Определение по дело №415/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 юли 2020 г.
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20202300500415
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                          31.07.2020г.                     гр.Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,      гражданско отделение,                

На 31.07.2020година

В закрито заседание, в следния състав:

                                     

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                       МАРТИНА КИРОВА

Секретар

Като разгледа докладваното от съдия М. Кирова

Възз.гр. дело №415 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т. против Решение № 84/19.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 52/2020 г. по описа на ЕРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил Главна Дирекция ”Гранична Полиция” МВР-гр.София да заплати на Г.С. *** сумата от 1 512,08 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78 ал.1 и ал.5 от ГПК сумата от 276,87 лева с вкл.ДДС - разноски по делото. Със същото решение ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София е осъдена да заплати ДТ в размер на 60,48 лв, разноски в размер на 100лв. в полза на ЕРС и ДТ в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. 

В изпълнение на задълженията си по чл.267 от ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито с.з. при условията на чл.312, ал.1, т.1 от ГПК, като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 от ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както следва:

С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни  графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано, като положения труд, надвишаващ нормата работни часове е заплатен като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период са били приложими Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за служителите в МВР е неприложима НСОРЗ и тъй като защитата на последните се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките и отпуските и други придобивки, по-благоприятни от тези, предвидени в ЗДСл и КТ. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ намира за неприложима и тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявената в производството искова претенция бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия Г.С. ***, чрез пълномощника му адв.С.К., в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от въззивника юрисконсултско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Доказателствени искания с отговора на въззивната жалба не са направени.

Предвид горното, ОС-Ямбол

                                              

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 11.08.2020г. от 11.00ч.

За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение за становища по доклада.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.