РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. Благоевград, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседА.е на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Н.
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Н. Административно наказателно дело №
20241210200994 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основА.е чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. Г. с местоживеене в Благоевград, против НП№24-1116-
001547/09.05.2024г., издадено от Началник Група при ОДМВР-Благоевград, сектор“Пътна
полиция“, с което му е наложено административно наказА.е „Глоба“ в размер на 200.00лв.,
във връзка с нарушение по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че НП е издадено в нарушение на процесуални правила,
включително и разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че
жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение, а ако се приеме за извършено такова,
то неу е отчетена неговата маловажност и за това отмерената за него административна
санкция е несъразмерна и в нарушение на чл. 27 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалвА.ят
акт .
Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира представител по
делото. В придружително писмо с преписката до съда, изразява становище за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.
РП-Благоевград, надлежно призована, не ангажира представител по делото и становище
по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на стрА.те и след като анализира събрА.ят по делото
доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва
НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. /СтрА.те нямат спор, а и от нарочна
разписка към постановлението е видно, че то е връчено на жалбоподателя лично на
1
20.06.2024г. и в законният срок срещу НП е депозирана и процесната жалба–на 27.06.2024г./
Разгледана по същество, жалбата е и основателна поради следните аргументи:
С ангажирА.те по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и
несъмнен начин, че на 16.04.2024г., длъжностно лице при санкциониращият орган /“младши
автоконтрольор“/, а именно св.П. П., е издал в присъстването на св.А. Ф., АУАН №1115243
за това, че на 16.04.2024г. в 14.111 часа, в Б* в сградата на сектор „Пътна полиция“, пункт
за регистрация на МПС, за времето от 15.11.2023г. до 16.12.2023г., в качеството си на
собственик, не е представил в срок придобитото от него МПС с марка и модел „Х*“ и с
рама №*, което е установено от Минтическа декларация №**********. В акта е отразено, че
това деяние се квалифицира като административно нарушение по чл. 145, ал.4 от ЗДвП и то
се счита извършено от 17.12.2024г. Акта е връчен лично на жалбоподателя на датата на
съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 09.05.2024г., Началникът на Група при ОДМВР-Благоевград,
Сектор „Пътна полиция“, е издал срещу жалбоподателя обжалваното НП№24-1116-001547,
с което за описаното в акта нарушение по чл.145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП, на основА.е
чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП, му е наложил административно наказА.е „Глоба“ в размер на
200.00лв. НП е връчено лично на жалбоподателя на 20.06.2024г. , чрез разписка към
Постановлението.
При разпита на свидетелите по акта П. и Ф. се установи, че процесният АУАН е
изготвен въз основа на подадена информация и документална преписка от служители при
санкционния орган, отговарящи за регистрация на придобити МПС/св.Ф./. Този акт е
съставен в офис на санкционния орган и предоставен за връчване на дееца на мястото на
изготвянето му.
От приложените по делото писмени доказателства /митническа декларация и
транспортен документ в легализиран превод на български език от дата 11.12.2023г., се
установява, че жалбоподателят реално е получил от агента си в Нидерландия описаното в
акта МПС на тази дата, което е внесено от САЩ, като това е и датата на оформяне на
митническата му декларация за вноса по негово местоживеене.
Към делото е приложена като доказателство Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи, с която на Началника на Група при ОДМВР-Благоевград,
сектор „Пътна полиция“ е делегирано правомощие от министъра за извършване на контрол
по Закона за движение по пътищата и в това число издаване на НП при констатирА.
нарушения на този нормативен акт .
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран за извършване на нарушението по
чл.145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП .
По безспорен и категоричен начин се установи, че атакуваното НП е издадено от
компетентен за това орган, като в тази насока се представи като доказателство Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
2
НП и АУАН са издадени и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН , а именно в 1-но месечен
срок от извършване на твърдяното нарушение и респ. издаване на АУАН за същото, което
обуславя неоснователността на възражението в обратна насока с жалбата.
В НП и в акта са посочени ясно и конкретно дата на установяване на твърдяното
нарушение, място на установяването му, дата и място на извършване на нарушението,
фактически обстоятелства при извършването му, респ. относно начина на извършването му,
както и правна квалификация на същото и доказателства, с които е установено деянието. В
НП е посочена и конкретна санкционна норма, която кореспондира с квалификацията на
твърдяното нарушение. При това положение, съдът намира, че при издаването на НП и
АУАН са спазени изисквА.ята за задължителни реквизити по чл.57 и респ. чл. 42 от ЗАНН и
не е допуснато процесуално нарушение при съставянето им, поради което те са
законосъобразни и възражението и в тази насока на жалбоподателя се явява неоснователно.
Отделно от горното, с ангажирА.те по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира, че не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано пътно
превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито
от търговец с цел продажба, като според чл. 145, ал.4 от ЗДвП, тази разпоредба се прилага и
при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън Република България
или при придобиване на собствеността чрез публична продажба.
В контекста на това приложимо право в казуса, от обективна
страна се установи от представената митническа декларация и превозен документ за внос на
процесният автомобил, че митническото оформяне на този внос е към дата 11.12.2023г. и
задължението за регистрация на автомобила по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП, от страна на
неговият собственик в казуса, за което не спорят, че е жалбоподателят, на практика възниква
след тази дата и в рамките на 1-месец, което е до 11.01.2024г. /работен и присъствен ден./ В
същата насока е и нормата на чл.3, ал.1 от Наредба №I—45/24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрация на моторните превозни средства и ремаркета теглени от тях
и реда за преустановяване на данни за регистриране на пътни превозни средства, съгласно
която именно датата на митническото оформяне на вноса и митническата декларация се
счита и дата на придобиване на МПС в хипотеза като процесната при внос на автомобил от
3-та страна.
В обжалваното НП обаче е прието, че срока за регистрация на процесният
автомобил е на практика един месец преди неговото придобиване /12.11.2023г. до
16.12.2023г./, без да има яснота до финализиране на съдебната фаза на делото, въз основа на
какви доказателства и обстоятелства е изведен този период от санкционният орган, като в
3
този срок жалбоподателят не е могъл и обективно да извърши регистрация на
автомобила си, именно поради непридобиването му все още /до дата 11.12.2023г./ В
целият този период за него поради тази причина не е и било налице задължение за
регистрация по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП, както неправилно е приел санкционният
орган в обжалваното НП. От своя страна, дните след реалното придобиване на автомобила
от 11.12.2023г., до посоченият в НП краен срок за регистрация /16.12.2023г./, също не
кореспондират с нормата на чл. 145, ал.2 от ЗДвП, още повече, че се касае за неработен и
неприсъствен краен посочен ден от периода /16.12.2023г., какъвто е и 17.12.2023г./, след като
тази норма предоставя не 5 дни, а 1-месец за извършване на регистрация на МПС от
придобиването му посредством внос. Ето защо и за този частичен период от процесният
такъв, жалбоподателят също не е извършил от обективна страна нарушение на чл.145, ал.4,
вр. с ал.2 от ЗДвП.
Като не е отчел изложеното и е издал обжалваното НП за нарушение, което не е
извършено от обективна страна от жалбоподателя в този казус, санкционният орган е
издал материално незаконосъобразен кат, който като такъв следва да се отмени.
Мотивиран от горното и на основА.е чл. чл. 63, ал.3,т.1, вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №24-1116-
001547/09.05.2024г., издадено от Началника на Група в ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна
полиция“, с което на И. И. Г. с адрес: Б*, е наложено административно наказА.е „Глоба“
в размер на 200.00лбв./двеста лева/, във връзка с нарушение по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от
ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Благоевград в 14-
дневен срок, считано от обявяването му за всяка от стрА.те.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4