Р Е Ш
Е Н И Е
№ 604 / 30.10.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На първи октомври през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Павлина Николова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1087 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр.
чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.92 ал.1 от ЗЗД, от „А1 България“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от Александър Василев Димитров
и от Младен Маркоски; против Н.В.С. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д № 98/2018 на ХРС, като в срок
постъпило възражение от него срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. Затова ищецът предявявал настоящия си иск, въз основа на договори
за далекосъобщителни услуги – № М4179303 от 29.07.2014 г. и с № М4529427 от
16.04.2015 г., сключени с ответницата. Доколкото установителният иск бил
продължение на заповедното производство, обстоятелствената част на исковата
молба била съобразена с обстоятелствата по заявлението. В т.9 б.“в“, вр. т.12
от заявлението по чл.410 от ГПК, ищецът описал, че ответникът дължал сума
представляваща неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на което
неизпълнение се претендирала и неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за далекосъобщителни услуги. По цитираните два договора, на ответника се
предоставяли далекосъобщителни, като следвало да се има предвид чл. 26 от
Общите условия /ОУ/. В срока на действието на двата договора, ищецът издал на
абоната-ответник следните фактури:
1. по договор за далекосъобщителни услуги – № М4179303 от
29.07.2014 г.:
- фактура №
*********/28.04.2015 г., с падеж 13.05.2015 г., за отчетен период 23.03.2015 г.
– 22.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 13,72 лв.;
- фактура №
*********/27.05.2015 г., с падеж 11.06.2015 г., за отчетен период 23.04.2015 г.
– 22.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 10,88 лв.;
- фактура №
*********/02.10.2015 г., с падеж 02.10.2015 г., за отчетен период 23.08.2015 г.
– 22.09.2015 г., за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за далекосъобщителни услуги в размер на 74,25 лв.;
2. по договор за далекосъобщителни услуги – № М4529427 от
16.04.2015 г.:
- фактура №
*********/22.06.2015 г., с падеж 07.07.2015 г., за отчетен период 16.05.2015 г.
– 15.06.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 18,64 лв.;
- фактура №
*********/20.07.2015 г., с падеж 04.08.2015 г., за отчетен период 16.06.2015 г.
– 15.07.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 18,31 лв.;
- фактура №
*********/02.12.2015 г., с падеж 02.12.2015 г., за отчетен период 16.10.2015 г.
– 15.11.2015 г., за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за далекосъобщителни услуги в размер на 400,68 лв.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по посочените
договори, като не заплатил в срок всички дължими към оператора суми за
потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни
услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги. Вземането по договорите не било погасено към датата
на подаване на заявлението. Претендираната за главница обща сума в размер на
536,48 лв., представлявала сбор от предоставените на ответника
далекосъобщителни услуги на стойност от 61,55 лв. по договори – № М4179303 от
29.07.2014 г. и с № М4529427 от 16.04.2015 г., и неустойка от 474,93 лв. за
предсрочно прекратяване на двата договора. Ищецът имал право да получава в срок
всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и
имал право да получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от ОУ. Незаплатената
стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, била отразена
в представените фактури. Клаузата за неустойка била регламентирана в договора
при подписването му и приложението към него, както и в ОУ. Основанието за
прекратяване на договора следвало и от т.27.2. и чл.54 от ОУ, а клаузата за
прекратяване на договора била регламентирана както в договора за мобилни услуги
при подписването му, така и в ОУ. Ответникът се съгласил и приел ОУ на
оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и
действие имали неговите чл. З7а, чл. 37б, чл. З4а-З4в, чл. 26.5., чл. 22.3.5.,
чл.23 б, чл. 26.4, чл.27, чл.54. В случая ответницата подписала договор за
мобилни услуги и ползвала предоставените й такива, но не изпълнила задълженията
си да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднала в
забава. Издадени били фактури, които не били заплатени в срок. Така налице било
договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответницата следвало да понесе
отговорността си. Представените фактури сами по себе си не били основание за
плащане, но ответникът сключил договор и ползвал съответната услуга, които не
заплатил и бил в неизпълнение.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от
536,48 лв. главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги и неустойка по договор за далекосъобщителни услуги; като му присъди
направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът не изпраща
свой процесуален представител. В допълнителна молба по делото /л.28 и сл./,
ищецът сочи, че между страните съществувал и трети договор М4166429/15.07.2014
г., за предсрочното прекратяване на който с фактура № *********/13.05.2015 г.
начислена била и неустойка в размер на 407,12 лв. Под клиентски номер
*********, на ответницата били издавани фактури за няколко договора за услуги,
от които произтичала претенцията на ищцовото дружество и въз основа на които
била издадена заповедта за изпълнение.
Ответницата не представя отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. В открито
съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор
№ *********/ 29.07.2014 г., сключен
между ищцовото дружество, като оператор, и ответника, като абонат. Предмет на
договора е предоставянето и ползването на електронни съобщителни услуги чрез електронни
съобщителни мрежи на оператора, при условията на договора и ОУ за взаимоотношенията
между дружеството и потребителите на съответната услуга или мрежа /т.3.1/. Договорът
урежда условията, валидни за всички услуги,ползвани от абоната, като всяка
избрана от него услуга или пакет от услуги, в т.ч. срок за ползване, ценови и
други условия, се описват в приложения, представляващи неразделна част от
договора /т.3.2./, със съответно приложими ОУ /т.3.3./. Влизането в сила,
срокът и условията на договора се посочват в съответно приложение /т.6.1./.
Операторът има право едностранно да прекрати договора, според условията на
съответното приложение и в случаите, посочени в приложимите ОУ /т.6.3./.
Договорът е в сила, докато е налице действащо приложение или друго споразумение
за ползване на услуги, подписано към него /т.6.2./. С подписване на договора,
абонатът е декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ и с
действащия ценоразпис на оператора, относим към ползваните услуги /т.5.5./.
Договорът съдържа имена и подписи на представителя на ищцовото дружество и на
ответника. Такива съдържа и представеното приложение № 1 към този договор –
условия за ползване на тарифни планове Мтел трансфер,
подписано също на 29.07.2014 г. В
него са цитирани конкретните данни за предоставената SIM карта и елементи от
тарифния план - Мтел трансфер XS 2 г., в т.ч. месечна абонаментна такса от 9,90 лв. и срок до 29.07.2016 г.
За услугите по приложението, приложими са ОУ за взаимоотношенията между
ищцовото дружество и абонатите и потребителите на обществените му мобилни
наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE /т.4.9./. По отношение на описаните
в приложението услуги, договорът влиза в сила след изтичане на 7 дни от
подписването на приложението, освен ако абонатът не пожелае писмено незабавното
му влизане в сила /т.6.1.1./. Срокът на ползване на услугите по това приложение
е 24 месеца, считано от датата на активирането им при отложено действие или
датата на подписване на приложението при незабавно действие /т.6.2.1. б. „а“ и
„б“/. Преди изтичане на този срок, абонатът няма право да спира временно
достъпа до мрежата или да прекратява договора по отношение на посочените в
приложението услуги, освен след заплащане на дължимата неустойка /т.6.2.2./. В
случай, че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на ползване,
абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по
отношение на услугите с изтичане на този срок, или че желае да продължи
ползването им за нов срок при определени условия, ползването на услугите по
приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде
прекратено по всяко време с едномесечно предизвестие от всяка страна без
неустойки /т.6.2.3/. В случай, че абонатът наруши задълженията си по
приложението, договора или ОУ, в т.ч. ако по негово искане или вина договорът
бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право
да прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок за ползване /т.6.3.1/. Ответницата е декларирала желание
и съгласие за незабавното влизане в сила на приложението от датата на
подписването му. Към горепосочения договор № *********/29.07.2014 г. е и
подписаното между страните приложение № 3 от същата дата – ценоразпис на
дружеството за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги.
Между страните по делото е налице и следващо облигационно
отношение, по сключен помежду им договор без
номер от 16.04.2015 г. с приложение № 1 към него от същата дата – за условия за
ползване на тарифни планове Мтел трансфер, както и приложение № 3 – ценоразпис
на дружеството за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, съдържащи
аналогични клаузи на гореописаните. Договорът и приложенията съдържат
три имена и подписи на представителя на ищцовото дружество и на ответника.
Срокът на действие на приложението е до 16.04.2017 г. От горепосочената дата е
и представеният документ – „Данни за потребител“, подписан от страните по делото,
съдържащ номера на SIM-карта и на модел телефонен апарат, при вид на абонамента – двугодишен
трансфер L. По делото се представиха ОУ за взаимоотношенията
между ищцовото дружество и абонатите и потребителите на обществените му мобилни
наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE; съгласувани с решение на ДКД от
2001 г., с последно изменение и допълнение, във връзка с ИД на ЗЗП от ДВ бр.
57/28.07.2015 г.
Като писмени доказателства по делото ищецът представи и се приеха
процесните фактури, всяка със съответно приложение А към нея, всички на името
на ответницата, а именно:
1. за потребителски номер М4179303:
- фактура
№ *********/28.04.2015 г., с падеж 13.05.2015 г., за отчетен период 23.03.2015
г. – 22.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 13,72 лв.;
- фактура
№ *********/27.05.2015 г., с падеж 11.06.2015 г., за отчетен период 23.04.2015
г. – 22.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 10,88
лв.;
2. за потребителски номер М4529427:
- фактура
№ *********/22.06.2015 г., с падеж 07.07.2015 г., за отчетен период 16.05.2015
г. – 15.06.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 18,64
лв.;
- фактура
№ *********/20.07.2015 г., с падеж 04.08.2015 г., за отчетен период 16.06.2015
г. – 15.07.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 18,31
лв.
Представиха се още и следните
документи, издадени от ищцовото дружество на имено на ответницата:
-
сметка № *********/02.10.2015 г., с
падеж 02.10.2015 г., за начислена неустойка в размер на 74,25 лв.; и
-
сметка № *********/02.12.2015 г., с падеж 02.12.2015 г.,
за начислени две неустойки от 95,40 лв. и 305,28 лв., общо в размер на 400,68
лв.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 498/ 10.01.2018 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 98/2018
г. на ХРС. По това дело е издадена заповед № 60 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 12.01.2018 г., по силата на която е разпоредено,
длъжникът – ответник в настоящото производство да заплати на кредитора – ищецът
в настоящото производство сумата от 61,55 лв. дължима сума за далекосъобщителна
услуга, сумата от 474,93 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за далекосъобщителни услуги, сумата от 15,19 лв. мораторна лихва за периода от
12.06.2015 г. – до 18.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на
25 лв. платена ДТ и сумата от 180 лв. за адвокатски хронорар. В заповедта
изрично е посочено, че вземането произтича от един договор за далекосъобщителни
услуги. В заявлението си до съда заявителят е основал вземането си на договори
за далекосъобщителни услуги – № М4179303 от 29.07.2014 г. и № М4529427 от
16.04.2015 г., като е посочил, че
главницата включва незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойки за
предсрочното прекратяване на двата договора. В законоустановения срок е
постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника с вх.рег. № 5047/15.03.2018
г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. На
28.03.2018 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на
вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба вх.рег. № 8500/03.05.2018
г., изпратена по куриер на 30.04.2018 г. /понеделник/.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява изцяло неоснователен и недоказан. С предявяване на настоящия специален
установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо наличието
на вземането, за което именно е била издадена заповедта за изпълнение, т.к.
подаденото срещу нея възражение пречи за влизането й в сила. В тази връзка, на
изследване в настоящото производство подлежи преди всичко въпросът, дали е
налице идентичност между заповедното и исковото производства – и от субективна
и от обективна страна, в т.ч. и що се отнася до техния предмет.В заявлението за издаване на
заповед за изпълнение
заявителят задължително следва да опише, от какво произтича вземането му, предвид чл.410 ал.2,
вр. чл.127 ал. 1
и 3 от ГПК. Съдът задължително следи за наличие на достатъчно описание на
вземането, като целта е, длъжникът да може да
формира виждане, кое вземане се претендира, за
да може да прецени оспорва ли го или не. Вземането трябва да
бъде индивидуализирано по начин, който да позволява и извършването
на проверка, целяща да установи, дали заявителят по
заповедното производство предявява иск за същото вземане. В настоящия случай, в заявлението си до съда
заявителят е основал вземането си на сключени с
длъжника договори № М4179303/29.07.2014 г. и № М4529427/ 16.04.2015 г. и
издадени въз основа на тях описани фактури, включващи главници за незаплатени
далекосъобщителни услуги и неустойки за предсрочното прекратяване на двата договора.
Въз основа на тези му фактически твърдения, респ. въз основа на така цитираните
договори, е и издадената от съда заповед по чл.410 от ГПК. В исковата си молба
ищецът първоначално също сочи, че предявява иска
си, въз основа на същите два договора. Той навежда обаче и допълнителни доводи,
както и изцяло нови фактически твърдения /л.28 и сл./, а именно за
съществуването и на трети договор М4166429/ 15.07.2014 г., за предсрочното
прекратяване на който с фактура № *********/13.05.2015 г. начислена била и
неустойка в размер на 407,12 лв. Под клиентски номер *********, на ответницата
били издавани фактури за няколко договора за услуги, от които произтичала
претенцията на ищцовото дружество и въз основа на които била издадена заповедта
за изпълнение. Изложената ищцова позиция се различава от тази му като заявител
в заповедното производство. Това даде основание на съда, в определението по
чл.140 ал.1 от ГПК, да даде допълнителни изрични указания на ищеца - на
основание чл.146 ал.2 от ГПК, с частичното изпълнение на които, той въведе
допълнителни неясноти по делото. Така например изцяло неясно остава, на какво
основание на ответницата са начислени общо три неустойки, според ищцовото
твърдение за предсрочно прекратяване на договори, респ. една в размер на 74,25
лв. и още две от 95,40 лв. и 305,28 лв. В този смисъл, процесуалното поведение
на ищеца не е последователно от момента на депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК и до даване ход на устните състезания в настоящото производство. Това е
достатъчно основание за отхвърлянето на предявения иск изцяло, като
неоснователен. Същевременно съдът се съобразява със задължителната съдебна
практика, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, не
води до недопустимост на исковия процес /решение № 281/06.01.2016 г. по дело №
1589/2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., вр. т.11.б. от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК/. В този смисъл, произнасянето следва да е по
същество. Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането
по заповедта за изпълнение. Вземането на кредитора съответства на задължението,
което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6 ГПК. Що се отнася до неговото основание, посочването му е необходимо съдържание
на исковата молба съгласно чл. 127 ал.1 т.4 ГПК, като в производството по реда
на чл.422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
както и за увеличение на размера на иска. Ищецът в настоящото производство не
проведе пълно и главно доказване на соченото от него обстоятелство, че
съществува вземането по издадената заповед за изпълнение, и това е следващо
основание за отхвърляне на предявения иск изцяло.
Преди всичко, ищецът не доказа съществуването на сочените от него договори за далекосъобщителни услуги №
М4179303/29.07.2014 г. и № М4529427/16.04.2015 г., сключени с ответницата за предоставяни й мобилни услуги. Въпреки
допълнителните изрични указания на съда по чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът не
представи по делото договори с такива номера. Както се посочи, именно въз
основа на тези договори, ищецът основава претенцията си в заповедното
производство и в първоначалната си искова молба и въз основа на тях твърди, че
са издадени процесните фактури. По делото не се събраха каквито и да било
доказателства за сочения от ищеца трети договор М4166429/15.07.2014 г., сключен
с ответницата. Той не доказа още твърдението си, че всъщност под клиентски
номер ********* на ответницата били издавани фактури за няколко договора за
услуги, от които произтичала претенцията на ищцовото дружество и въз основа на
които била издадена заповедта за изпълнение. В тази връзка, само по себе
си наличието на фактури, дори и удостоверяващи претендираните суми, не може да
обоснове извод за тяхната дължимост. Това е така, тъй като фактурата не е
източник на задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата
като частен писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила
за удостоверените в нея вземания. При наличие на изрично оспорване от страна на
ответника, изразено във възражението му по чл.414 от ГПК, в тежест на ищеца е
да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане, което както се
посочи ищецът в настоящия процес не стори.
Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа твърденията си, че между него и
ответника са съществували сочените от него договорни отношения – по договори за далекосъобщителни услуги №
М4179303/29.07.2014 г. и № М4529427/16.04.2015 г., въз основа именно на които били издадени процесните фактури за
задължения на ответника. Това, отделно от гореизложеното, е още едно основание
за отхвърляне на иска за главницата изцяло, като неоснователен и недоказан. Изцяло
недоказана по основание и размер остана и претенцията относно неустойката.
Твърденията относно нея са, че е за предсрочното прекратяване на двата цитирани
договори, каквито по делото, както се посочи,
не се представиха, респ. недоказана остана възможността по тях за начисляване
на сочената неустойка. Ищецът не изпълни указанията на съда по чл.146
ал.2 от ГПК, да посочи доказателства за твърденията си, че начислената неустойка
е в размер, определен по описания от него начин. Нещо повече, той внесе
допълнителна неяснота, твърдейки в допълнителното си писмено становище по
делото, че на ответницата начислена била и трета неустойка за предсрочното
прекратяване на трети договор помежду им. По делото липсват и сочените от него фактури за неустойките от 02.10.2015 г. с №
********* и № *********. Вместо
това, той представи копия от сметки от същата дата, издадени от него на името
на ответника за посочените суми за неустойки, без да става ясно, към кой именно
договор се отнасят те. Нещо повече, изцяло недоказано остана основанието за
начисляването със сметка № *********/02.12.2015 г. на две неустойки от 95,40
лв. и 305,28 лв., общо в размер на 400,68 лв., при което всъщност на
ответницата са били начислени общо три такива. Аналогични на гореизложените за
фактурите, са съображенията на съда относно обвързващата съда доказателствена
сила на двата документа от 02.10.2015 г. за удостовереното в тях вземане за
неустойки, предвид на което тези единствено писмени доказателства не могат да
обосноват извод за дължимостта на неустойките по основание и размер.
Предвид изложените съображения, предявеният иск, като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли изцяло. С оглед на това, не е
налице изискването на чл.239 ал.1 т.2 пр.І от ГПК, за да се постанови исканото
от ищеца неприсъствено решение, предвид на което и на основание ал.3 от същия,
съдът постановява настоящото си решение.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,
вр. чл.79 ал.1 и чл.92 ал.1 от ЗЗД, от „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано заедно от Александър Василев Димитров и от Младен Маркоски;
против Н.В.С. с ЕГН ********** ***;
да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 536,48 лв., представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги, а именно:
1. по договор за далекосъобщителни услуги – № М4179303 от
29.07.2014 г.:
- фактура №
*********/28.04.2015 г., с падеж 13.05.2015 г., за отчетен период 23.03.2015 г.
– 22.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 13,72 лв.;
- фактура №
*********/27.05.2015 г., с падеж 11.06.2015 г., за отчетен период 23.04.2015 г.
– 22.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 10,88 лв.;
- фактура №
*********/02.10.2015 г., с падеж 02.10.2015 г., за отчетен период 23.08.2015 г.
– 22.09.2015 г., за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за далекосъобщителни услуги в размер на 74,25 лв.;
2. по договор за далекосъобщителни услуги – № М4529427 от
16.04.2015 г.:
- фактура № *********/22.06.2015
г., с падеж 07.07.2015 г., за отчетен период 16.05.2015 г. – 15.06.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 18,64 лв.;
- фактура №
*********/20.07.2015 г., с падеж 04.08.2015 г., за отчетен период 16.06.2015 г.
– 15.07.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 18,31 лв.;
- фактура №
*********/02.12.2015 г., с падеж 02.12.2015 г., за отчетен период 16.10.2015 г.
– 15.11.2015 г., за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за далекосъобщителни услуги в размер на 400,68 лв.;
за които суми е била издадена заповед № 60 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 12.01.2018 г. по ч.гр.дело № 98/2018 г. на Районен
съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :