РЕШЕНИЕ
гр.Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори състав, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Х.К.
при участието на секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 145 по описа на ДРС за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал.2 от ГПК, от Р.И. срещу М.Г. и Й.Г.. В ИМ се твърди че Р.И. и Ж. Ж. са единствени наследници по закон на Ат.Г., починал на 10.08.2004г. и Не. Г., починала на 07.01.2006г. , като преди смъртта си те са придобили подавност в СИО следния недвижим имот : празно дворно място с площ от 1 440кв.м., за което е отредено УПИ ІІІ-770 с площ от 770кв.м. и УПИ ІV-670 с площ от 670кв.м., в кв. 56, при граници : от две страни улици,парцел VII и парцел VI; твърди се още че след смъртта им децата им - ищцата и брат и Ж.Ж. са придобили собствеността върху имота на основание наследявани при равни квоти — по 1/2 ид.ч., както и че родителите и не са били снабдени с документ за собственост върху имота, а с такъв се е снабдил на 08.06.2005г. Ж. Ж. - нотариален акт № 150, том I, дело № 830/2005г. и последния го е прехвърлил по силата на нотариален акт № 167, том I, дело № 90/2007г. на ответниците, като последните владеят без правно основание 1/2 ид.ч. от имота. Моли съда да постанови решение по силата на което да признае ищцата за собственик на ½ ид.ч. от посочения имот и да осъди ответниците да и отстъпят собствеността и да и предадат владението върху ½ ид.ч. от посочения по-горе недвижим имот, както и да се отмени нотариален акт № 150, том I, дело № 830/2005г. и нотариален акт за поправка № 160, том IV, дело № 326/2006г. и нотариален акт № 167, том I, дело № 90/2007г. на нотариус Ал. Н. В с.з. исковете се поддържат.
На 08.09.2008г. е постъпил писмен отговор на ИМ от ответницата М.Г., в който тя оспорва исковете, като твърди че е собственик на имота придобит въз основа на годен акт да я направи такава; твърди се че е добросъвестен купувач и е платила цената за имота, като след сключване на сделката е влязла във владение на имота и упражнява фактическа власт върху него; нотариалния акт въз основа на който го е придобила отговаря на законовите изисквания; счита е продавача е придобил право на собственост върху имота въз основа на давностно владение което е продължило по-вече от десет години, тъй като само той е ползвал имота и че тя го е закупила от него по предвиденияот закона ред. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът предвид събраните по делото доказателства установява следното от фактическа страна :
Видно от представените по делото Удостоверение за наследници № 01/12.01.2006г. Н. Я. Г. е починала на 07.01.2006г. в гр.С. и нейни наследници са Р.И.-ищца по делото и Ж. Ж. - ответник по делото. От Удостоверение за наследници № 16/24.04.2008г. издадено от с.Б. се установява че А.Ж.Г. е починал на 10.08.2004г. и негови наследници са страните по делото.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот № 150, том I, дело № 830/2005г. Ж. Ж. е признат за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.Б. : празно дворно място с площ от 2 100 кв.м., представляващо бивш парцел V, в кв.56 по плана на с.Б., от които 770кв.м. представляват УПИ III, а 670кв.м. са част от УПИ IV, в кв. 56 по плана на с.Б., при граници на имота : от две страни улица, УПИ II и УПИ VII. С нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот е извършена поправка на посочения по-горе нотариален акт, като на стр.1, ред 9, вместо „празно дворно място с площ от 2 100 кв.м." да се чете „празно дворно място с площ от 1 440кв.м." с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 167, том1, дело № 90/2007г. Ж. Ж.е продал на ответницата М.Г., собствения си имот, находящ се в с.Б., представляващ празно дворно място с площ от 1 440кв.м.,за което е отредено УПИ ІІІ -770 с площ от 770кв.м. и УПИ ІV-670 с площ от 670кв.м., в кв. 56, при граници : от две страни улици, парцел VII и парцел VI.
По делото са допуснати гласни доказателства - свидетелски показания на свидетелите В. Я., В. М., Р.м. и И.Р.. Първите две свидетелки твърдят, че процесния имот е бил собственост на наследодателите на ищцата и брат и Ж.Ж., което твърдение се потвърждава и от свидетелските показания насвидетелят Р.; първите две свидетелки твърдят че имота се е
обработвал освен от Ж., но също така и от сестра му Р. – ищца по делото, докато другите свидетели твърдят че имота се е обработвал само от Желязко, като дори родителите му след като са се преместили в другия имот в селото, не са обработвали имота.
Видно от заключението на СТЕ, приета от съда като обективно и компетентно дадена се установява, че на комбинираната скица изготвена от в.л. , последното с жълт цвят е отразил кадастралната основа преди 1950г., със син цвят е отрадена одобрената със Заповед № 2119/24.07.1961г. промяна в уличната и регулационна мрежа на квартали 13,26,56,57,58 и 77; в разписния лист към дворищно-регулационния план до 1961г. парцел V, в кв. 56 е записан на А. Г.; на база съставените нотариални актове№ 160/2006г. и № 167/2007г. в разписния лист към КП, като собственик е записана М.Г. ***; имота се владее в старите граници, с площ от 2 100 кв.м.; идеалната част от парцел IV в размер на 670кв.м., посочена в скица 501/25.07.2007г. не е ограничена на место; улицата на североизток покрай селото не е прокарана; размерите на парцела измерени на место са 50м. на 42м.; в с.з. в.л. заявява че имота порегулация е 1 440кв.м., а са оградени 2 200кв.м., като липсва разделителна ивица между владяното от съседния имот.
Съдът въз основа на установеното от фактическа страна прави следните правни изводи :
ПО ОТНОШЕНИЕ ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 108 ОТ ЗС : Разпоредбата на чл. 108 от ЗС гласи че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Три са предпоставките за уважаване на исковата претенция по чл. 108 от ЗС : : 1. че ищецът е собственик на веща, предмет на иска; 2. че веща се намира във владение или държание на ответникът и 3. че ответникът владее или държи веща без основание. В доказателствена тежест на ищцовата страна по предявения положителен установителен иск е да докаже, че е собственик на имота. Не се оспорва от страните че ищцата е наследници по закон на А.Ж. Г.и Н. Я. Г.,както и нейния брат Ж. Ж.. Не се оспорва и факта че ответниците владеят имота, а спора се свежда до това че ответниците твърди че го владеят на правно основание годно да ги направи собственици - покупко-продажба. Законодателят е предивдил че покупко-продажба нанедвижим имот следва да се извърши в специална форма -нотарална такава, под условие че сделката е нищожна ако не е извършена в нотариална форма. Видно от доказателствата по делото е че отвеницата М.Г. и придобила имота в СИО, тъй като е била в брак с ответникът Й.Г., към момента на извършване на сделката и че продажбата на процесния имот е извършена в нотариална форма. За да придобие собственост обаче вълху процесния имот, следва праводателят на имота да е собственик на последния, тъй като по общото правило, никой
няма право да прехвърля по-вече от това което притежава. Праводателят на ответниците обуславясвоето право на собственост върху процесния имот по силата на нотариален акт № 150, том -, дело № 830/2005г., поправен с нотариален акт 0 160, том IV, дело № 326/2006г. за обявяването му за собственик по давност и наследство. Законодателят в разпоредбата на чл.79 от ЗС е дефинирал че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение, в продължение на 5 години. По силата на чл. 70 ал.1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание годно да го направи собственик, без да знае че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка не е елемент от фактическия състав на чл. 79 ал. 1 от ЗС, тъй като нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпила правна последица : формално далегитимира собственика като такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си. Следва да са осъществени условията залегнали в нормата на чл. 79 ал. 1 от ЗС за да може владелецът да придобие в собственост владяния обект. От свидетелските показания се установяват дваразлични факта : едните твърдят че имота е бил обработван както от ищцата р.И., така и от брат и Ж. Ж., докато другата група свидетели твърди че имота е обработван само от Ж. Ж.. Свидетелите Я., М. и р., обаче твърдят че процесния имот е бил собственост на родителите на Р. и Ж. до тяхната смърт, и че не им е известно те да са го прехвърлили на сина си по някакъв начин. Когато едно лице държи един имот едновременно със собственика му, може да се приеме, че той го държи за себе си, само ако държането му е предадено от последния / в такъв смисъл решение №202/04.07.2003г. на ВКС/. Не се наведоха доказателства в тази насока, а именно че родителите на ответникът са му предали владението върху имота. Съдът счита че по отношение на Ж. Ж. не е изтекла придобивната давност, тъй като баща му е починал през 2004г., а майка му през 2006г., а ответникът се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2005г. т.е. неговото владение следва да е започнало да се упражнява от 1995г. респек. 2000г. по силата на чл. 48 от ЗС наследството се придобива с приемането му, като последното произвежда действие от откриването му. В настоящия случай от откриване на наследството първо на наследодателят А. Г. а впоследствие на наследодателката Н. Г. не са изтекли предвидените в чл. 79 срокове - нито десетгодишния, нито петгодишния. Съдът счита че иска е основателен и следва да се уважи. Ответниците макар и добросъвестни купувачи, са придобили имот от несобственик, тъй като Ж.Ж. има право на собственост само върху ½ ид.ч. от
имота,придобит по наследство от родителите си на основание чл. 5 от ЗН. Другата ½ ид.ч. остава съсобственост на ищцата, която също е наследница по закон на своите родители. От заключението на в.л. се установява точната квадратура на процесния имот, като се твърди че се владее 2 100 кв.м., които са оградени, а не както е по регулация 1 440кв.м. Предвид факта, че не е налице изменение на иска досежно размера на имота, то следвада се уважи така както е предявен. Фактът че праводателят на ответниците е декларирал имота на свое име и е плащал данък за него е само индиция че последния е предявил правата си да владее имота за себе си, но не и че той е станал собственик по давностно владение поради липсата на изтекла в негова полза придобивна давност. Праводателят на ответниците не е станал собственик на имота по смисъла на чл. 79 от ЗС, защото не е владял имота непрекъснато явно,несъмнено с намерение да го усвои за себе си в предвидения в законодателят срок, тъй като не се установи че наследодателите му са изоставили владението върху процесния имот и са го предали на сина си. Ответниците за да се легитимират като собственици на процесния имот, получен от несобственик следва да установят че са упражнявали фактическа власт върху него, постоянно,непрекъснато, несъмнено и спокойно и явно в продължение на давностния срок предвиден в закона. Имота е придобит от тях през 2007г. а настоящия иск е заведен на 16.06.2008г. т.е. преди изтичане на давностния срок предвиден в ЗС.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 537 АЛ.2 ОТ ГПК : Съдът счита на отменяване или изменяване по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове и тези по обстоятелствена проверка. Предвид на факта, че иска с правно основание чл. 108 от ЗС е основателен следва да се отмени издадения в полза на праводателят на ответниците нотариален акт № 150, том I, дело № 830/2005г и нотариален акт за поправка № 160, том IV, дело № 326/2006г. том II, дело № 1399/2005г. , тъй като първия е издаден въз основа на обстоятелствена проверка от нотариуса. По отношение нотариален акт № 167, том -, дело № 90/2007г. то това е акт за придобиване на недвижим имот чрез покупко-продажба, тъй като е договор за прехвърляне на вещни права и прехвърлителния ефект на нотариалния акт отпада по силатана съдебното решение, с което е установено,че продавачът по него е бил собственик на процесния имот. Следва ищцата да води иск за прогласяване нищожността или унищожаемостта на сделката обективирана в посочения по-горе нотариален акт, за да може чрез съдебното решение сделката обективирана в процесния нотариален акт да отпадне.
Следва на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да се осъдят ответниците да заплатят извършените от ищцата разноски по делото,а именно - 50.00лв. д.т. по иска по чл 108 от ЗС и 150лв. за СТЕ. Не се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като не бяха представени доказателства за изплатено
такова. Следва ответниците да заплатят по сметка на ДРС и сума в размер на 50.00лв. по иска по чл. 537 ал.2 от ГПК - п отношение отменените нотариални актове.
Съдът като съобрази че не е ила внесена д.т. по третия иск с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК и че последния е неоснователен, следва да се осъди ищцата да внесе по сметка на ДРС сума в размер на 50.00лв. д.т. по иска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.И.Г., ЕГН ********** и Й.П.Г., ЕГН ********** да ОТСТЪПЯТ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЬТ ВЛАДЕНИЕТО на ½ ид.ч. на Р.А.И., ЕГН ********** върху следният недвижим имот, находящ се в с.Б., обл.Варненска, а именно : празно дворно място с площ от 1 440кв.м., за което е отредено УПИ ІІІ-770 с площ от 770кв.м. и УПИ ІV-670 с площ от 670кв.м., в кв. 56, при граници : от две страни улици,парцел VII и парцел VI, на основание чл. 108 от ЗС.
ОТМЕНЯ нотариален акт № 150, том I, дело № 830/2005г. и нотариален акт за поправка на нотариален акт № 160, том IV, дело № 326/2006г. издадени от нотаруис А. Н., на основание чл. 537 ал.2 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.А.И., ЕГН ********** за отмяна на нотариален акт № 167, том I, дело № 90/2007г. издаден от нотариус А. Н., на основание чл. 537 ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА М.И.Г., ЕГН ********** и Й.П.Г., ЕГН ********** да заплатят на ищцата сума в размер на 200.00лв. /двеста/ разноски по делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.И.Г., ЕГН ********** и Й.П.Г., ЕГН ********** да заплатят по сметка на ДРС сума в размер на 50.00лв. /петдесет/ д.т. по иска по чл. 537 ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.А.И., ЕГН ********** да заплатило сметка на ДРС сума в размер на 50.00лв. /петдесет/ д.т. по иска по чл. 537 ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.
|
|
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ: |