ПРОТОКОЛ
№ 140
гр. Смолян , 17.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна И. Русева
при участието на секретаря Татяна Я. Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна И. Русева Гражданско дело №
20205440101115 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА ТД НА НАП ПЛОВДИВ, офис Смолян, редовно призован се явява
юриск. Д..
ЗА ОТВЕТНИКА „****“ ЕООД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. Постъпила е молба с вх. № 1759/17.03.2021 г., с
която се представят счетоводна справка-извлечене, преводно нареждане от 18.05.2018
г. и фактури № 561/18.05.2018 г. и № 562/18.05.2018 г.
ЗА ОТВЕТНИКА „****“ ЕООД, редовно призован, не се явява процесуален
предсатвител в съдебно заседание.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. Т., редовно призован, налице.
ЮРИСК. Д.– Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ЮРИСК. Д. – Поддържам исковата молба. Във връзка с направеното
възражение от ответника ***** ЕООД и представените от дружеството извадка от
счетоводството, представям справка от Търговския регистър, от която е видно, че към
датата на започване на ревизията, дружеството е заличено. Дружеството ***** ЕООД
1
няма ликвидно изискуемо вземане към „***“ . Представям актуална справка от
информационната система на НАП от 16.03.2021 г. за публичните задължения на
дружество ***** ЕООД, от която е видно, че към този момент задълженията по
ревизонния акт са налице и не са платени. Нямам възражение по проекта за доклад.
Няма да соча други доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото съобразно съобщения на страните проект за доклад с
Определение № 79/12.02.2021 г.
ЮРИСК. Д. – Моля да се изслуша заключението на вещото лице.
Сне се самоличността на вещото лице както следва:
Г. Д. Т. – ***г., българин, б.гр., неженен, неосъждан, без родство и дела.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. – Поддържам заключението си. Направих средно пазарна
стойност на автомобилите, спрямо годините на автомобилите, т.е. към датата на първа
регистрация и към датата 18.05.2018 г. Цените, които съм посочил са средно пазарни и
като се сложи овехтяване на самите автомобили съм дал средна пазарна цена за този
вид автомобили. И двата автомобила са технически изправни, имат граждански
застраховки и са в движение. Цените съм определил спрямо годината и овехтяването.
Заключението си съм изготвил на база документите. Искам да поправя допусната
техническа грешка в заключението си като на стр.6, в „заключение“ в 1 точка, в която
съм дал пазарната стойност погрешно съм изписал, че същата е за товарен автомобил
марка „***“, модел „***“ с рег. № *** като изцяло същото следва да се замени с
„Пазарната стойност на товарен автомобил „***“, модел „***“ с рег. № *** и пазарната
стойност на автомобила е 5 384,00 лева, т.е. допуснал съм техническа грешка, като тя
касае друг автомобил.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението по назначената съдебно-оценъчна експертиза,
изготвена от вещото лице Г. Т., на който да се изплатят 220,00 лева от внесения
депозит.
ЮРИСК. Д. – Считам делото за изяснено от фактическа страна, представям
2
списък с разноски.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото: счетоводна справка-
извлечение от счетоводна сметка 411 на ***** ЕООД, преводно нареждане от
18.05.2018 г., фактури № 561 от 18.05.2018 и № 561 от 18.05.2018 г., справка за
общите задължения на ***** ЕООД към 16.03.2021 г., справка от търговския регистър
за актуално състояние на „****, ООД.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ЮРИСК. Д. – Считам че така предявените главни искове с правното основание
на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК са основателни и моля да бъдат уважени. От събраните в
хода на делото доказателства се установява, че фактическия състав на разпоредбата е
налице. На първо място налице е установено публично държавно вземане. Ревизионния
акт, с който са установени публичните задължения е влязъл в сила на 23.06.2020 г. -
това е датата, на която влиза в сила решение № 7993 на ВКС. Към настоящия момент
въпросните публични задължения, а и видно и от представената справка днес все още
са налице, т.е. не са платени от дружеството длъжник. Второ налице са разпоредителни
сделки с имуществени права на длъжника сключени на 18.05.2018 г., т.е. след датата на
връчване на заповед за възлагането на ревизия. На следващо място с извършените
сделки е увреден публичния взискател в лицето на НАП. Правните форми на това
увреждане по съществото си могат да бъдат различни, като например длъжникът да се
лиши от свое имущество, да го намали или чрез извършването на други правни
действия да се създадат трудности за удовлетворяване на кредитора. В тази връзка
увреждане на лице и в хипотезата, когато се извършва отчуждаване на имущество,
било движимо или недвижимо, срещу парична престация, тъй като по този начин се
затруднява удовлетворяването на кредитора. Това е така понеже сред отчуждените
вещи длъжникът може да е получил насрещната парична престация, но от момента на
извършване на учредителната сделка до осъществяване на принудително изпълнение
на кредитора длъжниковото имущество могат да настъпят промени в резултат, на
които получената сума от продажбата да не е налична и кредитора не може да се
удовлетвори от нея. Именно такъв е и конкретния случай, никаква част от получената
3
парична сума от ***** ЕООД вследствие на извършените продажби на МПС не е
послужила за погасяване на публичните задължения на дружеството. Следва да се
отбележи, че изложените доводи от ответника ***** ЕООД относно неупражнени или
несвоевременно упражнени от НАП в ревизионното производство права са изцяло
ирелевантни за настоящия спор. Дали и по отношение на кои имуществени права на
длъжника ще бъдат наложени обезпечителни мерки е изцяло от компетентността на
Агенцията като неупражняването на това право или несвоевременното му упражняване
не рефлектира на правото да се изиска недействителност по чл. 216 ал.1 от ДОПК.
Като допълнение ще отбележа, че за да се пристъпи към процедура към предварително
обезпечаване на публични вземания е необходимо да са налице редица предпоставки
уредени в чл. 121, ал.1 и ал.3 от ДОПК, като една от тези предпоставки е да има искане
от ревизиращия орган до публичен изпълнител, в което да е посочен размера на
очакваното публично задължение и обстоятелствата, които ще направят бъдещото
събиране невъзможно и незначително ще го затруднят, т.е. събирането на такива
сведения е обективно невъзможно да се осъществени веднага след започване на самата
ревизия, като виждаме от материалите по делото, че такова предварително обезпечение
все пак е напарвано на 01.11.2018 г. , но от датата на самите разпоредителни сделки е
видно, че дружеството длъжник е направило всичко възможно отчуждаването да стане
твърде бързо след започване на самата ревизия. Действително сделките с имуществени
права на длъжник, тогава когато неговото имущество е достатъчно за удовлетворяване
на кредитора не би довело до увреждане на неговите интереси. В конкретния случай е
видно, че след като се е разпоредил със всички свои МПС-та „****“ ЕООД не
разполага с друго имущество, което да послужи за изпълнение на задълженията. Видно
от представената в днешно съдебно заседание справка от търговския регистър
твърдението за ликвидно изискуемо вземане на ***“ ЕООД от „****“ е изцяло
неоснователно, тъй като въпросното дружество е заличено към момента на ревизията и
към настоящия момент. На последно място разпоредителните сделки са извършени с
намерение да се удовлетвори публичния взискател, самото намерение за увреждане
като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, то е съзнание,
че със правния акт в случая разпоредителните сделки се уврежда самия кредитор.
Естеството на този факт е такъв, че доказването му най-често се осъществява въз
основата на предположения произтичащи от преценката на конкретни факти
материализиращи субективното намерение за увреждане, т.е. при косвено доказване. В
този смисъл е решение № 27/28.02.13 г. на ВКС. Считам, че в конкретния случай от
съвкупното тълкуване на обстоятелствата изложени в исковата молба същите
свидетелства за наличие на този субективен елемент. Първо от съществено значение е
моментът на извършване на сделките. Същите са детайлно изложени в самата искова
молба поради което няма да бъдат преповтарям в днешно съдебно заседание, като
исковете следва да бъдат уважени. В случай, че приемете главните искове за
4
недоказани, считам, че са налице предпоставките за уважаване на евентуалните искове.
Видно от приетото в днешно съдебно заседание заключение от вещото лице пазарната
стойност за товарния автомобил „***“, модел ***, която е 5 384,00 лева, от своя страна
същият е продаден за 4 000 лева, т.е. по-ниска цена, като е налице немалка разлика и
попада в хипотезата за значителна разлика между дадено и получено, тъй като
даденото надвишава с над 1/3 от действителната пазарна стойност на автомобила.
Същото се отнася и за втория автомобил. С оглед на всичко изложено моля да
постановите решение, с което моля да уважите исковете и моля да присъдите разноски
по делото.
Съдът обяви, че ще се произнесе с Решение на 16.04.2021 г.
Протоколът е изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 11,20 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
5