Р
Е Ш Е Н И Е
№478 27.11.2020 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на десети ноември две
хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в състав
Председател:
Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева, като разгледа докладваното
от съдията Михаил Русев административно дело №578 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на М.И.П.
***, против решение №1040-23-43 от 25.08.2020 год. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което
е потвърдено изцяло уведомително писмо №Ц5506-23-304#1 от 10.06.2020 год. на Началник
сектор ОА при ТП на НОИ – Стара Загора. С последното е отказано издаването
на удостоверение образец УП-13 за периода 01.01.1988 год. до 31.12.1991 год.,
поради липсата на информация в документните удостоверяващи осигурителен стаж и
доход, приети в сектор ОА към ТП на НОИ Стара Загора. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като по същество,
наведените съображения са за постановяването му в противоречие с относимите
материалноправни разпоредби на КСО.
Твърди се, че в процесния период е работил не само той в АПК, а още 100 човека.
Абсурдно е твърдението, че не е работил там, тъй като имал в Змейово 200 човека
свидетели. Отправя се искане за отмяна на постановеното решение №1040-23-43 от 25.08.2020
год. на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора.
В проведеното открито
съдебно заседание жалбоподателят – редовно и своевременно призован не се явява
и не се представлява
Ответникът по жалбата - директор
на ТП на НОИ – Стара Загора – редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител юриск. И. изразява становище за неоснователност на
подадената жалба. При проверката на съхраняваните документи в архива на НОИ не
са установени такива, от които да се извлекат данни, че жалбоподателят е
работил в този период в АПК“Загоре“, поради което и административният орган се
намира в обективна невъзможност да издаде исканото удостоверение.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административноправния спор:
Жалбоподателят М.И.П. е заявление с
вх.№Ц5506-23-304 от 03.06.2020 год. /лист 13 от делото/, с което е поискал
издаването на удостоверение за осигурителен стаж за периода 1988 – 1991 год.,
като твърди, че стажът в този период е положен в АПК „Загоре“. След извършената
проверка е изпратено и уведомително писмо изх.№Ц5506-23-304#1 от 10.06.2020 год.
/лист 12 от делото/, с което е отказано издаването на исканото удостоверение,
тъй като липсва информация за процесният период в документните удостоверяващи
осигурителен стаж и доход, приети в сектор ОА към ТП на НОИ гр. Стара Загора.
Това уведомително писмо е изпратено с по пощата с обратна разписка, от която е
видно, че същото е получено на 16.06.2020 год. лично от П. /лист 15 от делото/.
Срещу това уведомително
писмо е подадена жалба с вх.№Ц2103-23-4/13.07.2020 год., която обаче е
адресирана до Административен съд Пловдив. Така подадената жалба е изпратена за
произнасяне от Административен съд Стара Загора, който с определение №292/2020
год., постановено по адм. дело №493/2020 год. е върнал преписката на Директора
на ТП на НОИ Стара Загора за произнасяне, в предвид задължителният
административен контрол в производствата по КСО. След връщането на преписката е
постановено и оспореното в настоящето производство решение
№Ц1040-23-43/25.08.2020 год. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора.
От така установената
фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, след
като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал. 1
от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен
акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Оспореното понастоящем решение
е връчено на жалбоподателят лично на 01.09.2020 год., като жалбата срещу него е
депозирана пред ръководителя на ТП на НОИ, гр. Стара Загора на 08.09.2020 год.,
което съобразно разписаното в чл.118, ал.1, изр.2 от КСО правило я прави подадена в
срок. Оспорването е направено от лице, адресат на акта и за което същият е
неблагоприятен. Следователно жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Решението е издадено от
материално и териториално компетентен по смисъла на чл.117, ал.1, т.4 от КСО
орган – директора на ТП на НОИ – Стара Загора, на когото е възложено да се
произнася по жалби срещу откази за издаване на удостоверения за осигурителен
стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт.
Спазена е изискуемата
писмена форма като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117,
ал. 3 от КСО.
Нормата на чл.148 от АПК
определя изборност на реда за оспорване, освен в случаите, когато в специален
закон е предвидено друго. Съгласно чл.117, ал.1, т.4 от КСО, пред ръководителя
на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу откази за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход
от органите на Националния осигурителен институт, откази за издаване на
удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация и
откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки, а в
чл.117, ал.2, т.2 от КСО се определя срокът в който това оспорване може да бъде
направено – 14 дневен от получаването. Изчерпването на административния ред за
обжалване е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на
спора след това по съдебен ред. Действително законът е предвидил особен ред за
обжалване на индивидуалните административни актове по Кодекса за социалното
осигуряване. Цитираната разпоредба на специалния закон чл.117, ал.1 от КСО,
игнорира прилагането на общите разпоредби на АПК. Съгласно чл.117, ал.5 от КСО,
решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Ето защо Директорът на ТП на НОИ Стара
Загора обаче ще се произнесе само в случаите, когато е сезиран в предвидения от
закона 14 дневен срок. Ако жалбата е подадена след този срок /както е в
настоящия случай/, то жалбата се оставя без разглеждане – чл.88, ал.1, т.2 от АПК. Административният
орган действа в условията на обвързана администрация и е длъжен да спази предписаното
му от закона поведение, независимо от това дали се иска отмяната на акта като
незаконосъобразен или като нищожен.
Просрочието на жалбата се
потвърждава от приложените по делото писмени доказателства. Уведомителното
писмо е изпратено по пощата с обратна разписка и е получено лично на 16.06.2020
год. Следвайки правилата на чл.60, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, то срокът за обжалване на уведомителното писмо е започнал да тече на
17.06.2020 год. и изтича на 30.06.2020 год. /вторник, работен ден/. Жалба е
датирана от страна на жалбоподателят с дата 12.07.2020 год., но е заведена в
деловодството на ТП на НОИ на 13.07.2020 год. Дори и да приемем, че същата е
изпратена по пощата /макар и да няма данни за това по делото/, то най-ранната
дата на изпращане е 12.07.2020 год. – повече от десет дена след изтичане на
срока за упражняване на процесуалното право на жалба. Така подадената жалба е
недопустима, като подадена извън предвиденият от закона срок за депозирането й.
В конкретния случай ответникът
не е следвало да се произнася по съществото на депозираната молба, а е трябвало
да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството. Не води до друг
извод постановеното определение №292/13.08.2020 год. на Административен съд
Стара Загора по адм. дело №493/2020 год., тъй като жалбата е пратена по
компетентност на Директора на ТП н НОИ Стара Загора за разглеждане, което обаче
не игнорира задължението му да прецени допустимостта на подадената жалба – дали
същата е подадена от заинтересовано лице, дали е в срок и дали e насочена
срещу акт който подлежи на обжалване. Никъде в определението на съда не е
посочено и не се твърди, че жалбата е допустима.
Доколкото в настоящето
производство на обжалване подлежи решението на Директора на ТП на НОИ, а не
уведомителното писмо, то не следва да се излагат и съображения по съществото на
спора – дали основателно е отказано издаването на удостоверение или не. С оглед
на обстоятелството, че оспореното решение е постановено в едно недопустимо
производство, без да е извършена преценка от ответника относно допустимостта на
жалбата, което по своята същност представлява съществено процесуално нарушение,
то и самото решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като разпоредбата
на чл.172, ал.2 от АПК, не предвижда правомощия на съда да обезсили обжалваният
административен акт.
По
делото е направено искане от ответника за присъждане на направени разноски, което
при този изход на делото е неоснователно.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.И.П. *** решение №Ц1040-23-43 от 25.08.2020 год.
на директора на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт - Стара Загора, като
незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: