№ 138
гр. П., 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:ВенциС. Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20235200500147 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 3437 по описа на
съда за 2020 година, по иска на „В.Р.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление обл.Б., общ.Н., гр.Н., к.к.С.Б., к-с „Сан Сити“ №3, ап.С-
24, представлявано от Т.А.Л. - Управител, чрез пълномощник Н. Д. Г.,
адвокат от АК-Б., със съдебен адрес: гр.Б., ул.“С.“ №26, ет.2 против „Бон
Марше“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул.“М.В.“ №5, представлявано от управителя Е.Д.Г. с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК е прието за установено по отношение на "Бон Марше"
ЕООД, ЕИК *********, че дължи на „В.Р.Е." ЕООД, следните суми,
произтичащи от неизпълнение на решение на ОС на Етажна собственост в
сграда с идентификатор №51500.507.635.1, по кадастралната карта и
кадастралните peгистри на гр.Н., с адрес: гр.Н., к.к.„С.Б.", к-с „АФРОДИТА
2" от 30.07.2018г. за заплащане на годишна такса за управление и поддръжка
за 2018г., а именно: - сумата от 12 606,49 лв. /дванадесет хиляди шестстотин и
шест лева и четиридесет и девет стотинки/ - сбор от главници,
представляващи дължими вноски към ЕС за 2018г. за имоти в етажната
собственост,представляващи:
51500.507.635.1.148; 51500.507.635.1.149;51500.507.635.1.152;
1
51500.507.635.1.167;51500.507.635.1.151; 51500.507.635.1.155;
51500.507.635.1.158; 51500.507.635.1.154;51500.507.635.1.157;
51500.507.635.1.161;51500.507.635.1.164; 51500.507.635.1.160;
51500.507.635.1.163;51500.507.635.1.166; 51500.507.635.1.150;
51500.507.635.1.153;51500.507.635.1.156;51500.507.635.1.159;
51500.507.635.1.162;51500.507.635.1.165;51500.507.635.1.168;
собственост на „БОН МАРШЕ" ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 07.10.2020 г. до изплащане
на вземането; -сумата от 2577,32 лв. - представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва, начислено върху претендирания общ размер на
главници за период от 02.10.2018г. до 06.10.2020г., за които е издадената
Заповед №1500 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
09.11.2020 г. по ч. гр. дело №2731/2020г. по описа на Районен съд-П., като е
оставено без уважение направеното от ответника възражение за прихващане.
Присъдени са разноски в заповедното и исковото производство.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Бон Марше“
ЕООД.
Считат решението неправилно, необосновано и немотивирано.
Първоинстанционният съд приел, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК., В.Л. е разполагал с представителна власт.
Съдът е счел, че представителната му власт, не би могла да отпадне с влизане
в сила на решението за уважаване на иска по чл. 40 ал. І от ЗУЕС, тоест
решението на съда има действие занапред. Действително, подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК от Л. предшества спирането на изпълнението
на решенията на ОС на ЕС, но ищецът се позовава на права въз основа на
договор за цесия сключен на 20.11.2020г. като ЕС е представлявана от В.Л.-
управител избран на общо събрание на Етажната собственост от
10/11.08.2020г. Допуснато било обезпечение още на 04.11.2020г. ,поради
което той нямал право да представлява в каквито и да било правоотношения
Етажната собственост .
Решението, с което В.Л. е избран за управител, както и с което е
гласуван бюджетът въз основа, на който се претендират някакви суми, не
само е било със спряно изпълнение от 04.11.2020г. (много преди да се сключи
договора за цесия), ами и в последствие било отменено от съда с решение по
гр.д, 665/2020г. на Районен съд-Н., потвърдено с решение по в.гр.д.
1861/2021г. по описа на Окръжен съд-Б..
Спряно било изпълнението на всички решения приети на общото
събрание от 10/11.08.2020г., а в последствие и всички били отменени. Поради
това те не съставлявали основание за претендиране на суми, прехвърляне на
несъществуващи права, вземания или каквото и да било.
2
„В.Р.Е.“ ЕООД не притежавал нито материална, нито процесуална
правна легитимация за предявяване на иска. Независимо, че отмяната на
решения на общото събрание на етажна собственост има действие занапред
следвало да се счита, че правомощията на Л. по силата на отменителното
решение са прекратени още от датата на спирането на изпълнението на
решението на етажната собственост, т.е. към деня на сключването на
договора за цесия той не е имал правомощия да представлява етажната
:
собственост. Налице е действие без представителна власт и висяща
недействителност, която е уредена от чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, същата не била
санира надлежно в последствие, липсвало надлежно потвърждаване, както и
решение на общото събрание на Етажната собственост, формиране на воля в
тази насока.
Оспорват изводите на съда, че доводите за антидатиране на така
представеното потвърждение ,подписано между съпрузи са неоснователни,
както и без затова да е взето решение на ОС .
По делото било представено Определение на Районен съд-гр. Н. от
29.04.2021г. по гр.д. 612/2021 г„ с което са спрени всички решения приети на
общото събрание на ЕС от 14.01.2021г. Обстоятелството, че така приетото за
валидно от съда потвърждение, е представено към частна жалба с дата
31.05.2022г. и е съществувал към тази дата не било в състояние да го
валидира, нито пък да обори възражението за антидатиране на документа.
Към датата, към която съда приема, че документът е съществувал Л.
също бил със спрени права.
Представеното от ищеца в съдебно заседание от 24.10.2022г.
потвърждение на така сключения договор с дата 23.01.2021г.-или повече от
преди година и половина не било състояние да валидира или създадат годно
основание за прехвърляне на вземания, респективно претендиране на суми от
правоприемника.
То било изпратено от г-н В.Л. до съпругата му Т. Л.а. Създадено било с
оглед процеса и предвид дългия период от време между представянето му и
създаването му, то се. явявало и преклудирано. Производството по делото е
било спряно на 27.04.2021г. и то с определение в открито съдебно заседание,
ищецът е присъствал и не е представил потвърждението.
Излага още доводи ,че документа е антидатиран. Жалбоподателят не
бил уведомяван за направеното потвърждение. Изпълнението на решенията
на общо събрание , проведено на 14/15.01.2021 г. било спряно с Определение
на съда по гр.д. 612/2021г. по описа на Районен съд-гр. Н.. Нито за
сключването на договор за цесия , нито за потвърждението му имало решение
на ОС.
При съмнение в достоверността на датата на документа тя не може да
бъде противопоставена на третото лице, което не е участвало в съставянето на
3
документа. В конкретния случай има основание за съмнение - В. и Т. Л.и са
съпрузи, те биха могли в съставения само от тях двамата документ да посочат
невярна по-ранна дата в свой общ интерес, а липсвал’’факт, установяващ по
безсъмнен начин" времето на съставяне на документа за потвърждаване на
договора за цесия от името на етажната собственост. Поради това считат ,че
надлежно потвърждаване на цесията не е извършено.
Така представеното антидатирано изявление било и неприложимо в
отношенията по органно представителство, регламентирани в специалния
закон ЗУЕС. Считат, че не намират приложение правилата на ЗЗД, предвид
наличието на органно представителство-управител на ЕС и специалните
правила на ЗУЕС, поради това няма как да се потвърди така сключения
договор за цесия въобще, а и още по-малко пък без дори действията на лицето
Л. да са подложени на гласуване, съответно приети или не на общо събрание
на Етажната собственост-представляваният.
След запознаване на Етажната собственост с извършените от Л.
действия, управителят й-А.П. свиква Общо събрание, на което същите да се
обсъдят и да се вземе решение по отношение на тях. Събранието е свикано на
16.09.2022г., проведено на 26/27.09.2022г. като изрично в дневния ред-точка
1-ва е взето решение по отношение на действията на В.Л. от името на
Етажната собственост. Изрично е прието решение по т.1-ва с което Етажната
собственост се противопоставя на всички извършени от лицето В.Л. действия
без представителна власт по сключване на общо 4 договора за цесия между
него и съпругата му, един от които е процесният.
В т. 2 от дневния ред на проведеното общо събрание от 26/27.09.2022г.
изрично е обсъдено, потвърдено и решено какво е трайно установеното
фактическо положение в комплекс Афродита 2. Изрично е потвърдено че
жалбопателят предоставя за общо ползване свои собствени обекти и
съоръжения, един от които басейн, без затова да се заплащат такси или
някакво възнаграждение на Бон Марше ЕООД, в замяна на което
инвеститорът не заплаща такси и вноски към Етажната собственост.
Молят решението да бъде отменено и иска отхвърлен.
В постъпилия писмен отговор от ищеца в първоинстанционното
производство са изложени съображения за правилност на обжалваното
решение.
В действителност към датата на сключване на договора за цесия,
управителят В.Л. не е имал представителна власт по отношение на Етажната
собственост, предвид действащата обезпечителна мярка по чл.40 ал.З от
;
ЗУЕС - спиране на изпълнението на решенията на общото събрание,
проведено на 10/11.08.2020г., на което той е избран за управител на етажната
собственост. От момента на налагане на обезпечителната мярка, управителят
не е могъл да извършва валидни действия като представител на
собствениците и ползвателите. При извършени действия при липса на
4
представителна власт, обаче, е налице висяща недействителност, на която
може да се позовава единствено ненадлежно представляваната страна.
С последващо решение на Общото събрание на етажната собственост от
14/15.01.2021г. В. Л. е избран отново за управител на Етажната собственост
на комплекс „Афродита 2". След изборът му, с писмо от 23.01.2021 г. до
управителя на ищцовото дружество, връчено й на същата дата, управителят
В.Л. е потвърдил извършената цесия с процесния договор за цесия от
20.11.2020г.
Едва на 29.04.2021г. е била наложена обезпечителна мярка - спиране
изпълнението на решенията на ОС на ЕС от 14/15.01.2021г. Обезпечителната
мярка е наложена след потвърждаване на цесията. Искът на „Бон Марше"
ЕООД с правно основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС - за отмяна, като
незаконосъобразни, на решенията на това общо събрание е бил оставен без
разглеждане, като процесуално недопустим, а производството по делото е
било прекратено, с влязло в сила на 12.05.2022г. определение.
След влизане в сила на определението, с което е отхвърлена исковата
молба на „Бон марше" ЕООД, отпада обезпечителната мярка за спиране
действието на решението за избор на управител. Считано от 12.05.2022 г. -
датата на влизане в сила на Определението на БОС, В.Л. притежава
необходимата представителна власт да извършва всички действия като
.представител на ЕС по смисъла на ЗУЕС. Процесното потвърждение е
представено пред съда на 31.05.2022 г. като приложение към частна жалба
срещу определение по настоящото гражданско дело. Въззивното дружество е
получило частната жалба ведно с всички приложения към нея включително и
потвърждението за извършената цесия. Не е предприело никакви действия;
след научаване за извършеното потвърждение.
Към датата на потвърждаване на цесията, а и към датата на представяне
на доказателството за нейното потвърждаване пред съда, управителя Л.
притежавал безспорно представителна власт. Липсвали и доказателства за
позоваване от страна на мнимо представляваната етажна собственост в
момент, преди потвърждаването на цесията. Видно било от Протокол от
Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с адрес:
гр.Н., общ.Н., к.к."С.Б.", комплекс „Афродита 2", проведено на 26-
27.09.2022г, че по т.1-ва от дневния ред е взето решение относно
недействителността на сключените договори за цесия от дата 20.11.2020г. - 4
броя с номера 1,2,3,4, сключени между ЕС „Афродита 2", представлявана от
лицето В. Н. Л. и от друга страна дружеството „В.Р.Е." ЕООД, като е взето
решение да се противопостави на извършените действия от лицето В.Л.,
както и да се уведоми „В.Р.Е." ЕООД, че не потвърждава извършените между
него и дружеството действия. Към тази дата вече цесията е била потвърдено.
Правилно съдът приел, че писмото от 23.01.2021 г. за потвърждаване на
цесията не е антидатирано и че не е съставено с оглед нуждите на настоящия
процес.
5
Веднъж направено валидно потвърждение на извършени действия без
представителна власт, не може да бъде оттеглено. Още повече, че
договорните отношения по процесния договор за цесия са между ищеца като
цесионер и ЕС като цедент. Жалбоподателят не бил страна по този договор и
не следвало да бъде уведомяван за потвърждаването.
Дружеството-ищец било придобило права върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, ведно с
привилегиите, обезпеченият и другите им принадлежности, както и с
изтеклите лихви.
Датата на представяне на документа за потвърждаване на цесията пред
съда е дата след влизане в сила на Определение от 05.02.2022г., постановено
по гр. дело №612/2021r. по описа на Районен съд - Н., с което е оставен без
разглеждане предявения от „Бон Марше” ЕООД против Етажна собственост в
жилищна сграда „Афродита 2", представлявана от управителя В. Н. Л., иск с
правно основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС за отмяна, като незаконосъобразни, на
всички решения, взети на проведеното на 14/15.01.2021 г. Това определение
било потвърдено с Определение N01128/12.05.2022г., постановено по
в.ч.гр.дело No561/2022r. по описа на Окръжен съд-Б., с което е оставена без
уважение частната жалба на „Бон Марше" ЕООД против Определението на
РС-С Н.. Т.е. към датата на представяне на потвърждението В.Л. притежава
необходимата представителна власт.
Тези доводи са изложени и в постъпилото писмено становище.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Граждански процесуален кодекс.
В исковата си молба „Въкейшън Риал Естейд“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: България, обл. Б., общ. Н., гр. Н.,
к.к.С.Б., к-с „Сан Сити“ №3, ап.С-24, представлявано от Т.А.Л. - Управител,
против „Бон Марше“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“М.В.“ №5, представлявано от управителя Е.Д.Г.,
твърди , че ответното дружество е собственик на самостоятелни обекти в
сграда с идентификатор №51500.507.635.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Н., с адрес: гр.Н., к.к. С.Б., к-с „АФРОДИТА 2":
1.СОС 51500.507.635.1.148, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П1, вид собств. Частна, тип обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 24.6 кв. м.;
2.СОС 51500.507.635.1.149, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П2, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 24.6 кв. м.;
3.СОС 51500.507.635.1.150, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П3, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 24.6 кв. м.;
6
4.СОС 51500.507.635.1.151, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П4, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 24.6 кв. м.;
5.СОС 51500.507.635.1.152, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П5, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 24.6 кв. м.;
6.СОС 51500.507.635.1.153, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П6, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 23.8 кв. м.;
7.СОС 51500.507.635.1.154, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П7, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 23.7 кв. м.;
8.СОС 51500.507.635.1.155, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П8, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 23.7 кв. м,;
9.СОС 51500.507.635.1.156, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П9, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 23.8 кв.
10.СОС 51500.507.635.1.157, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П10, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 26.8 кв. м.;
11.СОС 51500.507.635.1.158, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П11, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 26.3 кв. м.;
12.СОС 51500.507.635.1.159, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П12, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 26.3 кв. м.;
13.СОС 51500.507.635.1.160, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П13, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 26.4 кв. м.;
14.СОС 51500.507.635.1.161, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, вид собств. Частна, тип За спортна и развлекателна дейност,
бр. нива 1, площ по документ 109.6 кв. м.;
15.СОС 51500.507.635.1.162, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект 1, вид собств. Частна, тип За склад, бр. нива 1, площ по
документ 46.1 кв. м.;
16.СОС 51500.507.635.1.163, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П14, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 22.5 кв. м.;
17.СОС 51500.507.635.1.164, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
7
ЗАПАД, ет. -1, обект П15, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 22.5 кв. м.;
18.СОС 51500.507.635.1.165, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П16, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 44.9 кв. м., 12.92кв.м.;
19.СОС 51500.507.635.1.166, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект 2, вид собств. Частна, тип За склад, бр. нива 1, площ по
документ 45.9 кв. м.;
20.СОС 51500.507.635.1.167, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект 3, вид собств. Частна, тип За склад, бр. нива 1, площ по
документ 45.9 кв. м.;
21.СОС 51500.507.635.1.168, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П17, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 27.7 кв. м.;
22.СОС 51500.507.635.1.169, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П18, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 23.9 кв. м.;
23.СОС 51500.507.635.1.170, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. -1, обект П19, вид собств. Частна, тип За обслужваща дейност за
битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 47. кв. м.;
24.СОС 51500.507.635.1.172, област Б., община Н., гр.Н., к.к. С.Б. -
ЗАПАД, ет. 0, обект 1, вид собств. Частна, тип За търговска дейност, бр. нива
1, площ по документ 45.9 кв. м.,
За тези си имоти притежавал нотариални актове.
На 30.07.2018г. било проведено Общо събрание на етажните
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост, в к-с „АФРОДИТА 2", №51500.507.635.1 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Н., с адрес: гр.Н., к.к. С.Б., к-с „АФРОДИТА
2".
Взето било решение в т.3 таксата за управление и поддръжка за 2018г.
да е в размер на 8 евро на кв.м. площ. Дължимите от "БОН МАРШЕ" ЕООД
вноски към ЕС в к-с „АФРОДИТА 2" за 2018г. възлизали на 12606,49 лв.,
образувани, въз основа на квадратурта на притежаваните от тях
самостоятелни обекти - 805,70 кв.м
Според решение на същото събрание таксите били дължими до
01.10.2018г.,
Решенията на това ОС не били оспорени.
Ответното дружество не изпълнило задължението си към ЕС за
заплащане на годишна такса за поддръжка на ЕС за 2018г. и към 02.10.2018г.
изпаднало в забава за плащане на процесната сума. Плащане не било
8
извършено и до момента , поради което ответникът дължал обезщетение за
забава за период от 02.10.2018г. до 06.10.2020г. в размер на 2577,32 лв.,
представляващо законна лихва върху главницата от 12 606,49 лв.
На 10/11.08.2020г. било проведено ОС на Етажна собственост ,на което
бил избран за управител на ЕС - г-н В. Н. Л..
В изпълнение на задължението си по чл.38 ал.2 от ЗУЕС,
новоизбраният управител подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ал.1, т.1 от ГПК вх.№16710/07.10.2020г. срещу
етажния собственик „БОН МАРШЕ" ЕООД за заплащане на дължимите на ЕС
суми за 2018г.
Образувано било ч.гр.д. №2731/2020г. и издадена заповед за
изпълнение. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение
и заповедният съд дал указание за предявяване на иск за установяване
съществуването на вземането.
С Договор за прехвърляне на вземания №2 от 20.11.2020г., сключен
между Етажна собственост в сграда с идентификатор №51500.507.635.1, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н., с адрес: гр.Н., к.к.
„С.Б.", к-с„АФРОДИТА 2" и „В.Р.Е.“ ЕООД „В.Р.Е." ЕООД придобило
процесното вземане срещу „БОН МАРШЕ" ЕООД, ведно с всичките му
привилегии, обезпечения и други принадлежности.
Въз основа на изрично пълномощно от Етажна собственост
30.11.2020г., цесионерът изпратил уведомително писмо за извършената цесия,
от името на цедента до длъжника по телепоща, със заверка на съдържанието.
Счита ,че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия, а в
противен случай моли да се приеме, че длъжникът е уведомен за цесията с
връчване на исковата молба, ведно с приложените към нея писмени
доказателства, сред които и самият договор за цесия, уведомление по чл.99
ал.3 от ЗЗД и пълномощно от цедента за уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Сочи съдебна практика.
Ищецът, като частен правоприемник на цедента бил легитимиран да
предяви иска по реда на чл.422 ал.1 от ГПК. Обосновава активната си
легитимация.
Моли съда, на основание чл.422 от ГПК да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответника "БОН МАРШЕ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., п.к. 4400,
ул.“М.В.“ №5, представлявано от управителя Е.Д.Г., че дължи на „В.Р.Е."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
обл.Б., община Н., гр.Н., п.к. 8230, к.к.С.Б., к-с "Сан Сити" №3, ап.С-24,
представлявано от Т.Л. Л.а - Управител, следните суми, произтичащи от
неизпълнение на решение на ОС на Етажна собственост в сграда с
идентификатор №51500.507.635.1, по кадастралната карта и кадастралните
peгистри на гр.Н., с адрес: гр.Н., к.к. „С.Б.", к-с „АФРОДИТА 2" от
9
30.07.2018г. за заплащане на годишна такса за управление и поддръжка за
2018г., а именно: - сумата от 12 606,49 лв. /дванадесет хиляди шестстотин и
шест лева и четиридесет и девет стотинки/ - сбор от главници,
представляващи дължими вноски към ЕС за 2018г. за СОС с идентификатори:
51500.507.635.1.148;
51500.507.635.1.149;51500.507.635.1.150;51500.507.635.1.151;51500.507.635.1.152;
51500.507.635.1.153;51500.507.635.1.154;51500.507.635.1.155;
51500.507.635.1.156;51500.507.635.1.157;51500.507.635.1.158;51500.507.635.1.159;51500.507.635.1.160;51500.507.635.1.161;51500.507.635.1.162;51500.507.635.1.163;51500.507.635.1.164;51500.507.635.1.165;51500.507.635.1.166;51500.507.635.1.167;
51500.507.635.1.168; 51500.507.635.1.169; 51500.507.635.1.170;
51500.507.635.1.172, собственост на „БОН МАРШЕ" ЕООД, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането; -сумата от 2577,32 лв. - представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху
претендирания общ размер на главници за период от 02.10.2018г. до
06.10.2020г.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника „Бон Марше“ ЕООД.
Оспорена е допустимостта и основателността на иска.
Исковата молба била недопустима, защото ищецът не разполагал с
процесуална легитимация да предяви исковите претенции. Решенията на
проведеното на 10/11.08.2020г. общо събрание на ЕС в сграда с
идентификатор 51500.507.635.1 по КККР на гр. Н. с адрес: гр. Н., к.к „С.Б.“, к-
с „Афродита 2“ били незаконосъобразни, включително изборът на нов
управител на ЕС- В. Н. Л.. Тези решения били оспорени от ответника и пред
Районен съд Н., било образувано гр.д № 1005/2020г. по описа на PC Н..
Направено било искане за спиране на изпълнението на оспорените решения,
което било уважено и с определение № 260203/02.11.2020г. е допуснато
обезпечение на предявения от “БОН МАРШЕ“ ЕООД иск за отмяна на
решенията, взети от ОС на ЕС, проведено на 10/11.08.2020г. и е спряно на
основание чл. 40,ал.З от ЗУЕС изпълнението на решенията, взети на ОС на
ЕС на комплекс „Афродита 2“, проведено на 10/11.08.2020г. Определението
било обжалвано и потвърдено с определение № 1-261073/29.12.2020г„
постановено по в.ч.гр.д № 2881/2020г. по описа на Окръжен съд Б.. Издадена
е и обезпечителна заповед.
Поради това В.Л. не можел валидно да представлява етажната
собственост нито пред съда в заповедното и исковото производство, нито
пред други трети лица. Сключеният договор за цесия № 3 /20.11.2020г .между
етажната собственост, представлявана от В.Л. и ищецът „В.Р.Е.“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от Т. Л.а бил недействителен поради липсата на
представителна власт на В.Л. и вземането не било валидно прехвърлено.
Поради това и ищцовото дружество нямало нито правен интерес, нито
процесуална легитимация да предявява иска.
10
Направено е искане за спиране на производството до приключване на
производството по чл.40 от ЗУЕС.
Ответникът не оспорва ,че притежава собственост върху посочените в
исковата молба обекти.
Оспорва наличието на задължения към етажната собственост за
годишна такса за управление и поддръжка за 2018г. в размер на 12 606,49лв ,
както и за законната лихва върху тази сума. Органите на ЕС ежегодно са
представяли отчети за дейността си, включително и справка за задълженията
и плащанията на собствениците в табличен вид. Такава справка за 2018г. е
представена на ОС на ЕС проведено на 30.07.2020 г., но ищецът не я е
приложил по делото.
“БОН МАРШЕ“ ЕООД било собственик на поземления имот, върху
който е построен комплекс „Афродита 2“, както и на басейна, находящ се в
комплекса. Дружеството е изградило и въвело в експлоатация басейна, изцяло
се грижело за поддръжката и предоставяло ползването на собствениците
безвъзмездно. Изцяло било поело дейностите по ремонт, обновяване и
поддръжка на общите части на комплекса, следи за редовното заплащане на
косумативните разходи за комплекса- ток, вода, телефон и др., за охраната на
комплекса и всякакви други дейности, свързани с функционирането на
комплекса и поради това не дължи заплащане на такси към етажната
собственост. За това било постигнато съгласие с етажните собственици още с
учредяването на етажната собственост. Дружеството не заплаща такси към
етажната собственост, но се грижи за цялостната поддръжка на комплекса и
предоставя на собствениците ползването на басейна и двора на комплекса без
заплащане. Голяма част от етажните собственици не били български
граждани, не пребивават целогодишно в комплекса и поради това е
постигнато съгласие "БОН МАРШЕ“ ЕООД да се грижи за всички дейности в
комплекса, които касаят общите части на сградата, двора и басейна.
Направено е възражение за прихващане, тъй като ответното дружество
имало вземания към етажната собственост на комплекс „Афродита 2“ в к.к
„С.Б.“ за направени от дружеството разходи, свързани с ремонти, обновяване
и поддръжка на общите части в комплекса, извършени през 2018г., които
разходи са платени изцяло от "БОН МАРШЕ“ ЕООД и не са възстановени от
ЕС.
Сумите, заплатени от дружеството на доставчици на стоки и услуги са в
общ размер 14 592,85лв /четиринадесет хиляди петстотин деветдесет и два
лева и осемдесет и пет стотинки/ и са по фактури, както следва:
1. По фактура № **********/07.02.2018г. за извършване на СМР на
стойност 1646,30лв, издадена от „Маджаров строй 73“ ЕООД, ЕИК:
*********;
2. По фактура № **********/03.02.18 за строителни материали на
стойност 32,19лв, издадена от „Бошнаков“ ЕООД, ЕИК: *********;
11
3. По фактура от 05.02.2018г. за цимент на стойност 10,50лв, издадена
от „Стоди“ ООД. ЕИК: *********;
4. По фактура № **********/07.02.2018г. за мини сензор за движение на
стойност 200,78лв, издадена от „Язон“ ООД, ЕИК: *********;
5. По фактура № **********/03.02.18г. за строителни материали на
стойност 42,73лв . издадена от „Бошнаков“ ЕООД. ЕИК: *********;
6. По фактура № **********/08.02.18г. за материали на стойност
35,99лв, издадена от „Бошнаков“ ЕООД, ЕИК: *********;
7. По фактура № **********/07.02.2018г. за извършени СМР за обект
Афродита 2 на стойност 3240,02лв, издадена от „Маджаров строй 73“
ЕООД, ЕИК: *********;
8. По фактура № **********/06.02.2018 за врата на стойност 192,00лв,
издадена от „Интекст“ ООД, ЕИК: *********;
9. По фактура от 01.02.2018г. за СМР за обект Афродита 2 на стойност
1056,00лв, издадена от „Арес инженеринг М“ ООД,ЕИК: *********;
10. По фактура № **********/31.01.2018г. за материали на стойност
65,57лв, издадена от „Бошнаков“ ЕООД, ЕИК: *********;
11. По фактура № **********/31.01.2018г. за строителни материали на
стойност 49,32лв, издадена от „Бошнаков“ ЕООД, ЕИК: *********;
12. По фактура № **********/29.01.18г. за строителни материали на
стойност 146,01лв, издадена от „Бошнаков“ ЕООД. ЕИК: *********;
13. По фактура № **********/18.01.2018г. за доставка и монтаж на
водомери на стойност 936,00лв, издадена от „Странджа стил“
ЕООД,ЕИК: *********;
14. По фактура № **********/12.01.18 за материали на стойност 15,90лв,
издадена от „Бошнаков“ ЕООД, ЕИК: *********;
15. По фактура № 20300933325/17.01.18 за материали на стойност
362,24лв, издадена от „Бошнаков“ ЕООД. ЕИК: *********;
16. По фактура № **********/11.01.18 за материали на стойност 44,98лв,
издадена от „Бошнаков“ ЕООД, ЕИК: *********;
17. По фактура № **********/10.01.18 за материали на стойност
1051,92лв, издадена от „Бошнаков“ ЕООД, ЕИК: *********;
18. По фактура № **********/31.05.2018г. за извършване на СМР на
стойност 1002,03лв, издадена „Маджаров строй 73“ ЕООД, ЕИК:
*********;
19. По фактура № **********/03.04.2018г. за извършени СМР на
стойност 1152,00лв, издадена от „Арес инженеринг М“ ООД,ЕИК:
*********;
20. По фактура от 03.05.2018г. за строителни материали на стойност
4.33,89лв, издадена от „Бошнаков“ ЕООД, ЕИК: *********;
21. По фактура № **********/03.04.2018г. за строителни материали на
стойност 35,30лв, издадена от „Бошнаков“ ЕООД, ЕИК: *********;
22. По фактура № **********/03.04.2018г. за строителни материали на
12
стойност 165,95лв, издадена от „Бошнаков“ ЕООД. ЕИК: *********;
23. По фактура №**********/18.04.2018г. за материали на стойност
266,30лв, издадена от „Импресия- 99“ ООД. ЕИК: *********;
24. По фактура № 03000265523/19.01.2018г. за материали на стойност
180,78лв, издадена от Крез България ЕООД, ЕИК: *********;
25. По фактура от 02.06.18г. за материали на стойност 30,24лв, издадена
от Язон ООД, ЕИК: *********;
26. По фактура № **********/23.05.2018г. за градински мебели на
стойност 567,51лв, издадена от „Бошнаков“ ЕООД, ЕИК: *********;
27. По фактура № **********/17.04.2018г. за стоки на стойност
1004,00лв, издадена от ЕТ „Тони-Д.Коприщенов“, ЕИК: *********;
28. По фактура № **********/23.05.2018г. за цифров приемник на
стойност 626,40лв, издадена от „Елитком“ ООД, ЕИК: *********.
Съгласно чл.103, ал.3 ЗЗД, ако длъжникът се е съгласил с прехвърляне
на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане
към предишен кредитор. С разпоредбата се въвежда изключение от правилото
на чл.103, ал.1 ЗЗД, според което една от предпоставките на прихващането е
наличието на насрещност на вземанията, предмет на компенсацията. В чл.103,
ал.3 ЗЗД се установявало правото на длъжника, независимо от настъпилата
спрямо него след съобщаването на цесията по реда на чл.99, ал.З ЗЗД смяна
на титуляра на вземането, да извърши прихващане на дълга си към новия
кредитор (цесионера) с вземане, което има към стария кредитор (цедента).
Очертаното право на компенсация не възниква, съответно се погасява, ако
длъжникът към момента на уведомяването му от прехвърлителя за цесията
или по - късно изрази съгласие с нея. Законът не изисква противопоставяне на
цесията от длъжника, нито приравнява липсата на такова противопоставяне
на дадено от длъжника съгласие, като съгласието не се презюмира. В
настоящия случай, длъжникът не се съгласил с цесията, поради което можел
да извърши прихващане.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни , а ако съдът
счете ,че са основателни ,то да бъде уважено възражението за прихващане.
Първоинстанционният съд е изложил доводи мотиви за
неоснователност на възражението за прихващане ,като няма изричен
диспозитив.
Жалбоподателят „Бон Марше“ ЕООД във въззивната си жалба не излага
никакви доводи относно това си възражение , поради което и в съответствие с
чл.269 от ГПК , съдът няма да се занимава с нето.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, за да се произнесе , взе предвид следното:
Образувано е частно производство № 2731 по описа на РС П. за 2020
13
година по заявление на В.Л. в качеството му на Управител на ЕС в к-с
„Афподита-2“ гр. Н. против „Бон Марше“ ЕООД з за сумата 12 606,49 лева,
лихва в размер на 2577,32 лева за периода 2.10.2018 година – 6.10.2020
година. Посочено е ,че вземането представлява неиздължени вноски към ЕС
за 2018 година към фонд“Ремонт и обновяване“ и разходи за управление и
поддържане общите части на ЕС. Основават претенцията си на решение на
ОС на ЕС от 2018 година ,без да го конкретизират.
Заявлението е подадено на 6.10.2020 година – видно от пощенското
клеймо.
В т.12 и 14 на заявлението е направено изложение ,че вземането
произтича от решение на ОС , проведено на 30.07.2018 година , на което е
взето решение таксата за управление и поддръжка на общите части да е 8 евро
на кв.м. Обоснована е и претенцията за лихви.
Към заявлението е приложено посоченото решение на ОС на ЕС , в
което е постигнато съгласие относно таксата за управление и подържане на
общите части , както е определен и срок за доброволното плащане.
Заповед за изпълнение е издадена на 9.11.2020 година, връчена е на
длъжника на 18.11.2020 година и на 20.11.2020 година е направено
възражение по реда на чл.414 от ГПК.
На заявителя са дадени указания по смисъла на чл.415 ал.1 от ГПК и в
указания срок е предявен иск за установяване на вземането .
Искът е предявен на 4.12.2020 година от „Въкейшън Риал Естейд“
ЕООД ,в качеството му на цесионер.
Не се спори по делото, представени са и писмени доказателства –
нотариални актове ,чрез които се установяват правата на собственост на
ответника върху обекти притежавани при условията на етажна собственост.
Към исковата молба е представено отново решението на ОС на ЕС от
30.07.2018 година , на което е взето решение относно размера на дължимите
вноски от етажните собственици. Няма данни и твърдения това решение да е
атакувано по предвидения в закона ред.
На 20.11.2020 година между ЕС и ищцовото дружество е сключен
договор за цесия ,с който вземането на ЕС, предмет на издадената заповед за
изпълнение – неизплатени вноски към ЕС за 2018 година е прехвърлено на
14
ищцовото дружество за сумата 630,32 лева.
При сключване на този договор , собствениците в ЕС са били
представлявани от Управител В.Л..
По пълномощно от цедента цесионера е изпратил уведомление до
ответното дружество за извършената цесия.
По повод възраженията си ответникът е представил определение на РС
Н. от 2.11.2020 година , постановено по гр.д.№ 1005 от 2020 година ,с което в
производство по реда на чл.40 от ЗУЕС с ищец „Бон Марше“ ЕООД за
отмяна на решения на ОС на ЕС от 10/11.08.2020 година е допуснато
обезпечение ,чрез спиране изпълнението на решенията , взети на това
събрание. Впоследствие е извършено присъединяване към друго
производство по жалба на друг съсобственик в ЕС и производството е
продължило под № 665/2020 година.
Така постановеното определение е потвърдено с определение Б.ки
окръжен съд от 29.12.2020 година , постановено по В ч.гр.д.№ 2881 по описа
за 202 година.
След решението на ОС , на което ищецът основава претенцията си е
проведено такова и на 30.09.2019 година ,от съдържането на което е видно ,че
отново е взето решение за определяне срок за плащане на задълженията към
ЕС.
В представените решения за този период няма данни ,а и не се твърди
да е вземано решение от ОС на ЕС за освобождаване на дружеството –
ответник от заплащане на такси срещу извършвани от него действия по
поддръжка на басейн и общи части.
Решението на ОС от 10/11.08.2020 година , чието изпълнение е спряно
е относимо към конкретния спор,освен с оглед представителната власт на Л. ,
така и доколкото на това ОС на ЕС е цел икономия на време и средства и
попълване на бюджета на ЕС, събранието е приело възможността за цедиране
на вземания. Видно от т.5 и 6 на това събрание са обсъдени и мерки срещу
неизправните длъжници.
В обсъжданите до тук писмени доказателства всъщност няма
конкретика кои са неизправните длъжници , за какви периоди от време и
какви суми дължат.
15
Производството по делото е спряно до приключване на производството
по спора по чл.40 от ЗУЕС относно решенията на ОС на ЕС от 10/11.08.2020
година. Определението е потвърдено от въззивната инстанция. В определение
по гр.д.№ 4097/2021 година ,ВКС се е произнесъл по касационна частна
жалба против акта на въззивния съд и е посочил в мотивите си, че
представителната власт на Управителя на ЕС е възникнала по силата на
атакуваното решение би могла да отпадне при уважаване на иска по чл.40 от
ЗУЕС, като действието на решението е занапред. След спиране изпълнението
на решението , като обезпечение на предявения иск ,управителят не може да
извършва валидни действия ,като представител на собствениците и
ползвателите. Като се има предвид ,че обезпечителната заповед е издадена на
4.11.2020 година , след внасяне на гаранцията , то и от този момент Л. е
лишен от представителна власт.Искането за издаване на заповед за
изпълнение ,безспорно е подадено преди да настъпи действието на
допуснатото обезпечение ,но договорът за цесия ,от който ищецът черпи
материално правната и процесуално – правната си легитимация, е сключен на
20.11.2020 година ,поради което решението по иска по чл.40 от ЗУЕС е от
значение при преценката на материално правната легимация на ищеца.
Това са и съображенията на касационната инстанция ,която не е
допуснала касационно обжалване на определението за спиране.
Въззивният съд ги възпроизвежда и споделя , тъй като тези
съображения дават отговор на част от доводите на ответника.
Не е спорно още по делото ,че производството по гр.д.№ 665/2020
година на Районен съд Н. е приключило с решение от 16.08.2021 година , с
което са отменени всички решения на Етажната собственост на сграда с
идентификатор №51500.507.635.1, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Н., с адрес: гр. Н., к. к. „С.Б.", к-с „АФРОДИТА 2",взети на
10/11.08.2020 година. Така постановеното решение е потвърдено с решение от
2.03.2022 година по В гр. д.№ 1861 по описа за 2021 година на Б.ки окръжен
съд.
С определение от 20.05.2022 година първоинстанционният съд е
прекратил производството по делото , приемайки, че не била налице законна
представителна власт на В.Л. нито при иницииране на заповедното
производство , нито при сключване на договора за цесия. Направил е извод
16
,че ищецът не притежава нито процесуална ,нито материална легитимация по
иска.
Това определение е обжалвано с частна жалба и в производство по В ч.
гр. д.№ 400 по описа на Окръжен съд П. за 2022 година ,отменено и делото
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Към частната жалба е приложено решение на ОС на ЕС от 14/15.01.2021
година. С това решение и с протокол на УС В.Л. отново е избран за
Управител на ЕС.
Видно е от представените писмени доказателства , че решенията на това
ОС също са атакувани по реда на чл.40 от ЗУЕС и е образувано производство
по гр.д.№ 612 по описа за 2021 година на Б.ки районен съд. С определение от
29.04.2021 година е спряно изпълнените на тези решения. С определение от
5.02.2022 година, влязло в сила на 12.05.2022 година това производство е
прекратено , като съдът е счел ,че исковата молба е подадена след
предвидения в закона преклузивен срок за атакуване решенията на ОС на ЕС.
Представено е и уведомление, датирано на 23.01.2021 година,
отправено до ищцовото дружество , представлявано от Т. А. Л.а, с което В.Л.
,в качеството си на управител на ЕС е потвърдил договора за цесия № 2 ,
сключен на 20.11.2020 година. На същата дата е отразено връчване на Л.а. Не
е възникнал спор по делото ,че В.Л. и Т. Л.а са съпрузи.
На 26/27.09.2022 година е проведено ново общо събрание на ЕС ,в
което е взето решение и е отразено изрично противопоставяне на действията
на Л. , извършени без представителна власт , като е договорите за цесия са
приети за недействителни.
На това събрание е прието и решение ,което е възпроизвело установено
фактическо положение е прието ,че заради използването на басейна и другите
обекти и съоръжения ,предоставено от „Бон Марше „ ЕООД безплатно ,
дружеството не дължи суми за разходи за поддръжка на общите части ,
считано от 2017 година.
Възражението на ответника е ,че направеното потвърждение на цесията
не е валидно направено , то не е било известно нито на ЕС , нито на
ответното дружество , поради което и поради взетото впоследствие решение
относно недължимостта на суми от ответното дружество, следва да бъде
17
зачетено.
Ищецът чрез своя представител подържа че цесията е валидно
потвърдена. Макар и да липсва достоверна дата ,то тъй като това
потвърждение е представено с частната жалба против определението за
прекратяване ,то следва да се приеме, че към този момент то е било налице.
Тези действия по обжалване на определението били предприети преди
провеждане на последното ОС , което е взело решение , че не потвърждава
действията на Л. като Управител и съответно – решение относно дължимостта
на разноски от ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира
предявения иск за неоснователен.
Всъщност между страните няма спор ,че към момента на иницииране на
заповедното производство В.Л. е представлявал ЕС , като избран управител
на нея.
Към момента на цедиране на вземането обаче , той вече е бил лишен от
представителна власт , тъй като с определение на съда ,към този момент е
спряно изпълнението на решенията на ОС , проведено на 10/11.08,2020
година.
Съществения въпрос за разрешаване на спора е извършено ли е
надлежно потвърждаване на извършената цесия, преди изричното
противопоставяне на собствениците в ЕС , взето с решение на ОС на
26/27.2022 година.
Представено е писмено доказателства – потвърждение на договора за
цесия , направено от В.Л. в качеството на Управител на ЕС и отправено до
представляващия цесионера – Т. Л.а.Не е възникнал спор по делото ,че В.Л. и
Т. Л.а са съпрузи.
Така направеното потвърждение е с дата 23.01.2021 година. Към този
момент Л. е имал качеството на Управител на ЕС и не е било спряно
изпълнението на решението ,с което е избран за такъв /повторно/.
Този документ е частен и безспорно няма достоверна дата.
Освен този въпрос е поставен въпроса и в хипотеза като настоящата ,
при която не се касаее за същинско упълномощаване , а за действия , сходни
като при органно представителство,възможно ли е потвърждаване по този
18
начин.
Прието е по задължителен за съдилищата начин, че договор, сключен от
лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в
състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен
договорът, го потвърди съгласно чл.42 ал.2 от ЗЗД. При липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от
името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници.
В конкретния случай ,като представител на собствениците в ЕС, която
не представлява самостоятелен субект от юридическа гледна точка,
Управителят е предприел действия , за които изрично е взето решение на ОС
– събиране на вземанията от неизправните собственици в ЕС , включително и
цедиране на такива вземания и то с цел икономия на време и средства и
попълване на бюджета.
Съдът приема ,че Л. е могъл да извърши потвърждаване на договора ,
сключен без представителна власт.
Твърди се ,че това е извършено писмено на 23.01.2021 година ,като е
представено с частна жалба от 31.05.2021 година , тоест – това е факта,
установяващ по несъмнен начин предхождащото го съставяне на документа
.И към този момент Л. надлежно е представлявал ЕС.
Съобщаване на длъжника за извършеното потвърждаване не е било
необходимо.
Противопоставянето , изразено в решение на ОС на ЕС на извършената
цесия е направено след потвърждаването и в този аспект , съдът възприема
съображенията на в решението на първоинстанционния съд.
Въпреки това обаче , въззивният съд намира ,че обжалваното
първоинстанционно решение е неправилно и следва да бъде отменено по
следните съображения:
Съдът съобрази, че е длъжен да се произнесе в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
19
или от събраните по делото доказателства.
Именно такъв е и настоящия казус. Управителят на ЕС Л. ,въпреки
постановеното обезпечение ,чрез спиране изпълнението на решенията на ОС ,
на което е бил избран за такъв, е сключил сделка – цесия, прехвърляйки
вземане срещу ответника „Бон Марше“ ЕООД за дължими вноски за
бюджетната 2018 година /като в никое от представените решения няма
конкретно посочване нито на неизправните съсобственици ,нито на размера
на задълженията им/ и то на дружество – собственост и управлявано от
неговата съпруга.
Прехвърлено е вземане с обща цена 12 606,49 лева и 2577,32 лв. -
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва,
начислено върху претендирания общ размер на главници за период от
02.10.2018г. до 06.10.2020г., за които е издадената Заповед №1500 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.11.2020 г. по ч. гр.
дело №2731/2020г. по описа на Районен съд-П..
В нормата на чл.26 ал.1 изр.3 от ЗЗД не е дефинирано понятието
"добри нрави", но тъй като законодателят е придал правно значение на
нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение на закона,
вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената
категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят
правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички правни
субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като
цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо
облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми (ТР 1/2010 г. на
ОСТК на ВКС). Нарушение на така дефинираните "добри нрави" е налице
при нееквивалентност на престациите, в който случай, сключената сделка е
нищожна.
За да приеме ,че в конкретния случай е налице нееквивалентност на
престациите и за да не влезе в противоречие с принципа , въведен от чл.9
ЗЗД, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива
практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите. ВКС е приемал, че тази
20
неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с
добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е напълно
незначителна. Известна е на съда установената практика ,че само наличието
на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не
е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е
допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за
равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния
интерес.
В конкретния случай съдът отчете и това ,че се касае за вземане ,което
следва да бъде събрано , тоест необходими са усилия и разноски.
Едновременно с това обаче няма как да не се отчете, че се прехвърля
вземане от В.Л. на дружество , собственост на неговата съпруга , срещу
съсобственик в етажната собственост , който притежава , видно от
представените по делото доказателства множество обекти , само в комплекса
, в който е ситуирана тази ЕС/тоест и двете страни по договора са наясно ,че
събирането няма да представлява значителна трудност/. Всичко това, като се
има предвид ,че вземането е около 24 пъти по-голямо от уговорената цена в
договора за цесия /която очевидно няма да допринесе за попълване бюджета
на ЕС/,то е налице, според съда ,очевидна нееквивалентност на престацииите
,което пък е явно нарушение на добрите нрави и води до нищожност на
сделката. Затрудненията по реализиране на вземането при наличие на толкова
обекти на собственост, биха били незначителни.
Вземането е прехвърлено непосредствено след издаване на заповед за
изпълнение, като изпълнението на решенията на ОС към този момент е
спряно. Прехвърлено е на дружество ,собственост и управлявано от съпругата
на Управителя Л. на цена ,която е многократно по ниска от самото вземане и
това действие никак не съответства на интересите на съсобствениците в ЕС и
обслужва само интересите на двамата съпрузи, което също би могло да се
обсъжда като действия в нарушение на добрите нрави.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че договорът за цесия,
който легитимира ищеца в материален аспект е нищожен.
21
Съответно това лишава ищецът от възможността да реализира такава
претенция и предявените от него искове следва да бъдат отхвърлени.
Не може да не се вземе предвид и последното решение на ОС на ЕС , в
което изразена волята на ЕС за уреждане на отношенията с ответното
дружество „Бон Марше“ ЕООД.
По изложените съображения , съдът намира ,че така предявения иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен , като първоинстанционното
решение следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора на ответниците следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски и в двете инстанции ,които видно от
представените доказателства и списъци възлизат на 3363,68 лева /експертиза
не е изготвяна по делото../
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 3437 по
описа на съда за 2020 година.
ОТХВЪРЛЯ иска на „В.Р.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление обл.Б., общ.Н., гр.Н., к.к.С.Б., к-с „Сан Сити“ №3, ап.С-
24, представлявано от Т.А.Л. - Управител, чрез пълномощник Н. Д. Г.,
адвокат от АК-Б., със съдебен адрес: гр.Б., ул.“С.“ №26, ет.2 против „Бон
Марше“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул.“М.В.“ №5, представлявано от управителя Е.Д.Г. с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК е прието за установено по отношение на "Бон Марше"
ЕООД, ЕИК *********, че дължи на „В.Р.Е." ЕООД, следните суми,
произтичащи от неизпълнение на решение на ОС на Етажна собственост в
сграда с идентификатор №51500.507.635.1, по кадастралната карта и
кадастралните peгистри на гр.Н., с адрес: гр.Н., к.к.„С.Б.", к-с „АФРОДИТА
2" от 30.07.2018г. за заплащане на годишна такса за управление и поддръжка
за 2018г., а именно: - сумата от 12 606,49 лв. /дванадесет хиляди шестстотин и
шест лева и четиридесет и девет стотинки/ - сбор от главници,
представляващи дължими вноски към ЕС за 2018г. за имоти в етажната
собственост, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
22
подаване на заявлението - 07.10.2020 г. до изплащане на вземането; -сумата от
2577,32 лв. - представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислено върху претендирания общ размер на главници за период от
02.10.2018г. до 06.10.2020г., за които е издадената Заповед №1500 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.11.2020 г. по ч. гр.
дело №2731/2020г. по описа на Районен съд-П..
Осъжда на „В.Р.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление обл.Б., общ.Н., гр.Н., к.к.С.Б., к-с „Сан Сити“ №3, ап.С-24,
представлявано от Т.А.Л. – Управител да заплати на „Бон Марше“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.“М.В.“ №5,
представлявано от управителя Е.Д.Г. сумата 3363,68 лева – разноски пред
двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23