Р Е Ш Е Н И Е
N 44
Гр. Бургас, 03. 05. 2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
март през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН
ИВАНОВ
При секретаря Павлина Костова, като разгледа докладваното от съдията-
докладчик Захариев в. НЧХД № 127 по описа на Съда за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 194 от 18. 12. 2018г. по НЧХД № 4500/ 2018г. Районен съд- Бургас е признал подсъдимия Ж.Т.Ъ. ***, ЕГН ********** за невинен в това, че 28. 03. 2018г. около 10. 40 часа в гр. Бургас, к/ с „*****“, до бл. ** обидил А. Щ. С. като казал публично и в негово присъствие изразите „Келеш“ и „боклук“, с което накърнил честта и достойнството му, поради което и на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148 ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146 НК.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Ж.Ъ. със снета по делото самоличност за ВИНОВЕН в това, че на 28. 03. 2018г. около 10. 40 часа в гр. Бургас, к/ с „*****“, до бл. **, нанесъл на А.С. лека телесна повреда, изразяваща се в болка без разстройство на здравето, в следствие на удари с юмруци в лицето, изразяваща се в оток и кръвонасядане в областта на лицето, поради което и на основание чл. 130 ал. 2 във вр. с чл. 78а ал. 1 НК го и ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
С присъдата съдът е отхвърлил предявения от А.С. против подсъдимия Ъ. иск за заплащане на сумата от 1000 лева, представляваща обещетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на извършеното престъпление по чл. 148 ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 НК ведно със законна лихва върху тази сума, начиная от датата на извършване на деянието 28. 03. 2018г. до окончателното и изплащане. Осъдил е подсъдимия Ъ. да заплати на С. сумата 500 лева, представляваща обещетение по деянието по чл. 130 ал. 2 НК, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на извършване на деянието 28. 03. 2018г. и до окончателното изплащане като в останалата част до претендирания размер от 1000 лева е отхвърлил иска.
Накрая с присъдата съдът се е произнесъл и по акцесорните въпроси, като е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец направените от него разноски по делото, както и дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Ъ., който в срок я обжалва чрез своя процесуален представител адв. К. по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд- Бургас със съображения, че тя е необоснована, незаконосъобразна и постановена при наличие на съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото му на защита. Моли присъдата да бъде отменена и постановена нова такава, с която подс. Ъ. да бъде оправдан по обвинението по чл. 130 ал. 2 НК, както и предявения граждански иск да бъде изцяло отхвърлен. Накрая моли С. да бъде осъден да заплати на Ъ. направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят- подсъдим Ъ. поддържа жалбата тъй както е предявена. Представя допълнителни съображения. Не сочи нови доказателства, както и не прави искания за събиране на нови такива.
Тъжителят- граждански ищец и частен обвинител С. намира атакуваната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна. Изразява претенции за заплащане на направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 500 лева. Не сочи нови доказателства, както и не прави искания за събиране на нови доказателства. В определения му срок представя писмено възражение по жалбата.
Бургаски окръжен съд, в кръга и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното:
За да постанови атакуваната присъда, районният съд е положил всички усилия за изясняване обстоятелствата по делото, въз основа на което е стигнал до обосновани изводи относно фактическата обстановка. Приел е за безспорно, че подсъдимият и тъжителят живеят в един блок в гр. Бургас, к/ с „***“, бл. **. На 28. 03. 2018г. около 10. 40 часа С. се прибирал от Морската градина към блока, като в ръцете си за верижка държал своето куче. В същото време пред блока бил подс. Ъ. и кучето му, което свободно са разхождали по алеята пред блока. При това кучето на Ъ. започнало да лае по кучето на С., както и да му налита. При тава С. успял да издърпа своето куче като направил забележка на Ъ., че е пуснал кучето си свободно. Между двамата започнал словесен конфликт на висок тон, придружен с жестикулации и ръкомахания, а до тях кучетата продължавали да лаят. В един момент Ъ. ударил тъжителя с няколко удара с юмруци в областта на гърдите и лицето, последният се отдръпнал и се тръгнал да се прибира. Спречкването било забелязано от св. Ш., а непосредствено след това- вече в асансьора на блока св. Я. забелязал драскотина около устните на С.. Непосредствено след това тъжителят се обадил на майка си- св. С., на което се оплакал, че Ъ. го е нарекъл „келеш“ и „боклук“ и, че устната му е разранена и тече кръв. С. отишла при сина си и лично се убедила, че лицето му е подуто и има следи от кръв. Двамата отишли до полицията, където С. подал заявление, а на следващия ден посетил съдебен лекар. Бил извършен преглед и било издадено съдебно- медицинско удостоверение № 82/ 2018г. с констатация, че му е причинен оток с кръвонасядане в областта на лицето. В хода на производството пред първата инстанция, съдът надлежно е изслушал и приел съдебно- медицинска експертиза, която е категорична, че причинения оток с кръвонасядане, са причинили на пострадалия болка, както и, че травмите е възможно да са получени по време и начин, съобщени от С.. Посочен е и възстановителния период- около седем дни. Веднага след посещението си при съдебния лекар, С. започнал медикаментозно лечение с хапчета по лекарско предписание и се преместил да живее при родителите си, тъй като изпаднал в депресия и не желаел да вижда Ъ..
За да достигне до този извод относно фактическата обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на всички надлежно събрани писмени и гласни доказателства като подробно се е аргументирал защо я е приел именно такава. Подложил е на анализ показанията на св. св. Ш., С. и Я. като е приел, че всички те- поотделно и в тяхната съвкупност- са първични и преки доказателства за нанесените удари на С., а, съпоставени със заключението на съдебно-медицинската експертиза, напълно отговарят на действително случилото се, включително и това, че причинената травма е предизвикана от няколко удара на едно и също място с отворена или леко притворена ръка. Изрично е посочил защо не кредитира показанията на св. П.- най- вече защото съществено противоречат на обясненията на подсъдимия. Изслушал е обясненията на подсъдимия и е стигнал до извод, че те са единствено защитна версия, напълно противоречаща на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
В същото време съдът е подложил на анализ възраженията на защитата на подсъдимия Ъ. относно възможността Ш. непосредствено да констатира конфликта. Изрично е посочил, че не споделя становището, че деянието телесна повреда е извършено в състояние на „неизбежна отбрана“, респективно превишаване на нейните предели, поради липса на каквито и да било данни за предхождащо деянието нападение. При това в крайна сметка съдът обосновано и законосъобразно е приел, че деянието по чл. 130 ал. 2 НК е осъществено от обективна и субективна страна. Продължавайки по- нататък съдът правилно е констатирал, че в случая на подсъдимия, след като бъде признат за виновен по това обвинение, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78а ал. 1 НК, като предвид напредналата възраст на подсъдимия, семейните му задължения и чистото му съдебно минало, му е определил наказание „глоба“ в минималния предвиден в закона размер от 1000 лева.
По същество както във въззивната жалба, така и в съдебно заседание пред настоящата инстанция така приетата от районния съд фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимия. този път обаче се твърди, че деянието „телесна повреда“ е извършено в състояние на „уплаха“, предвид агресивното поведение на тъжителя спрямо подсъдимия. Поради това на Окръжния съд се предлага да отмени атакуваната присъда в тази и част и на основание чл. 12 ал. 4 НК деецът да не бъде наказван. В тази насока се подчертава отново значителната разлика както във възрастта, така и във физическите възможности на тъжителя и подсъдимия.
Настоящата инстанция не споделя това становище. Както вече беше посочено, в случая е нямало каквото и да било противоправно нападение на тъжителя спрямо подсъдимия- напротив- С. спокойно се е прибирал у дома си след разходка със своето куче, при това го е държал вързано; подсъдимият пък бил пуснал за пореден път свободно своето си куче пред блока, което залаяло по- дребното куче на пострадалия и налетяло срещу него; на това подсъдимия получил забележка от пострадалия, но вместо да прибере кучето си, Ъ. отговорил на С., между двамата възникнал словесен конфликт, кучетата продължили да се лаят и така се стигнало до момента, в който подсъдимият е изпаднал в противоречие със самия себе си пред първоинстанционния съд, че не е сигурен дали е опрял лицето на пострадалия, но размахването на ръцете продължило секунда. Нещо повече- подсъдимият е твърдял, че при сблъсъка С. подпрял подметка на гърдите му- обстоятелство в пълно противоречие с останалите надлежно събрани гласни доказателства, пък и противоречащо на всякакъв смисъл. В този смисъл настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд относно фактическата обстановка. Тук следва само да се посочи, че след като няма превишаване предели на неизбежната отбрана, деецът не може да се позовава на уплаха по смисъла на чл. 12 ал. 4 НК. Още повече, че инкриминираното спречкване между двамата все по повод на поведението на подсъдимия не било за първи път.
Настоящата инстанция напълно споделя извода на районния съд относно обвинението по чл. 148 НК. Обосновано съдът е приел, че показанията на св. св. Ш. и С. в тази насока са изградени на база твърдения на пострадалия и не се подкрепят от други безспорни доказателства- непосредствени очевидци и пр. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е намерил, че не може да се направи безспорен извод за извършено престъпление и правилно, на основание чл. 304 и чл. 303 ал. 1 НПК е оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 148 ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146 НК.
На базата на така установената фактическа обстановка и правна квалификация, районният съд правилно се е произнесъл и по основателността и размера на предявените граждански искове. В случая е отхвърлил предявения иск за претърпени неимуществени вреди за деяние по чл. 148 ал. 1, т. 1 НК- паради недоказаност на извършването му. Същевременно с това, в присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от деянието по чл. 130 ал. 2 НК. При тава съдът се е съобразил както и с критериите за непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД, така и със съдебната практика. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд в тази насока, включително и аргументацията за това.
При цялостната проверка на присъдата съдът не констатира наличие на отстраними съществени нарушения на процесуални правила, обосноваващи извод за ограничаване правото на защита на подсъдимия, поради което като цяло атакуваната присъда следва да бъде потвърдена.
Накрая защитата на тъжителя- жалбоподател преви искане за осъждане на подсъдимия да му заплати направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лева. По принцип това искане е основателно, но видно от представения и надлежно приет договор за правна защита, тъжителят е заплатил на адвоката сумата от 250 лева. Именно в този размер и, след като присъдата бъде потвърдена, подсъдимия следва да бъде осъден.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда № 194 от 18. 12. 2018г. по НЧХД № 4500- 2018г. на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Ж.Т.Ъ. ***,
жилищен комплекс „****“, бл. **, ет. **, ап. **, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на А.Щ.С. ***, к/ с „*****“, бл. **, ет. ** ап. **, ЕГН ********** сумата 250 / двеста и петдесет/ лева,
представляваща направени разноски пред настоящата инстанция за адвокатска
защита.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: