№ 3
гр. Габрово , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Кремена Големанова
Ива Димова
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20204200600086 по описа за 2020 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Г.Н. от ГАК в
качеството му на защитник на подсъдимия Б.Х. против присъда № 249 от
23.06.2020г., постановена по НЧХД № 1026 по описа за 2019 год. на РС-
Габрово.
С горната присъда, Районен съд – Габрово е признал подсъдимия Х. за
виновен в това, че на че на 11.09.2019 година, в град Габрово, в личното
присъствие на тъжителя П. К. Г. – полицейски служител на длъжност „старши
полицай (водач на патрулен автомобил)” в група „ООР” на Сектор „ОП” към
РУ Габрово при ОД на МВР Габрово, изрекъл дума, унизителна за честта и
неговото достойнство – нарекъл го „педераст”, като обидата е нанесена
публично и по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата
му, като за извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл.
146, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК съдът му е наложил наказание глоба в размер
на сумата от 4000 лева, както и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което
ДА ИЗТЪРПИ чрез оповестяване на постановената присъда в средство за
масово осведомяване.
Първоинстанционният съд е уважил предявения граждански иск от П.Г.
като е осъдил подсъдимия Х. да му заплати обезщетение от 1500 лева за
1
неимуществени вреди – морални болки и страдания, претърпени в резултат на
извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1
от НК, на основание чл. 45 от ЗЗД, както и да му заплати сумата от 500
(петстотин) лева, съставляваща адвокатски хонорар, заплатен от Г. на
повереника му, както и сумата от 12 (дванадесет) лева – направени от
тъжителя разноски по делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
На подсъдимия Х. са възложени държавните такси върху размера на
уважения граждански иск.
Подсъдимият Х. не се явява пред настоящата инстанция, редовно
призован.Явява се неговия защитник адв.Г.Н..защитникът поддържа
депозираната халба.Счита ,че е налице неправилно приложение на
материалния закон от РС-Габрово. Счита, че по делото не са доказани
търпените от тъжителя вреди и моли да бъде намален размера на наложеното
наказание глоба на неговия доверител.
Частния тъжител не се явява пред настоящата инстанция.за него се
явява повереника му адв.С..Повереникът оспорва жалбата и моли присъдата
на РС-габрово да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги
прецени по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна , същата се
явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваната присъда на РС- Габрово е постановена след правилно
изясняване на фактическата обстановка, която и настоящата инстанция
възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд , намира, че не се налагат различни изводи по
фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Около 02,10 часа на 11.09.2019 година автопатрулния екип от група
„Охрана на обществения ред” на Сектор „ОП” към РУ Габрово при ОД на
МВР Габрово , състоящ се от тъжителя и свидетелите. Т.И. и Т.К. бил
изпратен до бензиностанция „Марешки” на ул. „Найден Геров” ** в гр.
2
Габрово по сигнал за нарушаване на нощната тишина. На място те установили
подсъдимия Б.Х., който бил застанал до лек автомобил „БМВ” с Рег. № **,
паркиран в близост до входа на бензиностанцията, и бил усилил звука от
музикалната уредба на автомобила. В превозното средство, което било с
отворени врати и прозорци, се намирала св. И. Г.а, а Х. пиел бира и танцувал
около него. Полицейските служители му разпоредили да намали музиката и
да преустанови употребата на алкохол на публично място. Подсъдимият
намалил звука, но продължил да пие и след повторно устно разпореждане да
прекрати това нарушение, като отново усилил музиката от автомобила.
Полицейските служители съставили на Х. актове за нарушения по Наредба №
3 за опазване на обществения ред на територията на Община Габрово.
Последният отказал да ги подпише и да получи копия от тях, като нарекъл
тъжителя П.Г. „педераст”. Тази дума била отправена към тъжителя не само в
присъствието на неговите колеги, но и в присъствието на свидетеля С.Д.,
който работел на бензиностанцията. Поради агресивното поведение на
подсъдимия към полицейските служители, отправяните от него обиди и
закани за саморазправа с тях и отказа да се подчини на отправените му устни
разпореждания за прекратяване на извършваните нарушения, на Х. е било
разпоредено да постави ръце зад гърба си, за да му бъдат поставени
белезници. Той отказал да изпълни това нареждане, и тъй като се опитал да
влезе в автомобила, за да напусне мястото, бил задържан и отведен в сградата
на РУ Габрово. В нея със Заповед Рег. № 1752зз-334/11.09.2019 г. бил
задържан въз основа на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – поради обстоятелството,
че след надлежно предупреждение е пречил на полицейски орган да
изпълнява задълженията си по служба. Периода на задържането е продължил
от 02,30 часа до 06,10 часа на посочената дата, когато Х. е бил освободен. В
сградата на РУ Габрово против подсъдимия бил съставен и акт за
установяване на нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, който той отказал да
получи и подпише.
Тъжителя П. К. Г. заемал длъжност „старши полицай (водач на
патрулен автомобил)” в група „Охрана на обществения ред” на Сектор „ОП”
към РУ Габрово при ОД на МВР Габрово, като същият бил длъжностно лице
по смисъла на указаното в чл. 93, т. 1, б. „А” от НК към инкриминираната
дата. От длъжностната му характеристика се установява, че освен с
3
останалите упоменати в нея задължения, Г. бил натоварен и със служебното
задължение да осигурява обществения ред, като предотвратява и оказва
съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната от
него територия. То е било изпълнявано от него и на 10 срещу 11.09.2019
година, когато тъжителя е осъществявал патрулно-постова дейност на
територията на гр. Габрово заедно с колегите си И. и К..
Подсъдимият в обясненията си пред РС-Габрово не оспорва така
установената фактическа обстановка, като категорично отрича да е отправял
обидни думи и да е наричал тъжителя „педераст“.защитната теза на
подсъдимия се опровергава по категоричен начин от безпротиворечивите и
логични свидетелски показания на свидетелите И., К. и Д..
Фактическата обстановка не е предмет на оспорване пред настоящата
инстанция.
Като е приел същата фактология, възоснова на събраните по делото
доказателства, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован
съдебен акт.
Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз
основа на анализ по отделно и в съвкупност , на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно
изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК,
изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на
доказателствените средства и на достоверността на доказателствените
източници и е спазил правилата на формалната логика.
Правните му изводи за съставомерност на поведението на подсъдимия
по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК са
законосъобразни. Безспорно е установено по делото, че от обективна страна
подсъдимият Х. на 11.09.2019 г., в град Габрово, в личното присъствие на
тъжителя П. К. Г. – полицейски служител на длъжност „старши полицай
(водач на патрулен автомобил)” в група „ООР” на Сектор „ОП” към РУ
Габрово при ОД на МВР Габрово, е изрекъл дума, унизителна за честта и
неговото достойнство – нарекъл го „педераст”, като обидата е била нанесена
публично и по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата
4
му, като деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл както от
обективна, така и от субективна страна.
При определяне вида и размера на наложеното наказание на
подсъдимия Х. РС-габрово е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, като правилно и законосъобразно е отчел същите.
Действително подсъдимият е деец със завишена степен на обществена
опасност определяща се от предишните му осъждания. Конкретното деяние
също се отличава с по-висока степен на обществена опасност от други деяния
от този вид.Като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени обясненията
на подсъдимия дадени пред съда с които същият е съдействал за разкриване
на обективната истина и това ,че е изминал един значителен период от време
от последното му осъждане, което в значителна степен е постигнало
възложената му от закона роля.Следва да се отчете и факта ,че подсъдимия е
трудово ангажирано лице.
Въззивният съд не споделя изводите на РС-Габрово за превес на
отегчаващите вината обстоятелства, като счита че е налице баланс между
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.Счита ,че наложеното на Х.
наказание малко над минимума предвиден в закона от глоба в размер на 4000
лева и обществено порицание ще постигне целите на генералната и лична
превенция.
Първоинстанционният съд е уважил предявения граждански иск от
тъжителя за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението
за което е осъдена подсъдимия в пълен размер от 1500.00 лева. Въззивният
съд намира ,че при определяне на обезщетението, РС- Габрово изцяло е
съобразил размера на същото с претърпените неимуществени вреди от
пострадалия. Безспорни са доказателствата по делото, че обидните думи са
отправени към тъжителя на публично място, пред неговите колеги и служител
на бензиностанцията и това е унизило честа и достойнството му на човек и
полицейски служител. Няма съмнение, ,че полицейските служители на които
е възложена охраната на обществения ред е недопустимо да бъдат унижавани
с обидни думи още повече с думата „педераст“, което е изключително
цинично и непристойно отношение към тях. Пострадалият е бил длъжен да
търпи това отношение на подсъдимия, за да изпълни задълженията
5
си.Правилни са изводите на решаващия съд,че същият следва да бъде
обезщетен със сумата от 1500 лева за претърпените неимуществени вреди.
Правилно и законосъобразно е определена дължимата държавна такса
върху уважения гражданския иск и правилно са възложени на подсъдимия
направените от частния тъжител разноски в първоинстанционното
производство, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
При разглеждане на делото и постановяване на присъдата не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице основания за
отмяна или изменение на първоинстанционната присъда и същата следва да
бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 ал.1 т.6 НПК
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 249 от 23.06.2020г., постановена по
НЧХД № 1026 по описа на РС- Габрово за 2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6