Решение по дело №8071/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263967
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова
Дело: 20191100508071
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………….

гр. София, 14.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

мл.с. ЛОРА ДИМОВА

         

при секретаря К. Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 8071 по описа за 2019 г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 75357 от 26.03.2019 г. на Софийски районен съд, 47 с-в по гр.д. № 5205 по описа за 2018 г. „Н.м.г.“ АД с ЕИК ******на основание чл. 45 ЗЗД е осъдено да заплати на Т.Р.А. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв., изразяващи се в негативни емоции, настъпили в резултат на разпространение на оценъчни съждения по отношение на ищцата във в. „Уикенд“, брой 49/68/ от 10-16.12.2016 г., в който е публикувана статия за ищцата и снимки с нейни образ със заглавие „300 лева билет за сланинкото на ринга и дебелата певица на първия ред. Шопарът П.и шишкавата А. засенчиха Кобрата“, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.12.2016 г. - датата на деликта, до окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски в размер на 740 лв., отхвърлени са предявените от Т.Р.А. с ЕГН ********** срещу „Н.м.г.“ АД с ЕИК ******обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от публикуването на три броя цветни снимки без нейно съгласие във в. „Уикенд“, бр. 49/68/ от 10-16.12.2016 г. и сумата от 2000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи поради незаплатено възнаграждение за публикуване на три броя снимки без нейно знание и съгласие като неоснователни.

Срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат от публикуването на три броя цветни снимки без нейно съгласие  във в. „Уикенд“, бр. 49/68/ от 10-16.12.2016 г. и за заплащане сумата от 2000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи поради незаплатено възнаграждение за публикуване на броя снимки без нейно знание и съгласие е постъпила въззивна жалба с вх. № 5067437/16.04.2019 г. на ищцата Т.Р.А., подадена чрез адв. П.П., като решението по всяка от претенциите се обжалва частично до сумата от 666, 33 лв. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението в атакуваната част. По отношение на иска за заплащане на неимуществени вреди от публикуване на снимки без знанието и съгласието на ищцата се съдържат доводи, че една от снимките е технологично разширена и неавтентична и изданието носи отговорност за публикуването ѝ, а останалите публикувани снимки не са от публичното събитие, коментирано в статията. Освен това самото публикуване на снимките нарушавало конституционното ѝ право по чл. 32 от Конституцията на РБ на неприкосновенност на личния живот. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи твърди, че снимките ѝ са използвани с търговска цел и за привличане на читателски интерес, а ако ползването на снимките беше с нейно съгласие със сигурност би получила възнаграждение за това. Поради изложените съображения жалбоподателката иска отмяна на първоинстанционното решение по отношение на исковете за обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат от публикуването на три броя цветни снимки без нейно съгласие във в. „Уикенд“, бр. 49/68/ от 10-16.12.2016 г. и за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи поради незаплатено възнаграждение за публикуване на три броя снимки без нейно знание и съгласие и уважаването им всеки за сумата от 666, 33 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Н.м.г.“ АД.

В проведеното на 18.02.2021 г. открито съдебно заседание въззивникът Т.Р.А. не се явява и не се представлява, въззиваемата страна „Н.м.г.“ АД също не изпраща представител.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2001914/24.01.2019 г. на Т.Р.А., подадена чрез адв. П.П., против „Н.м.г.“ АД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване три осъдителни иска, както следва: за осъждане на ответното дружество да ѝ заплати обезщетение в размер на 6000 лв. за неимуществени вреди, претърпени вследствие на неверни твърдения и обидни съждения относно външния ѝ вид, съдържащи се в публикувана във вестник „Уикенд“ , бр. 49 от 10-16.12.2016 г. статия; за осъждане на ответното дружество да ѝ заплати обезщетение в размер на 2000 лв. за неимуществени вреди от публикуването във вестник „Уикенд“, бр. 49 от 10-16.12.2016 г.  на 3 броя снимки без нейно знание и съгласие и за осъждане на ответното дружество да ѝ заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лв. – пропуснати ползи от незаплатено възнаграждение за публикуването на трите ѝ снимки във вестник „Уикенд“, бр. 49 от 10-16.12.2016 г. Ищцата сочи, че е публично известна личност, певица и на 03.12.2016 г. присъствала на спортна проява – боксов мач на своя приятел К.П., която предизвикала широк обществен интерес. Събитието дало повод за издаването на процесната статия, но в същата ищцата твърди да се съдържат обидни квалификации и неистинни твърдения, които засегнали честта ѝ и провокирали множество негативни изживявания за нея. Сочи още, че в този брой на вестника били публикувани три нейни снимки без нейно знание и съгласие, с което се нарушавало конституционното ѝ право на неприкосновеност на личния живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България. Освен това публикуването на снимките на ищцата – известна личност от вестник „Уикенд“ било с цел привличане на читателски интерес и реализиране на печалба, поради което и ѝ се дължи възнаграждение, което тя би получила, ако беше искано съгласието ѝ за публикацията. Въз основа на изложените твърдения и съображения претендира осъждане на ответното дружество – издател на вестник „Уикенд“ да ѝ заплати търсените суми, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „Н.м.г.“ АД, подаден чрез адв. А.И., в който се съдържат възражения за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Поддържа се, че ищцата е разполагала с правото на опровержение, а публикациите изпълняват функцията на медиите да информират обществеността.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че „Н.м.г.“ АД е издател на вестник „Уикенд“, в чийто брой 49/68/ от 10-16.12.2016 г. е публикувана статия за Т.Р.А. и снимки с нейния образ, със заглавие “Шопарът П.и шишкавата А. засенчиха Кобрата“, „Защо дебелее А.“ и съдържание, идентични с приложения към исковата молба препис от вестника.

Като писмено доказателство е приет и договор за рекламно лице и ползване на снимков материал от13.05.2016 г., сключен между Т.Р.А. и „В.“ ООД с предмет използване на снимки и видеоматериали с рекламна цел. В договора е предвидено, че същият е сключен за срок - 1 година и е уговорено възнаграждение за изпълнителя Т.Р.А. в размер на 3000 лв.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.К.Т.и В.Н.Л., от чиито показания се установяват обстоятелства, свързани с конкретното събитие, за което се акцентира в публикуваната статия, както и реакцията на ищцата Т.Р.А. след като се е запознала със съдържанието ѝ и последващите претърпени от нея негативните изживявания. Свидетелката Лазарова дава още показания, че една от процесните снимки е заснета от фотограф на телевизия „БиТиВи“, в която тя заемала длъжността редактор спортни предания и която разполагала с правата да отрази медийно боксовия мач.

Като доказателство по делото е прието и заключение по изслушаната съдено-техническа експертиза на фотографски изображения, от чието съдържание се установява, че една от публикуваните снимки илюзорно създава впечатление, че фигурата на певицата е по-едра от останалите фигури на хора, заснети на снимката, което е вследствие на начина на заснемане и използваната техника.

Останалите събрани доказателства – 3 бр. документи – писмени потвърждения за участия на ищцата са неотносими към настоящия спор, както и разпечатките от интернет страница – Уикипедия за Т.Р.А., известна като певицата А. и разпечатки от нейни клипове.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: 

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете за осъждане на ответното дружество „Н.м.г.“ АД да заплати на ищцата Т.Р.А. обезщетение за неимуществени вреди от публикуването във вестник „Уикенд“, бр. 49 от 10-16.12.2016 г. на 3 броя снимки без нейно знание и съгласие и за осъждане на ответното дружество „Н.м.г.“ АД да заплати на ищцата Т.Р.А. обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от незаплатено възнаграждение за публикуването на трите ѝ снимки във вестник „Уикенд“, бр. 49 от 10-16.12.2016 г., като решението по тези искове се обжалва в частта, с която са отхвърлени до сумата от 666, 33 лв. всеки. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно, а в обжалваната част допустимо.

Настоящият въззивен състав намира поставеното първоинстанционно решение в обжалваната част за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В допълнение и във връзка с оплакванията на жалбоподателката съдът намира следното:

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение на неимуществени и имуществени вреди – пропуснати ползи, претърпени от ищцата и настъпили в нейния патримониум, вследствие на противоправното виновно поведение на длъжностно лице при ответното дружество, което е допуснало във вестник „Уикенд“, бр. 49 от 10-16.12.2016 г. да бъдат публикувани 3 броя снимки на ищцата без нейно знание и съгласие и без за това да ѝ се заплати възнаграждение. Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване на следните обстоятелствата публикуване на процесните снимки в издавания от ответното дружество вестник от лице, на което е възложена работа при него, настъпили неимуществени и имуществени вреди за ищцата и причинно следствена връзка между публикацията и вредите. По отношение на първа групата факти в производството не се спори. Действително публикувани са снимки на Т.Р.А., която е известна в обществото като певицата А.. Публикацията във вестник „Уикенд“, бр. 49 от 10-16.12.2016 г. е по повод боксов мач, в който участва приятелят на ищцата К.П.. От съдържанието на публикацията, показанията на разпитаните по делото свидетели и при пълно съвпадение с твърденията на ищцата, се установява, че боксовият мач, проведен на 03.12.2016 г. е бил значимо спортно събитие, което е предизвикало широк обществен интерес и било отразявано медийно. Поради това и настоящият състав намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че е очаквано присъстващите и главните действащи лица на публично събитие от такова естество да бъдат обект на широк медиен интерес, да бъдат снимани и изображенията им да бъдат разпространявани с цел осведомяване и разпространяване на информация. Освен това, както ищцата сама посочва, тя е известна, добре позната в обществото личност във връзка с професията ѝ на певица и е съвсем нормално интересът към личността ѝ да бъде в по-голям интензитет. Самата тя като публична личност и развиващата се професионално в публичната сфера е отстъпила от границите на неприкосновенността на личния си живот, доколкото като известна певица, а и като приятелка на един от най-популярните спортисти в България, личният ѝ живот е предмет на широко обществено внимание. Публичната слава и известността изискват от лицето да ограничи някои от собствените си права на личността, включително и правото по чл. 32, ал. 1 КРБ. Интересът към личността на известните лица и личния им живот у техните последователи и обществото като цяло е последица е публичните им изяви и професионално развитие, което изисква медийно отразяване. Развитието на кариерата на ищцата като певица е обусловена от интереса на публиката, поради което и вниманието на публиката е предизвиквано. Като известна певица ищцата е свикнала с концентрацията на внимание върху личността и личния ѝ живот, поради което и не може да очаква, че присъствайки на боксов мач, представляващ значимо спортно събитие и то такова, в което участва приятеля ѝ, няма да бъде снимана и снимките ѝ не биха били разпространявани с цел разпространение на информация и задоволяване интереса на публиката. Ето защо и искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от публикуването на снимки на Т.Р.А. без нейно знание и съгласие е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради което и решението на СРС в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено. Възражението на въззивницата, че една от публикуваните снимки не била от въпросното събитие, тъй като видно от самото изображение тя била с различно облекло и прическа, остана недоказано, а и липсват каквито и да било данни или твърдения къде и по какъв повод е направена конкретната снимка. Изложеното ще рече, че дори да се установи, че снимката не е от процесния боксов мач, това не изключва възможността същата да е от друго публично събитие и при това положение публикуването и разпространението ѝ ще е оправдано. Освен това, както беше посочено, ищцата е публична личност и е обяснимо нейни снимки и изображения да циркулират в общественото пространство, доколкото публиката ѝ има интерес към тях.

Що се отнася до иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за неговата неоснователност. Използването на изображения на певицата публична личност за отразяване на участието и присъствието ѝ на значимо спортно събитие е допустимо. Не може да се очаква за всяка публикация на нейно изображение ищцата да получава възнаграждение, доколкото самите медии служат за разпространяване на информации и за поддържане на известността ѝ и публичната ѝ разпознавемост като певица. Освен това не са събрани никакви доказателства, които да установят, че ищцата действително е претърпяла имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, които да подлежат на обезщетяване. В тази връзка и представеният сключен договор между нея и трето за спора търговско дружество за използването на изображения с лика ѝ не установява спорни по делото обстоятелства. Договорът има конкретен предмет и е насочен към рекламиране на продукт. Ето защо и  както правилно е посочил първоинстанционния съд присъствайки на публично събитие от такова естество може да се предположи, че ищцата се е съгласила да бъде снимана и снимката ѝ да бъде разпространявана.

По изложените съображения настоящият състав намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани, а първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски. Такива обаче не са поискани пред настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Софийският градски съд 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75357 от 26.03.2019 г. на Софийски районен съд, 47 с-в по гр.д. № 5205 по описа за 2018 г. в частта, с която исковете на Т.Р.А. с ЕГН ********** и адрес *** против „Н.м.г.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Възраждане“, ул. „******с правно основание чл. 49 във в. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 666,33 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от публикуването на три броя цветни снимки без нейно знание и съгласие във в. „Уикенд“, бр. 49/68/ от 10-16.12.2016 г. и за заплащане на сумата от 666, 33 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи поради незаплатено възнаграждение за публикуване на три броя цветни снимки без нейно съгласие във в. „Уикенд“, бр. 49/68/ от 10-16.12.2016 г. са отхвърлени като неоснователни.

В останалата част Решение № 75357 от 26.03.2019 г. на Софийски районен съд, 47 с-в е влязло в сила като необжалвано.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

      

 

                                                                                                     2.