№ 143
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20215300102445 по описа за 2021 година
Ищецът Г. Б. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ****, ул. „****“ № ***, със съдебен адрес –
гр. ****, ул. „*****“ № **, ет. *, представляван от пълномощника му адвокат С.Х., твърди, че : по подадена
срещу него и съпругата му жалба с постановление от 19.09.2013 г. по пр. пр. № 3089/13 г. е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години; на
03.01.2014 г. той се явил пред органите на досъдебното производство за снемане на обяснения и за даване на
сравнителен материал за изготвяне на графологични експертизи – към този момент заедно със съпругата му
живеели и работили в ****** и за явяването им били призовани по телефона малко преди новогодишните
празници, като полицаят, който ги призовал ги уведомил, че ако не се явят в първия работен ден на *** г. да
дадат обяснения ще бъдат обявени за издирване и задържани на границата; на 27.03.2015 г. му била взета мярка за
неотклонение „подписка“ и му било повдигнато обвинение за това, че за времето 20.02.2007 г. - 21.02.2007 г. в гр.
****, в съучастие със съпругата му С. С. Д., като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго – С. С. Д.,
имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у някого – П. З. Т., че недвижимите имоти предмет на
предварителен договор за покупко-продажба на дата***** г., а именно : апартамент, находящ се в гр. ****, ул.
„******“ № ****, ет. *, ап. **, ведно с прилежащите му помещения и магазин № **, находящ се в гр. *****, в
сградата на бившия ресторант *****, няма да бъдат обременени от продавачите по договора Г. Б. Д. и С. С. Д. с
ипотека и че същите ще бъдат прехвърлени по нотариален ред на купувача по договора – В. П. Т., в срок от 18
дни от подписването на предварителния договор и с това е причинил на В. П. Т. имотна вреда в размер на 50000
евро по фиксиран курс на БНБ за едно евро – 1,95583 лева, левова равностойност – 97 791.50 лв., като
причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с
чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК; на 03.06.2015 г.отново бил призован и се наложило да взема неплатен отпуск за
пътуване до гр. ***** за предявяване на разследването; на 28.03.2016 г. бил внесен обвинителен акт в Районен съд
– Пловдив, по който било образувано н. о. х. д. № 1991/16 г., по което били проведени 10 открити съдебни
заседания, което наложило множество пътувания до ******* и смяна на работата на ищеца, тъй като
работодателите му не допускали чести отсъствия; на 12.04.2017 г. била постановена присъда, с която ищецът бил
признат за виновен и му било наложено наказание 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок,
както и бил уважен предявеният срещу него и съпругата му граждански иск и те били осъдени да заплатят на
гражданския ищец В. Т. сумата от 97 791,50 лв.; срещу присъдата ищецът и съпругата му подали жалба, по която
било образувано внохд № 1943 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2017 г., по което били проведени 4 открити
съдебни заседания, а на 08.02.2018 г. била постановена присъда № 16, с която ищецът и съпругата му били изцяло
оправдани по повдигнатите им и поддържани обвинения; присъдата била протестирана пред ВКС на РБ, който с
решение № 142/10.09.2018 г. я потвърдил изцяло. Ищецът твърди още, че в резултат на неоснователно
повдигнатото му обвинение му били нанесени неимуществени вреди – случилото се го стресирало изключително
много, тъй като той винаги е спазвал закона и възможността да лежи в затвора му изглеждала ужасяваща;
обтегнали се отношенията в семейството му; променило се отношението на хората към него и много приятели не
искали да го виждат, защото считали, че е престъпник; присъдата му причинила огромен шок, не знаел къде се
намира и какво се случва, в продължение на около седмица бил в болнични, защото вдигал кръвно; изпитвал срам
1
да каже дори и на най-близките си, че е осъден за измама; въпреки, че в края на 2018 г. бил окончателно оправдан
все още има хора, които отказват да комуникират с него и се е случвало да чува за себе си, че е измамник; все още
се опасява, че е възможно да се случи нещо, някой да подаде нова жалба и да го осъди; страхува се когато се
прибира в ***** или се обади непознат номер, че може отново да го търсят за нещо – да го съдят и да продължи
същият кошмар; за периода 2013 г. – 2018 г. за него всичко било постоянно напрежение и не можел да повярва, че
е възможно без да е виновен да му повдигнат обвинение и да му се налага да ходи всеки месец на дело, а още по-
невероятно му изглеждало, че е възможно да бъде осъден както и това, че е едни и същи искания отправяни до
полицията, прокуратурата и районния съд в продължение на 2 - 3 години били уважени едва от окръжния съд, с
оглед на което за така причинените му вреди ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в
размер на 50 000 лева ведно със законната лихва от 24.09.2018 г. до окончателното му изплащане.
Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Ответникът Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
представляван от Главния прокурор Иван Гешев, а по делото - от М.Т., Прокурор при Окръжна прокуратура – гр.
Пловдив, признава иска по основание, но намира размера му за силно завишен по следните съображения :
ангажираните от ищеца доказателства се явяват недостатъчни за установяване на твърдените в исковата молба
неимуществени вреди; наказателното производство в процесния случай е протекло в напълно разумен срок, а
срещу ищеца е взета най-леката възможна мярка за неотклонение – „подписка“. В случай на уважаване на
предявения иск, ответникът моли съда, тъй като производството не се отличава с фактическа и правна сложност,
да бъде определен адвокатски хонорар за процесуално представителство по делото в съответствие с Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните, както и признанието на ответника във връзка със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Едно от основните начала на Конституцията на Република България е това регламентирано в чл. 7, според
което държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица, като по-детайлна уредба на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди /ЗОДОВ/.
В настоящия случай се претендира присъждане на обезщетение за вреди от неоснователно повдигнато
обвинение, което право произтича от чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като за възникването му трябва да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки : повдигане на обвинение в извършване на престъпление и
оправдаване на лицето, съответно прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано; вреда; причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото обвинение от
правозащитните органи и вредоносния резултат, като отговорността на държавата е безвиновна.
Не се спори, а и видно от приложеното за послужване по делото н. о. х. д. № 1991 по описа на Районен
съд – Пловдив, VІІІ н. с. за 2016 г. и от останалите събрани по делото писмени доказателства :
с постановление от 19.09.2013 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив е образувано
досъдебно производство № 590 по описа на ІV-то РУ при ОД на МВР – ****за 2013 г., наблюдавано по пр. пр. №
3089 по описа на Районна прокуратура – Пловдив за 2013 г., срещу неизвестен извършител за това, че на ****** г.
в гр. ***** с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал у В. П. Т.
заблуждение и с това й е причинил имотна вреда – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК;
на 03.01.2014 г. ищецът е разпитан като свидетел по д. п. № 590/13 г. от разследващ полицай при ІV-то
РУ при ОД на МВР – ****** и са му взети образци от подписа му и от ръкописни текстове за сравнително
изследване;
с Протокол от 03.06.2015 г. на разследващ полицай при ІV-то РУ при ОД на МВР –****** са му
предявени материалите по д. п. № 590/13 г. и от този протокол се установява, че досъдебното производство се
води срещу Г. Б. Д. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във
връзка с ал. 1 НК и С. С. Д. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал.
2
2 във връзка с ал. 1 НК, като страните не спорят, че обвинението за това престъпление е повдигнато на ищеца в
предходен момент – на 27.03.2015 г.;
на 30.03.2016 г. от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив в Районен съд – Пловдив е внесен
Обвинителен акт по преписка № 3089/13 г. на Районна прокуратура – Пловдив по обвиненията на : Г. Б. Д. за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК за
това, че за времето **** г. в гр. ******* в съучастие със С. С. Д., като съизвършител, с цел да набави за себе си и
за другиго – С. Д., имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у някого – П. З. Т., че недвижимите имоти,
предмет на предварителен договор за покупко-продажба на дата **** г., а именно : апартамент, находящ се в гр.
*****, ул. „******“ № **, ет. *, ап. **, ведно с прилежащите му помещения и магазин № **, находящ се в гр.
*****, в сградата на бившия ресторант ****, няма да бъдат обременени от продавачите по договора - Г. Б. Д. и С.
С. Д. с ипотека и че същите ще бъдат прехвърлени по нотариален ред на купувача по договора – В. П. Т., в срок от
18 дни от подписването на предварителния договор, и с това причинил на В. П. Т. имотна вреда в размер на 50000
евро по фиксиран курс на БНБ за едно евро – 1,95583 лева, левова равностойност – 97 791.50 лв., като
причинената вреда е в големи размери; и на С. С. Д. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал.
1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК за това, че за времето 20 – 21.02.2007 г. в гр. ***** в съучастие
със Г. Б. Д., като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго – Г. Б. Д., имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у някого – П. З. Т., че недвижимите имоти, предмет на предварителен договор за
покупко-продажба на дата ***** г., а именно : апартамент, находящ се в гр. ***, ул. „*****“ № **, ет. *, ап. **,
ведно с прилежащите му помещения и магазин № **, находящ се в гр. *****, в сградата на бившия ресторант
*****, няма да бъдат обременени от продавачите по договора - Г. Б. Д. и С. С. Д. с ипотека и че същите ще бъдат
прехвърлени по нотариален ред на купувача по договора – В.П. Т., в срок от 18 дни от подписването на
предварителния договор, и с това причинил на В. П. Т. имотна вреда в размер на 50000 евро по фиксиран курс на
БНБ за едно евро – 1,95583 лева, левова равностойност – 97 791.50 лв., като причинената вреда е в големи
размери, като по този обвинителен акт е образувано н. о. х. д. № 1991 по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ н.
с. за 2016 г., с разпореждане от 31.03.2016 г. по което е потвърдена взетата спрямо подсъдимите в хода на
досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка“;
по последното са насрочени 9 открити съдебни заседания, в 3 от които не е даден ход на делото – на
25.04.2016 г. поради болест на подсъдимата С. Д., на ***** г. поради пътен инцидент с пострадалите и на ***** г.
поради неявяване на редовно призован свидетел и неполучаване на изискана от ОД на МВР – ***** справка за
задгранични пътувания на подсъдимите, а останалите 6 – на 03.10.2016 г., на 08.11.2016 г., на 02.12.2016 г., на
20.01.2017 г., на 24.03.2017 г. и на 12.04.2017 г. са проведени, като в последното са потвърдени взетите спрямо
подсъдимите Г. Б. Д. и С. С. Д. мерки за неотклонение - „подписка“, и е обявена Присъда № 125/12.04.2017 г., с
която всеки от тях е признат за виновен по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във
връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за една година, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок
от три години от датата на влизане на присъдата в сила, като с присъдата е уважен и предявеният в хода на
наказателното производство граждански иск и подсъдимите Г.Д. и С. Д. са осъдени солидарно да заплатят на
гражданския ищец В. П. Т. сумата от 97 791,50 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени
вреди от деянието, за което подсъдимите са предадени на съда ведно със законната лихва от 21.02.2007 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3468 лв. разноски по производството;
срещу постановената по н. о.х. д. № 1991 по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ т. с. за 2016 г. присъда
е подадена въззивна жалба от подсъдимите и по нея е образувано в. н. о. х. д. № 1943 по описа на Окръжен съд –
Пловдив, Наказателно отделение за 2017 г., по което са проведени три открити съдебни заседания на 14.11.2017
г., на 14.12.2017 г. и на 08.02.2018 г., в което е отменена взетата спрямо всеки от подсъдимите мярка за
неотклонение „подписка“ и е постановена Присъда № 16/08.02.2018 г., с която на основание чл. 334, т. 2 във
връзка с чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК е отменена Присъда № 125/12.04.2017 г. на Районен съд – Пловдив, VІІІ н. с. по н.
о. х. д. № 1991/16 г. и е постановена нова присъда, с която както подсъдимият Г.Д., така и подсъдимита С. Д. са
признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка
с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК и е отхвърлен предявеният от В. П.Т. срещу тях
граждански иск за солидарното им осъждане да й заплатят сумата от 97 791,50 лв. като обезщетение за
причинените й имуществени вреди от деянието, предмет на обвинителния акт с правна квалификация чл. 210, ал.
3
1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК ведно със законната лихва от
21.02.2007 г. до окончателното й изплащане и сумата от 3468 лв. разноски за упълномощаване на повереник;
срещу присъдата на Окръжен съд – Пловдив по в. н. о. х. д. № 1943/17 г. е подадена касационна жалба
от гражданския ищец на 21.02.2018 г., по която е образувано н. д. № 429 по описа на ВКС на РБ, Наказателна
колегия, ІІ-ро н. о. за 2018 г., по което е проведено едно открито съдебно заседание и с окончателно решение №
142/10.09.2018 г. Присъда № 16/08.02.2018 г. на Окръжен съд – Пловдив е оставена в сила в гражданската й част,
като в мотивите на решението е прието, че доколкото гражданският ищец не е встъпил в процеса като частен
обвинител, то същият не може да атакува постановената оправдателна присъда в наказателната й част, поради
което и тъй не е подаден протест от прокурора срещу въззивната присъда, то последната е влезнала в сила в
наказателната й част.
Въз основа на безспорно установената фактическа обстановка могат да се направят следните фактически
и правни изводи :
На ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл.
209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, което е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7
Наказателен кодекс, тъй като за него е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години.
С влязла в сила на 24.02.2018 г. в наказателната й част присъда постановена от Окръжен съд – Пловдив
по в. н. о. х. д. № 1943/2017 г., а не както се твърди в исковата молба – на 10.09.2018 г., доколкото срещу
присъдата не е подаден касационен протест, а гражданският ищец не е конституиран като частен обвинител,
поради което не е имал право да обжалва присъдата в наказателната й част, е отменена присъдата на Районен съд
– Пловдив по н. о. х. д. № 1991/2016 г. и ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5
във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК.
Предвид гореизложеното съдът приема, че са налице първите два елемента от фактическия състав на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – повдигане на обвинение на ищеца в извършване на престъпление от
общ характер и оправдаването му по повдигнатото му обвинение, поради което следва да се пристъпи към
изясняване и на останалите две предпоставки – вредите и причинно-следствената връзка между незаконно
повдигнатото обвинение и описания в исковата молба вредоносен резултат.
Според трайната съдебна практика /Решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС, ГО;
решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, ІІІ-то ГО; Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д.
№ 85/2012 г. на ВКС, ІV-то ГО; Решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ІІІ-то ГО/
нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и на личния живот на ищеца, с
оглед на което може да се претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно
наказателно преследване, без същите да бъдат описвани подробно в исковата молба. Доколкото, обаче, в
настоящия случай уврежданията, за които се търси репарация, са конкретизирани в исковата молба, то съобразно
чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяването на същите и връзката им с наказателния процес.
В тази насока бяха разпитани свидетели, според показанията на които :
св. С. Д. – съпруга на ищеца и обвиняем по н. о. х. д. № 1991 по описа на Районен съд – Пловдив за 2016
г. : още през 2013 г., след като се прибрали в ***** при първото им явяване по следственото дело, 2 - 3 дена
съпругът й не излязъл изобщо от стаята, не искал нищо да яде, не искал да ходи на лекар, поради което се
наложило да потърси помощ от психиатър, предписаните лекарства от който не помогнали, тъй като продължил
да получава пристъпи, при които не искал да излиза от стаята; след като чул присъдата на районния съд ръцете на
съпруга й се разтреперили, повишило се кръвното му налягане, впоследствие започнал да получава паник атаки -
започвал да се задушава, да се разкарва вкъщи, без да може да си намери място, излизал на терасата, докато се
успокои, поради което съпругата му отново потърсил помощ от психиатър, предписаното медикаментозно
лечение, от който още не е приключило; съпругът й имал личен бизнес, но след като започнало наказателното
производство той го преустановил и започнал да работи като магазинер към фабриката, от която до тогава вземал
стока; имало случаи, когато като не се чувствал много добре, се обаждал на сина на работодателя, който ходел да
го замества магазина; много често при паник атаките получавал и стомашни проблеми, разстройство, които все
още продължават; ищецът се изолирал от хората, не иска да говори с никой, затворил се в себе си – семейните им
приятели ги търсили, обаждали им се, питали как е съпругът й, но той не искал да говори с никой; преди
4
започване на наказателното производство ищецът не е имал психически и соматични проблеми;
св. Г. Г. В. – процесуален представител на ищеца по воденото срещу него наказателно производство в
съдебната му фаза : по време на наказателното производство състоянието на ищеца било изключително тежко; и
ищецът и съпругата му минимум по един път седмично се обаждали на него и на адвокат К. – пълномощник на
съпругата на ищеца, като имало случаи, в които звънели и два пъти седмично; винаги, когато идвали в *****го
информирали, че са запазили, купили билет, че са преди граница, че са минали границата, тъй като имали
сериозно притеснение, че при някое от минаванията ще ги задържат и арестуват; двамата постоянно се
притеснявали , че ще ги осъдят, но при Г. трагедията била огромна - бил постоянно с високо кръвно, два пъти
припадал в офиса на свидетеля, като вторият път бил след постановената от районния съд осъдителната присъда,
при което потърсили медицинска помощ; ищецът постоянно пиел някакви хапчета; след постановената от
районния съд осъдителна присъда ищецът и съпругата му се скарали някой от тях да поеме вината и да лежи в
затвора, защото не можело цялото семейство да бъде осъдено; Г. бил много притеснен, искал да смени и
пълномощниците по делото между първа и втора инстанция; през цялото време обяснявал, че лицата, които са
подали жалбата имат много големи връзки и само заради това ще го задържат и ще го осъдят, дори като било
постановено решението на ВКС, въпреки че двамата го видели в интернет, искал свидетелят да отиде до ***** за
да му го снима или пък да изпрати някой да го снима, за да го има с печат, тъй като не вярвал, че е окончателно
оправдан; той бил убеден, че по това дело ще го осъдят, че нещата са така направени, че ще го осъдят и ще лежи в
затвора.
Въпреки че по делото не са представени медицински документи относно психичните състояния на ищеца
преди и по време на воденото срещу него наказателно производство, то доколкото психичните състояния се
проявяват в действителността и могат да бъдат възприети, няма пречка същите да бъдат установени и с гласни
доказателствени средства.
От показанията на разпитаните в тази насока свидетели, които са абсолютно еднопосочни и взаимно
допълващи се съдът приема за безпротиворечиво установено, че в резултат на образуваното срещу ищеца
наказателно производство у него са се проявили психични състояния на : депресивност – непосредствено след
първия му разпит през месец януари 2014 г. при завръщането си от ***** в гр. **** той се затворил в
продължение на 2-3 дни в стаята и не искал нито да излиза, нито да яде, нито да отиде на доктор, а впоследствие
се изолирал и от близки и приятели и не искал да общува с тях; тревожност – у ищеца се появили тревоги при
идванията му до България за явяване по делото, че може да бъде задържан, а впоследствие, че може да бъде
осъден; съмнителност – че наетите от него адвокати ще охранят правата му, че ще успее да докаже правотата си,
тъй като лицата, подали жалбата, имали големи връзки, а впоследствие започнал да изпитва паник атаки,
съпроводени със задух, треперене, стомашни проблеми, сърцебиене.
Тъй като, обаче, горепосочените психични състояния не съставляват психични заболявания, съответно не
се установи с оглед на неколкократно изпитаните от ищеца паник атаки той да е диагностициран с общо
заболяване – паническо разстройство, както и липсват доказателства по време на воденото срещу него
наказателно производство да са настъпили промени в здравословния му статус, то съдът приема за недоказано
твърдението му, че в причинно-следствена връзка с неоснователно повдигнатото му обвинение у него са
възникнали здравословни проблеми.
Недоказани останаха и твърденията на ищеца, че в причинно-следствена връзка с воденото срещу него
наказателно производство са се влошили отношенията в семейството му. Напротив в дисонанс с тях са
показанията на св. В., според които по време на целия наказателен процес в съдебната му фаза ищецът и
съпругата му винаги „се движиха заедно“, а също и показанията на св. Д., според които именно тя потърсила
лекарска помощ за справяне с проявилите се у съпруга й негативни психични състояния, а впоследствие и с
изпитваните от него паник атаки, въз основа на които може да се заключи, че ищецът и съпругата му по време на
цялото наказателно производство са били изключително единни, взаимно са се подкрепяли, като именно св. Д. е
предприела действия за подобряване на психичния статус на съпруга й.
В разрез с твърдението в исковата молба, че след повдигане на обвинението в измама се е променило и
отношението на близките на ищеца, са показанията на св. Д., съобразно които след повдигане на обвинението
съпругът й сам се изолирал от хората, не искал с никой да говори, затворил се в себе си и не отговарял на
обажданията на приятели, поради което съдът го приема за недоказано.
5
В обобщение въз основа на събраните по делото и коментирани в предходното изложение доказателства
съдът приема, че вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение у ищеца са се проявили психични
състояния на тревожност, на съмнителност, на депресивност, за облекчаване на които е потърсил помощ от
психиатър; след постановяване на присъдата от първоинстанционния съд започнал да получава паник атаки, за
лечението на които има назначена медикаментозна терапия, която не е преустановена и към датата на
приключване на съдебното дирене по делото; затворил се в себе си, преустановил контактите си с близки и
приятели; наложило се да прекрати осъществяваната от него търговска дейност и започнал работа като магазинер,
а от тук и че са накърнени основни негови права като гражданин на **** – правото му на неприкосновеност на
личния живот съгласно чл. 32, ал. 1 Конституция на Република България /КРБ/, като са засегнати честта и
достойнството му, както и правото му на труд съгласно чл. 48, ал. 1 КРБ, гарантиращо му свободно да избира
своята професия, в резултат на което в неимуществената му сфера са настъпили негативни последици, които,
обаче, са обичайни в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – причинени са му душевни терзания и неудобства;
накърнено е името му; променен е обичайният му ритъм на живот. Следователно налице са всички предпоставки
за ангажиране на отговорността на държавата да поправи тези вреди.
На обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице съгласно чл. 4,
ал. 1 ЗОДОВ. В последния липсва уредба относно начина на определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, но в § 1 от Заключителните му разпоредби е предвидено, че за неуредените в него въпроси
се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Ето защо и тъй като в случая се касае за вреди от
непозволено увреждане, то при определяне на размера на обезщетението следва да намери субсидиарно
приложение разпоредбата на чл. 52 Закон за задълженията и договорите, съобразно която обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според даденото задължително разрешение в т. ІІ от Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. :
„ …Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД … не е абстрактно … То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. …“
В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ
следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., постановено по т. д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, а също така и установените в трайната съдебна практика факти и обстоятелства от значение за
определянето на обезщетението, каквито са : тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните
срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство; отражение на случилото се върху ищеца – има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо
– цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство,
приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Пак според съдебната практика като
ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат и общата
икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането; следва да се отчита и
обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент за заплащане на
обезщетение само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва
да бъде източник на обогатяване; обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат на приключилото
срещу него незаконосъобразно наказателно преследване /№ 16 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 396/ 2010 г., ІІІ г. о.;
решение № 3 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 637/ 2011 г., ІІІ г. о.; решение № 55 от 11.03.2013 г. по гр. д. N 1107 /2012
6
г., ІV г. о.; решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/ 2012 г., IV г. о.; решение № 476 от 27.01.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 3281/2015 г., IV г. о.; решение № 311 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 300/2017 г., IV г. о./
Констатира се вече по-горе в настоящото изложение, че : ищецът е обвинен в извършването на 1 тежко
умишлено престъпление; наказателното производство по д. п. № 590 по описа на ІV-то РУ при ОД на МВР –
Пловдив за 2013 г. и впоследствие по н. о. х. д. № 1991 по описа на Районен съд – Пловдив за 2016 г. е
продължило от 19.09.2013 г. до 24.02.2018 г. или общо 4 години, 5 месеца и 5 дни, което е не малък времеви
период предвид предмета на делото и не големия обем доказателства събрани по него; спрямо ищеца е взета най-
леката мярка за неотклонение – „подписка“; той не е публична личност, поради което и образуваното срещу него
наказателно производство не е предизвикало никакъв обществен отзвук, като е станало известно само на
ограничен кръг от хора – семейство и приятели, следователно честта и достойнството му не са засегнати повече от
обичайното; проявилите се у него психични състояния са резултат най-вече от по-лабилната му психика и
недоверие в съдебната система, а не толкова от незаконосъобразно повдигнатите му обвинения; случилото се е
повлияло и върху социалното му функциониране, като той се е изолирал от семейството и приятелите му;
настъпила е промяна и в начина му на живот – наложило се е да остави дейността, с която се е занимавал и да
започне работа като ****, за да може да пътува до *** за участие в наказателното производство;
незаконосъобразно повдигнатото му обвинение не е довело до влошаване на здравословното му състояние, а само
до прояви на психични състояние и получаване на паник атаки, които все още не са преодолени и към датата на
приключване на съдебното дирене, т. е. повече от осем години.
С оглед на горното и вземайки предвид констатираните обстоятелства – обичайният интензитет, но не
малката продължителност на страданията, липсата на влошаване на здравословното състояние на ищеца,
настъпилите промени в социалното му функциониране, в начина му и в качеството му на живот и обичайното
засягане на честта и достойнството му, в съответствие с критерия за справедливост съдът намира, че дължимото
обезщетение за репариране на установените неимуществени вреди следва да е в размер на 20 000 лева, до който
предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да бъде уважен, като за разликата над тази
сума до претендираните с исковата молба 50 000 лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
И тъй като се касае за вреди от непозволено увреждане, в който случай съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
приложим субсидиарно при уреждане на процесното правоотношение на основание § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗОДОВ, длъжникът изпада в забава без покана, то върху обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде присъдена и законната лихва от деня на забавата, който съобразно разясненията направени в т. 4 от
ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС съвпада с датата на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство, съответно на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление,
като в случая, въпреки че оправдателната присъда постановена по н. о. х. д. № 1943/17 г. на Окръжен съд –
Пловдив в наказателната й част е влязла в сила на 24.02.2018 г., то няма пречка законната лихва да бъде присъдена
от по-късен момент, така, както е поискано в исковата молба – от 24.09.2018 г.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати : на ищеца сумата от
10 лева разноски за заплатена по производството държавна такса.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение от 2030 лв., тъй като размерът му е съобразен с минималния дължим такъв
по чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, постановяваща, че при
интерес от 10 000 в. до 100 000 лв. възнаграждението е 830 лв. + 3% върху горницата над 10 000 лв., като
изчислено на тази база и съразмерно на уважения иск на основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 812 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение /2030 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение х 40%/.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
7
представлявана от Главния прокурор Иван Гешев, да заплати на Г. Б. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. ******, ул. „***“ № ***, със съдебен адрес – гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, сумата от 20 000 лв. /двадесет
хиляди лева/ като обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за
неимуществени вреди, произтекли от неоснователно повдигнато му обвинение по д. п. № 590 по описа на ІV-то
РУ при ОД на МВР – **** за 2013 г., наблюдавано по пр. пр. № 3089 по описа на Районна прокуратура – Пловдив
за 2013 г., за това, че : за времето **** г. в гр. *** в съучастие със С. С. Д., като съизвършител, с цел да набави за
себе си и за другиго – С. Д., имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у някого – П. З. Т., че
недвижимите имоти, предмет на предварителен договор за покупко-продажба на дата **** г., а именно :
апартамент, находящ се в гр. ****, ул. „****“ № ***, ет. *, ап. **, ведно с прилежащите му помещения и магазин
№ *** находящ се в гр. ***, в сградата на бившия ресторант ****, няма да бъдат обременени от продавачите по
договора - Г. Б. Д. и С. С. Д. с ипотека и че същите ще бъдат прехвърлени по нотариален ред на купувача по
договора – В. П. Т., в срок от 18 дни от подписването на предварителния договор, и с това причинил на В. П. Т.
имотна вреда в размер на 50000 евро по фиксиран курс на БНБ за едно евро – 1,95583 лева, левова равностойност
– 97 791.50 лв., като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с
чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, в извършването на което престъпление е признат
за невинен и оправдан с влязла в сила на 24.02.2018 г. присъда постановена по в. н. о. х. д. № 1943 по описа на
Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделение за 2017 г., с която присъда е отменена изцяло Присъда №
125/12.04.2017 г. по н. о. х. д. № 1911 по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ н. с. за 2016 г., ведно със законната
лихва от 24.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 50 000 лв.
– отхвърля предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
представлявана от Главния прокурор Иван Гешев, да заплати на Г. Б. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. ****, ул. „***“ № ***, със съдебен адрес – гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.** : сумата от 10 лв. /десет лева/
разноски за заплатена по производството държавна такса и сумата от 812 лв. /осемстотин и дванадесет лева/
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
Съдия при Окръжен съд –
_______________________
Пловдив:
8