Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
гр.Пловдив, 24.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
7374/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от Р.Е.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-1030-008701
от 30.09.2019 г., издадено Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна Полиция“, с което на
основание чл. 183 ал.4 т.7 предл. първо от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за
нарушение на разпоредбата на чл. 137а ал.1 ЗДвП, и на основание чл. 183 ал.1
т.1 предл. второ от ЗДвП, му е наложено административно наказание – глоба, в
размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят пресъздава възприетата
от него фактическа обстановка. Възразява се, че в обжалваното НП не е посочена
категорията на управляваното МПС, както и че не са доказани всички елементи от
вмененото нарушение по т.1 от същото. Посочва, че е извършена незаконосъобразно
проверката.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. По същество излага
съображения за незаконосъобразност на извършената проверка. Посочва, че е
неправилно отразен часът на извършената проверка. Поради изложеното моли
обжалваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.09.2019 г. около 21:00 часа в
гр. Пловдив, жалбоподателят С. управлявал лек автомобил марка „Мицубиши“, модел
„Спейс – рънер“, с рег. № ***, по бул. „Васил Априлов“. В автомобила на предна
дясна седалка се возила неговата дъщеря – Р.С.. При навлизане в кръговото
движение, до ул. „Иван Вазов“ № 86, същият бил спрян за проверка от
свидетелката А.К., заемаща длъжността „***” при “***”. Същата възприела, че
жалбоподателят не е с поставен обезопасен колан. При зададен въпрос от
свидетелката К. дали жалбоподателят страда от заболяване, което не му позволява
поставянето на колан, последният отговорил отрицателно. При поискани документи
за проверка, С. не представил контролен талон към СУМПС.
Предвид извършените констатации,
свидетелката К. съставила на жалбоподателя АУАН бл. № 199823/06.09.2019 г., с
който му вменила нарушения по чл. 137а ал.1 ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП. На
спътника в автомобила, управляван от жалбоподателя, бил съставен фиш № 0689992,
също за нарушение по чл. 137а ал.1 ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел А.К.,
която описва извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът
кредитира показанията на свидетелката К., доколкото същите са логични,
последователни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Описаната
и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по
делото - фиш № 0689992, АУАН бл. № 199823/06.09.2019 г., два броя статии.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
По отношение нарушението по чл. 137а ал.1 ЗДвП:
Съобразно посочената разпоредба: „водачите
и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани“. В ал.2 на чл. 137а ЗДвП са предвидени
изключенията от посоченото правило, като е регламентирано кои лица могат да не
използват обезопасителни колани. От приетата по делото фактическа обстановка по
несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, без
да е поставил обезопасителен колан. В тази връзка от негова страна не бяха
ангажирани каквито и да е било доказателства във връзка с поставянето на колан,
а в обратна насока са показанията на свидетеля К.. Както бе посочено съдът
кредитира нейните показания, като намира, че същата се намира напълно
незаинтересована от изхода на спора. Доколкото не са установени изключенията от
правилото на чл. 137а ал.1 ЗДвП, то несъмнено жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна посоченото нарушение.
В тази връзка не се споделят направените
възражения в хода по същество на спора досежно несъставомерността на деянието,
доколкото в съставения фиш на Р.С. е посочен час, различен от този в АУАН.
Следва да се отбележи, че в АУАН е посочен час: „около 21:00 часа“, а в
посочения фиш е записано: 21.05 часа. Съдът намира, че не само не е налице
разминаване, дори напротив двата документа напълно съответстват относно времето
на извършване на проверката.
Неоснователно се явява и възражението,
направено в депозираната жалба, а именно, че жалбоподателят не е наясно какъв
вид МПС му се вменява да управлявал. В описанието на фактическата обстановка
изрично се посочва, че се касае за лек автомобил, който съобразно нормата на
чл. 149 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП несъмнено попада в категория М1.
По отношение нарушението по чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП:
Съгласно посочената разпоредба
водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС и контролен талон към него. От събраните
в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установи, че
свидетелката К. е поискала от жалбоподателя да и бъдат представени документи за
извършване на проверка, но същият не е представил контролен талон към СУМПС,
респ. несъмнено същият е извършил вмененото му нарушение.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формални нарушения, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самите
деяния не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вменените му административни нарушения. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложените санкции са в определения от закона размер.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни
точки.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-008701 от 30.09.2019 г., издадено Началник група към
ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна Полиция“, с което на Р.Е.С., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 183 ал.4 т.7 предл. първо от Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер
на 50 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 137а ал.1 ЗДвП, и на основание
чл. 183 ал.1 т.1 предл. второ от ЗДвП, му е наложено административно наказание
– глоба, в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС