Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. АНТОН УРУМОВ
2. АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Даниела Пиралкова и прокурора
Борис Балев, като разгледа докладваното от съдията Урумов ВНОХД № 2654
/ 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 21.02.2018
г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121 състав по НОХД № 4736 /
2017 г., подс. Б.В.П. е бил признат за невиновен в извършването на престъпление
по чл.206, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304
от НПК е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.
Срещу съдебния
акт на районния съд е постъпил въззивен протест и допълнение от Софийска
районна прокуратура. В протеста се твърди, че така постановената присъда е
неправилна и незаконосъобразна, като се прави искане за отмяна на присъдата от
първата инстанция и постановяване на нова такава, с която подс. Б.В.П. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.206,
ал.3, пр.1 във вр. с ал.1 от НК, както и да му бъде наложено съответно
наказание. Твърди се, че в хода на проведеното съдебно следствие са събрани
достатъчно доказателства за вината на подсъдимото лице. В протеста не се прави
искане за събиране на нови доказателства.
В разпоредително заседание на 18.06.2018 г. въззивният
съдебен състав, по реда на чл.327 от НПК, е преценил, че за да обезпечи
изпълнението на правомощията си по чл.313 от НПК, не се налага разпит на
подсъдимото лице и на свидетели и вещи лица.
В
дадения ход по същество представителят на държавното обвинение поддържа
подадения протест и споделя изложените в него изводи. Счита, че обвинението е
доказано по безспорен и несъмнен начин, като Софийски
районен съд неправилно е анализирал доказателствения
материал и неправилно е преценил, че подс. Б.В.П.
не е извършил деянието, за което е обвинен.
Защитникът
на подсъдимия Б.В.П. - адв. К. моли подаденият от Софийска районна прокуратура
протест да бъде оставен без уважение. Изтъква, че обвинението почива на
предположението, че неговият подзащитен е автор на деянието, в каквато посока
не са събрани никакви доказателства и иска присъдата на Софийски районен съд да
бъде оставена в сила. Излага доводи, че подзащитният му е
заплатил стойността на лизинговия автомобил, като е спрял плащанията
единствено, поради възникнал спор между страните по договора.
В
дадена последна дума, подсъдимият Б.В.П. моли първоинстанционната присъда да
бъде потвърдена.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, III
въззивен състав, след като обсъди доводите в
протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното:
В хода на производство са събрани достатъчно
доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните пред Софийски районен съд
и приобщени доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез
законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Аналитично са изследвани
фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на
внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите
по делото, поради което споделя фактическите констатации на Софийски районен
съд.
Предвид гореописаното, Софийски градски съд приема за
установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият
Б.В.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, живущ ***, с ЕГН **********.
На
21.12.2007 г. между “Е.А.” ЕАД, в качеството му на лизингодател и “Н. - Т.”
ЕООД, управлявано и представлявано от подс. Б.В.П., в качеството му на
лизингополучател, бил сключен договор за финансов лизинг №01004284 / 001 / 21.12.2007
г.
По
силата на този договор, на лизингополучателя се предоставял за ползване срещу
заплащане на определени с погасителен план, неразделна част от договора
месечни, лизингови вноски, лек автомобил, марка “Нисан Навара” с peг. №*******с
номер на рама ****** на обща стойност 29 250,00 евро без ДДС.
На
дата 28.12.2007 г. лизингополучателят получил правото на ползване и
фактическата власт върху лизинговия обект, за което бил съставен Приемо -
предавателен протокол от същата дата, подписан от подс. Б.В.П., в качеството му
на управител и представител на дружеството лизингополучател — свидетелката И.Т.И..
При
сключване на договора, дружеството - лизингополучател, представлявано от
подсъдимия Б.П., заплатило първоначалната вноска по договора в размер на 2 925,00
евро без ДДС и продължил да внася дължимите месечни лизингови вноски, съгласно погасителния
план към договора.
Между
страните по договора възникнал спор относно плащането на вещта, като подсъдимия
Б.П. заявил, че е заплатил в пъти същата и преустановява заплащанията на
вноските.
На
02.10.2012 г. била съставена нотариална покана от дружеството лизингодател “Е.А.“
ЕАД до дружеството лизингополучател “Н. Т.” ЕООД, поради неплащане на повече от
3 месечни лизингови вноски, което представлявало неизпълнение на договора за
финансов лизинг, предоставяли на лизингополучателя допълнителен 7 - дневен срок
за плащане на всички дължими суми, вкл. и други плащания, като в случай на
неплащане в посочения срок уведомявали лизингополучателя, че договорът за
финансов лизинг се прекратява едностранно от тяхна страна. В този случай,
следвало в 3 - дневен срок от прекратяване на договора, подсъдимият Б.П. да
върне на “Е.А.” ЕАД фактическата власт върху лизинговия обект по арг. на
чл.16.5 от Общите условия по договори за финансов лизинг : “В случай на
предсрочно прекратяване или разваляне на договора, Лизингополучателят е длъжен
в срок от 3 ( три ) календарни дни, считано от датата на прекратяването или
разваляне на Договора, да върне Имуществото на адреса на управление на
Лизингодателя... “ .
Нотариална
покана била връчена лично на подсъдимия Б.П. в качеството му на управител на
дружеството-лизингополучател на дата 03.10.2012 г.
В
указания 7 - дневен срок, подсъдимият Б.П. не изпълнил задълженията си и на
10.10.2012 г. договорът бил прекратен едностранно от лизингодателя.
В
указания 3 - дневен период, следващ датата на прекратяване на договора ( от
11.10.2012 г. до 13.10.2012 г. ), подсъдимия Б.П. не върнал автомобила на
адреса на управление на лизинговото дружество.
На
неустановена дата през месец декември 2012 г. автомобилът се повредил и
подсъдимият Б.П. го оставил за ремонт при свидетеля Ч.В.П., който извършил
такъв. Двамата мъже се уговорили устно подсъдимия Б.П. да не заплаща ремонта, а
когато придобие собствеността върху автомобила - да продаде автомобила на свид.
Ч.П.по установения ред.
В
хода на съдебното следствие, от проведените разпити на свидетеля Ч.П.и
обясненията на подсъдимия Б.П. не се установи какво е конкретното
местонахождение на автомобила. Според свид. Ч.П., той е бил върнал още преди две години автомобила,
заедно с малкия регистрационен талон и контактния ключ на подсъдимия, тъй като
срещу него има образувано изпълнително дело № 20178440403888 по описа на ЧСИ С.Я.,
рег. № 844 КЧСИ, с взискател “Е.А.“.
Подсъдимият
Б.П. от своя страна заявява в обясненията си, че автомобилът е предоставен на
друг негов приятел, ( не уточнява име ) и може да си го вземе винаги, когато
пожелае, но няма намерение да го върне на лизингодателя, защото го е заплатил
надлежно.
Съгласно
приложените по досъдебното производство документи, удостоверяващи извършени
плащания от страна на “Е.А.“ ЕАД по процесния договор за лизинг и от
заключението на назначената и изготвена по делото съдебно -оценителна
експертиза, се установява, че пазарната стойност на процесния лек автомобил към
датата на инкриминираното деяние възлизала на 41 189, 78 лева без ДСС.
Изплатените
суми от страна на лизингополучателя “Н. Т.“ ЕООД по договора са в общ размер от
65 612,30 лв. без ДДС.
Незаплатената
паричната сума по договора към месец септември 2012 г. била от 28 609,19 лева
без ДДС. Тази незаплатената сума от 28 609,19 лева без ДДС, представлява
стойността на незаплатените 10 лизингови месечни вноски за периода от месец
декември 2011 г. до месец септември 2012 г. и е в размер на 11 976,72 лева, а
останалата част са дължими глоби от издадени електронни фишове на обща стойност
1120,00 лева, незаплатените вноски за застрахователни премии на стойност 6
810,77 лева и дължими неустойки във връзка с неизпълнение на договора на
стойност 8 701,70 лева.
Горепосоченият
лек автомобил, марка “Нисан”, модел “Навара” с peг. № *******, бил обявен за
ОДИ с телеграма № 42322 / 01.09.2009 г., като до приключване на съдебното
следствие, неговото местонахождение остава неустановено.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на
събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия Б.П., показанията
на свидетелите П.В.К.– Т. и И.Т.И.; заключение от съдебно – техническа
експертиза, заключение от съдебно – оценителна експертиза, заключение от
допълнителна съдебно – оценителна експертиза и заключение по
съдебно-графологична експертиза,; писмените доказателства, събрани на
досъдебното производство : заверени копия от договор за финансов лизинг,
погасителен план към договора, приемо - предавателен протокол, нотариална
покана, разписка № 70, т.2 за получаване на нотариална покана, общи условия на
“Е.А.” АД по договори за финансов лизинг, вносни бележки и преводни нареждания,
удостоверения за актуално състояние на лизингодател и лизингополучател, справка
от база даннни КАТ, отговор на искова молба, определение на СГС, НО, VI
въззивен състав, определение от на СРС, НО, 104 състав, телеграма за ОДИ, ведно
с протоколи за вземане на сравнителен материал от почерка и подписа на
подсъдимия, свидетелство за съдимост и др., както и от останалите писмени
доказателства, които съдът приобщи по реда на чл. 283 от НПК към
доказателствената съвкупност по делото.
Възприетите
от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията
на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е
обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не
е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване.
Във
връзка с последното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отчете изрично,
че се солидаризира със съществения доказателствен извод на първоинстанционния
съд, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства не се
установява по несъмнен начин авторството на инкриминираното престъпление.
Районният съдия е изложил задълбочени и подробни мотиви в тази насока, с които
настоят съд се съгласява напълно.
Въззивният
съд приема за обективни и компетентни заключенията на извършените по делото
експертизи, поради което уместно заключенията са били възприети от Софийски
районен съд при формирането на фактическите и правни изводи по делото.
Относими
към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото са и приобщените и подробно анализирани от районния съдия
писмени доказателства. При служебната проверка на изброените по -горе такива,
съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането
на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по
делото. Те служат за доказателствена проверка на останалите материали, като по
този начин се затвърждават и изводите досежно стеклите се събития.
Солидаризирайки се с правните изводи на районния съдия
и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна, че подс. Б.В.П. не е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.206, ал.3, пр.1
във вр. с ал.1 от НК, в
каквато насока му е повдигнато обвинение от Софийска районна прокуратура.
Според
императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е
недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата
не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци. Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват
принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното
производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да бъде
признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се
установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че е
извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен ( ППВС № 6
от 04.05.1978 г. ).
Настоящият
съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват
абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване
на посоченото по - горе престъпление.
По
изложените съображения и след изчерпване на всички възможни средства за
доказване на обвинението, въззивната инстанция приема, че то не е доказано
съгласно изискванията на чл.304 НПК и подс. Б.В.П.
правилно е оправдан в извършване на престъпление по чл.206, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1 от НК.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че протестираната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да
се потвърди. Изложените в протеста твърдения в обратна насока са неоснователни.
Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
При извършената на основание чл. 314, ал. 1 във вр.
с чл. 313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания
съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест - да бъде оставен без
уважение, като неоснователен.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 21.02.2018
г. , постановена
по НОХД № 4736 / 2017 г.от Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121
състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.