РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Варна, 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Женя Р. Димитрова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000748 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 433/09.11.2021год. по т.д. № 142/2021год. по описа на ОС-
Варна, съдът е: Отхвърлил предявените от ЮЛ. М. АС. с ЕГН ********** с
адрес гр.Варна, ул.“Новгород“39 - лично и като наследник по закон на
първоначалния ищец Х А А. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Варна, починал в
хода на процеса на 03.03.2021г. и АЛ. ХР. АС. с ЕГН **********, ЕМ. ХР.
АЛ. с ЕГН ********** и С. ХР. АС. с ЕГН **********, в качеството им на
наследници по закон на починалия в хода на процеса първоначален ищец Х А
А., срещу “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“87, в
условията на кумулативно обективно и субективно съединяване искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗ за осъждане на ответника
да заплати сумата от 50000 лева на ЮЛ. М. АС. и сумата от 50000 лева на
правоприемниците на първоначалния ищец Х А А. съобразно наследствените
им квоти, а именно по 12500 лева за всеки от ищците ЮЛ. М. АС., АЛ. ХР.
АС., ЕМ. ХР. АЛ. и С. ХР. АС., представляващи обезщетение за обезвреда на
претърпените от ЮЛ. М. АС. и Х А А. неимуществени вреди от смъртта на
техния внук С А С с ЕГН **********, починал на 06.08.2018г. вследствие на
ПТП, настъпило на 06.08.2018г. на път първи клас 1-9, на км.119+700 от
кръстовището на Автомагистрала „Черно море“, м.“Харамията“ по посока
м.“Крушките“ обл.Варна, по вина на водача на л.а. „Фолксваген”, модел
1
„Голф“ с ДК № Х ХХХХ ХХ, А Н Х, обхванат от действието на валидна към
момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №66993623, издадена
от ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 05.05.2019г. (30 дни, определени с поканата до
застрахователя), до окончателното изплащане на задължението: Осъдил е
ЮЛ. М. АС., да заплати на “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК
*********, сумата от 2268 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК: Осъдил е ЮЛ. М. АС., АЛ. ХР. АС. с, ЕМ. ХР.
АЛ. и С. ХР. АС. с, в качеството им на наследници по закон на починалия в
хода на процеса първоначален ищец Х А А., да заплатят разделно при равни
квоти на “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК *********, сумата
от 2268 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Производстото е образувано по въззивна жалба от адв.Е.М и адв.М.Т.
от АК-Варна, като процесуални представители на ищците.
Считат решението за неправилно- като постановено в противоречие с
материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Оспорват извода на съда, че ищците не са активно материалноправно
легитимирани да търсят застрахователно обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от смъртта на внука си. Твърдят, че между Ю и Х А.и
и техния внук е създадена трайна и дълбока емоционална връзка, като
причинените им продължителни болки и страдания след настъпването на
неговата смърте справедливо да бъдат обезщетени. В традиционните за
българското общество семейни отношения, бабите и внуците са от най-
близкия семеен кръг и се характерицзират с взаимна обич и, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. В конкретния случай починалият и
неговите баба и дядо са живеели в един и същ квартал, на съседни улици,
между тях се развили особено близки отношения, неприсъщи на обичайните
отношения между баба, дядо и техния внук. Бабата и дядото в случая са
възприемали починалия като техен син с оглед грижите, които са полагали за
него, свързани с осигуряване на всички условия за физическото му израстване
и възпитаване, обучение, а след това под формата на взаимна помощ,
присъща в отношенията между родители и деца, каквито на практика са
съществували между тях. Считат, че съдът не е кредитирал в достатъчна
степен свидетелските показания относно близостта и степента на страданието
на Ю и Х и е приел, че степента на близост е била минимална, а в
действителност е тъкмо обратното. Същата е била изключително силна още
от най-ранна детска възраст и се установява от показанията на двамата
разпитани свидетели. Твърдят също, че съдът не е придал необходимото
доказателствено значение и на факта, че Х е починал около 2 год. след
смъртта на внука си, като неговата внезапна смърте допринесла в значителна
2
степен за смъртта на дядото, обстоятелство, което не е отчетено в
обжалваното решение. Не е придадено значение на факта на преживените
инсулти на Ю, като първия е бил само няколко месеца след смъртта на внука
им Са.
За това считат, че от събраните доказателства се установява че смъртта
на внука С е оказала особено негативно въздействие и върху двамата-рязко
влошаване на здравословното им състояние, довело дори до смъртта на Х А..
Считат, че отричането на правото на обезщетение при реално проявени и
доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек, противоречи на
принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.
С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено ново с
което исковете да бъдат уважени.
С писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата страна
ЗД”Бул Инс”АД гр.София, жалбата се оспорва като неоснователна, по
изложени съображения.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е
допустима.
Въззивната жалба е редовно и надлежно администрирана.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез
процесуални представители.
За да се произнеес, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
чрез която са предявени искове от ЮЛ. М. АС. - лично и като наследник по
закон на първоначалния ищец Х А А., б.ж. на гр.Варна, починал в хода на
процеса на 03.03.2021г. и АЛ. ХР. АС. с, ЕМ. ХР. АЛ. и С. ХР. АС. в
качеството им на наследници по закон на починалия в хода на процеса
първоначален ищец Х А А., срещу “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“87, в условията на кумулативно обективно и субективно съединяване
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 50000 лева на ЮЛ. М. АС. и сумата от 50000
лева на правоприемниците на първоначалния ищец Х А А. съобразно
наследствените им квоти, а именно по 12500 лева за всеки от ищците ЮЛ. М.
АС., АЛ. ХР. АС., ЕМ. ХР. АЛ. и С. ХР. АС., представляващи обезщетение за
обезвреда на претърпените от ЮЛ. М. АС. и Х А А. неимуществени вреди от
смъртта на техния внук С А С с ЕГН **********, починал на 06.08.2018г.
вследствие на ПТП, настъпило на 06.08.2018г. на път първи клас 1-9, на
км.119+700 от кръстовището на Автомагистрала „Черно море“,
м.“Харамията“ по посока м.“Крушките“ обл.Варна, по вина на водача на л.а.
3
„Фолксваген”, модел „Голф“ с ДК № В 1410 СА, А Н Хв, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№66993623, издадена от ответното застрахователно дружество, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 05.05.2019г. (30 дни,
определени с поканата до застрахователя), до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че за описаното по-горе ПТП виновността
на виновният водач е установена, като му е наложено наказание по НОХД №
788/2019 г., по описа на ВОС, НО, присъдата, по което е влязла в сила на
06.01.2021 г. Смъртта на 17- годишния внук на първоначалните ищци, към
когото те били изключително привързани, довела до неимуществени вреди,
които се изразяват в отрицателни промени, настъпили във вътрешния им свят,
изразяващи се в причиняване на силен емоционален стрес, съпроводен с
голямо напреженние и беспокойство. Излагат, че преди смъртта на внука им
С, социално-битовите отношения в бита на семейството били безконфликтни
и при взаимна грижа и помощ. След като разбрали за загубата на своя внук,
почуствали внезапна празнота в живота им, затворили се в себе си, често
плачели, спрели да се хранят, страдали от безсъние, сънували кошмари. Като
баба и дядо на починалия, те помагали на неговите родители при
отглеждането му от неговото раждане до израстването му като младеж,
грижели се за него с голяма любов през продължителни периоди, помагали
му при трудностите в ежедневието му, съветвали го, а той ги възприемал като
втори майка и баща. Всичко това направила връзката им много силна и
здрава, за да бъде загубата тежка и непреодолима. Към настоящишя момент
състоянието им не се е променило и продължават да търпят огромна болка
по кончината на своя внук, която с оглед на въззраста си, ще изпитват до края
на живота си. По предявената на 05.04.2019г. застрахователна претенция
застрахователят се е произнесъл с отказ, поради което се прави искане за
ангажиране на гаранционната му отговорност по съдебен ред за процесните
суми.
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, поддържа доводи за
неоснователност на исковете по основание и размер. Не се оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение, надлежното предявяване на
застрахователната претенция и отказа на застрахователя. Оспорва се
твърденията за изключително близки отношения между първоначалните
ищци и техния починал внук и понасянето на болки и страдания от загубата
4
му. В евентуалност, твърди се отделно завишаване на претенциите на ищците
и несъответствие на размера на претендираното обезщетение с чл.52 ЗЗД и на
разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г. вр.чл.493 а
КЗ, където е определен лимит на обезщетение от 5 000лв.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна
странаследното:
Не се оспорва следната фактическа обстановка, а именно:
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява, че с влязла на 06.01.21год. в сила присъда по НОХД № 788/2019
г., по описа на ВОС, НО, А Н Хв е признат за виновен за смъртта на С А С с
ЕГН **********, починал на 06.08.2018г. вследствие на ПТП, настъпило на
06.08.2018г. на път първи клас 1-9, на км.119+700 от кръстовището на
Автомагистрала „Черно море“, м.“Харамията“ по посока м.“Крушките“
обл.Варна, по вина на водача на л.а. „Фолксваген”, модел „Голф“ с ДК № В
1410 СА, А Н Хв, обхванат от действието на валидна към момента на
настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №66993623.
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Не е спорна между страните
родствената връзка между първоначалните ищци и починалия, както и че по
подадено от тях заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е
постановен отказ от страна на застрахователното дружество. За това са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, при
доказани вреди, настъпили вследствие на деликтната отговорност на
застрахования водач.
За установяване на неимуществените вреди, за които се претендира
обезщетение, са ангажирани гласни доказателства –чрез показанията на
свидетелите М Б М и А В А. От същите се установява, че първоначалните
ищци са баба и дядо на починалото лице. Според свидетеля М ищците и
починалия внук С са били в много добри отношения. Понеже родителите му
работели, той бил при баба си и дядо си когато били на работа: Същите
активно помагали за отглеждането на внука си, като дядо му Х го обучавал в
цепене на дърва, в отглеждането на астма и др. С живеел при майка си и баща
си, но когато са били на работа, повечето време е стоял при баба си и дядо си,
които живеели в друга къща, но не са били далече. Ходел на училище, след
училище бил при баба си и вечерта се прибирал. Според свидетеля, след
5
смъртта на С Юлиана доста страдала и се променила. Починалият дядо също
се променил след смъртта на внука, даже се разболял. Преди смъртта на С Ю
и Х били много добре за годините си, но след това състоянието им се е
влошило. Свидетелят А-съпруг на ищцата Е.А., излага, че след
смъртта на внука С, починалия Х и Ю много са се променили-и двамата са се
затворили в себе си. Същите били много близки с внука си. С живеел
преимуществено при майка си и баща си, събота и неделя ходел при баба си
и дядо си, които живеели в къща недалече от дома на родителите на С.
Според свидетеля, дядо Х се занимавал с внука си-водел го да играе футбол,
водел го в гората да го учи да събира гъби, учел го да цепи дърва. След
смъртта на внука си здравословното му състояние се е влошило и той е
починал. Според свидетеля и Ю след смъртта на С се е затворила, направила е
два инсулта и много трудно я преживява. Преди смъртта на С семейството се
е събирало по празници, но след това събиранията са престанали. За
установяване на претърпените неимуществени вреди на ищцата Ю.А. е
допусната съдебно-психиатрична експертиза. Според вещото лице,
вследствие на внезапната смърт на нейния внук Ю.А. е развила реакция на
скръб (траурна реакция), за която доминиращи са емоционални и соматични
реакции (шок, тъга, нарушен нощен сън, понижен апетит). Ищцата е
хоспитализирана поради инсулт в периода 21.01.2019г.-31.01.2019г. и
25.05.2021г.-01.07.2021г., но би било спекулативно да се твърди, че инсултът
е вследствие от преживяните психичните процеси. По данни на осв. Ю.А.
същата е консултирана от психиатър след преживения инсулт в началото на
2019г. по повод нарушен сън, повишена тревожност, напрежение. Назначено
било лечение, което тя приемала, като не е могла да назове медикаментите и
не е представя медицинска документация. Към момента на изследването Ю.А.
е психомоторна спокойна, не се установява актуално психично разстройство,
не посещава психолог, споделя, че пие лекарства „за съня“, не може да ги
назове, не представя документация. Липсват данни за психично разстройство
приживе при Х А.. Множеството соматични страдания, липсата на обективна
медицинска документация относно психичното му състояние и
невъзможността за лично освидетелстване, не позволява оценка на
психичното му състояние. Въз основа на установеното, съдът прави
следните изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Представени са доказателства за предявена писмена претенция пред
6
застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и отказ на същия за заплащане на
обезщетение, респ. липсата на изплатено такова.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач.
Въззивните оплаквания в жалбата на ищците са за необоснованост на
решението, предвид извода на съда за липса на активна материална
легитимация у ищцата ЮЛ. М. АС. и на ищците АЛ. ХР. АС., ЕМ. ХР. АЛ. и
С. ХР. АС., в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на
процеса първоначален ищец Х А А., да претендират обезщетение за
неимуществени вреди с оглед качеството им на баба и дядо на починалото
лице С А С. Относно активната материално правно легитимация на ищците да
претендират обезщетение:
Отговорът на така поставения и пред настоящата съдебна инстанция
въпрос за активната материално-правна легитимация на посочените ищци е
обусловен от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С
решението по него общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че
според традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите, бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и
семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
7
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия. Акцентът в разясненията към мотивите на
тълкувателното решение е „изключителност“, разбирана като извън
обичайното житейско развитие на отношенията между починалия и
претендиращия обезщетение, в отклонение от типичната емоционална и
духовна естествена връзка помежду им, когато принципът на чл.52 ЗЗД
налага и това „друго лице“ да бъде обезщетено.
Следователно, от посочените разяснения следва извода, че обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, извън кръга на
лицата, очертани в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, се
присъжда само по изключение, а именно: Когато е създадена особена близка
връзка между починалия и претендиращия обезщетение и- Когато
действително претърпените неимуществени вреди надхвърлят по интензитет
и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка /така и
според Решение № 33 от 12.04.2022год. по т.д. №377/21год., І т.о., Решение
№ 92/17.11.2020год. по т.д.. № 1275/2019год. на ВКС, ІІ т.о./.
Относно активната материално-правно легитимация на ищците по иска:
За установяване на неимуществените вреди, за които се претендира
обезщетение, както се посочи, са ангажирани гласни доказателства –
показанията на свидетелите: М Б М и А В А.
Действително в показанията си и двамата свидетели сочат, че Ю А. и Х
А. и починалия им внук са били в много близки отношения, били са и
емоционално свързани, още от неговата най-ранна детска възраст. От
показанията се установява също, че Ю А. и Х А. са преживели много тежко
загубата на внука си С. Но от тези така установени обстоятелства, не може да
се направи извод, за изключителност по посочения по-горе смисъл, разяснен
в ТР № 1/2016год., в близостта на отношенията между Ю А. и Х А. и
починалия им внук. Напротив, установяват се едни действително много добри
отношения, но такива би трябвало да съществуват и съществуват обичайно
между баба, дядо и внук, като се има в предвид изключително близката
роднинска връзка между тях. Същевременно отсъстват заявени и установени
конкретни житейски обстоятелства, които да предпоставят създаването на
изключителна по съдържанието си връзка. Не се установяват нетипично
сложили се обстоятелства, породени от конкретна специфична в житейски
план ситуация, които да водят до извод за изключителност разбирана като
особена близост в отношенията между ищците и техния внук. Внукът С е
роден и израсъл в пълноценно семейство-т.е. с майка и баща, а когато те са
били на работа, детето е било обгрижвано от Ю А. и Х А., които живеели в
къща недалече от дома на родителите на С. Близостта на Ю А. и Х А. с внука
им С не може да бъде окачествена като заместваща родителска грижа, като
8
запълваща отношенията с най-близкия семеен кръг-родителите, за да се
направи извод за изключителност на техните отношения. Внукът С е живял с
родителите си и те са го отгледали, с помощта на Ю А. и Х А.. За това извода
на съда, че отношения извън обичайните не са установени по отношение на
ищцата Ю А. и първоначалния ищец Х А. е обоснован. Отношенията между
починалия внук С и неговата баба Ю, както и с неговия дядо Х са типични и
присъщи по съдържание за българското семейство, респективно, не се
установява изключителна по своето съдържание връзка. В допълнение и по
повод на оплакване в жалбата следва да се отбележи, че в процеса не е
установена пряка връзка между влошеното здравословно състояние на Ю.А. и
на Х А. и смъртта на внука им С..
Предвид изложеното, съдът прави извод, че в процеса не е доказана активната
материално-правна легитимация на ищцата Ю А. и на АЛ. ХР. АС., ЕМ. ХР.
АЛ. и С. ХР. АС., в качеството им на наследници по закон на починалия в
хода на процеса първоначален ищец Х А А., респективно, предявените искове
като неоснователни следва да се отхвърлят.
Поради съвпадане на извода на настоящата инстанция с изводите на
окръжния съд, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено, като на основание чл.27 ГПК препраща и към мотивите на
окръжния съд, които споделя.
Разноски: С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в
тежест на ищците следва да бъдат възложени сторените от ответника
разноски. Представени са два договора за правна помощ- по всеки един от
исковете, всеки с договорено възнаграждение в размер на 2 520лева с
включен ДДС. Въззивниците са оспорили извършеното плащане на
адвокатски хонорар по договорите, в евентуалност са направили възражение
за прекомерност. Съдът намира заплащането на адвокатски хонорар в размер
на по 2 520лв. с вкл. ДДС по всеки от договорите за доказано. В договорите
изрично е посочен начина на плащане-в брой, отразено е също, че
договореното възнаграждение в размер на 2 520лв. към момента на
сключване на договора е заплатено изцяло в брой. Това вписване в договора
на извършеното плащане е достатъчно за присъждане на направените
разноски-арг. т.1 от ТР №6 от 6.11.2013год. на ВКС по ТД №6/2012год.,
ОСГТК. Относно възражението за прекомерност: Съобразно цената от
50 000лв. на всеки един от исковете, минималния предвиден в Наредба
1/09.07.2004г. размер е 2030 лева. След увеличение с начислени 20% ДДС на
основание пар.2а от ДР на наредбата, с оглед представените доказателства, че
адвокатът е регистриран по ЗДДС-минималния размер е 2 436лв. Съдът
намира, с оглед сложността на делото и идентичността на исковете, , че
9
претендирания адвокатски хонорар следва да бъде определен и присъден в
минимален размер от 2 436лв. за всеки от исковете. Отговорността за
разноски следва да бъде понесена от ищците разделно съобразно материалния
интерес по двата активно субективно съединени иска.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение No 433/09.22.2021 година, постановено по
т.д.№ 142 по описа за 2021 година ПО ОПИСА НА на Варненски окръжен
съд, ТО.
ОСЪЖДА ЮЛ. М. АС. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна,
ул.“Новгород“39, да заплати на “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“87, сумата о т 2436 лева, представляваща сторени във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЮЛ. М. АС. с ЕГН **********, АЛ. ХР. АС. с ЕГН
**********, ЕМ. ХР. АЛ. с ЕГН ********** и С. ХР. АС. с ЕГН **********,
всички с адрес гр.Варна, ул.“Новгород“39, в качеството им на наследници по
закон на починалия в хода на процеса първоначален ищец Х А А., с ЕГН
**********, б.ж. на гр.Варна, починал в хода на процеса на 03.03.2021г., да
заплатят разделно при равни квоти на “Застрахователно дружество Бул
Инс“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“87 , сумата о т 2436 лева, представляваща сторени във
въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението от страните, при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10