Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 4/18.01.2010 г., постановено по гр. дело № 1907/2009 г. по описа на Районен съд – Г. О. е отменена Заповед № 44/02.11.2009 г. на управителя на “О. пазари - Г. О.” Е. гр. Г. О., с която на С. Е. А., ЕГН *, гр. Г. О., ул. „Х. Т.” № 16 на длъжност “общ работник” в “О. пазари - Г. О.” Е. гр. Г. О. е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Със същото решение е осъдено „О. пазари - Г. О.” Е., гр. Г. О., със седалище и адрес на управление: гр. Г. О., ул. „Я. Б.” № 6 да заплати по сметка на Горнооряховски районен съд сумата от 30 лв, представляващи държавна такса по т. 1 от Тарифа № 1 към ЗДТТССПССМП, както и 5 лв за служебно издаване на изпълнителен лист. В законния срок е постъпила въззивна жалба от “О. пазари - Г. О.” Е. гр. Г. О. чрез управителя М А А против Решение № 4/18.01.2010 г., постановено по гр. дело № 1907/2009 г. по описа на Районен съд – Г. О.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процедурни правила и е необосновано. Твърди се, че съдът непрÓвилно е приел, че постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание “забележка” не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като в нея са посочени достатъчно сведения за извършеното нарушение. Не били обсъдени обясненията на работника, както и свидетелските показания, които доказвали извършеното нарушение. С факта на необсъждането съдът допуснал съществено нарушение на процедурните правила. Направено е искане да се отмени съдебният акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявеният иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба или насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 1907/2009 година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от С. Е. А. от гр. Г. О. против “О. пазари - Г. О.” Е. гр. Г. О. иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка”. В исковата молба се излага следното: Ищецът С. Е. А. твърди, че между него и “О. пазари - Г. О.”, Е. гр. Г. О. съществувало трудово правоотношение, по силата на което осъществявал трудови задължения на длъжността “общ работник”. На 03.11.2009 г. му била връчена Заповед № 44/02.11.2009 г. на управителя на “О. пазари - Г. О.” Е., с която му било наложено на основание чл. 188 от КТ наказание “забележка”. Счита, че заповедта е издадена в нарушение на закона и в срока по чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ я обжалва. Съгласно изискванията на чл. 195 от КТ дисциплинарното наказание се налагало с мотивирана писмена заповед, в която наред с посочените в законовия текст изисквания се посочвало и нарушението. Видно от текста на заповедта било, че нарушението било описано схематично, без да е конкретизирано с колко време закъснял за явяване на работа и през кой период от установеното работно време е напуснал работното си място. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед. Пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ответника е оспорил предявения иск. Твърди, че ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина на 30.10.2009 г. като не е спазил установеното работно време за явяване на работа и впоследствие е напуснал работното си място без разрешение на управителя на дружеството. Въпреки положените усилия ищецът не бил намерен на територията на дружеството. Началото и краят на работното време били определени със Заповед № 43/21.10.2009 г. и график “общ работник” за месец октомври 2009 г., което било известно на ищеца. Оспорва твърденията за допуснати процедурни нарушения при налагане на дисциплинарното наказание, както и че нарушението било описано схематично. Според ответника нарушението се конкретизира като закъснение за работа и напускане на работа преди приключване на работното време. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение, видно от Трудов договор № 101/16.05.2008 г. и Допълнително споразумение № 119/02.09.2009 г. като ищецът работи на длъжността “общ работник” в ответното дружество “О. пазари - Г. О.” Е., гр. Г. О.. Със Заповед № 44/02.11.2009 г. на управителя на “О. пазари - Г. О.” Е., гр. Г. О., на ищеца било наложено, на основание чл. 188 от КТ наказание „забележка” за това, че “С. Е. А. – „общ работник” в дружеството на 30.10.2009 г. не е спазил установеното работно време за явяване на работа, напуснал е работното си място без разрешение на управителя на дружеството, което е представлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1 от КТ. Заповедта е връчена на 03.11.2009 г. Съгласно Заповед № 43/21.10.2009 г. на управителя на дружеството е разпоредено на ищеца работно време: “сутрин от 6,00 ч. до 14,30 ч. с почивка от 10,30 - 11,00 часа”. Работното време на ищеца се установява и от “график - общ работник за м. Октомври 2009 г.”. Приложена е и длъжностната характеристика за длъжността “ общ работник” с уредените за същата основни функции и задължения, в това число и изпълнението на и дръги възложени задачи, свързани с длъжността и при прякото подчинение на управителя на дружеството. Преди изготвяне на заповедта са изискани обясненията на ищеца, както и уведомления до Управителя на “О. пазари - Г. О.” Е., гр. Г. О. от К. Б.а – инкасатор, Д. Т. – пазач и Н. Б. - домакин От показанията на св. К. Б. , св. Н. Б. и св. Д. Т. - колеги на ищеца, се установява, че по заповед на упрвителя на дружеството са търсили А. на територията на пазара, но същият не бил намерен. Св. Б. му позвънил по телефона, след което ищецът дошъл. Били прегледани и камерите, за да се види на кои записи присъства. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 4/18.01.2010 г., постановено по гр. дело № 1907/2009 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че e предявен иск с правно основание чл. 357 във вр. с чл. 188, т. 1 от КТ. Между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил на длъжността “общ работник” в ответното дружество “О. пазари - Г. О.” Е., гр. Г. О.. Със Заповед № 44/02.11.2009 г. на управителя на “О. пазари - Г. О.” Е., гр. Г. О., на ищеца било наложено, на основание чл. 188 от КТ наказание „забележка” за това, че “С. Е. А. – „общ работник” в дружеството на 30.10.2009 г. не е спазил установеното работно време за явяване на работа, напуснал е работното си място без разрешение на управителя на дружеството, което е представлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1 от КТ. Заповедта е връчена на 03.11.2009 г. Дисциплинарната отговорност на работника или служителя може да бъде ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно човешко деяние. При преценката на законността на наложеното дисциплинарно наказание меродавно винаги е конкретното дисциплинарно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В конкретния случай, в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "Забележка" на ищеца като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 187, т. 1 от КТ. Като конкретна причина за наказването е визирано, че не е спазил установеното работно време за явяване на работа, е че е напуснал работното си място без разрешение на управителя на дружеството, без да се конкретизира от обективна страна неизпълнението на трудовите задължения чрез отнасянето му към точен момент или с други обективни признаци. Неспазването на установеното работно време за явяване на работа /или закъснението/ може да се осъществи както в началото на работния ден, така и след почивка по време на работния ден /с оглед установеното работно време от работодателя/, което в обжалваната заповед не е конкретизирано. Не е конкретизирано в заповедта и кога ищецът е напуснал работното си място – дали става въпрос за неуплътняване на работното време или за преждевременно напускане на работа. Липсват каквито и да било индивидуализиращи признаци от обективна страна - време, място, действия или бездействия, чрез които е осъществен състава на нарушенията, още повече, че те се изразяват в работно време, което би могло да има единствено цифрова величина. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им. Фактическото основание за дисциплинарното уволнение се излага от работодателя чрез мотивиране на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а посочването на правното основание, дори и да е правилно, не е достатъчно. При немотивиране на дисциплинарното уволнение чрез непосочване времето, мястото нарушението и конкретните действия, чрез които се е осъществило, се възпрепятствува както преценката на съда относно законността на уволнението, така и възможността за защита на работника при снемане на обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, а и по-късно пред съда. Бланкетното описание на неизпълнените задължения по длъжностна характеристика не представляват мотивиране на заповедта по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ и това прави уволнението незаконно. Поради изложеното, съдът намира, че Заповед № 44/02.11.2009 г. на управителя на “О. пазари - Г. О.” Е., гр. Г. О. е в противоречие с разпоредбата на чл. 195, ал.1 от КТ, с оглед на което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 357 във вр. с чл. 188, т. 1 от КТ е основателен и доказан. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 4/18.01.2010 г., постановено по гр. дело № 1907/2009 г. по описа на Районен съд – Г. О. следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4/18.01.2010 г., постановено по гр. дело № 1907/2009 г. по описа на Районен съд – Г. О.. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |