Р Е Ш Е Н И Е №14
гр.Силистра, 26.02.2021
година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с
участието на прокурор.............,като разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело №229 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.Б.Р. ***, подадена
чрез представител по пълномощие адв.Тр.С. ***, срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) №19/112/
09847/3/01/04/02 от 07.10.2020г.,издаден от Директора на Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.Разград, с който е определено подлежащо на възстановяване
от жалбоподателя, публично държавно вземане в размер на 48 892 лв., на
основание чл.8а ал.1 т.2 от Наредба
№9/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /Обн.ДВ,бр.42/08г.,посл.изм.ДВ,бр.84/15г./- занапред Наредба №9/08г. Същото
представлява изплатена финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на
млади фермери“ от ПРСР 2007-2013г.,като в срока от чл.31а ал.1 т.3,във връзка с
чл.27 Наредба №9/08г.,при извършени административни проверки, е било
установено, че икономическият размер на стопанството на оспорващия е намалял
чувствително - до 0 ИЕ, което е попълнило хипотезата от чл.8а ал.1 т.2 от с.н.
за издаване на оспорения АУПДВ.
С жалбата се твърди, че същият е постановен при
неправилно приложение на закона. Базиран е изцяло на Договор №19/112/09847 от 16.05.2014г.
за отпускане на финансова помощ по мярка 112, неизпълнението на чиито клаузи по
т.3.2 във връзка с т.4.7 и т.4.8 б.“е“ и б.“ж“,е обосновало главния решаващ
извод на ответния орган, с посочване на фактическите основания - в стопанството
не се отглежда калифорнийски червей, поради което икономическият му размер е 0
ИЕ; както и - не е изпълнена описаната в приложение №2 към Договора дейност/цел
„Увеличаване броя на животните в стопанството“.
Оспорващият поддържа главно възражение, че релевираният АУПДВ е нищожен съгласно правилото от чл.177
ал.2 АПК, защото същият е напълно тъждествен с предходен АУПДВ
№19/112/09847/3/01/04/01 от 19.04.2019г.,прогласен за нищожен с влязло в сила
съдебно решение. Властническото волеизявление е едно и също; издателят му е
един и същ административен орган (персонализиран
в едно и също лице); фактическите и правните
основания за издаването и на двата акта се припокриват изцяло, поради което се
твърди, че обявяването на приключващият едно административно производство акт
за нищожен, неизбежно прави такива (засегнати
от същия порок) и процесуалните действия,
обосновали неговото постановяване, тъй като същите по нормативна необходимост
са били разпоредени от органа, за чиято териториална некомпетентност съдът се е
произнесъл. В настоящия случай, при отсъствие на какъвто и да е опит да бъде
проведено контролно производство, съгласно чл.31-чл.33 Наредба №9/ 08г., по
повод подадено от жалбоподателя Уведомително писмо вх.№19/112/09847/3/01/01 от 19.11.2018г. (л.172-л.176
– Приложение №8 към чл.30а с.н.) и,
непосредствено след издаване на Заповед № 03-РД/ 2700 от 24.07.2020г. от
изпълнителния директор на ДФЗ /л.292-л.293/, се твърди, че оспореният АУПДВ е
основан на порочни проверки, извършени от служители на отдел “РРА“ (Регионална разплащателна агенция) към ОД ДФЗ гр.Разград, на 27. 11.2018г. и на
14.02.2019г. Твърди се още, че последните и не биха могли да бъдат валидни
процесуални действия по установяване на фактическите обстоятелства, съдържащи
се в протоколите (Контролните листи) от същите. Ето защо се поддържа довод, че тези
порочни действия, засегнати в същата степен и на същото основание, послужило на
съда за обявяване на нищожността на крайния акт, основан на тях, не могат да
бъдат ценени като валидно извършени в производство по чл.31-чл.33 Наредба
№9/08г. по-късно, което сочело на извод за нищожност и на последващо
издаденият АУПДВ - предмет на настоящото оспорване. Поради горните доводи настоява
за прогласяване нищожността на оспорения АУПДВ №19/112/09847/3/01/04/ 02 от 07.10.2020г.,
а в условията на алтернативност, моли за отмяна на
същия като унищожаем, поради липса на фактически
основания за неговото издаване. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът
по жалбата - Директорът на Областна
дирекция на Държавен фонд ”Земеделие”-Разплащателна агенция гр.Разград,чрез
представител по пълномощие главен юрисконсулт при ОД ДФЗ гр.Русе, Л.Ж. (л.4), счита същата
за неоснователна по подробно изложени в съдебно заседание съображения, изведени
от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ и Наредба
№9/2008г. Поддържа, че обжалваният АУПДВ е издаден на базата на безспорно
установено значително намаляване на икономическия размер на стопанството на
жалбоподателя с 13.24 ИЕ, за което е получил плащането по чл.6 т.2 и, в
хипотезата на чл.8а ал.1 т.2 от Наредба №9/08г., дължи връщане на цялата
получена сума ведно със законната лихва.Счита, че фактическите основания на
оспорения АУПДВ са почерпени от редовни констатации на експерти от Регионален
технически инспекторат гр.Разград, чиито правомощия нямат териториални
ограничения,а издаденият от тях Контролен лист от извършена проверка на място, е
официален документ и се ползва с материална доказателствена сила. Твърди, че
действията по предходното производство били извършени от ответния орган
законосъобразно, поради което били годни да обосноват постановения (процесен по делото)
резултат. Още повече, че отдалечеността във времето на правнозначимия
момент - м.ноември.2018г., не позволявала (нямало годни правни инструменти) да бъде проведено отново контролното производство за
установяване на фактите, обуславящи процесното публично
държавно вземане, съгласно разума на чл.27 ал.5 ЗПЗП. Ето защо настоява
атакуваният АУПДВ да бъде потвърден като съответен на закона и фактите по делото,
с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Заявява възражение по чл.78
ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя.
Производството
е по реда на чл.145 и сл АПК, във връзка с чл.27 ал.8 от Закона за подпомагане
на земеделските производители. Съдът, като обсъди изложените в жалбата
доводи, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
прие за установено следното: Жалбата е
процесуално допустима като подадена срещу административен акт, обективиращ публично държавно вземане на Разплащателната
агенция, подлежащо на събиране по реда на ДОПК от М.Б.Р. ***, което
представлява изплатена финансова помощ /чл.5 и чл.6 Наредба №9/08г./ по мярка
112 „Създаване на стопанства на млад фермери“ по ПРСР за периода
2007-2013г.Актът за установяване на публично държавно вземане несъмнено подлежи
на съдебен контрол, а жалбата е подадена от страна с правен интерес от
оспорването, в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебния контрол е АУПДВ
№19/112/09847/3/01/04/02 от 07.10. 2020г.,издаден от Директора на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Разград, с който е определено за
възстановяване от жалбоподателя М.Б.Р. ***, публично държавно вземане в размер
на 48 892 лева, на основание чл.8а ал.1 т.2 от Наредба №9/2008г., ведно с
лихва за забава, считано от 11.09.2017г., съгласно т.4.8, б.“е“ от Договора,
който урежда друга хипотеза, а не началната дата на дължимата лихва. Същото (публичното държавно вземане) представлява изплатена финансова помощ (първо и второ плащане, съгласно чл.6 Наредба №9/08г.) по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери“ от ПРСР 2007-2013г.,като в срока от чл.31а ал.1 т.3, във връзка с
чл.27 Наредба №9/08г.,при извършени административни проверки,е убило установено,
че икономическият размер на стопанството на оспорващия е намалял чувствително -
до 0 ИЕ, което е попълнило хипотезата на чл.8а ал.1 т.2 от Наредба №9/2008г. На
същото основание, от същия административен орган и при буквално тъждествени
фактически и правни основания, е бил издаден предходен АУПДВ
№19/112/09847/3/01/04/01 на 19.04. 2019г., чиято законосъобразност е била
поставена на контрол пред АС гр.Силистра по адм.д.№119/2019г., приключило с
Решение №3/07.02.2020г., прогласяващо нищожността на оспорения акт, поради
липса на териториална компетентност на неговия издател.Последното е оставено в сила
с Решение №9618/15.07.2020г., постановено по адм.д.№4577/20г. от състав на
Първо отделение на ВАС, като съдебните инстанции формално не са възстановили висящността на релевираното
административно производство, съгласно регулацията от чл.173 ал.2 АПК, но
предизвиканият ефект е именно такъв. В същия дух е и непротиворечивата съдебна
практика, тъй като съдът не се е произнасял по съществото на спорното
правоотношение, а на процесуално основание е обявил АУПДВ за нищожен, което не
препятства ново произнасяне на органа в рамките на възстановената висящност на производството. /Вж. Решение №13976/21.10.19г.,
адм.д.№7656/18г.; Решение №7420 /05.06.18г., адм. д.№5996/17г.-двете на IV Отделение; Решение №9867 /26.06.19г., адм.д.№8601/18г.
на VII Отделение и мн.др. на ВАС/. В този контекст като
неоснователно следва да бъде отклонено възражението на жалбоподателя, че
оспореният по делото акт бил нищожен съгласно правилото от чл.177 ал.2 АПК.
На 24.07.2019г. е издадена Заповед №ОЗ-РД/2700 от
изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, с която са делегирани правомощия на
директорите на Областни дирекции на ДФЗ, на основание чл.20а ал.5 и ал.6, във вр. с чл.27 ал.6 и ал.7 ЗПЗП, като по т.III.7 изрично е определена териториалната компетентност
на ответния орган - директор на ОД ДФЗ гр. Разград. На л.278-л.279 от делото е
приложена Докладна записка, адресирана до същия, изготвена от директора на
Дирекция „Правна“ при ДФЗ с изх.№05-2-181/41/17.07.20г., с която е препоръчано
постановяването на нов административен акт с общото указание -„съобразно цитираното решение на съда и при
спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.“
Няма представени никакви други документи, следващи горната Докладна записка. На
07.10.2020г. директорът на ОД ДФЗ гр.Разград е издал процесния по делото АУПДВ,
който е повторно (буквално) копие на нищожния АУПДВ от 19.04.2019г. В този ракурс
на спора, следва да бъде обсъдено възражението на жалбоподателя, че щом властническото
волеизявление е едно и също; издателят му е един и същ административен орган;
фактическите и правните основания за издаването и на двата акта се припокриват
изцяло, то следва, че с обявяването на приключващия едно административно
производство акт за нищожен, неизбежно прави такива (засегнати от същия порок) и процесуалните действия, обосновали неговото
постановяване, тъй като последните, по нормативна необходимост, са били разпоредени
от органа, за чиято териториална некомпетентност съдът се е произнесъл.
В настоящия случай се установява отсъствие на какъвто
и да е опит да бъде проведено контролно производство,съгласно чл.31-чл.33
Наредба №9/2008г., по повод подаденото от жалбоподателя Уведомително писмо
вх.№19/112/09847/3/01/ 01 от 19.11.2018г. (л.172-л.176 - Приложение №8 към чл.30а с.н.), след издаване на Заповед №03-РД/2700 от 24.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л.292-л.293). Ако се
приеме, че ex lege
е възстановена висящността на предходното такова
производство, което обективно е така (въпреки
липсата на нарочен диспозитив в съдебните решения за връщане на преписката, респ. изпращането ѝ на
компетентния орган, за ново произнасяне), настоящият състав счита, че с оглед базовия принцип
от чл.12 АПК „Достъпност, публичност и прозрачност“, органът е следвало да уведоми
по реда на чл.26 АПК жалбоподателя за предстоящото повторно произнасяне и да му
гарантира правото на възражение, респ. участие в новата проверка. Такава
реално, към правнозначимия момент - м.ноември.2018г.,
няма как да бъде извършена в пълнота, но няма и никаква пречка незасегнатите от
тежкия порок, свързан с некомпетентността на органа възложил и ръководил
предходната проверка, доказателства (най-вече
Контролния лист от проверката на място, която макар и поискана от орган без
териториална компетентност тогава - вж.ДЗ от 05.02.19г. на л.266, е възложена
от началник отдел Регионален технически инспекторат със заповед (л.254), съгласно
регулацията от чл. 26а и чл.26б ал.3 ЗПЗП) да бъдат приобщени в производството и, в обема на
удостоверените от тях факти,да бъде издаден завършващ административното
производство акт. Начинът, по който е процедирано в
случая е нерегламентиран. Ето защо основателно жалбоподателят счита, че оспореният по делото АУПДВ е базиран на
порочно посещение на място на 26.11.18г., извършено от служители на отдел “РРА“
към ОД ДФЗ гр.Разград (л.210-л.220), възложено им от некомпетентният (тогава) орган, който е
ръководил цялото производство - от изпратеното съобщение по чл.26 АПК до
жалбоподателя (л.221-л.222), през исканите становища от дирекция „Правна“ (л.226-л.228; л.266; л.267) до поисканата проверка на място от Техническия инспекторат-
структура на Разплащателната агенция,съгласно чл.26а ал.2 т.1 ЗПЗП и, издаване
на крайния АУПДВ, прогласен за нищожен от съда. Поради това именно жалбоподателят
счита, че последните не биха могли да бъдат валидни процесуални действия по
установяване на фактическите обстоятелства,съдържащи се в протоколите (Контр.листи) от същите.
С Решение №9618/15.07.2020г. на ВАС са дадени указания
за установяването на публични вземания от процесния вид, с които ответният
орган не се е съобразил. Съгласно чл.166 ал.2 изр.2 ДОПК,ако в съответния закон
не е определен органът за издаване на акта,той се определя от ръководителя на
съответната администрация, както е процедирано в
случая с обсъдената по-горе Заповед №0З-РД/2700/24.07. 2019г. на изпълнителния
директор на ДФЗ. Разпоредбата на чл.27 ал.3 ЗПЗП предвижда, че Разплащателната
агенция (РА) е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, а според ал.5 на с.чл., вземанията, които възникват
въз основа на административен договор или административен акт,са публични
държавни вземания, каквото несъмнено е и процесното,
съгласно дефиницията от чл.162 ал.2 т.8 и т.9 ДОПК.Съгласно чл.27 ал.7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване финансова помощ
поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките по програмите за развитие на селските райони,
извън основанията по ал.6 (финансови
корекции по ЗУСЕСИФ), се установяват с издаването на
акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Или, в контекста на чл.166 ал.1 ДОПК, редът, определен в
съответния закон по силата на използваната законодателна техника на
препращането, е върнат в същия ДОПК, който познава два способа за установяване
на публични задължения - ревизии и проверки, по аргумент от чл.110 ДОПК.
Ревизионното производство (което е неприложимо в случая) е строго формално, предвид изискванията от чл.7 ДОПК;
стриктните разпоредби относно това кой може да възложи данъчна ревизия и кой
може да я извърши- чл.112; предметният обхват, времето и т.н.,вкл.
задължителното връчване на ревизираното лице на заповедта за възлагане на ревизията
- чл.113 ДОПК, като нарушението на което и да е от горните процесуални правила
води до нищожност на завършващия ревизи- ята акт в
частта, в която е засегнат от съответното нарушение. Съгласно трайната практика
на ВАС, при отмяна на РА, се възстановява висящността
на ревизионното производство, но се издава заповед за нова/повторна ревизия,
отново връчвана на ревизирания субект и т.н. /Вж.Решение №13622/ 09.11.17г., адм.д.№1497/17г.
на IО, в което е цитирана друга аналогична съдебна
практика; Решение №13976/12.11. 20г., адм.д. №4148/20г. на VIIIО на ВАС и мн.др./ Приема се, че се касае за едно
ревизионно производство, но за две ревизии, поради което пороците при възлагането
и провеждането на първата не влияят върху валидността на крайния ревизионен акт.Това
е правната логика на нормираните контролни производства в позитивното ни право
и аналогията в случая не е неуместна, независимо, че не ревизионното
производство по ДОПК е „[…] реда по ДОПК“, съгласно чл.27 ал.7 ЗПЗП.
Но дори и да излезем от строго регламентираните
данъчни ревизии, няма правен способ, чрез който да бъде игнорирано уведомяването
на проверяваното лице след прогласяване на нищожността на предходен краен
административен акт, респ. след отмяната му, за започналото повторно такова.
Ето защо, настоящият състав намира за основателно възражението на жалбоподателя
за незаконосъобразност на оспорения по делото втори по ред АУПДВ, макар и вече
издаден от териториално компетентен орган, но при пълно игнориране на
предписаната процедура (арг.чл.27 ал.7 ЗПЗП във
връзка с ДОПК), довело до липса на надлежно
установени фактически обстоятелства, които да обосноват оспорения акт на
ответния орган. В този контекст следва да бъде преценено и приложението на
безусловната разпоредба на чл.168 ал.4 АПК, водеща до отмяна на процесния акт.
Същият не е нищожен, но съдебното решение, с което е
прогласена нищожността на предходния, идентичен като съдържание, АУПДВ има ретроактивно действие - ex tunc.Решението трябва да отстрани с обратна сила (считано от издаването му) правните последици на недействителния административен
акт.Това отстраняване (в общия случай) не може да се постигне само с издаването на акта за
нищожността/отмяната му, а е необходимо да се издадат и други актове или да се
извършат материално-технически действия, които следва да бъдат издадени и извършени
/Вж.“Недействителност на административните актове“, проф. д-р Кино Лазаров,
2002г., изд.“Фенея“, стр.94/.
Това именно не е направил ответният орган, а след
овластяването му с правомощия и за територията на Силистренска област със
Заповед № ОЗ-РД/2700 от 24.07.19г. на изпълнителния директор на ДФЗ, получавайки
становището на директора на Дирекция „Правна“, е преиздал с напълно идентично
съдържание предходния АУПДВ, без предприемането на каквито и да е процесуални
действия по уведомяване на жалбоподателя за повторната проверка; за
доказателствата, на които основава изводите си, в хода на същата, за нарушения
на договорни и нормативни задължения от ЗП; за правното основание, кореспондиращо
с установените факти от горните доказателствени източници; предоставяйки му
възможност за възражение и защита, предвид и водения тежък съдебен процес по
адм.д.№119/19г. на САС, в хода на който са приети няколко експертизи (делото е приложено).
В обобщение на горното настоящият състав намира, че са
налице отменителните основания от чл.146 т.3 и т.4 АПК, тъй като не просто са нарушени административнопроизводствените
правила, а те са напълно игнорирани, което е довело до неправилно приложение и
на материалния закон. И защото решаването на процесния въпрос е предоставено в
изключителната компетентност на ДФЗРА,съдът не може да реши спора по същество, а
при условията на чл.173 ал.2 АПК, преписката следва да бъде изпратена на
ответния орган за ново произнасяне, при съобразяване с указанията, дадени в
настоящите мотиви. При новото разглеждане следва да бъдат съобразени и
сроковете от чл.27 Наредба № 9/08г.,както и тези от чл.3 на Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ)
№2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на
Европейските общности.
Разноски по делото своевременно са
поискани и от двете страни, но с оглед изхода на процеса и на основание чл.143
ал.1 АПК, такива се дължат на жалбоподателя.Удостоверените по делото, възлизат
на 2010 лева, от които 2000 лева -
възнаграждение за един адвокат (л.9) и 10 лв.- държавна такса(л.296).Срещу така
формирания размер е заявено възражение за прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, което настоящият състав намира за основателно. Адвокатският хонорар е преценяван
по Тарифа №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но в
хипотезите при установен материален интерес по делото, каквото настоящото не е.
Съгласно практиката на ВАС, делата по ЗПЗП, не са с материален интерес, защото
при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не стойностното
изражение на претендираната и одобрена, респ.
отказана субсидия в издаденото УП, нито размера на подлежащото на връщане
финансиране в хипотезите на чл. 27 ал.3 ЗПЗП. / Вж. Определение
№661/18.01.17г., адм.д. №1778/16г.; Определение № 10824 /11.09.17г., адм.д. №5869/17г.;
Решение №10312/03.07.19г., адм. д. №11532/18г. и др. на IVО, ВАС/. В същия ракурс следва да бъде преценена и
промяната в Наредба №1/09.07.04г. /Обн.ДВ,бр.84/16г./,
според която в чл.8 ал.2 т.7 са посочени изрично, като без материален интерес, делата
по ЗПЗП, с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие - 500 лева. Настоящото
съдебно-административно производство не се отличава с изключителна фактическа и
правна сложност. Ето защо, възражението за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар следва да бъде уважено и присъден трикратния размер на
определеното с чл.8 ал.2 т.7 Наредба №1/04г., възнаграждение от 500 лева за
дела по ЗПЗП. Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата „Размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.“При тази нормативна рамка, справедливото и обосновано адвокатско
възнаграждение по делото е в размер на 1500 лева, като за претендираната
сума над тази, искането следва да бъде отклонено. Основателно е искането за
присъждане на ДТ.
Обобщавайки изложеното, настоящият
състав приема, че са налице условията за отмяна на обжалвания АУПДВ
№19/112/09847/3/01/04/02 от 07.10.2020г., като постановен при пълно игнориране
на правилата за установяване на публични задължения от процесния вид, съгласно
чл.27 ал.7 ЗПЗП и ДОПК, довело до липса на валидно установени фактически
основания за неговото издаване. С оглед на този резултат не се дължат разноски
на поискалия ги процесуален представител на ответния орган. Такива обаче, в
обсъдения по-горе размер общо на 1 510 лева, следва да бъдат присъдени в полза
на жалбоподателя.Така мотивиран и на основание чл. 172 ал.2 пр.“второ“ от АПК,
Административният съд гр.Силистра
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане №19/112/09 847/3/01/04/02 от
07.10.2020г., издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“- Разплащателна агенция гр.Разград, с който е определено публично
държавно вземане, подлежащо на възстановяване от М.Б.Р. ***, в размер на 48 892 лева, ведно със законната лихва,
считано от 11. 09.2017г., представляващо изплатена финансова помощ по мярка 112
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР 2007-2013г. и
ИЗПРАЩА преписката на Директора на
Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Разград за ново произнасяне.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, с административен адрес:
гр.София, бул. “Цар Борис III“ №136, да заплати на М.Б.Р.; ЕГН:**********,***,
сумата от 1 510.00 /Хиляда петстотин и
десет/ лева - съдебни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: