О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
Кюстендил, 07.11.2017 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова т.д. № 52 по описа за 2015 г. на КнОС и за да
се произнесе взе предвид :
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба вх.№7195/04.09.2017
г. от В.С.З., ЕГН **********, И.А.З., ЕГН ********** и С.С.З., ЕГН **********,
всички със съдебен адрес: ***, действащи чрез пълномощника адв. В.В., с която
се иска на основание чл.248, ал.1 от ГПК да бъде изменено в частта за
разноските постановеното по делото Решение
№49 от 07.08.2017 г., като се присъдят
сторените от молителите – ответници в развилото се пред Окръжен съд
Кюстендил производство, разноски в хода на заповедното производство по
ч.гр.д.№969/2015 г. по описа на ДнРС в общ размер на 1600 лева.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор по
молбата от насрещната страна – „***“ АД, чрез пълномощника адв. Я. Д., с който се оспорва допустимостта,
респективно основателността на молбата с правно основание чл.248 ГПК. Счита се,
че искането за присъждане на разноски в заповедното производство не било
отправено своевременно, с оглед на което се явявало преклудирано. Иска се
същото да бъде оставено без разглеждане. В условията на алтернативност се
възразява срещу основателността на искането. Счита се, че при уважаване на
искането, то същото следвало да бъде изчислено съгласно чл.6, т.3 и т.5 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След
преценка доводите на страните и приложените по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Искането за допълнение на решението в частта за
разноските е допустимо, доколкото същото е направено от легитимна страна и в
срока по чл.
248, ал.1 от ГПК – в срока за обжалване на решението.
Разгледано по същество, съдът го намира за основателно по
следните съображения:
Кюстендилският окръжен съд с решение №49, постановено на
07.08.2017 г. по т.д.№52/2015 г. по описа на съда е отхвърлил предявените от „***“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу В.С.З., ЕГН **********, с
адрес: ***, И.А.З., ЕГН **********, с адрес: *** и С.С.З., ЕГН **********, с
адрес: *** по реда на чл.422 ГПК искове за признаване по отношение
на В.С.З., И.А.З. и С.С.З., че същите дължат и следва да заплатят на ищцовата
банка следните суми: 32 180.84 евро, равняващи се на 62 940.25 лева – дължима и
неизплатена главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR
от 24.08.2007 г., Анекс №1 от 09.10.2009 г. и Анекс №2 от 04.11.2011 г. към
него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2015 г. до
окончателното й изплащане, 9 560.29 евро, равняващи се на 18 698.30 лв. –
дължими лихви по договора за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№969/2015 г. на ДРС като
неоснователни. Осъдил е ищцовото дружество да заплати на тримата ответници сумата 4 521.60 лв., представляваща разноски
по водене на делото.
Разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК удостоверява, че ответникът
също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Според чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който
приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането
за разноски. В т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с решението
по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В развилото се заповедно производство по ч.гр.д.№969/2015 г. по описа на
ДнРС длъжниците – молители в настоящото производство, са били представлявани от
упълномощения представител адв. В.В., на която видно от приложен по делото
договор за правна защита и съдействие, същите са заплатили адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лева. Тези разноски са своевременно
претендирани от ответниците в последното по делото открито съдебно заседание.
С оглед изхода на делото и доказаността на сторените от
въззивниците разноски, съгласно дадените от ВКС указания в Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и доколкото при
постановяването на своя съдебен акт, настоящият състав на КнОС е пропуснал да
възложи на ищцовата страна сторените от ответниците разноски в заповедното
производство, то ще стори това с настоящото определение. Съда не споделя довода
на насрещната страна за преклудиране правото на разноски, сторени от
ответниците в заповедното производство. Тези разноски са заявени в последното
по делото заседания, т.е. своевременно. Заявеното с отговора на молбата по
чл.248 ГПК искане по чл.78, ал.5 ГПК
съда намира за преклудирано към настоящия момент.
С оглед на изложеното и на основание чл. 78,
ал.3 във вр. с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение №49, постановено на 07.08.2017 г. от Окръжен
съд Кюстендил по т.д.№52/2015 г, в частта му за разноските, като ОСЪЖДА ***“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на В.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, И.А.З.,
ЕГН **********, с адрес: *** и С.С.З., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 600 лв. /хиляда и шестстотин
лева/, представляваща сторени разноски в заповедното производство.
Определението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :