Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на петнадесети март през
две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Рени Атанасова и в
присъствието на прокурора Антоанета Панчева, като разгледа докладваното от
съдия Крънчева ВНОХД № 548
по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 08.06.2017 г., постановена по НОХД № 13137/2014 г., Софийският
районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 2-ри състав е признал подсъдимия
Л.Г.З. за невиновен в това, че на
16.10.2012 г., в гр. Нови Искър, Столична община, ул. „***********, в офис на
Общинска служба по земеделие – Нови Искър, в качеството си на длъжностно лице –
Заместник – Началник на Общинска служба по земеделие – Нови Искър към Главна
дирекция „А.Р.“ на Областна дирекция „Земеделие“ – София – град, в кръга на
службата си, съставил официален документ – официална заверка „Препис!
16.10.2012 г.“, с положен от него подпис върху Протокол № 4000 от 19.11.1997
г., за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху
които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с.
Войнеговци, с който Протокол Поземлена комисия – Нови Искър, гр. София, отказва да признае правото на възстановяване
на собствеността с план за земеразделяне на имоти, на наследниците на М.Ф.М., в
който официален документ удостоверил неверни изявления – волеизявления на инж.Д.Г.Л.–
председател на Поземлена комисия „Нови Искър“, гр. София, М.Т.Д.– секретар на Поземлена
комисия „Нови Искър“, гр. София, В.Г.П., М.Р.Б., М.Д.В.и М.М.– членове на
Поземлена комисия „Нови Искър“, гр. София, че всички заедно като членове на
Поземлена комисия „Нови Искър“, гр. София, на 19.11.1997 г. в гр. София, са
взели решение с Протокол № 4000 от 19.11.1997 г., с което Поземлена комисия
„Нови Искър“, гр. София, отказва да признае правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на имоти на наследниците на М.Ф.М., с цел
официалният документ да бъде използван като доказателство за тези изявления,
включително пред Софийски районен съд по гражданско дело № 58830/2012 г. по
описа на СРС – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 304 от НПК, подс. З. е оправдан
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.
С
присъдата и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, извършените в хода на
досъдебната фаза и на съдебното следствие пред първоинстанционния съд разноски,
са оставени в тежест на органа, който ги е сторил.
Срещу
така постановения съдебен акт е депозиран протест от прокурор при Софийската
районна прокуратура (СРП). С така депозирания протест се твърди, че атакуваната
присъда на първостепенния съд е неправилна и необоснована, постановена при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се твърдения, че
събраният по делото и проверен доказателствен материал е достатъчен за
формиране на извод, че подс. З. умишлено е извършил престъплението, за което му
е повдигнато обвинение. Посочва се, че правната квалификация на инкриминираното
деяние е правилна и точна. Отправя се искане за отмяна на атакуваната
първоинстанционна присъда и постановяване на нова, осъдителна такава, с която
на подс. З. да бъде наложено справедливо наказание.
В
съдебно заседание, представителят на СГП не поддържа така подадения протест,
като счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и
законосъобразна. Посочва, че въпреки положените усилия за събиране на всички
писмени доказателства, относими по случая, не е установено по безспорен начин
наличието или липсата на основополагащия документ – Протокол № 4000 от
19.11.1997 г., без наличието на който не може да се твърди има ли извършено
престъпление, или не. Акцентира, че документът е наличен в системата на ОСЗ
„Нови Искър“, но не и на хартиен носител. Посочва, че по делото е установено,
че в периода 1991 – 1998 г., архивът не е воден редовно, част от него липсва, а
друга не се съхранява, поради което и обстоятелството, че един документ не е
заведен в съответните регистри не означава, че същият съществува или не
съществува. Релевира доводи за недоказаност и на субективната страна на
престъплението по чл.311, ал.1 НК.
Защитата на подс. Л.Г.З.
– адв. С., пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена. Посочва, че съдът се е
произнесъл с пълни, подробни и точни мотиви в които изчерпателно е анализирал
доказателствата по делото. Излага доводи, че липсват каквито и да е
доказателства подсъдимият съзнателно да е извършил лъжливо удостоверяване и да
е осъществил състава на престъплението по чл. 311 НК.
Подсъдимият
З., в своя защита, счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно,
като сочи, че няма интерес от това да издаде собственоръчно такъв документ.
В
последната си дума моли присъдата на СРС да бъде потвърдена.
Съдът, като прецени изложените в
жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено
следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в
качеството им на гласни и писмени доказателствени средства обясненията на подс.
З., депозиране в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 08.06.2017 г.;
показанията на М.Р.К., М.Т.Д., М.М.,Д.Г.Л.и
В.Г.П., снети в о.с.з. на 20.11.2014 г.; показанията на св. М.Д.В., депозирани пред СРС в о.с.з. на
20.11.2014 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК
(л. 116 от досъд. п-во); показанията на св.
Ф.М.Ф., снети в о.с.з. на 24.02.2015 г. и тези, депозирани в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л. 88 от досъд. п-во); показанията
на св. П.Д.С., снети в о.с.з. на 26.05.2015 г.; препис извлечение от емлячен
регистър на земеделските земи на с. Войняговци; удостоверение от 15.04.1948 г.
от Световраченски ОбНС, писмо изх. № РД – 09-0543/14.11.2012 г. на Областна
Дирекция „Земеделие“ – София град; нотариален акт от 10.04.1929 г.; препис
извлечение от емлячния регистър на наследниците на М.М.изх. № 57/06.11.2012 г.;
писмо изх. № 94-5547/01.11.2012 г. на МЗХ, писмо изх. № ВС-01-324/17.10.2012 г.
на ОДЗ – София – град – ОСЗ Нови Искър; препис от протокол № 4000/19.11.1997 г.
на ОСЗ Нови Искър, заверен с мокър печат и подпис на дата 16.10.2012 г.; препис
от протокол № 153/13.11.2012 г. на СЗ Нови Искър; препис от протокол №
4000/15.07.1994 г. на ОСЗ Нови Искър; удостоверение за наследници на М.М.;
писмо изх. № ПО – 03-344/21.06.2013 г.; удостоверение изх. №
ПО-05-266/08.04.2013 г.; удостоверение изх. № ПО-05-22/15.03.2013 г. на ОДЗ –
София град – ОСЗ – Нови Искър; удостоверение № РД-05-0053/30.01.2013 г.;
писмено становище на началника на ОСЗ Нови Искър; заявление вх. №
03012/16.09.1991 г. до Общинска поземлена комисия в с. Войняговци от Ф.Ф.,
ведно с приложения – описи на документите, удостоверяващи правото на
собственост върху земя; известия за доставяне от „Б.П.“ ЕАД; писмо изх. №
1953/07.11.1994 г. от Поземлена комисия – Община Нови Искър до Ф.Ф.; протокол №
4000/15.07.1994 г. по заявление № 03016/17.09.1991 г., подадено от Ф.Ф.; писмо
изх. № ПО-04-436/30.08.2013 г. от ОДЗ – София град – МЗХ; писмен отговор изх. №
ПД-660/19.11.2013 г. с приложения – заверени копия от служебното досие на подс.
З.; писмо изх. № ПО-03-0673/07.11.2013 г. от ОСЗ – Нови Искър; писмо изх. №
ПД-543/18.10.2013 г. с приложения – копия от документи от трудовите досиета на
служители в ОСЗ – Нови Искър към 1994 г. и към 1997 г.; справки за съдимост;
писмен отговор от Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ от 21.01.2015 г.;
удостоверение от ОДЗ София град – ОСЗ Нови Искър, изх. № ПО-09-858/08.10.2014
г.; писмен отговор изх. № ПД-12-01/17.04.2015 г. от ОДЗ – София град;
извлечения от Търговски регистър; писмо изх. № ПД-12-023/23.09.2015 г. на ОДЗ –
София град; писмен отговор от ЕТ „НИТ – Н.Т.“; писмен отговор от МЗХ изх. №
1106-26/02.06.2015 г., с приложения – договор № 212117, сключен между ЕТ Е.“ и
ГУ „ПС“ – МЗГАР; протокол за окончателно предаване на материали по договор;
писмо изх. № ПД-12-391/16.04.2015 г. на ОСЗ Нови Искър, с приложения – заверено
копие на коригиран план за земеразделяне и регистър на собствениците към него;
писмен отговор от „М.“ ЕООД; писмен отговор от „ИМКО-3“ СД; ръководство на
потребителя на софтуер „ФЕРМА ІІІ“, версия „4.0“; писмен отговор изх. № РД-18-3139-1/25.09.2016
г. от ОДЗ – София град, както и заключенията на назначените и изготвени
графическа експертиза № 186/21.08.2013 г. (л. 101 – 105 от досъд. п-во),
основна и допълнителна компютърно – технически експертизи (л. 148 – 157 и л.
180 – 182 от съд. п-во) и разясненията на изготвилите ги вещи лица.
При формиране на изводите си относно
фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, СРС е
кредитирал изцяло показанията на св.Ф., Л., Д., П., К., В.,М.иС., като е
преценил, че същите са единни, последователни, убедителни и правдиви. Съдът е
кредитирал изцяло и обясненията на подс. З., като е направил извод, че същите
изцяло кореспондират с доказателствената съвкупност и не са предназначени да
формират защитната му версия по повдигнатото обвинение.
Останалите,
събрани по делото писмените доказателствени средства, съдът е кредитирал, като
е приел, че кореспондират по небудещ съмнение начин с гласните доказателствени
средства. Съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е кредитирал и
заключението на назначените и изготвени експертизи като безпристрастни,
обективни и кореспондиращи с гласните доказателствени средства.
Въз основа на така събрания
доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа страна, че подс.
Л.З. постъпил на работа в Общинска служба по земеделие Нови Искър към Главна
дирекция „А.Р.“ на Областна дирекция „Земеделие“ – София – град, на 30.10.1997
г. по силата на трудов договор № 4364/ПРК/27.10.1997 г. След неколкократни
промени, въз основа на Заповед № РД – 03-0157/05.07.2012 г. за изменение на
Заповед № РД – 44-2220/21.04.2003 г., подсъдимият бил преназначен от длъжност
„заместник началник“ в длъжност „главен експерт“, с ранг „І младши“ в ОСЗ – Нови
Искър към ГДАР на ОДЗ София – град, считано от 01.07.2012 г. Съгласно
характеристиката за заеманата длъжност, подписана от него на 05.07.2012 г., той
бил длъжен да подпомага възстановяването на правото на собственост върху
земеделски земи, гори и земи от горския фонд, да работи с програмни продукти на
информационна технология FERMA; да обработва писмената и графичната
информация, свързана със собствеността на земеделските земи, гори и земи от
горския фонд; да води, поддържа и актуализира и контролира базата данни в
регистрите, обслужващи дейността на общинската служба по земеделие и гори,
съобразно с предоставените му права на достъп; да поддържа и актуализира базата
данни в регистрите, обслужващи дейността на общинската служба по земеделие и
гори, съобразно с предоставените му права на достъп; да поддържа и актуализира
базата данни в системата за идентификация на земеделските парцели за
територията на общинската служба; да участва в административни проверки на подадените
заявления за съпоставяне на включените в тях данни с данните от системата за
регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за
идентификация на земеделските парцели и за идентификация и регистрация на
животните; отговарял за деловодството, съхранението на служебните документи и
организацията на архива на службата; отговарял за точното спазване на
административните процедури, които уреждат специфичната дейност на общинската
служба по земеделие; отговарял за достоверността и своевременното актуализиране
на информацията, въвеждана в регистрите, обслужващи дейността на общинската
служба по земеделие; отговарял за офис – техниката, с която работи; притежавал
професионален опит, свързан с функционалните си задължения, като служител в
държавната администрация; притежавал компютърна квалификация – Windows, MS Office, IT FERMA.
Към
1991 г. св. Ф.М.Ф. разполагал с документи – препис извлечение от емлячен
регистър за земеделските земи на с. Войняговци и удостоверение от 15.04.1948
г., касаещи ниви, градини и ливади, върху които претендирал, че наследодателят
му – неговият баща М.Ф.М., имал право на собственост. В тази връзка, на
16.09.1991 г. той подал заявление с вх. № 03012/16.09.1991 г. пред Поземлена
комисия Нови Искър, в качеството си на наследник на М.М.– бивш жител на с.
Войняговци, роден на *** г. и починал на 27.10.1965 г. С него той изразил
волята си да му бъде възстановена собствеността върху недвижими имоти от
землището на с. Войняговци, конкретно посочени в документа и попадащи в
категориите, разписани в Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи. По този повод била образувана преписка, в хода на която с решение,
обективирано в протокол № 4000 от 15.07.1994 г., Поземлена комисия Нови Искър
признала и определила за възстановяване правото на собственост върху
земеделските земи с план за земеразделяне на имоти с обща площ 27,400 дка в
землището на с. Войняговци, бивша собственост на М.М., на неговите наследници.
Актът бил подписан от комисия в състав: председател –Д.Л., секретар –М.Д.,
членове М.Б., В. П., М.М.и М. В.. Препис от същия бил изпратен и връчен на
заявителя. По повод второ заявление наФ., касаещо голяма част от земите,
посочени в първото такова (в местностите Прелозите, Зад село, Русия, Падината,
Изливо, Сред ниви, Песо поле, Кесимо, Падина, Гумното, Пред село, Кървавец,
Бранчовица), била образувана преписка с № 03016/17.09.1991 г. По нея било
произнесено решение в протокол № 4000/15.07.1994 г., с което било отказано
признаването на правото на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне. По този начин било допуснато и дублиране на произнасяния.
СРС
е приел за установено, че към този момент в общинските служби „Земеделие“ не се
водела изрядна документация. Макар да се генерирали чрез софтуерен продукт
(първична версия на FERMA – FERMA 3), внедрен в службите, често издаваните
решения по въпросите за признаване на права и възстановяване на земите на
предишните им собственици, били принтирани в един екземпляр – оригинал, който
бил изпращан на заявителите. Бил воден, но непоследователно и регистър на така
изпратените документи. Преписи на хартиен носител рядко били оставяни за съхранение
в архив по съответните партиди. Програмният продукт, ползван от поземлените
комисии, бил разработен под оперативна система DOC, като един от недостатъците му се
свързвал с отсъствие на предвидена възможност за ползване на електронен архив.
Като резултат, при внасяне на промени във вече създаден документ, се запазвал
единствено последният вариант, без възможност за визуализация на предходните.
СРС
е приел за установено, че решението по Протокол № 4000/15.07.1994 г. по
преписка вх. № 03012/16.09.1991 г. не било окончателно, предвид необходимостта
от прецизиране на първоначално представената документация. В последващата
проверка комисията, разгледала заявлението на св.Ф., установила, че към него не
е представен документ за собственост за земите, за които се отнасяло то. С
писмо изх. № 1953/07.11.1994 г., такъв бил изискан от заявителя. Писмото било
изпратено с препоръчана пратка до известния адрес на св.Ф.. Видно от отразената
в него дата, на 28.04.1995 г., то било доставено и прието от неустановено лице
на този адрес. Междувременно, поради претърпян инцидент св.Ф. в дълъг период от
време се дезинтересирал от процедурата по възстановяване собствеността върху
наследствените си имоти. Не предоставил и търсените от него документи на административния
орган. По тази причина и работата по преписката била преустановена, а на
неустановена по делото дата и от неустановено лице, в електронната система на
поземлената комисия било качено решение на комисията – Протокол № 4000 от
19.11.1997 г., с което се отказвало признаването на правото на собственост
върху земеделските земи с план за земеразделяне на имоти в землището на с.
Войняговци, бивша собственост на М.М..
През
определен период от време издадените решения на комисиите, включително и ПК
Нови Искър, с които се признавало възстановяването на правото на собственост,
били записвани на магнитен носител – дискета, и предавани в Общинска служба по
Земеделие към МЗ, с оглед по-нататъшното им прехвърляне към дружествата –
изпълнители по сключен от Министерството договор за изработване на планове за
земеразделяне. По-конкретно, планът за земеразделяне на землището на с.
Войняговци бил възложен и съответно изработен от ЕТ Е.“, по силата на сключен
договор № 212117 от 09.02.1998 г. Изработените материали следвало да бъдат
предадени обратно в ПК Нови Искър.
Данните
за решенията на комисията, с които се признавало правото на възстановяване и се
възстановявало собственост, в края на 1997 г. били окончателно придвижени до
изпълнителите на техническите дейности по изготвяне на плана за земеразделяне.
Не била подадена информация за тези, по които имало постановени откази.
Коригираният план за земеразделяне бил обявен в ДВ, бр. 141/01.12.1998 г., като
в регистъра към него не фигурирали имената на св. Ф.М.Ф. или на неговия
наследодател – баща му М.М., като собственици.
В
началото на м. октомври 2012 г., св.Ф. се явил в сградата на Общинска служба по
земеделие (ОСЗ) Нови Искър, находяща се на адрес гр. Нови Искър, ул. „***********,
в изпълнение на намерението си да получи информация относно хода и резултата от
инициираната от него преди 21 години процедура по възстановяване на
собствеността върху земеделски земи в землището на с. Войняговци. Той се
срещнал със заместник – началника на службата към ГД „А.Р.“ на ОДЗ – София град
– подс. З.. По настояване на явилия се гражданин и в негово присъствие,
длъжностното лице достъпило системата, поддържана за нуждите на администрацията
– FERMA, в тогавашната й последна версия, инсталирана през 2011 г. – „4.0“.
Подсъдимият отворил документ по партидата, открита на името на заявителя, който
се визуализирал на екрана, а именно – Протокол № 4000 от дата 19.11.1997 г.,
видно от който комисия с поименен състав, идентичен с този, съставил получения
по-рано от св.Ф. протокол със същия номер, но от 1994 г., отказвала да признае
правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на имоти на
наследниците на М.Ф.М.. Подс. З. съобщил този факт на св.Ф., който пожелал да
му бъде издаден съответен документ, удостоверяващ това обстоятелство. По молба
на подсъдимия, св.Ф. се явил отново на 16.10.2012 г. в сградата на общинската
служба. З. му предоставил разпечатан от компютър в службата си препис на Протокол
№ 4000 от 19.11.1997 г. за размера и категориите земеделски земи, правото на
които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с.
Войняговци. Същият той заверил, поставяйки индекс за датата „16.10.2012 г.“,
както и полагайки своя подпис и печата на представляваната от него институция.
Тези действия З. извършил, доверявайки се изцяло на данните, налични и
извлечени в електронната система, без да извършва друга документална проверка.
Останал
неудовлетворен от така предоставеното му решение на поземлената комисия, св.Ф.
го атакувал, инициирайки гражданско дело пред СРС № 58830/2012 г., по което
представил и така издадения му от подсъдимия документ. Доколкото в постъпилите
от началника на ОСЗ Нови Искър – инж. П.С., отговори досежно протокол № 4000 от
19.11.1997 г. се сочило, че в архива на службата не се съдържа оригинал или
копие на подобен по съдържание документ, както и че същото е погрешно
разпечатано от подсъдимия от компютъра на службата, св.Ф. подал и жалба до СРП.
Междувременно,
по повод молба на М. до ОДЗ – София град, била извършена проверка, в която било
констатирано, че в ОСЗ Нови Искър не могат да се открият оригинали и копия от
решение № 4000 от 19.11.1997 г. Екземпляр от същия не фигурирал на хартиен
носител в архива на службата по преписка вх. № 03012, нито бил заведен и в
изходящия регистър на решенията, връчени на заинтересованите лица. По този
повод и доколкото било констатирано и наличието на дублираща преписка,
образувана по заявление на св.Ф., но под вх. № 03016/17.09.1991 г., по която
вече имало постановен отказ от признаване на права, на свое заседание, за да
санира пропуските и да отстрани неяснотите, комисията към ОСЗ взела решение да
предприеме действия с оглед приключване на процедурата по признаване и възстановяване
правото на собственост на заявените имоти в землището на с. Войняговци на
наследниците на М.М., чрез съставяне на нов документ, доколкото персоналният
състав на членовете, които следвало да се произнесат, били вече подменени. В
изпълнение те съставили решение № 153 от 13.11.2012 г., с което отказали да
признаят правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на
имотите, заявени през 1991 г. от св.Ф.. Аргументирали се с липсата на
представено легитимно писмено доказателство за правата върху тях. Срещу така
постановеното решение не постъпила жалба и то влязло в сила.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си,
подсъдимият З. не е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци
от състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК, по съображения, от една
страна, че липсва оригинал на инкриминирания документ – Протокол № 4000 от
19.11.1997 г. на Поземлена комисия Нови Искър, поради което и не може да се
извърши преценка за верността на преписа от същия, а от друга – че деянието не
е осъществено от подсъдимия с изискуемата форма на вина пряк умисъл и специална
съставомерна цел.
Ето
защо е признал същия за невиновен в това, че на
16.10.2012 г., в гр. Нови Искър, Столична община, ул. „***********, в офис на
Общинска служба по земеделие – Нови Искър, в качеството си на длъжностно лице –
Заместник – Началник на Общинска служба по земеделие – Нови Искър към Главна
дирекция „А.Р.“ на Областна дирекция „Земеделие“ – София – град, в кръга на
службата си, съставил официален документ – официална заверка „Препис!
16.10.2012 г.“, с положен от него подпис върху Протокол № 4000 от 19.11.1997
г., за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху
които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с.
Войнеговци, с който Протокол Поземлена комисия – Нови Искър, гр. София, отказва
да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне
на имоти, на наследниците на М.Ф.М., в който официален документ удостоверил
неверни изявления – волеизявления на инж.Д.Г.Л.– председател на Поземлена
комисия „Нови Искър“, гр. София, М.Т.Д.– секретар на Поземлена комисия „Нови
Искър“, гр. София, В.Г.П., М.Р.Б., М.Д.В.и М.М.– членове на Поземлена комисия
„Нови Искър“, гр. София, че всички заедно като членове на Поземлена комисия
„Нови Искър“, гр. София, на 19.11.1997 г. в гр. София, са взели решение с
Протокол № 4000 от 19.11.1997 г., с което Поземлена комисия „Нови Искър“, гр.
София, отказва да признае правото на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне на имоти на наследниците на М.Ф.М., с цел официалният документ да
бъде използван като доказателство за тези изявления, включително пред Софийски
районен съд по гражданско дело № 58830/2012 г. по описа на СРС – престъпление
по чл. 311, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал.
1 НК.
С
присъдата и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, извършените в хода на
досъдебната фаза и на съдебното следствие пред първоинстанционния съд разноски,
са оставени в тежест на органа, който ги е сторил.
Настоящият
въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по
делото, споделя изцяло както фактическите констатации, така и правните изводи
на първоинстанционният съд.
Фактическите констатации
на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и
от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от
обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. В мотивите на постановената присъда, решаващият съд по ясен и
убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение,
като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване.
Събраните
по делото гласни и писмени доказателствени средства, и способи на доказване –
експертизи, позволяват на инстанциите по същество да формират категорични
изводи по фактите. Доказателствата и доказателствените средства са обсъдени
изключително обстойно, детайлно и задълбочено от съдът, постановил атакувания
съдебен акт както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като съдът е изложил
пространни съображения в мотивите си относно кредитируемостта на същите.
Настоящата инстанция няма основание да ревизира изводите на СРС относно анализа
на доказателствените източници, като намира, че същият не страда от твърдените
в протеста пороци. Не са допуснати нарушения в процеса при формиране на
вътрешното убеждение на решаващия първоинстанционен съд.
Без
да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите, изложени в протеста, както и в съответствие
със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното :
Правилни
и обосновани са изводите на решаващия първоинстанционен съд досежно пълната
кредитируемост на показанията на св. К., В., М., Л., Д., П. иС. – служители на
ОСЗ Нови Искър. Същите са единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и
непротиворечиви, кореспондират със събраните по делото писмени доказателствени
средства, поради което и за инстанциите по същество не възникват съмнения
относно това, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.
Действително, констатира се, че разпитаните по делото свидетели не са в
състояние да възпроизведат в цялост и детайлно възприятията си към датите на
произнасяне по молбите, депозирани от св.Ф. – 15.07.1994 г. и 19.11.1997 г., но
това е естествено предвид изминалия изключително продължителен период от време
между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелите
дават показания, и датата на разпита им пред съда, от близо 18 години. Иначе,
за въззивната инстанция е несъмнено ясно, че тези свидетели полагат усилия да
допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка.
Въз
основа на показанията на тези свидетели и релевантните писмени доказаталествени
средства – справки от ОСЗ Нови Искър и МЗХ, се установява по несъмнен и
категоричен начин заеманата от тях длъжност към 19.11.1997 г., начинът на
водене на документооборота в Поземлена комисия – Нови Искър, начинът на
кореспонденция със заявителите, както и практиката за произнасяне по
преписките, в т.ч. и с произнасяне с отказ за възстановяване на земеделски земи
по план за земеразделяне, след като първоначално е било признато право на
собственост, какъвто е и случаят по преписка с вх. № 03012, образувана по
молбата на св.Ф..
От
особено значение за изясняване на обективната истина се явяват показанията на
св.С., които настоящата инстанция, подобно на първия съд, изцяло кредитира,
като прецени че са обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани. Въз
основа на показанията й се установява практиката на поземлената комисия към
1997 г. за произнасяне по преписките, функционалните характеристики на
системата „Ферма 3“, липсата на процесното решение от 19.11.1997 г. в архива на
ОСЗ – Нови Искър, както и практиката, наложена поради слабостите в
документооборота и липсата на архив, служителите на ОСЗ да извършват проверка
единствено в базата данни, налична в компютъра на ОСЗ и оттам да изваждат
необходимите справки. Показанията на св.С. досежно функционалните
характеристики на системата „Ферма 3“, и в частност – да обективира единствено
последната редакция на даден документ, наличен в базата данни, се подкрепя по
несъмнен начин от заключението на основната компютърно – техническа експертиза,
изготвена в хода на съдебното производство от в.л. Хранов и разясненията му
пред първия съд, които настоящата инстанция изцяло кредитира. Твърденията на
този свидетел досежно установената практика в ОСЗ – Нови Искър да се правят
справки и да се издават преписи от документи само въз основа на отразеното в
компютърната информационна система, поради липса на архив на хартиен носител
или друг такъв, кореспондират и със съобщеното от подс. З. в този смисъл.
Правилни
и обосновани са изводите на решаващия първоинстанционен съд, че показанията на
св.Ф. също следва да бъдат кредитирани с доверие. Този свидетел пресъздава пред
съда възприята си, относими към датата на подаване на първоначалното заявление
за възстановяване на имоти, бивша собственост на неговия баща М.М.и издаването
на протокол № 4000/15.07.1994 г. за признаване и определяне правото на
собственост върху земеделски земи, в каквато насока са и събраните по делото
писмени доказателствени средства и в частност – протокол № 4000/15.07.1994 г.
(л. 26 – 27 от досъд. п-во) и документи, удостоверяващи претенцията му за
възстановяване на земеделски земи – препис извлечение от емлячен регистър на
земеделските земи на с. Войняговци, удостоверение от 15.04.1948 г. от
Световраченски ОбНС, нотариален акт от 10.04.1929 г., препис извлечение от
емлячния регистър на наследниците на М.М.изх. № 57/06.11.2012 г. СвидетелятФ.
изнася факти и обстоятелства досежно посещението си в ОСЗ – Нови Искър през м.
октомври 2012 г., когато бил приет от подс. З. и получаването на препис от Протокол
№ 4000/16.10.2012 г., които се подкрепят както от съобщеното от подс. З., така
и от събраните по делото писмени доказателства и в частност – инкриминирания
препис от протокол № 4000/16.10.2012 г. (л. 22 от досъд. п-во). Поради това и
за съда не възникна съмнение, че св.Ф. депозира обективни, достоверни и
добросъвестни показания пред съда, които няма основание да не бъдат кредитирани
с доверие.
Преценявайки
двустранната правна природа на обясненията на подсъдимото лице – едновременно
като средство за защита по повдигнатото му обвинение и като източник на доказателственоралевантни
факти, СРС правилно е дал вяра и е ползвал при формиране на изводите си по
фактите обясненията на подс. З., като е преценил, че същите са депозирани
обективно, безпристрастно и добросъвестно, а не са предназначени да формират
защитната му версия по повдигнатото обвинение. Правилно СРС е преценил, че
обясненията на подсъдимия кореспондират по небудещ съмнение начин както с показанията
на св.С. по отношение на документооборота в ОСЗ – Нови Искър и функционалните
особености на програмния продукт „Ферма 3“, така и с тези на св.Ф. относно
явяването му в ОСЗ – Нови Искър, и предявяването на искане за получаване на
документ, удостоверяващ произнасянето на поземлената комисия по подаденото от
него заявление. Поради това и въззивната инстанция намира, че като е кредитирал
така депозираните обяснения от подс. З., първоинстанционният съдебен състав не
е допуснал нарушение на реда за събиране и анализ на доказателствата, което да
е довело до опорочаване на процеса по формиране на вътрешното му убеждение по
фактите.
Изцяло
следва да бъдат кредитирани заключенията на назначените и приети като
доказателства по делото графическа и компютърно – технически експертизи, като
обективно и компетентно изготвени, ясни, пълни, точни и относими към предмета
на доказване. Въз основа на графическата експертиза съдът установи авторството
на подсъдимия по отношение на инкриминирания документ, което се потвърждава и от
обясненията на последния.
Правилно
и обосновано първостепенният съд е дал вяра на събраните по делото писмени
доказателствени средства, като е преценил, че въз основа на същите се
установяват доказателственорелевантин факти относно заеманата от подсъдимото
лице длъжност към 16.10.2012 г., водената преписка по заявлението на св.Ф.,
начина на водене на документооборота в ОСЗ – Нови Искър, липсата на надлежно
воден архив на актовете, издавани от Поземлена комисия – Нови Искър от 1997 г.,
както и липсата на оригинал на хартиен носител на инкриминирания протокол от
19.11.1997 г.
При
това, въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими
към датата, мястото, авторството и механизма на извършване на инкриминираното
деяние, и предмета на посегателство, като прецени, че същите са изградени след
обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства – и в частност въз основа на обясненията на
подс. З., показанията на св.С. иФ., и заключението на назначената и приета
графическа експертиза. Поради пълното съвпадение на изводите на инстанциите по
същество по фактите, въззивната инстанция не намира за нужно да ги преповтаря
тук в изложението си.
При така наличната и обсъдена по-горе
доказателствена съвкупност настоящият съдебен състав формира еднозначния извод,
от правна страна, че с деянието си, осъществено на инкриминираните дата и
място, подсъдимият З. не е осъществил всички признаци от обективна и субективна
страна на престъпния състав по чл. 311, ал. 1 НК.
За съставомерността на деянието от
обективна страна по този законов текст, е необходимо престъпният деец, действащ
в качеството си на длъжностно лице, в кръга на службата си да състави официален
документ, в който да удостовери неверни обстоятелства или изявления. Необходимо
е деянието да е извършено умишлено, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла
на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК – деецът да съзнава обществената опасност на
деянието, да предвижда общественоопасните му последици и пряко да цели
настъпването им, както и да действа със специалната съставомерна цел – така
съставеният документ да бъде използван като доказателство за съответните обстоятелства
или изявления.
В
конкретния по делото случай безпротиворечиво се установява, че към 16.10.2012
г. подс. З. е притежавал длъжностно качество по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК. Видно от събраните по делото писмени доказателствени средства, въз основа
на Заповед № РД – 03-0157/05.07.2012 г. за изменение на Заповед № РД –
44-2220/21.04.2003 г. подсъдимият бил преназначен от длъжност „заместник
началник“ в длъжност „главен експерт“, с ранг „І младши“ в ОСЗ – Нови Искър към
ГДАР на ОДЗ София град, считано от 01.07.2012 г.
Безспорно
се установява, че на инкриминираната по делото дата – 16.10.2012 г. подсъдимият
З. е разпечатал на служебен компютър обективираната от програмния продукт
„Ферма 3“, версия „4.0“ последно актуализирана информация по движението по
преписката, образувана по заявление на св.Ф. за възстановяване на земеделски
земи по план за земеразделяне, а именно – Протокол № 4000 от 19.11.1997 г.
за
размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които
ще се възстановява чрез план за земеразделяне на имоти, съгласно който
Поземлена комисия „Нови Искър“, гр. София в състав: инж.Д.Г.Л.– председател на
Поземлена комисия „Нови Искър“, гр. София, М.Т.Д.– секретар на Поземлена
комисия „Нови Искър“, В.Г.П., М.Р.Б., М.Д.В.и М.М.– членове на комисията, били
взели решение да откажат да признаят правото на възстановяване на собствеността
с план за земеразделяне на имоти на наследниците на М.Ф.М..
Полагайки
подписа си под изявлението „Препис!16.10.2012 г.“ върху текста на Протокол №
4000 от 19.11.1997 г. – авторството на който безспорно се установява от
заключението на назначената и приета като доказателство по делото съдебно-графическа
експертиза, подсъдимият съставил истински официален удостоверителен документ,
по смисъла на чл. 93, т. 5 НК – принципно годен предмет на лъжливо
документиране.
Същевременно,
доколкото по делото, въпреки положените неимоверни процесуални усилия от
първоинстанционния съдебен състав и въпреки изчерпване на процесуалните способи
за това, не е установен оригиналът на процесния протокол № 4000 от 19.11.1997
г., не е възможно да се прави какъвто ида било извод относно верността на
преписа на документа, изготвен от подсъдимия, с оригинала на същия. Всеки извод
в тази насока, както правилно е обосновал и първия съд, би почивал на
предположение.
Предвид
изложеното, правилно и законосъобразно е прието от първия съд, че по делото не
е установено по нужния несъмнен и категоричен начин съдържанието на оригиналния
документ, поради което и не могат да се правят каквито и да било изводи досежно
верността на преписа от документа.
Доколкото
за да е осъществен състав на престъпление сред уредените в Особената част на
НК, е необходимо деянието да съответства на всички обективни и субективни
признаци, визирани в наказателноправната норма от Особената част на НК, то
неосъществяването на елемент от същото – в случая неговият предмет, прави
безпредметно изследването на въпроса за обективната и субективна съставомерност
на деянието по чл. 311, ал. 1 от НК.
Вън
от горното, настоящата инстанция дължи да посочи, че изцяло се солидаризира с
изводите на решаващия първоинстанционен съд досежно липсата на доказателства
подсъдимият да е действал с изискуемата от състава на престъплението по чл.
311, ал. 1 от НК форма на вина – пряк умисъл. Видно е от събраните по делото
доказателства, че подсъдимият З. добросъвестно е изпълнил служебните си
задължения да извърши справка по запитването на св.Ф. в базата данни в
компютърната информационна система на ОСЗ – Нови Искър, която е съдържала
единственото указание относно произнасянето на поземлената комисия по
заявлението на свидетеля от 1994 г. Подсъдимият не е имал друга възможност да
отговори на запитването на св.Ф., поради липсата на архив на документите на
Поземлената комисия – Нови Искър от 1997 г., респ. поради липса на документите
в оригинал на хартиен носител. При извършване на справката, подсъдимият не се е
отклонил от установената в ОСЗ – Нови Искър практика за извършване на
справките, за която свидетелства и св.С.. Изложеното изключва възможността да
се аргументира умисъл на подсъдимия З. по отношение на евентуален
общественоопасен резултат.
Предвид
изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно, в
съответствие с императивните изискания на разпоредбата на чл. 304 от НПК,
първоинстанционният съдебен състав е признал подсъдимия З. за невиновен в
осъществен състав на престъпление с горепосочената правна квалификация.
Въззивния протест, подаден от прокурор при СРП в противния смисъл, настоящата
инстанция намира за неоснователен.
Въззивният
съдебен състав споделя и обосновката на СРС в частта относно направените по
делото разноски, като прие, че правилно същите са оставени за сметка на
държавата.
Настоящата
инстанция намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт, не е
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага
отмяна на присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съответния първоинстанционен съд, в какъвто смисъл е искането,
залегнало в протеста.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата,
които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът
счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 08.06.2017 г., постановена от Софийския районен съд, Наказателно отделение,
2-ри състав по НОХД № 13137/2014 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/