№ 166
гр. Плевен, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600687 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по делото е образувано по
жалба на К. В. М. от гр. Плевен с ЕГН: ********** срещу Определение № 445
от 11.10.2021 година постановено по ЧНД 1516/2021 година по описа на
Плевенския районен съд, с което е оставена без уважение молбата за съдебна
реабилитация на осъденото лице.
С обжалваното определение Плевенския районен съд е оставил без
увмажение молбата с правно основание чл. 87 от НК на К. В. М. от гр. Плевен
с ЕГН: ********** за реабилитация по отношение на наложените му
наказания с влезли в законна сила съдебни актове по НОХД №№ 707/1996 г.
по описа на ПлРС, 304/1997 г. по описа на ПлРС, 1223/1997 г. по описа на
ПлРС, 1454/2000 г. по описа на ПлРС, 1782/2002 г. по описа на ПлРС,
163/2003 г. по описа на Военен съд - Плевен, 757/2003 г. по описа на ПлРС,
113/2009 г. по описа на ПлРС, 190/2006 г. по описа на ПлРС, 2587/2011 г. по
описа на ПлРС, 2779/2011 г. по описа на ПлРС и 704/2015 г. по описа на
1
Окръжен съд – Плевен.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност на
първоинстанционният съдебен акт, тъй като са налице формалните
предпоставки за допускане на съдебна реабилитация. Акцентира се върху
това, че районният съд е взел предвид само характеристичните данни за
лицето изхождащи от полицейският служител осъществяващ надзор в
населеното място, като не е отчетено, че осъденият е полагал труд,
обществено полезна дейност и няма заведени срещу него дела, по които да му
е повдигнато обвинение.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че определението на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдено.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията,
съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлото в сила определение по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл.433
от НПК във връзка с чл.87 от НК.
За да постанови атакуваното определение, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
Молителят К. В. М. е осъждан дванадасет пъти за извършени
престъпления от общ характер, а именно: 1. с Присъда от 18.02.1998 год. по
НОХД № 707/1996 г. на ПлРС, влязла в 1 Този файл е копие на електронно
подписан документ. Оригиналът е подписан от R. T. G. на 11.10.2021 г. в
11:43:48 ч., V. M. T. на 11.10.2021 г. в 11:45:18 ч., I. S. K. на 11.10.2021 г. в
11:46:38 ч. Актът е постановен на 11.10.2021 сила на 18.02.1998 г. на
наказание една година лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал. 1
НК е отложено с тригодишен изпитателен срок, за извършено на 06.08.1995 г.
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 НК; 2. с Присъда от
2
11.02.1998 год. по НОХД № 304/1997 г. на ПлРС, влязла в сила на 26.02.1998
г. на наказание една година лишаване от свобода, което на основание чл. 69
ал. 1 НК е отложено с двугодишен изпитателен срок, за извършено на
27.04.1995 г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 НК; 3.
с Присъда от 27.07.1998 год. по НОХД № 1223/1997 г. на ПлРС, влязла в сила
на 26.02.1999 г. на наказание една година и два месеца лишаване от свобода
при общ режим, за извършено през периода 09.01 – 21.08.1994 г.
престъпление по чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 и т. 5 вр. чл. 26 ал. 1 НК; 4. със
Споразумение, одобрено с Определение от 19.10.2000 год. по НОХД №
1454/2000 г. на ПлРС, влязло в сила на същата дата, на наказание глоба в
полза на държавата в размер на 100 лева, за извършено на 19.07.2000 год.
престъпление по чл. 325 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК; 5. със Споразумение,
одобрено с Определение от 07.11.2003 год. по НОХД № 1782/2002 г. на ПлРС,
влязло в сила на същата дата, на наказание осем месеца лишаване от свобода
при строг режим, за извършено на 23/24.02.2002 год. престъпление по чл. 195
ал. 1 т. 3, т. 5 и т. 7 вр. чл. 28 ал. 1 НК и престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т.
7 вр. чл. 28 ал. 1 НК; 6. с Присъда от 15.12.2003 год. по НОХД № 163/2003 г.
на Военен съд[1]Плевен, влязла в сила на 30.12.2003 г. на наказание една
година лишаване от свобода при общ режим, за извършено на 10.04.1998 г.
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 5 и т. 7 вр. чл. 28 ал. 1 НК; 7. със
Споразумение, одобрено с Определение от 14.09.2005 год. по НОХД №
757/2003 г. на ПлРС, влязло в сила на същата дата, на наказание на наказание
десет месеца лишаване от свобода при общ режим, за извършено на
01.08.2002 год. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, т. 5 и т. 7 вр. чл. 28 ал. 1
НК. С Определение от 25.10.2005 г. по ЧНД № 2597/2005 г. на ПлРС е
определено едно общо най-тежко наказание по влезлите в сила присъди, а
именно една година лишаване от свобода при строг режим и на основание чл.
24 НК така определеното общо най-тежко наказание е увеличено с два месеца
и осем дни; 2 Този файл е копие на електронно подписан документ.
Оригиналът е подписан от R. T. G. на 11.10.2021 г. в 11:43:48 ч., V. M. T. на
11.10.2021 г. в 11:45:18 ч., I. S. K. на 11.10.2021 г. в 11:46:38 ч. Актът е
постановен на 11.10.2021 8. със Споразумение, одобрено с Определение от
08.06.2009 год. по НОХД № 113/2009 г. на ПлРС, влязло в сила на същата
дата, на наказание три месеца лишаване от свобода при строг режим, за
извършено на 29.05.2008 год. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал.
3
1 т. 2, т. 4 и т. 5 вр. чл.194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 НК; 9. с Присъда от 26.10.2009
год. по НОХД № 190/2006 г. на ПлРС, влязла в сила на 25.02.2010 г. на
наказание пет месеца лишаване от свобода при строг режим, за извършенш на
30.07.2005 г. престъпления по чл. 325 ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр.
чл. 29 ал. 1 б. „б“ НК и чл. 216 ал. 1 НК; 10. със Споразумение, одобрено с
Определение от 21.12.2011 год. по НОХД № 2587/2011 г. на ПлРС, влязло в
сила на същата дата, на наказание четири месеца лишаване от свобода при
строг режим, за извършено на 27.06.2011 год. престъпление по чл. 325 ал. 3
вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК; 11. със Споразумение, одобрено с
Определение от 10.04.2012 год. по НОХД № 2779/2011 г. на ПлРС, влязло в
сила на същата дата, на наказание шест месеца лишаване от свобода при
строг режим, за извършено на 27.10.2010 год. престъпление по чл. 195 ал. 1 т.
7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 18 ал. 1 НК; 12. със
Споразумение, одобрено с Определение от 29.09.2015 год. по НОХД №
704/2015 г. на Окръжен съд - Плевен, влязло в сила на същата дата, на
наказание шест месеца лишаване от свобода при строг режим, за извършено
на 03.09.2015 год. престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 НК.
Съдът констатира, че по отношение на осъжданията по НОХД №№
707/1996 г. по описа на ПлРС, 304/1997 г. по описа на ПлРС, 1223/1997 г. по
описа на ПлРС, 1454/2000 г. по описа на ПлРС, 1782/2002 г. по описа на
ПлРС, 163/2003 г. по описа на Военен съд - Плевен, 757/2003 г. по описа на
ПлРС, 113/2009 г. по описа на ПлРС, 190/2006 г. по описа на ПлРС, 2587/2011
г. по описа на ПлРС, 2779/2011 г. по описа на ПлРС и 704/2015 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен са изтекли сроковете по чл. 87, ал. І НК.
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК.
По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата
инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и
законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична
с тази, приета от първата инстанция. Правилно районният съд е приел, че по
отношение на осъжданията по НОХД №№ 707/1996 г. по описа на ПлРС,
304/1997 г. по описа на ПлРС, 1223/1997 г. по описа на ПлРС, 1454/2000 г. по
4
описа на ПлРС, 1782/2002 г. по описа на ПлРС, 163/2003 г. по описа на
Военен съд - Плевен, 757/2003 г. по описа на ПлРС, 113/2009 г. по описа на
ПлРС, 190/2006 г. по описа на ПлРС, 2587/2011 г. по описа на ПлРС,
2779/2011 г. по описа на ПлРС и 704/2015 г. по описа на Окръжен съд –
Плевен са изтекли сроковете по чл. 87, ал. І НК. От представената справка-
удостоверение на Окръжна прокуратура Плевен се установява, че няма
висящи досъдебни производства, по които да е повдигнато обвинение на
молителя. От приобщена характеристична справка се установява, че срещу
лицето има множество заявителски материали, както и че последния
контактува с лица от криминалните среди. От представените трудови
договори се установява единствено обстоятелството за епизодична трудова
заетост, прекратена по искане на молителя.
От така установените факти районният съд е направил правилния
извод, че не са налице всички условия за допускане на съдебна реабилитация
и в частност наличието на добро поведение но осъдения. От приобщените
към доказателствената съвкупност по делото - Характеристична справка,
изготвена от мл. ПИ при 2-ро РУ-Плевен към ОДМВР-Плевен има данни, че
молителят М. контактува с лица от криминалния контингент и спрямо него
има регистрирани 18 броя заявителски материали. Както правилно е посочил
районния съд реабилитацията е правен институт, който заличава осъждането
на определено лице и отменя за в бъдеще последиците, които законите
свързват със самото осъждане. Условията за реабилитация са конкретно
посочени и единствено кумулативното им наличие предполага приложението
на този правен институт спрямо осъденото лице. Срокът по чл. 87 ал. І от НК
започва да тече от изтичане срока на наложеното с последната присъда
наказание, когато те са повече от една и тук спор няма, че тези срокове
успешно са изтекли за молителя . Данните обаче относно личността на
осъдения след ефективното изтърпяване на наказанията „лишаване от
свобода“ все още не са достатъчни за да обусловят извода относно това, че е
налице и задължителната предпоставка по чл.87 ал.1 от НК – добро
поведение. Относно тази предпоставка следва да се посочи, че преценката
относно наличието й се прави именно от съда и тя в никой случай не може да
бъде установена само посредством данните, че срещу лицето няма
повдигнато друго обвинение.
Както бе посочено по-горе трудовата ангажираност е била епизодична. В този
5
смисъл даденото становище от работодателя обхваща един твърде кратък
период от живота на осъдения, поради което не може да се приеме за
миродавно относно цялостното му поведение в обществото. Относно
възражението на защитата, че са изтекли пет години от изтърпяване на
наказанията, то следва да се отбележи, че константната съдебна практика
приема, че поведението на осъдения трябва да се преценява и след изтичане
на този срок до момента на постановяване на определението / Тълкувателно
решение № 20 от 17.V.1983 г. по н. д. № 21/83 г., ОСНК /. С оглед горното,
въззивната инстанция приема, че определението е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 445 от 11.10.2021 година постановено
по ЧНД 1516/2021 година по описа на Плевенския районен съд, с което е
отказана съдебна реабилитация на К. В. М. от гр. Плевен с ЕГН: ********** .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6