Мотиви на присъда N 17 / 28.03.2016г. по НОХД N 82 / 2016год. по описа на Окръжен съд - Р..
Р.нска окръжна прокуратура е обвинила Б.С.Ф. в това, че
на 11.06.2015 година, на
Главен път I-2 км 18+700, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Т.” модел
„Р.” с рег. *****, нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл. 20
ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”,като действията
му при управлението нарушили устойчивостта на движението на автомобила и същият
напуснал пътното платно,преминал през банкета и се преобърнал край пътя
- чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
km/h: категория В, извън населено място – 90 км/ч”, като се управлявал автомобила извън
населено място със скорост от 105.7 км/ч
и по непредпазливост причинил смърт на Ф.И. И.
*** и средна телесна повреда на С.Ф.И. ***, изразяваща се ***** за срок повече от тридесет дни -престъпление по чл.343, ал.4, вр.
ал.3, б.„б“, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.
1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание.
Подсъдимият Б.С. Фраик признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства за тях по реда на
чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ф. е правоспособен водач на моторно
превозно средство, категории ”В”, „С,М,
АМ, ТКТ“ от 06.07.1994г.
На 11.06.2015г. около 9 часа, подс.Ф. ***, като управлявал своя
автомобил „Т. Р.“ с рег. № *****. Заедно с него пътували баща му
– свидетеля
С.Ф.И.,
който бил седнал на предната седалка до него и майка му
- Ф.И. И., която била седнала
зад шофьорското място, на задната седалка. Минали през гр.Т.,
след което се насочили към гр.Търговище, където на родителите на подсъдимия били извършени
медицински прегледи. Към 17 часа подсъдимия Ф. и родителите му, с
управлявания от него автомобил, разположени по същият начин в
автомобила, тръгнали към гр.Р., като се
движели по главен път I-2 между Р. и Р. И тримата си били сложили предпазните колани. Времето било ясно, по това време на денонощието било още светло, а
пътното платно било сухо. Настилката била от едрозърнест асфалт, без повреди
и неравности. В района на 17+800км. по главния път, близо до
последния завой преди разклона за гр.Щ., пътното платно
било с три ленти за движение, като в посоката към гр.Р. лентата била една, а в обратната - две. Подсъдимият. Ф. с управлявания от него автомобил се движел в посока към гр.Р.
със скорост от 105,7 км., а максимално разрешената
скорост за движение извън населено място, каквото било конкретния пътен
участък, при липса на табели въвеждащи различно
ограничение, била 90 км./ч. Автомобилът „Т. Р.“ към същия момент нямал
технически неизправности.
Когато навлязъл в левия завой преди разклона за село Щ., управляваният от
подсъдимия лек автомобил се унесъл леко и навлязъл в десния банкет. За да го върне на пътното платно,
подсъдимия свил на ляво, при което автомобилът застъпил разделителната ивица
на пътното платно. Подсъдимия Ф. завил на дясно, за да прибере
автомобила в своята лента за движение, но изгубил
контрол над колата, натиснал спирачки, при което
автомобилът се завъртял на пътя и започнал да се плъзга косо надясно с
блокирани от натиснатите спирачки колела. Навлязъл
в десния по посока на движението банкет, преминал през
него и навлязъл в терена край пътя, където се ударил
в неравностите по терена и се преобърнал странично, с предница,
насочена в обратната на движението посока - към гр.Р.
Подсъдимия успял да излезе
от автомобила и помолил притекъл му се на помощ водач на друг автомобил да се
обади на телефон 112. После с негова
помощ успял да извади от преобърната кола първо баща си, а след това и майка си, която била в безсъзнание.
Пострадалите
били откарани в МБАЛ АД - Р. от екипа на
Спешна помощ, пристигнал на мястото на произшествието. Въпреки проведеното лечение и опитите за реанимация на Фатме И. в
болницата, състоянието й се
влошило и на 11.06.2015г. вечерта тя починала. В същото време св.С.Ф.И. бил
настанен веднага след катастрофата в отделението „Обща, гнойно - септична, детска и ендокринна хирургия“, с постравматично контузно
нараняване в областта на тялото и стомаха. След проведеното
лечение подсъдмия бил изписан на 18.06.2015г.
Съгласно
изводите на съдебно - медицинска експертиза на труп, в резултат на
възникналото ПТП, Ф.И. И. е получила следните увреждания: съчетана травма
на: глава - кръвонасядания на меката
черепна обвивка, слабо изразен ограничен субарахноидален кръвоизлив, охлузвания и кръвонасядания по лицето, избиване и
счупване на предни зъби; гърди - тежка гръдна травма - счупване на гръдната кост, счупвания на ребра двустранно, с разкъсвания на
тъканата плевра, счупване на тялото на девети гръден прешлен, контузия на
десния бял дроб, кръвонасядания на хилусите на белите дробове, колекции от кръв
в плевралните пространства двустранно - дясно- 1300
мл., ляво- 200 мл., кръвонасядания по гърдите и гръдния кош; корем - пукнатини на капсулата на слезката, кръвонасядания на опоръка на
дебелото и тънките черва, кръвонасядания на хилуса на черния дроб и
ретроперитониален кръвоизлив около панкреаса, колекция от кръв в коремната
кухина - около 300 мл., кръвонасядания в поясната, кръстната и хълбочната
области; кръвонасядания и охлузвания на крайниците, оток на мозъка и вклиняване
на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Налице
е изричен извод, че при тези данни причината за смъртта следва да се
отдаде на установената тежка гръдна травма, с остра кръвозагуба в рамките на
Съчетаната травма. Налице е пряка причинно - следствена връзка между установените
травматични увреждания и причинената смърт.
Съгласно
изводите на съдебно - медицинска експертиза с обект С.Ф.И., при същото ПТП, той е получил
следните увреждания: счупване на шесто, седмо и осмо ребра в дясно и на
дванадесето ребро в ляво; счупване на десните напречни
израстъци на първи, втори, трети, четвърти и пети лумбални прешлени; кръвонасядания на дясната гръдна половина, охлузвания по
челото и контузна рана на лява длан. Достигнат е извод, че счупванията на
ребрата и на израстъците на лумбалните прешлени са причинили на пострадалия
трайно затрудняване на движението на снагата за
срок повече от тридесет дни.
Съгласно
изводите на изготвената автотехническа експертиза скоростта, с която се е
движил процесният лек автомобил непосредствено преди ПТП е била 105, 7 км/ч., описан е механизмът на
настъпилото ПТП, като е уточнено, че действията на подсъдимия, като водач на
автомобила, нарушили устойчивостта на движението на последния, при което той е
напуснал пътното платно, преминал е през десния, по посокато му на движение банкет и
се е преобърнал в терена край пътя. Съгласно също така
изричен извод на тази експертиза, произшествието е било предотвратимо, при
положение, че водачът е управлявал автомобила със скорост до 90 км/ч и по такъв
начин, че да се запазва устойчивото му движение за да не излезе от платното за
движение. Поради наведени по време на
досъдебното производство твърдения за наличието на различна евентуална причина
за настъпване на произшествието (внезапна неизправност в кормилното управление) била назначена и изготвена и
Допълнителна автотехническа експретиза, изводите на която освен, че
потвърджават теза за механизна на произшествието по основната, съдържат и
изричен такъв, че кормилното управление е било изправно преди настъпване на
произшествието и преди автомобилът да напусне платното за движение.
Тази
фактическа обстановка се установява несъмнено от цялата доказателствена
съвкупност, съобразно чл.373, ал.3 от НПК. Направеното
самопризнание от подсъдимия Ф. при
хипотезата на чл.370, т.2 от НПК, се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства – обясненията на същия в досъдебната фаза –отразени в протокол на л.20 от ДП (макар и да са кратки, съдържат информация, съответстваща на установеното по
фактите и въз основа на останалите източници на доказателства за факта на
произшествието, управлението на автомобила от подсъдимия, в частност движението
му със скорост, преценявана и от самия подсъдимия по стойност като превишаваща
допустимата за процесният участък от 90 км/ч); показанията на свидетеля С.Ф.И. (информация за факта на управление на автомобила от подсъдимия, мястото на
което се намирал в автомобила свидетеля, както и пострадалата Ф.И. И., факта на произшествието, положението на автомобила след
настъпването му – последното в частност съответства, по който начин се
потвърждава взаимно като доказателствена информация и въз основа на данните в
протокола за оглед на ПТП);
доказателствената информация, съдържаща
се в Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие (л.11 до 17 от ДП) и достигнатите въз основа на
нея и гласната съвкупност, експертни
изводи на Автотехническа експертиза (л.43-55 от ДП); Изводи на Допълнителна автотехническа експертиза (л.101-110 от ДП) даваща и сигурен, изключващ
отговор относно възможността произшествието да е било обусловено от настъпила
повреда в кормилната уредба на автомобила. И двете експертизи се кредитират
изцяло от съда, като липсва основание за съмнение в правилността на експертното
обсъждане на информацията по делото от значение за отговор на поставените
въпроси, съответно и на изводите им. Те дават категоричен отговор за механизма
на настъпване на произшествието, както и за възможността за предотвратимост на произшествието, при
положение, че водачът е бил управлявал автомобила със скорост до 90 км/ч и по
такъв начин, че да се запазва устойчивото му движение, за да не излезе от
платното за движение. Като доказателствен източник, сигурно
установяващ приетото по фактите в частта за настъпилия резултат от
произшествието – смъртта на пострадалата Ф.И. И. и телесните
увреждания по пострадалия С.Ф.И., както и, че този резултат бил последица именно от
произшествието, съдът съобразява изводите на двете съдебно-медицински
експертизи, дали ясен отговор на нужните в това отношение въпроси (л.32 – 33, л.38 и 39 от ДП). Или изводите на съдебномедицинската
експертиза на труп, както и тази с обект здравословното състояние на
пострадалия С.Ф.И. изготвени в досъдебната фаза, дават ясен
положителен отговор, неподлежащ на съмнение, за значимото от правна страна
обстоятелство, че смъртта на Фатме И. и телесното увреждане на С.И. са
в резултат на произшествието /установява се изискуемата причинно-следствена
връзка между произшествието и настъпилата смърт, съответно телесна повреда/.
Съдът съобразява като доказателствени източници, потвърждаващи фактологията в
съответните елементи, и схема на път I – 2 (Р. – В.) в участъка от км.18+200 до
км.20+000 (л.63-69); удостоверение за наследници, акт за смърт ( л.73 и 74 от ДП); Протокол за оглед на веществени
доказателства (л.61 от ДП); Справка за нарушител от региона (л.83-85
от ДП); Справка за съдимост, автобиография и декларация относно
подсъдимия (л.23-25 от ДП).
От събраните доказателства, установените факти чрез
института на съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, съдът
е стигнал до единствено възможния извод за виновността на подсъдимия Б.С.Ф. и
за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Предвид изложеното съдът достигна следните правни изводи:
Подсъдимия Б.С.Ф. е годен
субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като
пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективна и субективна страна Б.С.Ф. осъществил
състава на престъплението по чл.343, ал. 4, вр. ал.3, б.„б“, пр.1, вр. ал.1,
вр. чл.342, ал. 1, вр. с чл.2, ал.2 от НК, като на 11.06.2015 година, на Главен
път I-2 км 18+700, при управление на моторно превозно средство лек автомобил
марка “Т.” модел „Р.” с рег. *****, нарушил правилата за движение по пътищата:
- по чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”, като действията му при управлението нарушили устойчивостта на
движението на автомобила и същият напуснал пътното платно,преминал през банкета
и се преобърнал край пътя
- по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в km/h: категория В, извън
населено място – 90 км/ч”, като управлявал автомобила извън населено място със скорост от 105.7
км/ч
и по непредпазливост причинил смърт на Ф.И. И.
*** и средна телесна повреда на С.Ф.И. ***, изразяваща се в счупване на шесто,
седмо и осмо ребра в дясно и на дванадесето ребро в ляво, счупване на десните
напречни израстъци на първи, втори, трети, четвърти и пети лумбални прешлени,
довели до трайно затрудняване на движенията на снагата, за срок повече от
тридесет дни.
От
обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице: Несъмнено при
горепосочените време и място на главен път В. – Р. подс.Ф. управлявал посоченото моторно превозно
средство – бил водач на ППС по смисъла на &6, т.25 от ДР на ЗДвП. При управлението на автомобила нарушил
правила за движение, първото от които в това му качество му било вменено с
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП - не спазил задължението си, при избиране
на скоростта на движение като водач на пътното превозно средство категория „В”,
извън населено място, да не превишава скорост на движение от 90 км/ч”, като
управлявал автомобила извън населено място със скорост от 105.7 км/ч. Управлението
на автомобила със тази стойност на скоростта, надвишаваща допустимата за този
пътен участък е обусловило нарушаване устойчивостта на движението на
автомобила, при което същият е напуснал пътното платно, преминал пред десният
по посока на движението банкет и се преобърнал в терена край пътя. Несъмнено
движението с тази конкретна стойност на скоростта е било и предпоставката,
обусловила неспазването едновременно при управлението на автомобила и на друго
задължение на водача му – да контролира непрекъснато превозното средство което
управлява (устойчивостта на
движението му,
като тя била нарушена с опитите при тази явяваща се превишена спрямо изискванията и
определена от контролните органи безопасна скорост за това място, да възстанови
обичайното положение на автомобила върху пътното платно, след като частично бил
навлязъл първоначално в десния банкет, а след това и започнал да навлиза върху
разделителната ивица на платното към лявата пътна лента по посоката на движение). Ако подсъдимият е бил
управлявал автомобила със скорост, не по-висока от допустимата в този пътун
участък (90 км/ч) и по такъв начин, че да се
запазва устойчивото му движение, съобразявайки и принципното си задължение да
отчита и всички актуални фактори на пътната обстановка, произшествие не би настъпило –
автомобила не би излязъл от пътното платно, съответно за него и пътуващите в
него не биха се случили, настъпилите в случая последици. Както бе посочено,
едновременно нарушил и задължението, вменено му като водач на ППС съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП – да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява – с действията си при
управлението (начина по който отклонил
автомобила обратно към платното за движение, след това и обратно към неговата
пътна лента) била нарушена
устойчивостта на движението на автомобила и същият напуснал пътното платно, преминал през банкета и се преобърнал
край пътя.
Настъпилото произшествие било пряка
последица от неспазването на посочените правила за движение, и в резултат на
него били причинени увреждания по Ф.И. И., довели малко по-късно същият ден до
смъртта й, както и уврежданията по С.Ф.И., медико-биологичната характеристика на които обуславят привеждането им от
правна страна по вид към средна телесна повреда. Или, налице е изискваната причинно –
следствена връзка между произшествието и смъртта на Ф.И. И., както и настъпилата
следна телесна повреда за С.Ф.И.. Тези последици
обуславят квалифицирането на деянието във връзка с ал.4 на чл.343 от НК и
съответно ал.3, б.“б“, пр.1 от същата разпоредба.
От субективна страна подсъдимия Ф.
осъществил
състава на престъплението при евентуален умисъл по отношение на нарушаването на
правилата за движение. Съзнавал е всички обстоятелства, свързани с тези правила, като е допускал възможността за настъпването
на общественоопасните последици от нарушаването им. Нарушавайки посочените правила от
ЗДвП, причинил по
непредпазливост престъпния резултат – смъртта на Ф.И. И. и настъпване на средна
телесна повреда за С.Ф.И. който резултат не е желаел, но е
бил длъжен и е могъл да предотврати.
Причини за
извършването на престъплението – неглижиране на установените правила за
безопасно движение по пътищата.
Индивидуализация
на наказанието.
С оглед
приложението института на съкратеното съдебно следствие при хипотезата по
чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът съобразява на
първо място, че по отношение на приложимият текст на състав, в аспекта на
предвиденото за налагане наказание лишаване от свобода е налице хипотезата на
чл.2, ал.2 от НК, а именно – до влизане в сила на настоящата присъда, и по-точно
към момента на постановяването й, е налице изменение в приложимият текст на
б.“б“, пр.1 на ал.3, на чл.343 от НК, в сравнение с такста, който бил в сила
към датата на престъплението - 11.06.2015г. Към последната дата предвиденото
наказание било ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ОТ ТРИ ДО ДЕСЕТ ГОДИНИ, докато с
последвалото изменение на текста, съгласно & 28, т.2 от ЗИД на НК (обн.ДВ,бр.74/2015г., в сила от 29.09.2015год.), вече било предвидено наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ОТ ТРИ ДО ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Или в сега действащата разпоредба,
законодателя е предвидил по - висок максималновъзможен размер на наказанието
лишаване от свобода, в сравнение с предвидения, действал на датата на
извършване на процесното престъпление. Във всеки случай предходният закон в
обсъжданият смисъл се явява по-благоприятен за дееца Ф., поради което следва на
основание чл.2, ал.2 от НК да се приложи състоянието на текста в редакцията му
към датата на престъплението – с последна редакция на чл.343 от НК, в резултат
на изменението и допълнението на НК, с ДВ, бр.60/2012год. Или за извършеното от
подс.Ф. престъпление, приложимият закон е чл.343, ал.
4, вр. ал.3, б.„б“, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал. 1, вр. с чл.2, ал.2 от НК,
като за извършеното съобразно приложеният принцип се предвижда наказание
лишаване от свобода по размер в границите от ТРИ ДО ДЕСЕТ ГОДИНИ. При
индивидуализация размера на базисното наказанието в тези рамки, ръководейки се
от разпоредбите на Общата част на НК, съдът първо отчита, че в случая не е налице хипотезата на чл.58а,
ал.4 от НК, на алтернативност свързана с наличие на предпоставките и на чл.55
от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи вината обтоятелства, нито
едно изключително, а освен това, най-лекото предвидено в състава на
престъплението наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното от
подсъдимия. При отмерване размера на базисното наказание лишаване от
свобода, съдът констатира липсата на отегчаващи вината обстоятелства, а като смекчаващи
– разкаянието за извършеното и чистото му съдебно минало. При наличие само на положителни обстоятелства по отношение
размера на наказанието лишаване от свобода, е определил базисното наказание по
размер на минимума на предвиденото, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При тези условия, съдът
прилагайки правилото на чл.58а, ал.1 от НК, намалява така определеното
наказание ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с една трата - на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Този размер съдът счита
за адекватен за постигане целите на наказанието и най – вече от тях,
превъзпритаване на подс.Ф. занапред да спазва законите и да
му въздейства едновременно и предупредително. Без съмнение, данните по делото от значение, определят в случая, че са налице предпоставките за приложение института на
условното осъждане. Постановеният срок и липсата на предходно
осъждане на Ф. на наказаниие лишаване от свобода за извършено престъпление от
общ характер /установява се, че не е осъждан и извън тези параметри/ са
положителните формално изискеуми предпоставки, освен което в случая очевидно за
постигане целите на наказанието и поправянето на Ф., не е наложително да търпи
ефективно определеното наказание
лишаване от свобода. Достатъчно ясно това следва от факта, че последиците от
деянието се стоварили върху неговите най-близки хора, и допълнително се извежда
от също така очевидно искреното разкаяние за извършеното, заявявано
няколкократно в производството, включитело и косвено чрез съдържанието на
ангажирана изрична молба в съдебното заседание по делото в този смисъл от баща
му и сестра му - л.20 от съдебното производство /лица имащи право да реализират
права на граждански ищец и частен обвинител в съдебната фаза на процеса/. Ето
защо, прилагайки института на чл.66, ал.1 от НК съдът е постановил отлагане
изтърпяването от подс.Ф., на наказанието ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като намира последния определен на минимума
размер за достатъчен да се реализират целите на този институт.
Подсъдимият Ф. притежава правото
да управлява МПС и съответно на императивното правило по чл.343г от НК, следва
да му бъде наложено и наказание лишаване от право да упражнява такава дейност,
съобразно чл.37, ал.1, т.7 от НК. Съобразявайки правилата по чл.49 от НК
относно това наказание, и от една страна по идентичен начин – посочените
по-горе смекчаващи вината обстоятелства, а от друга – имащото специфично
значение по отношение на този вид наказание обстоятелство, че до момента на
настоящото деяние извършил множество нарушения в периода 2007год. – 2012год.
/наказани с множество НК, както и чрез съставяни фишове – справка на л.83 – 85
от ДП/, съдът приема за необходимо срока за изтърпяване на наказанието лишаване
от право да се управлява МПС по отношение подс.Ф. да бъде ТРИ ГОДИНИ. Съгласно
правилата по чл.49, ал.2, вр. с ал.1 от НК като в случая е налице налагане на
това наказание, заедно с наказание лишаване от свобода, този размер се явява с
малко надвишаваш средата на възможния диапазон, и по преценка на съда се явява
адекватен и нужен, за да се постигне желаната цел – в този немалък период от
време, подсъдимият бидейки лишен от възможността да упражнява дейността, при нарушаването на изискванията
за която е причинил престъпния резултат, в достатъчна степен да осмисли
извършеното и преосмисли бъдещото си поведение при извършване на тази дейност,
поначало носеща висок риск за неговото здраве, както и здравето на околните
лица, като част от обществото. Този
срок се явава съответен, особено предвид множеството предходно извършвани
нарушения по ЗДвП, които представят богато видово разнообразие, и между които
има включително и идентични на едно от процесните, обуславящи съставомерността –
свързани с несъблюдаване на изисквания за скорост на движение.
Следва да се постанови осъждане
на подсъдимия да заплати направените радноски в наказателното производство.
Мотивиран така, съдът постанови
присъдата си.
Окръжен съдия: