Разпореждане по дело №342/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от жалба на адвокат Д. Д., АК Б., в качеството му на процесуален представител на "В."Е., ЕИК *, подадена против решение № 5334/14.07.2010 год. постановено по гр.дело № 1236/2009 год. на Районен съд Б..

Решението се обжалва изцяло. Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество отхвърляне на заявените искови претенции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от адвокат К.Р., в качеството й на пълномощник на Р. Й. В., с ЕГН *, И. Й. А., с ЕГН *, Т. П. М., с ЕГН *, Й. П. А., с ЕГН *, С. Й. В., с ЕГН *, Б. Й. А., с ЕГН *, А. Г. М., с ЕГН *, К. Г. П., с ЕГН *, Г. С. З., с ЕГН *, Л. Б. З., с ЕГН *, Л. А. К., с ЕГН *, А. А. А., с ЕГН *, С. С. З., с ЕГН *, З. С. Ш., с ЕГН *, П. Д. С., с ЕГН *, Б. Д. С., с ЕГН *, всички със съдебен адрес: гр. Б., ул. „. Д.” № *. В същия се излагат подробни доводи за неоснователност на оплакванията. Не се правят доказателствени искания.

Ответниците "К. Г."Е., ЕИК *, и А. И. Б., не са депозирали отговор по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.

С обжалваното решение районният съд е признал за установено по отношение на на “В.” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “И. М.” № *, представлявано от Управителя В. Н. П., “К. Г.” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. “Г. П.” № *, представлявано от Управителя А. С. М., и А. И. Б., с ЕГН *. с адрес : гр. С., ж. к. “Д.*”, бл. *, вх. “*”, . *, ап. *, че Р. Й. В., И. Й. А., Т. П. М., Й. П. А., С. Й. В., Б. Й. А., А. Г. М., К. Г. П., Г. С. З., Л. Б. З.,Л. А. К., А. А. А., С. С. З., З. С. Ш., П. Д. С., Б. Д. С., , всички със съдебен адрес: гр. Б., ул. „. Д.” № * са собственици по силата на Решение № 145/ 22.01.1997г. на Поземлена комисия- гр. Б. на 13/ 21 ид. ч. от Лозе с площ от 1. 200 дка /един декар и двеста квадратни метра/, девета категория, записано по кадастралния план, изработен 1996г., като имот пл. № 7787 /седем хиляди седемстотин осемдесет и седем/, ІV- четвърти микрорайон, находящ се в местността “Б.” в землището на гр. Б., при граници : север- имот с пл. № 7636- на наследници на В. З.; изток- имот с пл. № 7632- на наследници на К. К.; запад- имот с пл. № 7647- на И. Т. и имот с пл. 7646 на А. А., за който съгласно Заповед № РД-02- 14- 651/ 27.06.1996г. и Заповед № 1309/ 16.03.2001г. са отредени : УПИ ХІ- пл. № 7787, с площ от 246 кв. м. /двеста четиридесет и шест квадратни метра/, при граници : УПИ Х- 7787, улица, УПИ ХХІІ- 7787; УПИ ХІІ- пл. 7787, с площ от 273 кв. м. /двеста седемдесет и три квадратни метра/, при граници : УПИ ІХ- 7632, улица; УПИ ХІІІ – 7787, с площ от 386 кв. м. /триста осемдесет и шест квадратни метра/, при граници : УПИ ІХ- 7632, улица, УПИ ХІV- 7634, който имот по действащата кадастрална карта на гр. Б., одобрена със Заповед № РД- 18- 32/ 1005.2006г. на Изпълнителния директор на АК, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент. № *, с площ от 1 122 кв. м. /хиляда сто двадесет и два квадратни метра/, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване, с административен адрес : гр. Б., кв. “О.”, при граници и съседи : имот с идент. № 04279.602.77; 04279.603.85; 04279.603.32; 04279.603.38 и 04279.603.40, като е ОСЪДИЛ ответниците- “В.” Е., “К. Г.” Е. и А. И. Б. да предадат на ищците- Р. Й. В., И. Й. А., Т. П. М., Й. П. А., С. Й. В.,Б. Й. А.,А. Г. М., К. Г. П., Г. С. З., Л. Б. З., Л. А. К., А. А. А., С. С. З., З. С. Ш., П. Д. С., Б. Д. С., владението върху 13/ 21 ид. ч. от гореописания имот.

Безспорно е установено, че ищците в настоящето производство, са част от наследниците по закон, на М. М. К., бивш жител на гр. Б., починал на 01.10.1946г.. С Решение № 145/ 22.01.1997г. на Поземлена комисия- гр. Б., е възстановено правото на собственост на наследниците на М. К. върху следния недвижим имот : Лозе с площ от 1. 200 кв. м., в местността Б., землището на гр. Б.. С Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 5, том. 1, рег. № 159, дело № 5 от 1999г., на основание гореописаното Решение на Поземлена комисия- гр. Б., е признато правото на собственост на ищците върху посочения имот- Лозе от 1. 200 дка /един декар и двеста кв. м./, девета категория, записано по кадастралния план, изработен 1996г., като имот пл. 7787, ІV- четвърти микрорайон, находящ се в м. “Б.” в землището на гр. Б., при граници : север- имот с пл. № 7636- на наследници на В. З.; изток- имот с пл. № 7632- на наследници на К.К.; запад- имот с пл. № 7647- на И. Т. и имот с пл. 7646- на А.А.

Със Заповед № РД- 02- 14- 651/ 27.06.1996г. и Заповед № 1309/ 16.03.2001г. е преобразуван посоченият поземлен имот от Лозе в УПИ, като са били отредени : УПИ ХІ- пл. № 7787, УПИ ХІІ- пл. 7787 и УПИ ХІІІ- 7787, който имот по действащата кадастрална карта представлява Поземлен имот с ид. № 04279.603.39.

С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 45, том І, рег. № 478, дело № 45 от 2005г. на Нотариус Д. А., Л. С. П., един от съсобствениците на процесния имот, учредява ипотека върху собствената си 1/ 12 /една дванадесета/ ид. ч. от него, като обезпечава задължение по договор за заем на сина си- К. Л. П. Тъй като последния не е изпълнил задължението си да върне уговорения заем в срок, срещу 1/ 12 ид. ч. от имота на Л. П., като ипотекарен длъжник, било образувано Изпълнително дело № 380/ 2005г. по описа на СИС при Районен съд- гр. Б.. В хода на изпълнителното дело, обаче, на публична продан бил обявен целият процесен имот, а не само ипотекираната 1/ 12 ид. ч. от него.

От Постановление за възлагане от 19.12.2006г. по изп. дело № 380/ 2005г. по описа на СИС при Районен съд- гр. Б., се установява, че публичната продан на процесния имот била осъществена,като съдия- изпълнителя, възложил на един ответниците по настоящето производство- “В.” Е. целия процесен имот, а не само собствената на Л. П.- 1/ 12 ид. ч.

С Разрешение за строеж № 210/ 16.06.2008г., издадено от Община Б. на основание чл. 148 от ЗУТ е учредено право на строеж на ответника- “В.” Е.- гр. Б., съгласно одобрен архитектурен проект на “Жилищна сграда от 3 етажа и Т/ 45” в УПИ ХІ, кв. 28 по плана на ІV микрорайон на гр. Б.. С Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за изграждане на жилищна сграда № 175, том І, рег. № 331. дело № 161 от 2008г., ответникът “В.” Е., е учредил право на строеж върху процесния имот на останалите ответници по делото, а именно- “К. Г.” Е. и на А. Б.. С Декларация за отказ от право на строеж №161, том. І, рег. № 2695 от 05.08.2009 г. ответникът „К. Г.” е извършил отказ от учреденото му с Нотариален акт за учредяване право на строеж № 175, том І, дело № 161/ 2008г. суперфициарно право.

По делото са събрани гласни доказателства, от които се установяа, че ищците установили, че без тяхно съгласие имотът им бил продаден. В продължение на една година били водени преговори с управителя на фирмата, придобил собствеността върху процесното лозе, но до доброволно уреждане на спора не се стигнало. Докато били водени преговорите “В.” Е., продължавало строежа в процесния имот.

С оглед на така събраните доказателства районният съд е направил законосъобразен извод, че ищците са доказали, че са собственици на 13/ 21 ид. ч./колкото са техните квоти съобразно Закона от наследството/ от процесния имот, въз основа на Решение № 145/ 22.01.1997г. на Поземлена комисия- гр. Б. и издадения въз основа на него- Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 5, том. 1, рег. № 159, дело № 5 от 1999г. Налице е в процесния случай позитивно за ищците решение на ПК- гр. Б., възстановяващо правото им на собственост върху процесния имот в стари реални граници, с пълна индивидуализация на имота- размер, категория, местност, граници, /съседи/. В този смисъл посоченото Решение № 145/ 22.01.1997г. на ПК- гр. Б., има конститутивно и вещно- правно действие, и легитимира ищците в отношенията им с трети лица, като собственици на възстановения имот към настоящия момент, вкл. и по отношение на тримата ответници.

Законосъобразно районният съд е приел, че не можое да се възприеме възражението на “В.” Е., че е станал собственик на процесния имот, тъй като е придобил същия на валидно правно основание- Постановление за възлагане от 19.12.2006г., е неоснователно, тъй като при публичната продан е бил възложен имот, който не е бил изцяло собственост на длъжника.Общопризнат принцип в гражданското право е, че приобретателят не може да придобие права, които сам праводателят му не притежава, тъй като никой не може да даде това, което няма. Видно от представеният по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 5, том. 1, рег. № 159, дело № 5 от 1999г. в настоящият случай се касае за съсобствен недвижим имот, който съгласно чл. 500, ал. 1 ГПК се описва изцяло в постановлението за възлагане, но се продава само идеалната част на длъжника. Съгласно ал. 2 на чл. 500 ГПК съсобствен недвижим имот може да бъде продаден изцяло, но само ако има писмено съгласие от всички съсобственици. В настоящия случай обаче такова съгласие липсва, поради което не може да се приеме, че ответникът “В.” Е., е придобил собствеността върху целия недвижим имот, а само и единствено върху притежаваната от ипотекарния длъжник- Л. П.- 1/ 12 ид. ч.. Още повече, че в тази насока е и разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от ГПК, съгласно която от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, а в случая той е имал 1/ 12 ид. ч. от него, като останалите- 13/ 21 ид. ч., са собственост на ищците, като наследници на М. К. Предвид това не е налице “добросъвестност” на ответника- “В.”, при положение, че праводателят му, не е бил в състояние да му прехвърли повече от 1/ 12 ид. ч. от имота. В този смисъл не е настъпил транслативния ефект на публичната продан върху процесните 13/21 ид.ч. от имота.

Окръжният съд счита, че е безспорно доказана и втората кумулативна предпоставка за уважаването на иска, а именно, че ответниците без наличието на валидно правно основание се намират във владение на претендираните за ревандикация 13/ 21 ид. ч. от имота, изградили са сгради там, оспорват собствеността на ищците, което и оправдава необходимостта от съдебна намеса за защита на накърнените им материали граждански права. Неоснователно е аправеното възражение от ответниците, че не можело в настоящото производство да се изследва въпросът за валидността на Постановлението за възлагане на имота от 19.12.2006г., понеже същото можело да се отмени единствено и само от ОС- гр. Б., и то пътя на обжалването на действията на съдия- изпълнителя с частна жалба. Тези доводи са изцяло несъстоятелни, тъй като пред РС- гр. Б., не е поставян въпросът за отмяната на това Постановление за възлагане, а за зачитане на действието му. А именно защото до момента не е имало спор относно вещно- транслативното му действие, едва в настоящото производство с правно основание чл. 108 ЗС, може да се повдигнат за пръв път всички възражения против него Освен това това постановление не е могло да бъде обжалвано от ищците в рамките на изпълнителното дело, тъй като същите не са страна в изпълнителното производството.

С оглед на изложеното обжалваното решение, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК във вр. с чл.272 от ГПК Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5334/14.07.2010 год. постановено по гр.дело № 1236/2009 год. на Районен съд Б..

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.