Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
2.06.2011
година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение,
І граждански състав, в публично
заседание на ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ МАЙ, през две хиляди и единадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ТАТЯНА БЕТОВА
2. КРИСТИНА
ЛАЛЕВА
при секретаря………Т.А.…..……………и в присъствието на
прокурора……………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА
БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 379 по описа на съда за 2011 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 347 от 26.02.2011г., постановено по
гр.д. № 7050/2010г. Плевенския районен съд е отхвърлил, предявения на основание
чл.240 ал.2 от ТЗ вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД иск от „ВЗКАЧС-ВИТ ДМ”***,
представлявана от председателя Л.Ф.П. против Н.В.Б. *** за заплащане на сумата
3000лева представляваща главница по договор за заем от 15.10.2008г., сумата
633.35лв. наказателна лихва и сумата 475.09лв. лихва за просрочие, като
неоснователен и недоказан.Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ищеца „ВЗКАЧС-ВИТ ДМ”***, представлявана от председателя Л.Ф.. В
жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и
необосновано на доказателствата по делото. Съображенията за това са изложени подробно
в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени изцяло решението на Плевенски РС и
да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде осъден ответника да
заплати исковите суми.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника и адв.
Ненов, е взела становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, по съображенията изложени в пледоарията на пълномощника
адв.С.Младенов от АК-Плевен.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на Закона, намира
за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.240 ЗЗД във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД
- за заплащане на сумата 3633.35лв., от които 3000лв.главница и 633.35лв.
наказателна лихва за забава, съгл.чл.9 от договор за заем от 15.10.2008г., за
периода 15.10.2009г.-20.10.2010г. и с иск с правно основание чл.86 ЗЗД за
заплащане на лихва за забава върху главницата и наказателната лихва за периода
20.10.2009г.-25.10.2010г. в размер на 475.09лв.Исковете са били предявени
спрямо двама ответници – П.И.Т. –заемополучател и Н.В.Б.-поръчител по договора
за заем. Спрямо първия ответник производството по делото е било прекратено с
определение от 4.01.2011г., тъй като ответника е бил починал преди предявяване
на исковете.Ответника Н.В.Б. не е взел становище по основателността на иска.
От
събраните по делото доказателства се установява, че с договор от 15.10.2008г.
ищецът „ВЗКАЧС-ВИТ ДМ”*** е предоставил на П.И.Т. от ***, като заемополучател,
сумата 3000лв., като задължението за връщането е било със срок до
20.10.2009г.Поръчител по договора е ответника Н.В.Б. ***.Видно от разписка към договора
сумата е получена на при сключването му на 15.10.2008г.съгласно т.5 от договора
заемополучателят дължи годишна лихва в
размер на 16%, а в т.9 е уговорено, че при просрочване на погасителните вноски,
предстрочна изискуемост на кредита и неизпълнение на което и да е задължение по
договора се дължи наказателна лихва в размер на 21 % върху просрочената сума.Не
са събрани доказателства, а и не се твърди от ответника заема да е върнат в
уговорения срок – 20.10.2009г.
За да отхвърли исковете спрямо Н.Б.,
първоинстанционният съд е приел, че ответника Б. като поръчител и на основание
чл.147 ал.1 ЗЗД не е останал задължен към кредитора за изплащане на
задължението, тъй като кредитора не е предявил иск против заемополучателя в
срок от шест месеца от падежа на главното задължение, който е изтекъл на
21.04.2010г.Това е станало едва на 25.10.2010г., поради което се е погасило не
само правото му на иск спрямо поръчителя, но и самото му субективно право.В
мотивите си съдът е изложил, че според закона условие за да остане да
съществува задължението на поръчителя е предявяването на иск срещу длъжника в
посочения шест месечен срок и ако това не бъде сторено, както е в случая –
отпада условието за съществуване на отговорността на поръчителя спрямо
кредитора.Поради това е счел, че исковете за заплащане на главница, лихва и
разноски по договор за заем от 15.10.2008г. от поръчителя по договора Н.Б., са
неоснователни.
Тези изводи на
първоинстанционният съд са правилни, обосновани и законосъобразни. Съгласно чл.147ал.1
ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.Иска против
длъжника, е предявен едва на 25.10.2010г. след изтичането на срока по чл.147
ал.1 ЗЗД на 20.04.2010г.Във въззивната жалба се твърди, че пред районния съд не
е било установено „по категоричен и неоспорим начин дали кредиторът е
претендирал вземането си и как, кога и къде и по какъв начин е станало това”.
Кредиторът е изложил виждането си, че ако е претендирал вземането си, той
запазва правата си по отношение на поръчителите, независимо от това по какъв
признат от закона ред е направил това, но не е изтъкнал това да е сторено в
настоящия случай. И във въззивната жалба липсват твърдения, преди завеждане на
настоящото дело кредитора да е предявявал вземането си спрямо П.И.Т., по
какъвто и да било начин. Съответно не са посочвани и представяни доказателства
за такъв факт, който да доведе до промяна в правните изводи на решаващия
Плевенски РС.
Действително, в отговора на исковата молба
поръчителят не е възразил, че не са налице предпоставките по чл.147 ал.1 ЗЗД,
за да се ангажира отговорността му за заплащане на задълженията по договора за
заем след настъпването на падежа на главното задължение.Това обстоятелство
обаче не води до изводи различни от изложените, тъй като както правилно е
посочено в мотивите на обжалвания първоинстанционен акт, касае се до
преклузивен срок, за изтичането на който съдът следва да следи служебно и да
констатира дали отговорността на поръчителя не е отпаднала, както е сторил
съда, позовавайки се е на трайната съдебна практика по този въпрос.
Поради изложеното, решението на Плевенски районен
съд следва да бъде потвърдено, на основание чл.271 ал.1 от ГПК. При този изход
на делото, следва да бъде осъдена кооперацията – въззивник да заплати
направените от въззиваемата страна разноски по делото за настоящата инстанция в
размер на 300лева/за адвокатско възнаграждение/
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 347 на Плевенския
районен съд, постановено на 26.02.2011г. по гр.д. № 7050/2010г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „КООПЕРАЦИЯ ВЗКАЧС – ВИТ ДМ”***, ***, представлявана от председателя Л.Ф.П.,
да заплати на Н.В.Б. ***, ЕГН **********, разноски по делото за въззивната
инстанция в размер на 300лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба,
пред ВКС на РБ, в 1-месечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.