Решение по дело №459/2016 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 106/21.10.2019г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври, двехиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 459/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба и по частна жалба, подадени от пълномощника на К.П.Н. и на Д.Ц.З., двамата от гр.Варна срещу решение № 462/8.04.2016 г., с което е уважен предявения срещу тях от Л. Ж.Д. иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД и срещу решение № 879/29.06.2016 г. - в частта му, с която съдът се е произнесъл по молбата им по чл.248 от ГПК, двете решения - постановени по гр.д.№ 1486/14 г. на Окръжен съд – Варна. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД и за уважаване на молбата по чл.248 от ГПК.

В подаден писмен отговор, пълномощникът на Л. Ж.Д. изразява становище за правилност на обжалваното решение, постановено по иска с правно основание чл.87, ал.3 от ГПК. 

Въззивната и частната жалби са подадени в срок и от надлежна страна и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявен е от Л. Ж.Д. против К.П.Н. и Д.Ц.З. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, предмет на нотариален акт №10/2005г., вх.рег № 188 н.д. № 10/2009 год. на нотариус Георги Икономов, № 213 на НК, с район на действие РС-Варна, по силата на който на наследодателят на ищцата е прехвърлил на ответниците правото на собственост върху 5/6 ид.части от недвижим имот – апартамент №20, находящ се в гр.Варна, жк „Младост“, бл.102, вх.3, ет.7, съставляващ имот с идентификатор 10135.3512.35.1.20, поради неизпълнение на поетите с договора задължения.

Оспорвайки иска, ответниците твърдят, че след сключването на договора са живели заедно с прехвърлителя и са полагали за него уговорените грижи.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че ищцата Л. Ж.Д. е наследник по закон – дъщеря на Ж.Д.Д., б.ж. на гр.Варна, поч. на 27.06.2010 год.- акт за смърт № 359/28.06.2010 год.и удостоверение за наследници № 968/03.12.2010 год.

Страните не спорят относно факта, че с договор № 10532/20.07.1988 год. наследодателят на ищцата е придобил заедно със съпругата си недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Варна ж.к.Г.Петлешев бл.102, вх.3, ет.7 ап.20 състоящ се от две стаи, кухня , баня – тоалет, коридор, балкон и изба, със застроена площ 61,06 кв.м., прилежащо избено помещение с площ 2,14 кв. метра, и 1,4321 % идеални части от общите части при съседи на жилището , тр.площ, ап.19, коридор, ап.21, на избеното помещение, кв.улица, изба № 11, коридор, коридор. Съпругата му С.Х.Д. е починала на 29.06.2002 год. - акт за смърт № ІІІ-327/30.06.20002 год. и е завещала на наследодателя процесния имот - саморъчно завещание, обявено с протокол от 08.08.2002 год., вписано в АП на 12.08.2002 год. том.ІХ № 294, регистър 10701 дело № 7337.

С нотариален акт № 10/2005г., том. І, вх.рег № 188 н.д. № 10/2009 год. на Георги Икономов - нотариус с район на действие РС-Варна, № 213 на НК, вписан в СП-Варна, с Вх. рег. № 1040/24.01.2005 год. акт. № 194, том.ІІІ дело № 721 наследодателят на ищцата е прехвърлил на ответницата К.П.Н. 5/6 идеални части от описания недвижим имот,срещу задължението на приобритателката да поеме гледането и издръжката му, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, докато е жив.

Безспорен е фактът, че ответниците са съпрузи - акт за граждански брак № 0976/31.05.1986 год. на Община Варна.

За установяване на фактическата обстановка по делото, съдът е обсъдил гласните доказателства, обособени в две групи.

Свидетелите Ф.И. и Пл.В. установяват, че първоначално в процесния апартамент живеел само прехвърлителят Ж.Д.; впоследствие – след 2004 г., като квартирант там заживял ответникът Д.З., а по-късно – и ответницата К.Н.. Тези свидетели твърдят, че Ж.Д. живеел бедно с пенсията си за старост, но бил на крака, макар и отслабнал; апартаментът бил неотоплен, хигиената била лоша, миришело на урина, тъй като имал урологични проблеми. Храната била оскъдна – хляб и лимонада, а в последните месеци получавал храна от социалните служби.

Свидетелките В.Х. и М.А.установяват сходни обстоятелства: след като се установили да живеят при прехвърлителя, ответниците направили ремонт в кухнята и в спалнята. Преди влошаване на здравословното му състояние през 2008 г. или 2009 г., Ж.Д.бил добре облечен, изглеждал добре и от хигиенна гледна точка. След като се разболял, ответниците го водели с такси на лекари и наели момче да го гледа. Когато здравословното му състояние се влошило и момчето не можело да се справя, ответницата го взела да го гледа заедно с болната си майка – около 2-6 месеца преди смъртта му.

Свидетелката Кр.В. установява, че като по-млад наследодателят на ищцата бил здрав и силен мъж и бил в състояние да се грижи сам за себе си. Починал бързо и внезапно, седмица след като ответниците го взели от апартамента. Година преди това – около 2009 год., вече се нуждаел от помощ поради напредналата си възраст, въпреки, че от Социални грижи му носели храна. Първоначално ответниците живеели в апартамента на наследодателя, но последната година живеел сам и обстановката в жилището се променила – носели се лоши миризми на изпражнения, свидетелката виждала Ж. на балкона с памперс, гол. Чувала силни шумове и викове; появило се момче, което да се грижи за него; свидетелката не е виждала ответниците да му носят храна.

По делото е назначената съдебно-медицинска експертиза, която представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, установяващо, че въпреки наличието на заболявания: „Анемия, свързана с храненето","Хипертонична болест на сърцето" и "Неврастения", едва през м.10.2009 г. се е наложило на Ж.Д. да бъде приложено болнично лечение в Клиника по белодробни заболявания в МБАЛ „Света Марина" ЕАД за диагноза: „Пневмония, причинена от Streptococus pneumonie", изписан на 03.11.2009 год.

През м.май 2010 год. му е поставена диагноза "Последици от мозъчно-съдова болест" и "Съдова деменция". На 27.06.2010 год. наследодателят починал, а като причина за смъртта е посочена "Мозъчно-съдова болест", проявена преди около година и половина; непосредствена причина за смъртта - пореден "Мозъчен инфаркт".

Доказателствата по делото от общо практикуващия лекар установяват, че Ж.Д. е имал и костно-ставни заболявания -"спондилоартроза" и "гонартроза". От рецептурната му книжка е видно прилагане на лечение в домашни условия на хипертонията и по-ранните й усложнения, което е било несистемно, с прекъсване от по няколко месеца, свързано с усложнения в сърдечно-съдовата система, бъбреците и съдовете на мозъка.

Назначената ССЕ представя заключение относно приходите на Ж.Д. и необходимите разходи за издръжка през периода от м.януари 2005 г. до м.юни 2010 г., установяващо, че получените от лицето доходи не могат за покрият разходите му, а недостигът като паричен еквивалент е между 23.00 лева и 53.00 лева месечно за различните години от периода.

Въз основа на доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод, че искът по чл.87, ал.3 от ЗЗД е основателен и доказан.

Съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че от началото на 2009 год., до смъртта на наследодателя на ищцата, ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора да полага грижи и да предоставя средства за издръжка на прехвърлителя, което я определя като неизправна страна.

Изхождайки от практиката на ВКС на РБ, правилно съдът е приел, че ако страните не са уговорили ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, приобритателят по алеаторния договор дължи цялата необходима издръжка и всички грижи - храна, режийни разноски, дрехи, грижи за здравето и други - според нуждата на прехвърлителя и без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото си.

Предвид личният елемент на задължението за издръжка и гледане, кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение, предоставено му от трето лице, ако това не е уговорено между страните.

Доказателствата по делото – назначената СМЕ, медицински документи и показанията на свид.Владимирова установяват, че здравословното състояние на наследодателят се е влошило в началото на 2009 г., когато прехвърлителят е заболял от пневмония и хипертонична болест на сърцето. Въпреки проведеното болнично лечение, последващото лечение в домашни условия е било несистемно и епизодично, довело до последващи съдови усложнения и до смъртта му през 2010 г.

Гласните доказателства установяват, че през последните месеци храната за наследодателя, като социално слаб, била осигурявана от социалните служби, въпреки задължениета на ответницата по договора за осигуряване на прехраната му. Всички свидетели сочат за лоши хигиенни условия в обитаваното от него жилище след като здравето му се влошило - усещало се страшно зловоние, жилището било неотоплено. Тези описани и установени от съда факта са свързани с правилния извод за неизпълнение на задълженията на приобротателката по договора.

Предвид липсата на съгласие грижите за гледане да се упражняват от трето лице, част от неизпълнението е и фактът, че за прехвърлителя се грижело „наето чуждо момче“.

С оглед горното, правилно съдът е приел за доказано неизпълнение за период повече от една година на поетите към прехвърлителя задължения по алеаторния договор, обуславящо неговото разваляне.

Предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД е основателен, поради което решението, с което той е уважен, следва да бъде потвърдено.

По частната жалба, подадена от К.П.Н. и Д.Ц.З. срещу решение № 879/29.06.2016 г. в частта му, с която съдът се е произнесъл по молбата им по чл.248 от ГПК:

За да остави молбата по чл.248 от ГПК без уважение, правилно съдът е приел, че предвид произнасянето по главния иск, молителите не са осъществявали защита по евентуално предявения иск; тъй като ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски, с оглед изхода на спора и предвид чл.78, ал.6 от ГПК, правилно разноските са възложени в тежест на молителите. Обжалваното определение в частта му, с която съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                                      Р       Е       Ш      И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 462/8.04.2016 г. и решение № 879/29.06.2016 г. - в частта му, с която съдът се е произнесъл по молбата на К.П.Н. и Д.Ц.З. по чл.248 от ГПК, постановени по гр.д.№ 1486/14 г. на Окръжен съд – Варна.

РЕшението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                             2.