Р Е Ш Е Н И Е
№1941/3.11.2022г.
гр. Пловдив, 03 ноември 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, IХ състав, в
открито заседание на 13.Х.2022г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
Секретар
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1718 по описа за 2022 год.
и взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и във вр. с чл.145 - чл.178
Административно -процесуалния
кодекс(АПК
).
Образувано е по жалба на М.А.П., ЕГН **********,***
против Заповед № ЗРИ
-416/21.06.2022г. на кмета на район „Източен“, Община Пловдив, с която на
основание чл. 225, ал.2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж
представляващ: „Едноетажна сграда за търговска дейност продажба на злато с бяла
ролетна щора“, административно определен под № 4, с приблизителни размери 2м. х
9м., построен върху имот публична общинска собственост ПИ 56784.554.558 по КККР
на гр.Пловдив в улична регулация по плана на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с адрес:
пред ул.“Елба“ № 8.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адвокат Д., моли за отмяна на заповедта като неправилна и
незаконосъобразна. Твърди, че ползва обекта от самото му построяване от неговия
баща-А. П.. Прави възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди, че констативният акт не му е връчван. Представя писмени и гласни
доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът Кметът на район „Източен“,
Община Пловдив ,чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва
жалбата и излага съображения за законосъобразност на оспорваната заповед.
Претендира разноски.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
По
допустимостта:
Жалбата е подадена срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол. Не се спори, че жалбоподателят е във фактическа
власт на наредения за премахване недвижим имот, което обосновава правен интерес
от оспорването. Заповедта е с дата 21.06.2022г., а жалбата е постъпила в съда
на 28.06.2022г., поради което и независимо от начина на връчване, срокът за
обжалване е спазен.
Ето защо жалбата е допустима.
Административен съд - Пловдив, IX- ти
състав, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Началото на административното
производство е сложено на 31.03.2022 г., когато е извършена проверка и съставен
констативен акт № 12 от работна група при район
"Източен", община- Пловдив на едноетажна сграда за търговска дейност
продажба на злато с бяла ролетна щора, административно определен под № 4, с
приблизителни размери 2м. х 9м., поставен върху имот публична общинска
собственост ПИ 56784.554.558 по КККР на гр.Пловдив в улична регулация по плана
на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с адрес: пред ул.“Елба“ № 8, с неизвестен собственик, който е поставен при
неспазване на изискванията на чл.225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
На съставената
схема са очертани общо осем обекта на ъгъла на улиците „Елба“ и „Възход“ с
ширина 9 метра, като за въпросния № 4 е посочена дължина 2 м.
В резултат
от развилата се процедура е издадена оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед
№ ЗРИ -416/21.06.2022г. на
кмета на район „Източен“, Община Пловдив.
По делото, в съдебно заседание на
13.10.2022г., са разпитани свидетелите Я.С.Я.и
С. Т. А., от които се установява, че процесната сграда е построена през 1998-
1999 г. от бай А. П., който е баща на жалбоподателя. Свидетелите са помагали
при строежа на сградата. Същата е монолитна, цяло помещение, разделено с кнауф
на три. Има гараж, бръснарница и златарско ателие.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги счита за логични,
обективни и взаимно кореспондиращи си.
С
оглед на установеното от фактическа страна Съдът намира следното от правна
страна:
Атакуваната
заповед представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ. Жалбата е депозирана от надлежна
страна, притежаваща право и интерес от оспорване.
При
преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание
чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е
същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
Съгласно
чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В конкретния
случай процесният строеж е от пета категория, съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. По делото е представена заповед № 21ОА-1418/10.06.2021 г., с която кметът на община –Пловдив е
предоставил на кмета на район "Източен"
правомощие да издава актове от вида на процесния.
Оспореният
административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и
съдържа конкретни фактически основания за издаването си. Чрез така визираните
фактически основания може да се определи, че ответникът претендира наличие на
незаконен строеж на основанието по чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Съгласно
изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за
издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви
фактически констатации е направил административният орган при издаването на
акта и въз основа на какви доказателства. Изискването за мотивиране на акта,
изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за
законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на
страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията,
по които административният орган е издал или отказал да издаде административния
акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна,
улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се
обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които
въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са
надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност.
Ето
защо съдът прави извод, че не е налице нарушение на общото изискване
на чл. 59, ал.2 от АПК за форма на административния акт, поради което
съдът приема, че не е налице основанието по чл. 146, т.2 от АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен.
За да
постанови оспорваната заповед, ответния административен орган се е обосновал с
липсата на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за
строеж.
В съставения
по реда чл. 225а. ал. 2 от ЗУТ, констативен акт № 12 от 31.03.2022г. обектът е
описан като едноетажна сграда за търговска дейност продажба на
злато с бяла ролетна щора, административно определен под № 4, с приблизителни
размери 2м. х 9м., поставен върху имот публична общинска собственост ПИ *** по
КККР на гр.Пловдив в улична регулация по плана на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с
адрес: пред ул.“Елба“ № 8, с неизвестен
собственик, който е построен при неспазване на изискванията на чл.225, ал. 2,
т. 2 ЗУТ.
На съставената
схема са очертани общо осем обекта на ъгъла на улиците „Елба“ и „Възход“ с
ширина 9 метра, като за въпросния № 4 е посочена дължина 2 м.
Никъде в
административната преписка не е удостоверено усилие от страна на общинската
администрация да установи кой е собственик на построения на общинския терен
имот. Така, издаването на акта без адресат се явява съществено процесуално
нарушение, доколкото фактическия ползвател на недвижимия имот е бил лишен
изцяло от възможност да участва в проведеното административно производство, а
видно е, че се касае за работещ
търговски обект.
Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че оспорената заповед на кмета на район „Източен“, Община Пловдив е издадена при
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, което представлява отменително основание по см. на чл. 146, т. 3 АПК. Административният орган не е
изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като
обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая.
По изложените съображения
следва процесната заповед да се отмени като незаконосъобразна на
основание чл.
146, т.3 от АПК.
С оглед изхода
на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски,
които са в размер на 10лв. заплатена държавна такса.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на М.А.П., ЕГН **********,*** Заповед № ЗРИ -416/21.06.2022 г. на кмета на
район „Източен“, Община Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен
строеж представляващ: „Едноетажна сграда за търговска дейност продажба на злато
с бяла ролетна щора“, административно определен под № 4, с приблизителни
размери 2м. х 9м., построен върху имот публична общинска собственост ПИ **** по
КККР на гр.Пловдив в улична регулация по плана на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с
адрес: пред ул.“Елба“ № 8.
ОСЪЖДА Община Пловдив, район „Източен“ да заплати на М.А.П.,
ЕГН **********,*** сумата от 10/десет/ лева разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: