Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2304 гр.Пловдив, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен
съд, VI н.с., в публичното заседание на 28.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 5014/2019г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002527 от
13.06.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което
на „Роял-К” ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Петрова нива” № 87, в качеството на работодател,
представлявано от Г.К.Ц., на основание чл. 416, ал.5 вр. с чл. 414, ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева за нарушение по чл.152 от КТ.
Жалбоподателят, „Роял-К” ООД, моли съда да отмени процесното наказателно
постановление като неправилно, с оглед допусната
техническа грешка в конкретния работен график. Евентуално, моли случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание се представлява от адв. К.-Б.която
поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата
страна – Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив, представлявана от **** Н.К.,
в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата. Пледира за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На
09.05.2019г. била извършена проверка от служители към Дирекция „Инспекция по
труда” /Д ИТ/ гр. Пловдив, сред които и свид. Д.Д., в
кафе - аперитив „Роял” в гр.
Пловдив, бул. „Шести септември” № ****, стопанисвано от жалбоподателя „Роял –
К” ООД, при която с призовка били изискани документи. От представените
документи на 13.05.2019г. в Д ИТ, а именно график за работа и присъствена форма
за месец - януари 2019г. за явяването на работа на работниците в кафе - аперитив „Роял”, било установено, че „Роял
– К” ООД, в качеството на работодател, не е осигурил непрекъсната междудневна
почивка не по-малко от 12 часа на А.Н.Г., работила в кафе - аперитив „Роял” в гр. Пловдив на 10.01.2019г. до 22:00 часа и
започнала отново работа на 11.01.2019г. в 7:00 часа, тоест прието било, че осигурената
й междудневна почивка е с продължителност 9 часа.
За направените констатации, свид. Д. съставил АУАН № 16 - 002527/29.05.2019г.
за извършено от „Роял – К” ООД нарушение на чл.152 от КТ. Актът бил съставен в
присъствието на представителя на дружеството – жалбоподател – Г.Ц., която го подписала. Получила и препис от
него. В срока по чл.44 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу АУАН.
Наказващият
орган счел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал.5 вр. с
чл. 414, ал.1 от КТ наложил на дружеството-жалбоподател административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1600 лева за нарушение по чл.152 от КТ.
Разпитан в съдебно
заседание, актосъставителят Д.Д.
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. От
показанията му се установява, че вследствие на изискани документи от
дружеството, било установено нарушение по чл.152 от КТ за неспазена междудневна
почивка от не по-малко от 12 ч. спрямо лицето Г.. Прието било, че същата полагала
труд на 10.01.2019г. до 22:00ч. и е започнала работа на 11.01.2019г. в 7:00ч.,
като по този начин почивала само 9 часа. В допълнение свид. Д. разяснява, че не
знае колко лица са наети на работа в дружеството и дали са в състояние да
обезпечат работното време.
Съдът кредитира
показанията на свид. Д., дотолкова, доколкото служат за установяване на
истината.
По искане на
жалбоподателя в хода на настоящото производство бяха разпитани и свид. А.Г.а –
работникът, по отношение, на който се твърди, че е с неспазена междудневна
почивка, свид. А.П. – *********** на дружеството, както и свид. П.С. – работник
в проверявания обект.
От показанията на свид. Г. се установява, че работи като барман
в заведението, от понеделник до петък, като работното й време приключвало в 17:00
ч., тъй като имала дете и за нея било много важно да се спазват часовете. Към
момента на проверката била на смяна от 08:00ч. до 17:00ч. Заявява, че не й било
нарушавано правото на междудневната почивка, тъй като не била работила в повече
от необходимото.
От показанията на свид. П.
се установява, че й е възложена отговорността да изговя графиците за работа в
табличен вид, като едва след извършената контролна проверка, разбрала,че е допуснала
техническа грешка с работното време и 12 - часовата междудневна
почивка, относно Г.. В действителност последната положила труда си за
конкретната дата в дневна смяна от 08:00ч. до 17:00ч. Свид. П. обяснява,че управителят
на заведението изготвяла и утвърждавала графиците, а тя ги въвеждала, но при
набиране на компютъра посочила грешна смяна, например вместо 1/8, е било
набрано друго. Свид. допълва,че в заведението се полагат дневни, нощни смени,
половинки, като часовете с точност се определяли от управителя.
Съдът кредитира
показанията на свид. Г. и свид. П. като последователни, допълващи и взаимноподкрепящи се, които служат за
установяване на обективната действителност.
По отношение на посоченото
от свид. С., съдът не кредитира показанията му, тъй като същите не служат за
установяване на обективната действителност, доколкото свидетелят не може да
възпроизведе спомен, относно релеватни за предмена на спора обстоятелства,
касаещи процесния месец януари 2019г. и конкретния работник.
При така установената
фактическа обстановка, Съдът счита, че наказателното постановление е
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО и като такова следва да бъде ОТМЕНЕНО.
В конкретния случай,
дружеството-жалбоподател било санкционирано за нарушение по чл.152 от КТ, според която разпоредба работникът или служителят има право на непрекъсната
междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото
не се доказа извършено от страна на жалбоподателя
нарушение по чл.152 от Кодекса на труда. Напротив, в съдебната фаза се
опроверга вмененото нарушение, тъй като от събраните гласни доказателства се
установи фактическа обстановка, която не съответства на посочената в акта и НП.
Новата фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свид. Г. и свид. П.,
от които всъщност се установява,че междудневната почивка между 09-ти и 10-ти
януари 2019 г. спрямо Г. е спазена, доколкото същата е работила дневни смени от
08:00 ч. до 17:00ч., но е била допусната грешка при набиране на компютъра и нанасянето на работните смени в графика от
страна на свид. П..
За своите крайни изводи съдът взема предвид и друго - от една страна обстоятелството,
че самият работник, за който се твърди,че му е нарушено основно право по КТ, а
именно право на почивка между изработените дни, в показанията си пред съда
заяви, че не е работила повече и не й е било нарушавано правото да почива, а от
друга – макар,че свидетелите и към този момент са трудово ангажирани към
жалбоподателя, това, че възпроизведоха
тези свои възприятия, относно предмета на делото, под наказателна отговорност
по чл. 290 ал. 1 от НК за лъжествидетелстване. Що се отнася до
въпроса за организацията на работните смени в заведението, както точно да се
наименоват същите и какъв точно часови диапазон да обхващат като начало и край,
при спазване на законодателството за максимална продължителност, касае
дружеството, в качеството на работодател. Конкретния случай касае именнто този
работник и действително спрямо нея, това е единствената допусната грешка, като
прави впечатление, че в останалите дни от месеца в графика са попълнени работни
смени със съобразена минимум 12-часова почивка. Ирелевантни за предмета на делото
са други неясноти и разминавания по графика, още повече да се правят заключения
за несъотвествие от един работник спрямо други, които не се отнасят до делото.
Отделно от това
нарушението е от такова естество, че действително може да бъде доказано от контролните
органи единствено на база писмени доказателства - работни графици, присъствени
форми, т.е. същият няма как да бъде очевидец или да се осланя на други
доказателства, освен тези. В случая, обаче, констатациите на актосъставителя и
отразените от него обстоятелства са възпроизведени от работния график като писмено доказателство,
който в частта, касаеща двата процесни дни, бе оборен от свидетелските
показания на свид. Г. и свид. П., доколкото се установи несъответствие поради
допусната техническа грешка и полагане на труд от Г. с упражнено от нейна
страна право на междудневна почивка. При това положение подходът, жалбоподателят
да бъде посочен като автор на нарушението само поради факта, че чисто формално
в графика за месец януари 2019г. не е
била коректно отбелязана една работна смяна на свид. Г.. е необоснован.
При това положение, предвид
горното и тежестта на доказване, лежаща върху административнонаказващия
орган, намирам,че изводите на последния
остават недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни и убедителни доказателства.
Ето защо дружеството - жалбоподател е
било неоснователно ангажирано с административнонаказателната отговорност по
чл.152 от КТ.
С оглед изложеното
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002527 от 13.06.2019г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Роял-К” ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Петрова нива” № 87, в
качеството на работодател, представлявано от Г.К.Ц., на основание чл. 416, ал.5
вр. с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева за
нарушение по чл.152 от КТ.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.