№ 8807
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛ. Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110133146 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 181 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ е предявил срещу /фирма/ установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 181 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 630,47 лв., представляваща цена за разпределение, снабдяване и
доставка на природен газ, пренос и достъп до газопреносна мрежа за периода от 01.10.2019
г. до 31.10.2019 г., ведно със законна лихва от 26.11.2020 г. до изплащане на вземането,
сумата от 15,88 лв., представляваща цена за достъп и пренос по газопреносна мрежа за
периода от 01.08.2019 г. до 30.11.2019 г. ведно със законна лихва от 26.11.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата от 344,47 лв., представляваща годишна неустойка за прието
годишно количество природен газ над договореното за 2019 г., ведно със законна лихва от
26.11.2020 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1,16 лв. за периода от 12.11.2019
г. до 25.11.2020 г. по Дебитно известие № ********** от дата 10.10.2019 г., лихва в размер
на 101,22 лв. за периода от 08.11.2019 г. до 25.11.2020 г. по Фактура № ********** от дата
31.10.2019 г., лихва в размер на 0,33 лв. за периода от 10.12.2019 г. до 25.11.2020 г. по
Фактура № ********* от дата 30.11.2019 г., лихва в размер на 0,02 лв. за периода от
11.2.2020 г. до 25.11.2020 г. по Дебитно известие № ********** от дата 10.01.2020 г. и
лихва в размер на 25,35 лв. за периода от 08.02.2020 г. до 25.11.2020 г. по Протокол за
годишна неустойка **********/10.01.2020 г., за които суми е издадената по ч.гр.дело №
58953/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по
1
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на сключен Договор за разпределение и снабдяване с природен газ № 13/01.09.2010
г., по силата на който ищецът е доставял на ответника минимални годишни количества
природен газ с договорено качество и налягане срещу задължение на купувача да приема и
заплаща стоката по цени, утвърдени от КЕВР, публично известни с обявяването им на
интернет – страницата на КЕВР. Поддържа, че по този договор е издал месечни актове в
съответствие със заявената от ответника спецификация за доставка на природен газ към
договора и реалното потребление на база показанията на измервателния уред и съответно
фактури за разпределение, доставка, снабдяване и акциз на природен газ - по Фактура №
********** от 31.10.2019 г. и по Фактура № ********* от дата 30.11.2019 г. Излага, че
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати главницата по посочените фактури за
доставяне на природен газ в общ размер на 630,47 лева за периода от 01.10.2019 г. до
31.10.2019 г. за газоснабден имот, находящ се в ..... С оглед възникналата необходимост от
изравняване на начислените и реално направените разходи за достъп /резервиран
капацитет/, било издадено Дебитно известие № ********** от дата 10.10.2019 г. за 11.83
лева – допълнително дължима сума за достъп и преност за периода от 01.08.2019 г. до
30.09.2019 г., както и Дебитно известие за пренос и достъп № ********** от дата 10.01.2020
г. за 0,31 лева за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2019 г., които ищцът сочи, че също не
били заплатени. Претендира и лихви за забава върху всяка сума по фактурите.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни с твърдения, че
липсва яснота относно начина на формиране на размера на сумите по фактурите, издадени
за процесните месеци.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 181 от ЗЕ, вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че между
него и ответника е сключен договор за разпределение и снабдяване с природен газ, както и
че е изпълнил задълженията си да доставя на ответника природен газ, в резултат на което за
същия е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 58953/2020 г. по описа на СРС, 87 състав,
в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за
сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в срок. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията
2
му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и следователно са допустими.
Между страните е безспорно обстоятелството, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на сключен Договор за разпределение и снабдяване с
природен газ № 13/01.09.2010 г., който факт е признат с отговора на исковата молба и съдът
приема за установен и от представения от ищеца договор, приет като писмено доказателство
по делото /л. 10 по делото/.
Не е спорно по делото и че ищецът /фирма/ е търговец – продавач на природен газ за
битови нужди. Съгласно чл. 181 от Закона за енергетиката (ЗЕ) договорите за природен газ
се сключват при регулирани от ДКЕВР цени за услуги от обществен интерес по преноса,
разпределението и доставката на природен газ или извън тези случаи, при свободно
договаряни от страните цени. Крайният снабдител продава природен газ при публично
известни общи условия, които се публикуват в един централен и един местен всекидневник
съобразно чл. 183а, ал. 1 и ал. 3 ГПК. По делото са представени действалите за периода
Общи условия за продажба на природен газ за битови нужди, които са неразделна част от
сключения между ищеца и ответника Договор за разпределение и снабдяване с природен
газ, които са подписани от страните и одобрени от ДКЕВР. Общите условия уреждат
взаимоотношенията между лицензирания продавач и потребителя на природен газ за битови
нужди. Публикуваните общи условия съгласно чл. 183а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за клиентите,
които купуват природен газ от краен снабдител, без изрично писмено приемане, като
процесните ОУ са били одобрени с решение на ДКЕВР и публично оповестени чрез
публикуването им съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 183а, ал. 3 ЗЕ. В този
смисъл тези общи условия обвързват потребителите на природен газ за битови нужди,
какъвто е ответникът, без да е необходимо изричното им приемане. Нормата на чл. 183а, ал.
3 ЗЕ е специална по отношение на чл. 16, ал. 1 ЗЗД. Не се установява по делото ответникът
да е изразил несъгласие с публикуваните общи условия и да е внесъл при ищеца специални
условия, с които последният писмено да се е съгласил, каквато възможност е предвидена в
30-дневен срок от публикуването им съгласно чл. 183а, ал. 5 ЗЕ или в същия срок за
случаите като настоящия, при които се касае за нови потребители, присъединени към
газоразпределителната мрежа след публикуване на общите условия на продавача. Поради
изложеното представените по делото Общи условия за продажба на природен газ за битови
нужди на /фирма/, одобрени с решение на ДКЕВР от 29.11.2006 г., обвързват ответника при
уреждане на взаимоотношенията с ищеца по продажба на природен газ за периода на
доставката.
Спорен между страните се явява въпросът дали ищецът е изпълнил задълженията си
да достави на ответника природен газ за процесния период, в резултат на което за последния
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
налице ли е погасяване на процесните задължения.
Установява се от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че до
имота на адрес: гр. ...., ... № 25, с абонатен № ...., е бил доставян природен газ за периода, за
който са издадени процесните фактури от 31.10.2019 г. до 30.11.2019 г., като вещото лице
3
констатира, че за периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г. са издадени коригиращи дебитни
известия за изравняване на задълженията за начисляване за пренос и достъп до
газоразпределителната система. Дебитните известия са отразени в дневници продажби по
ЗДДС съответно за данъчен период от 10.2019 г. и 01.2020 г. В регистрите на дружеството
не са констатирани плащания по тези сметки, чийто падеж е настъпил съотвено на
11.11.2019 г. и 10.02.2020 г. Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на ищеца
и ответника, с оглед на което настоящият състав кредитира заключението по експертизата
като компетентно изготвено. Експертизата твърди, че в счетоводството на ищеца за периода
от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ по
процесния договор съществува незаплатено задължение от ответника в размер на 630,47
лева с ДДС по фактура № **********/31.10.2019 г. За периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2019
г. за пренос и достъп до газоразпределителната мрежа съществува незаплатено задължение
от ответника в общ размер на 12,14 лева по дебитни известия № **********/10.10.2019 г. и
№ **********/10.01.2020 г. Съгласно процесния договор № 13/01.09.2010 г., сключен между
страните за 2019 г. на ответника е начислена неустойка в размер на 344,47 лева на база
годишен акт, удосотверяващ надвишени количества спрямо заявените. Върху
констатираните незаплатени задължения, експертизата е изчислила и законна лихва за забава
в размер на 196,56 лева за периода от изпадане на ответника в забава за всяко едно
задължение до 25.11.2020 г. От друга страна, в счетоводството на ответника експертът
констатира, че процесната фактура № **********/31.10.2019 г. е осчетоводена, не е
отразено плащане по нея и за фактурата е ползван полагащия се данъчен кредит. Установено
е че дебитно известие № **********/10.10.2019 г. на стойност 11,83 лева с ДДС не е
осчетоводено и не е отразено в дневниците покупки по ЗДДС, а дебитно известие №
**********/10.01.2020 г. на стойост 0,31 лева с ДДС е осчетоводено и е ползван полагащия
се данъчен кредит. Начислената неустойка в размер на 344,47 лева с годишен акт за 2019 г. е
осчетоводена в дружеството и не е заплатена.
От гореизложеното следва, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД е доказан по основание и размер. Ищецът /фирма/ е изпълнил задължението си по
силата на сключения с ответника договор да доставя за процесния период природен газ до
газифицирания имот, поради което за ответника е възникнало предвиденото в чл. 1.1 и чл.
5.1 ОУ задължение да заплаща стойността на полученото количество природен газ до 7-мо
число на месеца, следващо доставката. Тази стойност съобразно извършената за процесния
период доставка се равнява на 630,47 лева съобразно приетото заключение на съдебно-
техническата експертиза. Претенцията на ищеца е на същата стойност, поради което
главният иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер. По отношение на
претенцията на ищеца за сумата в размер на 15,88 лева за пренос и достъп до газопреноснаа
мрежа за периода от 01.08.2019 г. до 30.11.2019 г., както и за сумата в размер на 344,47 лева,
представляваща неустойка за прието годишно количество природен газ над договореното за
2019 г., съдът се доверява на експертизата като компетентно изготвена и достатъчно
обоснована, поради което приема, че исковите претенции за тези суми също са основателни.
4
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Вземането за обезщетение за забава възниква от фактически състав, включващ
следните елементи: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които
неизпълнението обективно и закономерно причинява.
По отношение акцесорната претенция за обезщетение върху главницата в размер на
990,72 лева, съдът взе предвид, че съгласно чл. 7.1 от Общите условия, уреждащи
продажбеното правоотношение между страните, заплащането на потребените количества
природен газ се извършва по прогнозното месечно количествоприроден газ като до седмо
число на съответния месец се заплаща 50 % от сумата, и до двадесеточисло се изплащат
останалите 50 % от сумата по издадената фактура. Съгласно тези общи условия срокът за
плащане на фактура № ********** от 31.10.2019 г. е бил до 07.11.2019 г., на фактура №
********** от 10.10.2019 г. до 11.11.2019, на фактура № ********** от 10.01.2020 г. до
10.02.2020 г. и по фактура № ********** от 10.01.2020 г. до 07.02.2020 г., както е
отбелязано и в представените по делото фактури. Следователно при определен ден за
изпълнение на задължението, ответницата е изпаднала в забава и без покана от 08.11.2019 г.
по първата фактура, от 12.11.2019 г. по втората фактура, от 11.02.2020 г. по третата фактура
и от 08.02.2020 г. по четвъртата фактура. Размерът на дължимото обезщетение за забава от
просрочието по всяка фактура до 26.11.2020 г., определено от вещото лице по
кредитираната съдебно-счетоводна експертиза, е в общ размер на 196,56 лева, която сума
обаче надвишава тази, за която е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. дело №
58953/2020 г. по описа на СРС, 87 състав. С оглед на това искът за установяване вземането
за обезщетение за забава е основателен за целия претендиран размер в размр на 128,08.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ето защо, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът /фирма/ следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от общо 325 лв., представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и сумата от 605 лв. –
разноски в исковото производство, от които 25 лв. за държавна такса, 280 лева за депозит за
вещо лице по ССЕ и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от /фирма/, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: ..., срещу /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че /фирма/
5
дължи на /фирма/ следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 58953/2020 г. по описа на СРС, 87 състав:
- сумата от 630,47 лв., представляваща цена за разпределение, снабдяване и доставка
на природен газ, пренос и достъп до газопреносна мрежа до газофициран имот, находящ се в
гр. ...., ... № 25, с абонатен № ...., за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., ведно със
законната лихва от 26.11.2020 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 15,88 лв., представляваща цена за достъп и пренос по газопреносна
мрежа за периода от 01.08.2019 г. до 30.11.2019 г., ведно със законната лихва от 26.11.2020
г. до изплащане на вземането;
- сумата от 344,47 лв., представляваща годишна неустойка за прието годишно
количество природен газ над договореното за 2019 г., ведно със законната лихва от
26.11.2020 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 128,08 лв., представляваща мораторна лихва върху сумите по процесните
фактури и дебитни известие за периода от от 08.11.2019 г. до 25.11.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..., да заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
сумата от 325 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 605 лв. –
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6