама” по посочения по-горе механизъм, с която да си набави
колкото се може повече финансови средства, като броят на пострадалите лица е
без значение и в представите й зависи единствено от това дали има опасност да
бъде разкрита, като отделните деяния са в изпълнение на взетото решение.
Предвид изложеното,
осъщественото от подсъдимата А. следва да се квалифицира като едно продължавано
престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Към деня на
деянието редакцията на чл.209, ал.1 от НК е предвиждала наказание „лишаване от
свобода” до 6 години, като тя следва да бъде приложена на основание чл.2, ал.1
от НК при индивидуализиране на наказанието.
При определяне
размера на наказанието съдът взе предвид следните обстоятелства :
Деянията, включени
в продължаваното престъпление, са извършени хладнокръвно, без притеснение от
подсъдимата, че лицата могат да се усъмнят в неистинността на твърденията й. Пострадали
от престъпната й деятелност са три лица, но макар общият размер на причинената
имотна вреда да е сравнително голям, конкретно за свидетелите Я. и Р. тя
обективно е в незначителен такъв. Видно от справката й за съдимост преди
деянието А. е осъждана за престъпления против собствеността, при това на
наказание „лишаване от свобода” ефективно. Това е оказало известно
предупредително въздействие спрямо нея, защото от юни 1998 г. до декември 2007
г. ( аргумент от справката за съдимост ) не е извършвала престъпления и в този
смисъл като причина за осъществяване на деянието следва да се отчете, че е безработна
и не притежава имущество, от което да се издържа.
Съобразявайки
горните обстоятелство съдебният състав прие, че смекчаващите отговорността
обстоятелства имат превес, поради което намери за справедливо и наложи на
подсъдимата А. наказание „лишаване от свобода” в размер на една година и три
месеца, което с цел оказване на поправително и предупредително въздействие
спрямо нея следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим на
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от „закрит” тип на
основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед постановената
осъдителна присъда по отношение на подсъдимата, на основание чл. 189, ал.3 от НПК тя следва да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаски районен съд
разноските по делото в размер на 50 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия Стоян Мутафчиев )
Вярно с оригинала:
Секретар: Т. Т.